Привет! Благодаря shelter! Ценни и смислени асоциации и насоки. Не беше ми хрумнало, че "погреб" е място за съхранение; странно ми беше противоречието между усещането в съня (по-скоро неутрално, "учуденост", че аз съм там) и логичната мисъл наяве, че това е тъжно събитие, раздяла с нещо - в случая духовни дарове.
Не съм дъновистка, но уважавам Учителя и го усещам по някакъв начин близък. Затова и съвсем спонтанно ми дойде да напиша "Учителя (Беинса Дуно)"; споменавали са ми, че самият той е казвал, че Петър Дънов е име с тежка вибрация и сякаш му забивали пирони в гърба всеки път, когато го нарекат така. После размислих, че всъщност аз не съм свързана с това учение (както е видно и от грешката с "Й" то ) и не съм му ученичка, за да го наричам така.
Наистина сякаш светлина се пречупва....и не отсега. Имаш дара на силна интуиция и символно мислене! Пази го! Благодаря ти.
Благодаря и на теб, Димитрина. "Усещането, което си изпитал/а е в релация със съзнателните ти мисли към Петър Дънов" - това не го разбирам, освен съвсем буквално. Ако ми е съвременник и ме поканят на такова събитие - да, чест ще е за мен, защото не съм нито от близките, нито от учениците му, в същото време ще ми е тъжно, че напуска физическата си форма. Да, авторитет е за мен, възможно е и в отношенията си с авторитети (за мен) да не се възползвам от живата мъдрост, която мога да почерпя от тях, пропускайки шанса да последвам нечий добър пример. Авторитет и авторитарна личност и подчинение нямат пресечна точка в моя свят, изключват се естествено взаимно.
Да търся "опека в сакралния архетип или мита за него" - това за мен е суха фраза без смисъл. Бих казала, че вярвам в Бога, но си връзвам камилата здраво . Архетипът е нещо, което се живее донякъде осъзнато или не - тогава ни владее и контролира. Сакрален архетип - не зная какво точно имаш предвид; аз го разбирам като архетип на Цялостната личност и в тази връзка какво по-прекрасно от това да сме в осъзаната връзка с него и да го живеем, да сме в резонанс със собствената си Божественост,