Здравейте,
през последните 3 години,две негативни,стресови ситуации или обстоятелства и резултата от тях с в основата на въпроса ми.
Смъртта на майка ми-единственият ми родител и близък и раздяла след 18 годишна връзка.
Рестартирах на ново място,нова работа,нов партньор.
През изминалата година,плановете,очакванията и изборите ми бяха изместени от истерии от моя страна,усещане за безизходица и несигурност.Автоагресията се настани,ако не трайно,то циклично у мен.Започна с резка на ръката,за да продължи с порязвания по крайниците.Случва се в моментите в които се чувствам неспособна да се справя с нещо,било то и с мнение,когато съм гневна или отчаяна.Винаги след това изпитвам облекчение,физическо и душевно,напрежението вътре в мен спира и буквално "дишам".Всеки път,когато погледна белег от незарастнала рана си задавам въпроса"Как съм могла?",който бива изместван след това от отговора"Тогава е спокойно".
Имам 9 годишна дъщеря и партньор.Плаша него,все още,надявам се и в бъдеще,да не показвам/проявявам това си състояние пред детето.Съзнавам,че това самонараняване не е адекватно от никакъв ъгъл,но моля,нека някой ми обясни,защо получавам облекчение от него.
Мога ли да обясня на човека до мен,защо това се случва,мога ли да обещая,че няма да се случи пак,възможно ли е когато казвам и чувам думите си"Имам нужда от помощ" да не получавам "Можеш да си помогнеш и сама",защото факт е,че моята помощ стига само до ножа,вилицата,стъклото.