Здравейте, имам отчаяна нужда от помощ! За момента не мога да си позволя да ходя на посещения при психиатър или психолог, тъй като нямам финансовата възможност.
Моят проблем е следният- страдам от маниакална ревност, която е на път да съсипе поредната ми прекрасна връзка.
Нека започна от детството ми, понеже знам, че проблемът за моят характер и тази болест може би се корени там. Предполагам всяко дете е яло бой като малко, аз също ядях от баща си, който ме удряше със страшна злоба, не мога да кажа че ме е боляло толкова физически, колкото психичеки. Чувствах се като боклук. Започнах да отвръщам и аз с времето, и да се защитавам, следователно и намразих баща си, който може и аз да съм предизвиквала, но това не го оправдава. До момента нямам уважение към него, но съм му простила. Но нещо в мен се роди- чувството за малоценност и желанието да контролирам и да се налагам, приемам мъжете в живота ми за моя собственост.
Съсипах 2 предишни връзки заради ревността ми, сега съм на път да съсипя поредната.
Постоянно се съмнявам в любовта на моя приятел, а той хиляди пъти ми е доказвал колко ме обича. Но аз постоянно си фантазирам някакви неща. Убедена съм че ме лъже и че ми изневерява, даже го гледам в очите и му казвам, че докато не си признае няма да го оставя намира. Постоянно му ровя в компютъра, гледам му хронологията в какви сайтове е влизал, в телефона също- търся доказателство за изневяра, ровя му дори в кошчето за боклук!!!! Постоянно гледам по земята и по леглото дали има чужди косми. Нито веднъж не ми е дал повод да си мисля, че има друга. Телефона му винаги е на нощното му шкафче с включен звук, фейсбука му е винаги включен, когато е в банята и е така откакто сме заедно. Знам, че един мъж ако реши да изневери ще се прикрие добре и за това съм толкова вманиячена.
Полудявам когато видя, че си говори с друга или когато срещнем негова бивша приятелка и той я поздрави. Просто цялото ми настроение се губи и аз започвам да си мисля отвратителни неща, как той се вижда тайно с тях и ме лъже.
По едно време дори ставах и дебнех една негова бивша, която спира с колата си пред балкона му, защото му е съседка. Дебнех я като отива на работа и като се прибира. Следях яя във фейсбук и т,н
Той няма сили да се бори вече за нашата връзка, казва ми че се чувства смачкан, изтощен, без никакво самочувствие. Постоянно иска да се разделяме и аз всеки път му се моля и му казвам, че ще се променя, но не мога, тази ревност ме съсипва. И той ме търпи и продължава да е с мен, но със всеки ден става все по-отдръпнат. Казва, че вече не може да слуша постоянните ми въпроси. Напълно осъзнавам, че проблема е в мен и че е сериозен. Живея в страхове и постоянно безпокойствие, че ме лъже. Той вече няма желание за секс с мен, почти не си говориме и аз още повече се филмирам. Напълно осъзнавам, че аз съм виновна за това. В дадени моменти си казвам ТРЯБВА ДА СПРА, но след няколко дни или седмици аз съм пред компютъра му и ровя в хронологията без да осъзнавам какво правя. Постоянно съм убедена че ще намеря нещо.,... и винаги намирам- я снимчица която е гледал, я сайт, в който има жени. Гледам да се разсейвам, да чета книги, да излизам, да съм сред природата, да съм спокойна, но постоянно в мен има някакво безпокойство. Освен ревността, усещам и антипатия към хората, непознати и дори към приятелките ми, правя им груби забележки и се заяждам с тях.
Отвориха се вредни навици в мен- не спирам да с ям устата от вътре, цялата ми е в рани, правя го защото съм нервна. Не знам какво се случва с мен, но със всяка изминала година се засилва. Моля ви, кажете какви мерки да взема, не издържам вече, съсипвам целият си живот.
забравих да спомена, че баща ми пие антидепресанти и има някакъв проблем с нервите, възможно ли е да съм го наследила от него?