Здравейте! Пише ви едно момиче на 22 години. За пръв път пиша тук във форума и се нуждая от вашата помощ и съвет. Има нещо, което изключително много ме тормози и рядко съумявам да го контролирам. Всичко сякаш започна при първата ми сериозна връзка. Бях година и 8 месеца с едно момче, бяхме първите си партньори в живота и изключително много го обичах, ала той неочаквано реши да замине на бригада в чужбина, което ме съсипа. По време на връзката ни той постоянно си намираше някакви забавни шеги, с които да ме подразни, което също правеше и по време на бригадата. Всичко ме нараняваше ужасно много, от всичко се засягах и той неведнъж по време на връзката ни ми беше казвал- „Защо си все тъжна, за всичко плачеш, от всичко се засягаш, не зная как да се държа с теб?” Тогава не осъзнавах какво точно ми има. Както казах и по-горе, това нещо продължи и по време на бригадата, аз все плачех, страдах, дразнех се и от най-малкото нещо се наранявах, засягах се. Той сложи край на нашата връзка месец след завръщането си от чужбина и оттогава в мен остана страх от изоставяне и самота. Скоро след това, след като се уверих, че съм се отърсила от лошото, продължих напред и в момента от 3 месеца и половина съм с друг човек, който сякаш доста повече държи на мен и показва чувствата си. Ала и тук се появи това с „Все си тъжна и плачеш за всичко, омръзна ми, все аз съм виновен за нещо, бива ли така?” При което аз се защитих и казвам- Какво, лигла, глезла и ревла ли ме наричаш?, той отговори- А не си ли такава? Много си капризна!Сама знам, че несъм такава. Лошото е, че онзи ден, когато се случи това, аз го попитах- Какво, омръзнах ли ти, искаш да се разделим ли?, той помълча за секунда и каза- Аз ѝ обяснявам лошите черти и искам да ѝ помогна, тя глупости ми говори.
После поприказвахме още малко, беше в лошо настроение целия ден, защото го бяха скъсали на изпит и направи опит да се извини. Притеснява ме това, че вече за трети път влиза в скайп и стои значително време онлайн, но не ме търси...
Самите хора не ми казват кой знае какво, то са някакви безобидни майтапи и подмятания, но аз съм много чувствителна и много лесно се засягам и
обиждам от всичко. Направих си самонаблюдение- как съм ентусиазирана, разговарям разпалено за нещо и ако той ме прекъсне и ме измайтапи за нещо или каже нещо, което ме засегне, аз моментално се затварям в себе си, лягам на леглото и се обръщам към стената... А това не е постъпка, характерна за човек на 22, тоест опитвам се сама да си помогна, но не мога. От всекиго така мога да се засегна, свръхчувствителна и лесно ранима съм, а и го имам страха от изоставянето. Момчето не пропуска да ме окуражи и да каже как съм най-хубавото нещо, което му се е случвало досега и как е щастлив, че сме се запознали и сме заедно, ала го дразни тази моя свръхчувствителност и това, че толкова лесно се засягам за всичко. Какъв съвет бихте могли да ми дадете, наистина се нуждая от помощ. Благодаря ви предварително!