Jump to content
Порталът към съзнателен живот

KaLiNkA7

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. KaLiNkA7

    Как да си помогна?

    Здравейте! Имам един проблем, който дори не знам как да обясня напълно. Имам го от както се помня, понякога е било по-зле, понякога по-добре. Още като малка нямах много приятели. Съучениците ми се разбираха много добре по между си(повечето), а другите оставаха на заден план. Тогава се бях сприятелила с едно момиче,с което бяхме все двете и то беше само за времето, в което сме на училище. След това всеки се прибираше и това момиче си имаше приятели в края,в който живееше и не ме викаше с нея, а аз си стоях вкъщи.По-нататък станахме по-близки с друго момиче, но пак когато тя излизаше с другите и познати не ме викаше мен,ако щяхме да излизаме само двете можехме да сме.И докато сме с нея,ако някой от другите ме повика, тя веднага ме оставяше и отиваше при тях без дори да си помисли да ме викне с нея. Като отидох в гимназията бях малко по-сговорлива, там се разбирах с повече хора и говорех повече, но в началото и там също се притеснявах. Когато влезнех в стаята с тези непознати много съм се притеснявала. Не знам по-точно защо, но винаги е така, когато отивам на ново място, с нови хора.Притеснявам се,че не знам какво да кажа, не знам как изглеждам в на другите очите или по-точно си внушавам, че изглеждам тъпо. Когато мине време и свикна, не ми пука вече. Напоследък обаче много съм се затворила в себе си. Преди няколко дни не исках да излизам никъде само защото ще се разминавам с хора.Не исках да ме гледат, не исках да говоря с никого, изпитвах някакъв страх. Сега пак съм така. Сега съм студентка вече трета година. Първата година беше много добре. Сприятелих се с много хора,не ми пукаше толкова много пак и исках да говоря с хората. Но след това си хванах работа и спрях да посещавам лекциите и упражненията. Не съм ходела там от година и половина. И не защото не искам да ходя там или не ми се учи, а защото не мога да влезна там и всички да се познават и да са си някакви определени групички хора, които си се разбират повече и от 100 човека да са примерно 10 групи и аз да съм както винаги никъде. И е минало достатъчно време те да са се опознали,а аз те първа да се присъединявам някъде. Чувствам се тъпо от толкова много хора там аз да отида и да седна сама някъде и да не говоря с никой, защото вече никой не го интересува дали съм там или не. И просто като се случи така се чувствам толкова зле,че просто искам да избягам някъде,да се скрия и да заплача! Вчера бях там и аз не знам как отидох, най-вероятно, защото се разбрах с едно момиче да се чакаме преди това. Иначе сама не бих влезнала там. Може би щях да стигна до сградата и щях да се върна. И ето днес ... Приготвих се,че ще отида, но... съм още тук. И ето толкова много писах и пак не можах да обясня за какво става въпрос ... Не знам какъв е проблема и къде е, но не искам да го има вече. Искам да мога да водя нормален живот, без постоянно да ми е тъжно и без да ме е страх да влезна в стая с повече хора.
×