Grain of sand

Да, най-вероятно е така. Когато съм говорила с други вегетарианци и сме си обменяли ситуации, те са ми казвали, че явно не съм комбинирала белтъци по правилен начин, за да създадат достатъчно дълги вериги или нещо такова. Предполагам, че това е причината за всякакви възникнали проблеми при вегетарианството - то изисква повече внимание към храната и различни комбинации и да добавиш различни зърнени храни не е достатъчно, трябва да се подхожда правилно... Наскоро пък ме насочиха към аюрведа и към киселинно-алкалния баланс, който трябва да съществува в организма. Липсата на храни от един или друг вид просто води до залитания - което не значи че е задължително яденето на месо, а просто на храни от неговата група - съответно киселинни или от по-тежките по аюрведа - тамас...

Здравейте, Новорегистрирана съм, макар че следя теми във форума от доста време. Напоследък се замислям отново за проблемите на вегетарианството и месоядството (така са се утвърдили поне терминологично в темата май). Ще си позволя да ви върна към един по-отдавнашен въпрос - за опити с вегетарианство и евентуални негативи, произлезли от това. Когато бях на 15 години, прочетох доста литература, която ме убеди, опростено казано, че за да бъда добър човек и да се развивам духовно! е по-добре да не ям месо и млечни продукти. Веднага станах вегетарианец - млякото така и не успях да откажа, но в един момент яйцата бяха почти отпаднали от менюто ми. Може би трябва да кажа, че бях отказала и всякакъв алкохол, макар и кафето и шоколадът да останаха. От момента в който реших да не ям месо, никога не съм била изкушена, не ми се е прияждало - в продължение на 6 години. Дори майка ми стана вегетарианка след мен и вкъщи имахме отделни прибори - тенджери, чинии, ножове - които бяха само вегетариански - бях напълно убедена в правотата на вегетарианството и трябва да призная - чувствах се чудесно. В края на шестата година обаче, започнах да сънувам пържоли - и това не е шега - бях ужасена от себе си и от подсъзнанието ми, което ми "натрапваше" подобни гнусни мисли. В крайна сметка, се борих една година с настъпващото желание да ям месо - вярвайки че ако го направя едва ли не ще стъпча всичко, което съм правила през последните години, че ще пропадна морално и както и да било. Когато вегетарианството ми навърши седем години реших че живеейки на земята, тялото ми е по-важно от когото и да било друг и от каквито и да било убеждения - защото живея чрез тялото си. Очаквах да постъпя в токсикология, да се натровя, за се изприщя, да получа ужасни реакции от месото, което не бях консумирала сравнително дълго - нямаше нищо такова, което малко ме шокира - за известен период от време след като проядох месо, го консумирах в доста голямо количество и ми беше ужасно вкусно и се чувствах чудесно. Сега, го консумирам от време на време, но трябва да призная, че не успявам да се почувствам толкова чиста, колкото когато не ядях месо. Това обаче, че не само се получих тежка реакция, а дори се чувствах добре ме накара да смятам, че яденето на месо Е естествено за тялото ни. Въпросът е вече, че хората отдавна не сме естествени същества, приписваме си думички като цивилизация и култура, които автоматично отхвърлят желанието ни да сме естествени. Тоест човекът е такъв защото може да модифицира светът около себе си и да избере какъв да бъде. Та така - идваме до основното - всеки да слуша собственото си тяло - ако то му казва да яде месо - нека го прави, ако го отхвърля - също е ок. Дано не съм досадила с излиянията си. Поздрави