nevidimaK

Благодаря от сърце за съпричастността!Само че тук в Пловдив знам само психиатри.Ако може да ме насочите към някой ще ми е от голяма полза!Благодаря!!!

Благодаря ви много за отделеното време и за съвета.Ще се постарая да дам всичко от себе си за да преодолея тези страхове.Аз наистина ИСкам И се надявам да успея.Но какво да правя когато изляза и започна да се чувствам зле...?Ако намеря отговор на този въпрос и ако мога сама да овладявам пристъпите на паника ще се справя без медикаменти.

Здравейте и от мен!Бих искала и аз да споделя своята история!Всичко започна преди 6 години,когато без ясна причина започнах да се затварям в себе си и да се страхувам от обикновенни неща.Започнах да се страхувам да излизам,да стоя сама,за пътуване и дума да не ставаше.Нещата много загрубяха,плачех денонощно,не се хранех,никъде не излизах и постоянно си мислих че ще умра.Тогава майка ми ме заведе по лекари,за да се убедим че всичко е наред,както и се оказа.Отидохме на психиатър,защото зопочнаха много силни панически атаки.Изписаха ми антидипресант с ривотрил.Пих ги 3 години,после ги спрях ,защото забременях.Направих спонтанен аборт и година след това всичко започна от начало.ПиХ пак същите лекарства и ги спрях ,защато забременях отново,този път успешно!През цялата бременност имах пристъпи на паника,че ще умра.Сега имам прекрасно детенце на 8 месеца.Сега обаче всичо онова,се завърна.Страх ме е да излизам сама,става ми лошо,немога да се грижа както трябва за детето си.Пристъпите на паника отново ме връхлитат.Опитвам се да отхвърля тези негативни мисли,но не мога да се справя.Ни мога да отида сама до магазина...Моля ви дайте ми съвет,как да се справя с това състояние без лекарства?Има ли изобщо начин да преодолея тези УЖАСНИ страхове?На 23 години съм ,а живея живота си само в страх.Благодаря предварително за отделеното от вас време.