Реших да пробвам и да споделя проблема си и отчаяно да потърся решение.
Споделих го в лични истории , но сега видях,че тук е мястото за психолози съжалявам за 2те ееднаки теми! Ще съм благодарна ако някой психолог ми обърне внимание и ми помогне
През 2010 година имах връзка, която продължи до 2012г. С ръка на сърце мога да кажа, че това беше 1-вата ми любов.
Бях хлътнала до уши. За тези две години бяхме неразделни, живеехме заедно. Но всяка приказка има своя край, а моя не
е от хубавите. Приятелят ми ме остави.. напоследък доста се карахме той ми изневеряваше. През 1вата година доста познати са го виждали и са ми казвали , но аз не им вярвах, скарах се с тях и постепенно отблъснах всички, защото бях убедена, че ме лъжат. С времето аз го видях с очите си, изгубих доверие и тогава почнаха караниците. Удрял ме е и ме тормозеше психически. Но хубавите моменти с него бяха много повече, всички ни завиждаха, бяхме неразделни може дда се каже, че живяхме заедно през повечето време.Разделихме през 2012 г. Половин година не излизах от вкъщи. Имах постоянно главоболие, бях депресирана, постоянно плачех, нямах желание дори до магазина да ходя. Майка ми беше доста притеснена пращаха ме на какви ли не лекари, дори бяха ми изписали хапчета за сърцебиене, мигрена и куп други неща, но нищо не помагаше. Може да се каже, че 6 месеца изкарах доста тежко сразена от мъката, която ми тежи на сърцето. От тогава насам животът ми просто не върви. Срещам някой, който ме прави щастлива, но щом нещата тръгнат да стават сериозни се разколебавам и не след дълго се отказвам от този човек. Приятели ми казват, че може би доста съм патила и сега ми трябва време, но вече над 2 години не се получава. Тайно в себе си вярвам, че в живота има една единствена истинска любов, а аз я изживях твърде млада и тази мисъл ме побърква. За тези две години след раздялата вече имам 3 4 опита в любовта, всички до един неуспешни. В началото съм доста интусиазирана, че срещам някой, който се държи добре с мен, който ме кара да се усмихвам, но винаги се сещам за тази стара любов и тогава разбирам, че не обичам както преди, че от тогава не съм изпитала онази любов , тръпка и едва ли пак ще я изпитам. Не искам до края на живота си да остана сама, защото не ми дава сърце да съм с друг въпреки всичко.Може би още не съм го преодолялаи преживяла, но и не знам как да го направя. Пустите мисли ме разкъсват и ми тежи много на сърцето. Как да забравя старата си любов и да продължа напред ? Как да дам шанс на себе си да обичам пак и да бъда щастлива отново? Мислех си че съм го преодоляла, но вчера вечерта рухнах отново плаках часове и това ме води на мисълта, че дори след 2 години и нещо не съм го преживяла. Споделянето с приятелки ме успокоява за момента, докато не рухна пак.