Jump to content
Порталът към съзнателен живот

никол_887

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от никол_887

  1. никол_887

    ревността :(

    Моляви отново за съдействие,става дума за приятеля ми който по принцип не бил ревнив но с течение на времето ме задушава с подозренията си за изневяра и това че вече ме е страх да говоря с стари познати и наи вече приятели за да не си разваля връзката, дори семейството ми е проблем .....толкова съм объркана ....решихме да си направим бебче и от тогава сякаш всичко се обърна с главата надолу сега съм в петия месец а тои не спира с обидите,натякването за бивши,просто огромното съмнение....опитах да поговоря с него да изясним нещатапо между си но той ми отвърна ,че аз сама съм си го направила,и чакал да се променя ...невъзможно е съжителството ни ,толкова педантичен човек,не съм очаквала,а на път да става баща..... моля ви за помощ как да направя така че той да ми има доверие и да направим съжителството си възможно
  2. Понеже е дълга история....,ще обясня по важното.... С приятелят ми се разбирахме много добре,докато не дойде времрто в което забременях,и сякаш яма се отвори между нас ,започнаха убиди от негова страна,най гадното бе че това е първото детенце ина двамата а той започна да ме сравнява с жени ,женени,леки,продажни и общо взето всякакви. ...минаваха дни...седмици...опитвах се да говоря с него но нищо не помагаше държанието му ставаше още по лошо до момента в който се наложи да вляза в болница за задържане на плода. На първото свиждане като дойде забелязах една усмивчица,едни искри в очите ,той бързаше за някъде.../всичко взе да ми се изяснява/....на исписването от болницата той се учуди едва ли не /защо ме исписват толкова бързо/ искаше му се да остана още....в очакване да дойде да ме вземе от болницата,той позвани и ми каза да се прибера с такси,много ме заболя,като видях че с оправдания искаше да ми каже "ся не ми е до теб,оправяй се "разбрах че няма да продължат нещата,прибрахсе при нашите,а той уж се почуствал убиден ,но видимо щастлив,от различни познти разбирах че излиза,криейки се от мен и околните с жени,че кара чужди коли....бях шокирана първоначално,но като се замисля,държанието му бе присъщно на човек който е свикнал с разнообразния сексуален живот. Той просто си живее в свой собствен свят мен ме ревнува постоянно ми звани и убижда,дори не се сеща да види бременната си жена най гадно ми е че един ден детето като се роди все някога ще попита баща му къде е или още по лошото защо не живеем заедно.... Та... След тази история ви моля за съвет какво да направя така че хем да не ме тъпче постоянно,хем да се разбираме горе долу поне за прет детето....
  3. Не знам от къде да започна..... От 15 януари живея с момче,което е 13г.по голям от мен,за него майка му е най близка и приятелка в живота му. В началото докато се опознаем всичко вървеше по вода,докато не прогледнах,в дадени моменти ние взехме да оставаме само двете,тя започна да ми говори неща от сорта (колко съм била стахлива,как бившите приятелки на любимият ми били по добри,какво правели за него....)стана ми странно че синът и толкова много я обичаше и правеше всичко за нея,но не виждаше другата и страна. Дочувах разговорите и понтелефона с нейни близки как обясняваше ако дадена близка бе нейно дете как хубаво щеше да я гледа колко неща би направила за да имя такова дете,в същото време си предписваше моя току що свършена работа за нейна обяснявайки как я върши. Мъчно ми е да гледам как любимиятми е заслепен от това че тя му е майка и не приема никаква критика по нейн адрес. Мислех че си въобразявам,но и споделих какви са ми плановете за в бъдеще"сякаш това ми беше най голямата грешка в живота" ....за бъдещите ми планове и така наречените мечти които исках да постигна ,явно не ги разбираше започна зат гърба на сина си да ми обяснява че няма как да се занимавам с това нямам бъдеще защо не си ида при моите родители и там да си осъществявам плановете,и това ми се натякваше постоянно щом останем насаме и с думите "каквото си говорим остава между нас"след толкова обедителното и напътствие да се пребирам от където съм дошла,аз все ощене съм казала нищо на синът и но не мога да живея постоянно с толкова негативизъм,свекърва ми е свикнала да прави всичко през пръсти,едва ли се замисля колко много означават думите и. Ако нещо не стане както тя е поръчала започва сърдитни дори се случи два дни да ни прави фасони а следтова сякаш нищо не се е случилоусмихната и доволна. Явно не съм желана в този дом и то вече ясно си личи,не стига че ме ползва като прислуга когато синът и го няма ми не вижда че моят любим си садира задника от работа,а тя само изисква товаи онова и нарежда кое щеепо добре за моят живот... Та след тези объркани мисли ,наранени желания,и психически тормоз,как да постъпя така че хем да не се скараме с нея ,хем да си живеем с любимият на спокоиствие,но и без да метормозят психически. Искам един прекрасен живот с него не искам дразги и спорове,затова ви моля за съвет на него само съм намеквала но не съм обяснявала изцяло ,той няма да възприеме мойте думи ,единствено омраза мога да си създам от негова страна.
  4. Привет, бих задала въпроса работиш ли? От какъв тип град си - малък или голям. Аз бих те посъветвала да си отвориш очите и да дадеш чисто и просто технологично време за отсяване на нещата, дали би имало изобщо положителни резултати, и ако не, да оставиш въпросните хора зад гърба си. Ти си тук и сега, не някъде в бъдещето. ..... Да работя,но в фирмата на приятеля ми,градът е малък,ние си живеем само двамата,но през повечето време си ходим на балкана той има огромно ранчо в което родителите му си живеят. Понякога си мисля че я е страх от това да не остане на второ място в живота на синът й,затова да се държи така,но от друга страна си мисля че е свикнала да дава наставления,за това съдя по начина покойто се е държала с работниците на сина и,при условие че фирмата изцяло си е негова тоест тои я е основал много се радвам че съм съдружничка в тази фирма а майка му не знае това.
  5. Благодаря ви,но явно при мен нещата така ще си останат,ето вие ми казвате да остана на място където мога да се усамотя но уви и такова нямаме,моета свекърва когато ме види да си легна започва да лопа да тропа или да чука нещо,а види ли че съм заспала затичва се към стаята и говорейки ми с все сила ме стряска. И аз търсех добрата и страна ,надявах се да греша аз а то какво се оказа,казах на моят любим за нея по заобиколен път,опитах се да му отворя очите,но в случея аз съм била черногледа,тя е невинна и много добра не би била направила нещо лошо или против мен. Явно както са казали всяка жаба да сизнае гьола,тои в тях аз у нас ,просто един ден ще ми писне и няма да разбере как съм взела решението и съм се пребрала. Благодаря за помоща ви,ако имам други въпроси отново ще се обърна към вас
×