freya

Здравейте отново! Благодаря Ви за отговорите и за подкрепата! Бих се опитала да разговарям със сестрата на съпруга ми, но, както написах, комуникацията е силно затруднена поради факта, че дори нямаме разменени телефонни номера, а също и заради дистанцираното отношение от нейна страна, а като резултат - и от моя. Това, което ме очудва, е че въпреки липсата на отношения напоследък съпругът ми непрекъсанто настоява да се видим и аз не разбирам защо, след като комуникацията е почти невъзможна. Щеше да ми е по-ясно, ако в началото на познанството ни бяхме общували по-често и нормално, но е факт, че за времето, в което се познаваме, сме ходили в тях около 3-4 пъти, толкова и те са идвали у нас (това за около 4 години), а сега изведнъж става жизненоважно да се виждаме... Когато попитах съпруга ми защо, той отговори, че децата ни били първи братовчеди и трябвало да ги събираме. В същото време отношенията между родителите му и техните братя са крайно обтегнати и самият той не се вижда нито с чичовците си, нито с братовчедите, дори последните не бяха поканени на сватбата ни. Всъщност още след запознанството ни майка му ми разказа как били в лоши отношения с тях и как това се получило след като се появили снахите (съпругите на братята им). Та явно в случая снахите са виновни по default, така за се каже Може би на мен ми е трудно да разбера особените им семейни отношения, поради факта, че съм възпитана да поставям на първо място духовното начало, а те са доста материален тип хора. За мен е важно да има любов, споделеност, топлина и уважение в семейството, а съпругът ми и сестра му живеят в непрестанно парадиране кой каква позиция заема в работата, кой къде е отишъл, какъв служебен телефон е получил, какви подобрения е направил в дома си... Като повод да бъдем канени на гости е изтъкван фактът да видим новата им детска стая например; те пък преди доста време идваха у нас, за да разходи сестра му новата си служебна кола... В същото време, както ви разказах, тя си резервира екскурзия навръх рождения ден на племенника си, което може би се преглъща, но дори не се обади на датата да честити празника на детето. Та може би сега картинката става по-ясна. Компромисът, на който аз съм склонна, е да излезем да се видим някъде навън (на неутрална територия, както вече писах в първия си пост), но за съпругът ми това било неприемливо, защото било като свиждане, ограничавали ни атмосферните условия... въобще се изтъкват всякакви причини, така че да отидем ние у сестра му, това щяла да е нашата първа качка да си подобрим отношенията, при все, че аз не мисля, че сме виновни за нещо в случая. И така аз оставам с впечатлението, че сестра му го манипулира, а той пренася всичко това вкъщи и семейният ни климат силно страда от това. Въобще - сложна работа!!!

Здравейте! Омъжена съм от 3 години, с детенце. От известно време между мен и съпруга ми се появиха търкания, предизвикани от... отношенията ни със сестра му. Въпросната роднина още от първия път, когато се срещнахме (уж случайно в парка, но връщайки се назад мисля, че вероятно беше уговорено предварително), се държи дистанцирано и бих казала, пренебрежително, към мен. Тогава, на тази първа среща, тя през цялото време не свали слънчевите си очила (дори когато се представяхме една на друга - не знам как е за вас, но за мен това е признак и на невъзпитание, и на пренебрежение) и общуваше само с брат си, сякаш аз не бях там. Реших, че това е защото не се познаваме и че нещата ще улегнат с времето. Да, ама не! Когато обявихме датата за сватбата (съвпадаше с няколко поредни празнични дни), първата й реакция беше, че те мислели на тази дата да ходят на планина, и това бе заявено по такъв начин, сякаш нашето събитие им осуетява плановете. В крайна сметка дойдоха. В ритуалната зала тя и майка й не спряха да приказват, бяхме в тесен семеен кръг, а беше по-шумно, отколкото ако присъстваха 100 човека; после - в ресторанта сестра му рева, незнайно защо. Когато съобщихме, че чакаме бебе, мъжът й беше по-развълнуван от нея, започна да пита в коя седмица е бременността ми, как се чувствам; тя и дума не обели! Последното тенденциозно изпълнение беше преди няколко седмици, когато празнувахме рождения ден на детето ни. Естествено, и те бяха поканени, съпругът ми й съобщи 2 седмици предварително, както е нормално, отговорът беше, че имат резервирана екскурзия в чужбина и няма да присъстват. Обади се да честити празника на детето едва след като се върнаха, сякаш не може да се свърже от чужбина. После изведнъж стана жизненоважно да се поднесе подарък; мъжът ми (тъй като нямаме разменени телефони с нея, комуникацията се урежда между брат и сестра) започна всеки ден да повтаря, че трябва непременно да се видим, защото сестра му искала да направи подарък на детето. Заявих му, че ми е омръзнал начинът, по който тя се отнася с нас и че не желая подаръци от нея, защото празникът е минал и който е имал желание, го е уважил. Естествено, аз излязох най-черната в цялата история, той каза, че съм поставяла забрани да се вижда детето; че щом сестра му няма да го вижда, няма да се срещаме и с моите роднини; че съм завиждала (!) на сестра му, че ходила на екскурзия... Най-интересното в цялата история е, че ако попитате който и да е мой познат, едва ли някой би ме определил като зла, заядлива, злобна и свадлива. Според съпруга ми съм параноичка, но имам чувството, че сестра му, подтиквана от ревност или не знам какви други чувства, умишлено се държи така, за да провокира. Лично аз предпочитам да не общувам с подобни негативни хора и винаги съм избягвала такива контакти, но в случая според него трябвало да поддържаме комуникация, защото сме били семейство. Е, за мен да бъда част от семейство, означава да общувам нормално с хората, да мога да споделям емоциите си и празниците си с тях, а не да се държат така, сякаш не същуствувам. Попитах го какво е за него семейството - отговорът беше - роднинска връзка; и това ме задължава автоматично да се срещам с тях. А защо, щом искаме да имаме семейни отношения, не се държим като нормално семейство??? Болно ми е, че той не ме разбира, че създаваме напрежение вкъщи, а най-много - че детето ни става свидетел на скандали, и то за глупости. Сега започнаха предложения да ходим у сестра му на гости. Аз не желая, предложих, въпреки че не ми е приятно, ако иска да ги покани, да се видим на неутрална територия у родителите им, или да се разходим в някой парк (което е върха на компромисите, които мога да направя), не, не можело; явно виждането трябва да стане както и когато тя поиска, иначе - НЕ, но контрата остава у мен, защото съм повдигнала въпроса за нейното отношение! Вече не знам какво да правя, идва ми да му поставя директно избора - да запази новото си семейството, или да си остане сам, на разположение на сестра си, винаги, когато тя пожелае.