Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Г-ца М.

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Като пречерох първия път поста на "Приятел на Портала" честно да призная се ядосах и затворих темата. Но тази сутрин реших да вникна по-надълбоко в думите му. Думата "мазохист" звучи твърде плашещо. В началото си казах " Аз съм тук за помощ, а ме наричат мазохист, което по-скоро не ми помага..." "Индивидът изцяло се отрича от себе си, отказва се от силата и гордостта на своето Аз, от собствената си свобода.. И освен това придобива се защита от мъчителните съмнения. Мазохистът е избавен от приемането на решения. " В горе цитираните изречения след 2рия прочит се преоткрих .. Често хората ми казват, че се самонаказвам без да имам вина за случилото ми се и се отричам от себе си... А съмненията, който ме терзаят настина са мъчителни и ми тежът ужасно много. Аз съм човек,който влачи проблемите до последно, а не ги решава на момента. Мисля, че от тук идва и грешката ми ,влача проблема повече от 2 години и днес НЕ знам как да го разреша. Хората ме мислят за безсърдечна, а всъщност съм много чувствителна личност. Изградих стени в живота си след раздялата и тези стени днес станаха собствения ми затвор. Може би колкото обичам бившия си приятел , толкова го и мразя... Трябва в сърцето си да му простя всичко, за да мога да продължа напред. Виждам го всеки ден, това сигурно е другия проблем.. Има една приказка " "...това,което очите не виждат,сърцето го забравя".. След 4 месеца се местя в друг град. Това е последната ми надежда.. И ме крепи единствено тази мисъл. Много хора, който ме обичат и дават за мен всичко изпуснах именно заради проблема,който влача след мен. Имам някакви задръжки спрямо нова връзка, знам , че човекът до мен няма да ме нарани и ме обича в момента дори ме чака да се изясня със себе си, но нещо ме спира казва ми: ОТКАЖИ СЕ дори не го казва , а го крещи в съзнанието ми, опитвам се да не го слушам, но всеки ден става по-силно.. Не сикам да изпусна мъжа на живота си, който ме обича ужасно много днес..
  2. Напоследък взех пак да плача всяка вечер, не разбирам какво ми се случва мислех, че съм го преживяла, но явно не съм затворила страницата и го обичам още. А вътрешно знам, че няма да се съберем НИКОГА. Защо така тежко и толкова време преживявам тази любов...
  3. Безкрайно благодаря на albatross_bg . Много положителен изказ. Усетили сте точно какво съм искала да кажа и какво чувствам. Искам да споделя с вас нещо на Хуана Инес де ла Крус! Имам чувство, че това са мои думи написани от тази жена! Поръчах си книга с преводи от Валери Петров където се надявам да открия лечението на душевната ми мъка. Един обичам - той ме изоставя. Друг мен обича - аз съм отегчена. Измъчва ме един, но аз не стена, измъчвам друг, а той ме обожава. Студен брилянт обичам до забрава, за друг блестя като брилянт студена. Лукаво от един съм победена, към друг пък аз самата съм лукава. Накажа първия - от скръб умирам; помоля втория - честта си губя; и тъй и инак аз съм все нещастна. Тогава изход по-добър намирам: към онзи, който ми е чужд, съм груба, напускам този, който в скръб ме тласна.
  4. Въпроса е, че знам колко силно мога да обичам и да се привързам, но НЕ и след онази връзка. Колкото и любов да получавам нещо в мен ме кара да мисля за преди и не давам любов на човека ,който в момента е до мен. Просто не знам как да преживея голямата си любов. Вярвам, че живота има една такава и живея с мисълта, че аз вече я изживях. Не изпитвам удолствие при целувка , преръдка и каквото се сетите. Внаги мисля за старата си любов и не давам шанс на никой друг. Усещам в себе си, че имам нужда от професионална помощ, но в същото време нямам смелост очи в очи да споделя всичко това. Мислех, че след като са минали 2 год след раздялата съм го загърбила, но както споменах преди няколко вечери изпаднах в депресия отново и рухнах тотално. Колкото и да ме е наранил онзи човек, ми е дал двойно повече любов и ме е стах, че още го обичам, а няма начин да съм отново с него! Просто отчаяно търся начин да загърбя и преживея тази раздяла и да обичам пак!
  5. Реших да пробвам и да споделя проблема си и отчаяно да потърся решение. Споделих го в лични истории , но сега видях,че тук е мястото за психолози съжалявам за 2те ееднаки теми! Ще съм благодарна ако някой психолог ми обърне внимание и ми помогне През 2010 година имах връзка, която продължи до 2012г. С ръка на сърце мога да кажа, че това беше 1-вата ми любов. Бях хлътнала до уши. За тези две години бяхме неразделни, живеехме заедно. Но всяка приказка има своя край, а моя не е от хубавите. Приятелят ми ме остави.. напоследък доста се карахме той ми изневеряваше. През 1вата година доста познати са го виждали и са ми казвали , но аз не им вярвах, скарах се с тях и постепенно отблъснах всички, защото бях убедена, че ме лъжат. С времето аз го видях с очите си, изгубих доверие и тогава почнаха караниците. Удрял ме е и ме тормозеше психически. Но хубавите моменти с него бяха много повече, всички ни завиждаха, бяхме неразделни може дда се каже, че живяхме заедно през повечето време.Разделихме през 2012 г. Половин година не излизах от вкъщи. Имах постоянно главоболие, бях депресирана, постоянно плачех, нямах желание дори до магазина да ходя. Майка ми беше доста притеснена пращаха ме на какви ли не лекари, дори бяха ми изписали хапчета за сърцебиене, мигрена и куп други неща, но нищо не помагаше. Може да се каже, че 6 месеца изкарах доста тежко сразена от мъката, която ми тежи на сърцето. От тогава насам животът ми просто не върви. Срещам някой, който ме прави щастлива, но щом нещата тръгнат да стават сериозни се разколебавам и не след дълго се отказвам от този човек. Приятели ми казват, че може би доста съм патила и сега ми трябва време, но вече над 2 години не се получава. Тайно в себе си вярвам, че в живота има една единствена истинска любов, а аз я изживях твърде млада и тази мисъл ме побърква. За тези две години след раздялата вече имам 3 4 опита в любовта, всички до един неуспешни. В началото съм доста интусиазирана, че срещам някой, който се държи добре с мен, който ме кара да се усмихвам, но винаги се сещам за тази стара любов и тогава разбирам, че не обичам както преди, че от тогава не съм изпитала онази любов , тръпка и едва ли пак ще я изпитам. Не искам до края на живота си да остана сама, защото не ми дава сърце да съм с друг въпреки всичко.Може би още не съм го преодолялаи преживяла, но и не знам как да го направя. Пустите мисли ме разкъсват и ми тежи много на сърцето. Как да забравя старата си любов и да продължа напред ? Как да дам шанс на себе си да обичам пак и да бъда щастлива отново? Мислех си че съм го преодоляла, но вчера вечерта рухнах отново плаках часове и това ме води на мисълта, че дори след 2 години и нещо не съм го преживяла. Споделянето с приятелки ме успокоява за момента, докато не рухна пак.
×