Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nina_sky

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Здравейте! Ще започна с това ,да разкажа историята си и да се опитам да Ви обясня точно от къде идва проблема ми! До 13 годишна възраст имах прекрасно детство,след като навлязох в пубертета отношенията на родителите ми се обтегнаха- заради изневяра от страна на баща ми ! Той от както се помня има проблеми с кръста -диагностираха го с дискова херния след години ходене по лекари - през това време то ходи и на психиятри,психолози и прочие! Там му поставиха друга диагноза - характеропатия! През годините се е изнасял от вкъщи два пъти от който първият път бях на 15 години и майка ми ббеше в командировка ,той ме посрещна с пълна с багажа му кола и некеза къде отива , а на въпроса ми Защо го прави? Отговора беше -да се научим всички в къщи кое е правилно! Вторият път когато се изнесе се изнесе за 6 месеца и се усамоти в планината! Когато решиха пак да се съберат с майка ми след тези 6 месеца ,аз бях против,но тъй като имахме кредити, а ми предстоеше бал явно родителитеми решиха ,че ще правят компромиси един с друг! В последните 4 години баща ми взе да става все по-агресивен през 2011 с майка ми от скадал се стигна до по страшно и гадно нещо-бой! В тази ситуация ,майка ми изпадна в шок и докато той я влачеше по земята и и биеше шамари - аз бях между тях държах 110 кг мъж за гушата и едвам го удъжах! След това аз бях твърдо против той да се върне вкъщи,но отново те се събраха! До този момент простих и изнасянията му от вкъщи и караниците и обидите ,но след тази ужасно грозна постъпка и до ден днешен ме е страх от агресията му! От тогава не е посягал на майка ми или мен! Но вече до такава степен не може да владе е емоците си ,че може да те обижда и крещи дори за това ,че си му загорил при претоплянето яденето! Преди месец отново битувизъм го изкара от кожата му ,този път агресията му се насочи срещу мен ,като ми викаше ,аз вече не издържам психически на тази агресия по скоро с която ме гледа ,като омраза и отвръщение -тогава ме изгони от стаята ,но аз го приех твърде лично и отидох за седмица при приятелят ми! Аз незная как да разговарям с него, когато съм по тиха,плаха-той го тълкува като лицемерие и казва ,че само пискам,защото в такива моменти от страх ми изтънява гласа,ако се дъжа по уверено ,пък съм се правила на голяма или на учителка съм му се правила или подобни епитети! От какво е породено желанието ми за помощ от ваша страна- вече съм станала толкова чувствителна ,че снощи когато се прибрах у нас усетих ,че отново са се сдъпали и изпитах отново този страх от него даже неможех да го погледна в очите! Тази сутрин това чувство на страх продължаваше да ме дъжи, неможе вечено да ме е страх ,защото това се прехвърля във всеки един аспект от живота ми и ми пречи да живея! Моля ,ако може да ми дадете някакви насоки как да се справя със стаха си от агресията и с тези паник атаки защото имам чувството ,че ще полудея в такива моменти? PS: Искам да кажа ,че страшно много обичам баща си, за да има такива ситуации между двама души винаги и в двамата има вина! През живота ми няма нещо което съм поискала и баща ми да не ми го даде,но това е в моментите в който е в добро настроение!
×