snejinka

Благодаря Ви за отговора, аз си обяснявам понякога тези ми страхове и мисли,поради трудностите в живота, които ми са се случвали а те не са никак малко, а и съм имала не лесно детство, точно обратното, трудно и тежко. Преди година и половина също имахме не лесен живот, имахме доста трунни периоди, може би от тази гледна точка съзнанието ми е помрачило хубавите мигове и ги е заменило с такива, които да ме тревожат и травмират до някаква степен. Надявам се да започна да преживявам и по-чести прекрасни моменти, за да се получи точно обратното, хубавите моменти да препокрият лошите. Да изживявамедни нови и различни неща дай Боже. Поздрави Snejinka

Здравейте искам да ви споделя моят проблем. От известно време в главата ми се въртят едни страшни мисли, мисли които ме тормзят и ме избива на нерви от тях. Страхувам се че мога да изгубя най-скъпото в моят живот - дтенцето си, месеци наред се боря с тези страхове, имам и натрапливи мисли наред със всичките ми проблеми. Тези страхове се породиха от страшните неприятни неща които се слуиха наскоро, а те са много страшни и това ме кара да се стахувам за детето си още повече. Исках да конкретизирам познати хора на които им се случи това, а именно да загинат нелепо. Това ме съсипва психически и ме е страх, страхувам се че може да се случи един ден на моето най-скъпо същество, на нас въобще. Имам чувството че се стахувам не смао от сегашно време, но и за вбъдеще и постоянно се моля на Господ да пази детенцето ми. Страхувам се също когато погледна към некролозите, дори ме е страх когато го изписвам и произнасям, страх ме е някой да ми говори за такива неща въобще, и сякаш ми се запаметяват в съзнанието и ги виждам постоянно и се страхувам от това. Още по адски страшно за моята психика е че когато погледна към детенцето си и сякаш ми изникват възпоменанията които съм видяла от преди това. Страхувам се че мога да го изгубя и се чувствам много зле и си съставям несъзнателни ритуали, за да избегна страховете и лошите си мисли, които ще ме съсипят. Моля помогнете ми наистина има чувството, че никога няма да мога да изляза от тези психически проблеми и има невероятното чувство, че и физически не се чуствам добре, защото получавам силно главоболие от тези неща.

Здравейте искам да ви споделя и оята история, която за мене е като един ад който много трудно изживявам и имам чувството че не мога да излезна от него. Имам чувството както казах, че някоакъв глас ме контролира вътре в мен и ми говори вмсе лоши неща ако не направя дадено действие, тогава се връщам и правя неща по няколко пъти, което започна да ме тревожи адски силно. Като например ако не наравя дадено нещо ще се случи нещо лошо на моето мъниче, а именно страховете ми са около самия него, защо се питам аз и дори си давам отговора някой път, че когато нещо лошо се случи на някого моята психика го приема прекалено навътре и ако този някой го познавам е много зле ситуацията, започват лошите ми мисли да се реят из главата ми, да ми се пълни главата с лоши и натрапливи мисли, да се появяват силни страхове, като цяло психиката ми е много зле поне аз така го тълкувам. Исках да Ви споделя, че преди време се случиха доста лоши неща в нашия край, починали млади момчета които аз познавам и всичко това ми се впива във мозъка и сякъш този същия глас ме тормози и ми казва, че ако не направя нещо да речем ако не направя нещо както да трябва, примерно да сложа някой предмет или нещо било то някакво друго действие, то ще се случи нещо на детенцето ми, така ми казва този отвратителен глас в мен, който определям като другото ми аз, не знам, имам чувствот оче ме контролира вече и не мога да се преборя с него. Искам да целуна детето си и изскача този глас и ми казва , че нещо лошо ще му се случи, правя го на ново, дори и несъзнателно си възпроизвеждам ритуали, което е ужасно. Много искам да се преборя със всичко това, защото адски ме тормози, когато съм на работа пак е същото, имам чувството че е с мен навсякъде, страхувам се да не се селучи нещо на детенцето ми, за което бих и живота си дала, защото аз съм родител и бих направила всичко за детенцето си. Страхувам се, че мога да полудея ако продължа така, защот омоята психика е твърде лабилна и неконтролируема, когато заспивам и не искам да се събуждам, защото единствено когато спя не нахлуват никакви мисли в съзнанието ми, дори вече и сънят ми е проблем не мога да заспивам спокойно, постоянно се въртя и след максимум три часа заспивам. Другото нещо което е че когато погледна към детенцето си и изведнъж изникват в съзнанието ми лошите мисли и лошите карини, мисли за починали хора, мисли за некролози и паметни плочи и така нататък, защото адски много се страхувам да не му се селучи нещо, всеки ден се моля на Господ за вбъдеще да не ми отнема най-ценното, страхувам се от случващото като цяло в този живот, как напускат света толкова млади хора всичкото това ми правипсихиката изострена и прекалено лабилна. Някой път дори си казвам, че вече не мога да се боря с психическот оми състояние и бих искала да се самоубия, дори наскоро имах един такъв опит и лежах два дни в ОАИЛ Смолян. Много ми е трудно да живея със страховете ми и този въпросен вътрешен глас. Моля да ми помогнете, защото не знам как ще издържа занапред.