Jump to content
Порталът към съзнателен живот

moon water

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам

moon water's Achievements

  1. А защо да не ти вярва? В разкодирането на сънищата трудно може да се говори за универсална "истинност" и "достоверност", радар за това е усещането на сънуващия. Доколкото виждам, хората потърсили насока, са ти благодарили и споделят, че насоките ти са ценни за тях. Да, няма как да се харесаш на всички и това е нормално, свят голям, хора шарени. Това не означава, че в теб има проблем. И в тази връзка е и усещането ми за съня ти, появил се след "отзива' на Димитрина. Ти си дълбоко убедена, че жабата (проблемът) е вътре в теб, докато докторът предполага, че е колит или лошо храносмилане - т.е. трудност в "смилането" на нещата. Какво ти е трудно да смелиш - неодобрението, критиката...? Никът ти също навява символика - убежище, приют - от какво се пазиш, как се защитаваш, къде намираш убежище. Поздрави!
  2. Какви лични емоции и отношения....Благодаря за мнението, полезно ми беше; и двата коментара ми помогнаха да си сглобя някаква картинка. Все пак имам право и на собствено мнение и разбиране, към което ме подтикнаха все пак и твоите догадки. Без тях нямаше да се впусна в размислите по-горе и това никак не е малко за мен. Наистина не знам какво влагаш в "сакрален архетип", затова пък споделих как аз възприемам това понятие - като архетип на Цялостната личност - да си във връзка и в синхрон с нея, да живееш своето призвание е чудесно, но малко хора го постигат; това имах предвид под това да живееш собствената си Божественост. Абстрахирай се от думата, ако не ти харесва, на мен ми харесва да я пиша с главно Б, защото сакралните неща будят уважение . А по отношение на осъзнатите и неосъзнатите процеси - съзнателен ли беше тоя заядлив тон и към двете ни с shelter и какво стои зад него . Въпросът е съвсем добронамерен и отговор не чака. Ако знаех всичко, немаше да питам у форума Поздрави!
  3. Привет! Благодаря shelter! Ценни и смислени асоциации и насоки. Не беше ми хрумнало, че "погреб" е място за съхранение; странно ми беше противоречието между усещането в съня (по-скоро неутрално, "учуденост", че аз съм там) и логичната мисъл наяве, че това е тъжно събитие, раздяла с нещо - в случая духовни дарове. Не съм дъновистка, но уважавам Учителя и го усещам по някакъв начин близък. Затова и съвсем спонтанно ми дойде да напиша "Учителя (Беинса Дуно)"; споменавали са ми, че самият той е казвал, че Петър Дънов е име с тежка вибрация и сякаш му забивали пирони в гърба всеки път, когато го нарекат така. После размислих, че всъщност аз не съм свързана с това учение (както е видно и от грешката с "Й" то ) и не съм му ученичка, за да го наричам така. Наистина сякаш светлина се пречупва....и не отсега. Имаш дара на силна интуиция и символно мислене! Пази го! Благодаря ти. Благодаря и на теб, Димитрина. "Усещането, което си изпитал/а е в релация със съзнателните ти мисли към Петър Дънов" - това не го разбирам, освен съвсем буквално. Ако ми е съвременник и ме поканят на такова събитие - да, чест ще е за мен, защото не съм нито от близките, нито от учениците му, в същото време ще ми е тъжно, че напуска физическата си форма. Да, авторитет е за мен, възможно е и в отношенията си с авторитети (за мен) да не се възползвам от живата мъдрост, която мога да почерпя от тях, пропускайки шанса да последвам нечий добър пример. Авторитет и авторитарна личност и подчинение нямат пресечна точка в моя свят, изключват се естествено взаимно. Да търся "опека в сакралния архетип или мита за него" - това за мен е суха фраза без смисъл. Бих казала, че вярвам в Бога, но си връзвам камилата здраво . Архетипът е нещо, което се живее донякъде осъзнато или не - тогава ни владее и контролира. Сакрален архетип - не зная какво точно имаш предвид; аз го разбирам като архетип на Цялостната личност и в тази връзка какво по-прекрасно от това да сме в осъзаната връзка с него и да го живеем, да сме в резонанс със собствената си Божественост,
  4. Здравейте, сънувах, че съм на погребението на Петър Дънов. Беше като в черно-бял филм (от онова време), усещането - като да ми е оказана чест да присъствам на изпращането на такъв свят човек. Моля, ако ви хрумва нещо, споделете. Благодаря ви от все сърце!
×
×
  • Добави...