Здравейте,
Пиша ви, ако може просто да споделите вашето мнение. От 6 години живея с мъжа ми - имаме детенце на 2,6 г. Сключихме брак, когато разбрахме, че тя ще се появи....
Накрако ...нашата връзка започна още от самото начало с много компромиси от моя страна - ...Но ги правех, защото много го обичах. Исках дете, а той не, но когато му казах, че продължавам по пътя си ми каза, че иска да сме заедно, да имаме дете и т.н. Бременността ми до 5 м. бях много неспокойна - караници, дори родителите ми ми казваха, че е по-добре да не продължавам. Но след 5ия месец започнах да чета Библията и много се успокоих....Тогава бях съкратена от работа. Но аз копнеех за нея, и Господ ми я прати, както съм я мечтала.... И Тогава започна най-трудния период в живота ми - гледах я сама, защото той отказваше, под предлог, че плаче за мен и иска да я кърмя. Започнаха скандалите, че не ми помага, че ми е трудно сама и т.н. знаете как е....Големи скандали, детето живееше с тях. Реших да си тръгна - баща ми не ме подкрепи....върнах се за малко при него, но рзбрах, че ще съм сама. И така раздели, събирания та до днес.....Започнах вече работа, заедно сме, защото видях промяна опт негова страна...сега наистина помага за нея, всичко е доста по-добре....Но съм толкова сама ((. Ни е нямаме какво да си кажем . Само покрай детето. Две години и половина въртях една и съща плоча - сма ли да продължа и т.н. прощавах и забравях, защото той ми е карма най-вероятно, не искам да го нараня, обича ме...но след всички тези скандали и обиди съм толкова сама , с детето - тя ми е опора. Той ме ограничава за всичко....за елементарни неща - нещо хубаво , ако поискам за детето да ни заведе някъде - не може, малка е, ти само искаш да ходиш...И така реших да съм с него, за да ми е по-лесно...сама не зная как бих се справила. Моята разведена приятелка казва аз не бих търпяла, но аз търпя...давам шанс, виждам бавната и мъчителна, но към по-добро промяна...но се изморих, и съм толкова сама. Никога за нищо не съм получавала подкрепа от него, както и от баща ми...татко ми каза негласно сама да се оправям...брат ми си има живот и така....Сега е по-добре - няма скандали, но усетех ужасната самота и пак вечния въпорс пред мен./....но нищо не правя, надявам се Бог да ми покаже пътя и така. Радостта ми е тя, моето слънце )).
Навсякъде виждам как хората за елемнтарни неща са заедно, а ние за няй-малкото нещо сме на различни мнения...допирни точки никакви...студено., студено....и се опитвам да го обичам още...да му прощавам, но вече неговата мания за пари...все повече се отдалечавам. И тогава, в най-трудния ми момент от живоат, когато тя се появи започнах с Учението и Учителят, но сега не знам...Просто съм толкова сама...Как ще продължа??? Знам, че ми е карма..някога и аз съм била с това съзнание ...трябва да изтърпя...за да се видя каква съм била...а съм толкова сама...
Бихте ли споделиели мнение...
Благодаря