Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Веселин Иванов

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За Веселин Иванов

  • Рожден Ден 06/30/1994

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Пловдив
  • Интереси
    Музика, Философия, Етика и право, Йога
  1. Здравейте, нов съм във форума но видях че тук има страхотни материали за себепознанието и за много други неща.. Почуствах нужда да споделя с някого проблемите си а те са точно за този раздел според мен и се надявам някой от вас да помогне със съвет или нещо друго. Аз съм млад човек на 18-сет год. с приятелка която много обичам! Проблемът ми е следният: Вече няколко месеца усещам как самочуствието ми сякаш деградира, чуствам се неоценен, неизслушан, без истински приятели, а знам че притежавам страхотни качества като човек: мога да изслушам проблемите на всеки, съчуствам, имам таланти, пиша текстове за песни.. и изобщо съм интересн човек (според мен). Когато изляза, приятелите ми постоянно говорят за себе си, как те са направили нещо но не питат нищо за мен, усещам и как цялото общество започва да мисли само за пари, играе някаква роля по цял ден, никой не е себе си, всеки се надува съв всичко възможно, нищо че някой са много назад с материала (ако мога така да се изразя), общо взето мисля доста негативно напоследък (и с право) и явно това се отразява и на външното ми поведение, имам предвид пак съм си същият човек, но постоянно размишлявам над животът, защо хората са такива, как да се почуствам щастлив, не е ли прекалено егоистично да мисля само за себе си (пробвал съм да мисля само за себе си, и да не обръщам внимание на хората, не става) кой съм аз изобщо, как да изляза от тази ситуация, кога ще изляза от този негативен период и ще се стегна, чета всякакви статий и материали за да се изграждам като човек с характер /// знам какви качества притежавам, но не съм уверен, не мога да се изява, не знам срамувам ли се какво, но това ме дърпа много назад, имам предвид че не мога да се почуствам щастлив с някой друг освен с приятелката си, защото само пред нея мога да говоря спокойно така както мисля, а тя да ме изслуша (както и аз нея)../// Не умея да се защитавам, имам предвид, когато видя да кажем че някой прекали, аз не му правя забележка или нещо подобно, а просто изчаквам нещата да отминат...и това ме терзае отвътре.. Нямам истински приятели, всеки мисли как той да е най-добре, как той да е най-забеляван, най-интересен (дори някой са готови на пълни простотий само за да са ТОП новина) а според мен това е егистично и не знам какво да направя за да бъда и аз оценен и аз да получа нужното уважение и тн. А съм на мнение че ако имах самочуствие и не ме беше страх от някой неща, щях да бъда страшно интересна и забележима личност (без да се правя на палячо) , щях да си гледам моят живот и да съм пак добър приятел (само че оценяван и уважаван от другите) а и щях и да съм полезен за обществото (по някакъв начин) . Помогнете с някакъв съвет, статия, урок, някаква мъдра мисъл, тъй като виждам че тук се събирате все изградени личности и хора които вдъхват респект и оптимизъм с думите си, как си помагате един на друг, как размишлявате заедно, абе страхотни сте като цяло! Поздравления! Кажете ако трябва някакви упражнения да правя, не знам, просто се надявам да има мъдри хора, който ще разберат за какво говоря и ще укажат помощ с разни материали!
×