Jane Austine

Благодаря ви за коментарите, подкрепата и съветите. Но все още асимилирам казаното от вас. И със страх прочитам всеки следващ коментар, защото сякаш тове не е моята, а "една отделна реалност" (по книгата на Кастанеда). Честно казано ми дойде като студен душ, шок или и аз не знам как да го нарека. Трудно ми е и мъчно. Смятах, че както се отнасяш към един човек, той ще ти отвърне със същото. Книгата за отровните родители я четох наскоро, но сега, благодарение на Диляна Колева си припомних тази част, която се отнася до мен и детето ми, до бъдещето на семейството ми. Утре ми е часът при психоложката и ще имам за какво да говоря, защото когато й се обадих беше в период на "меден месец" с някои изключения. Още веднъж благодаря на всички. Ще пиша как е протекла срещата.

Благодаря за отговора. Наистина не бях сигурна дали съм жертва или си въобразявам, защото все си мисля, че имам вина за случващото се, пък и нали това, което съм описала е само моята гледна точка. А при психолога започнах да ходя отново като забременях, защото доколкото си спомням пак имаше някакви скандали (опитвам се да ги забравям и да продължавам напред). Преди това и покрай сватбата - защото се чувствах сама. Та при срещите си с психоложката тя ми обясни как провокирвам мъжа си с държанието си (преди бях като вцепенена при неговите викове и не знаех как да реагирам, което още повече го ядосваше), и промених похвата си - сега бързам да се извинявам, за да се успокои по-бързо(това е начинът, който намерих, а не по съвета й.). Тя само ми каза да не вземам насериозно обидите му, колкото и да вика. Имал проблем с неизразходената енергия и натрупаното напрежение и съответно си го изкарвал на най-близките. Реално погледнато, те се караха с майка си така, но и двамата викат по много, и аз тогава си казах, че ще проявявам повече разбиране и при мен няма да се получи така. Уви...

Здравейте, Много бих искала да разбера мнението на специалисти, защото съм много объркана. Рових из интернет, търсейки да прочета отговор на въпроса си - "Мъжете, които посягат на жените си променят ли се? Спират ли да прилагат психически тормоз и финансови ограничения върху съпругите си?" И ако отговорът е "да", дали това може да стане с помощта на съпругата - любов, разбиране и подкрепа? Попаднах на едно изказване в един форум, че "Той я бие, а тя му прощава и още го обича. Та тя го насърчава. Защото на думи може да казва каквото си ще, ама поведението й говори "аз ще ти позволя всичко, ще простя както и да ме третираш", та това много ме замисли. Предполагам, че разбирате, че аз съм в такава ситуация. Но имам и бонус - дете, което нося и което е желано от двамата. Преди да се оженим не ми е посягал, имаше само психически тормоз от негова страна, той беше много ревнив към всичко и аз в стремежа си да му доказвам, че няма причини, се променях - "ако не съм аз, къде щеше да си сега?" Като съм с други хора или на работа съм съвсем друг човек, държа се различно и свободно. Откакто заживяхме заедно след сватбата, финансите ги управлява той, а аз му искам пари и съответно се налага да послъгвам за разходите си. Научих се и да крия точно колко получавам, за да имам лични пари. Големи скандали са ставали за 5 и 10 лв, и ако поискам нещо повече, първо той трябва да прецени дали си заслужава. А в същото време той си поръчва от интернет разни неща, взема решения и за двамата, не съм го спирала за парите - уважавам избора му и си мисля, че и той трябва да постъпва така. За сведение - в понеделник имам час за психолог, за който цял месец си заделях пари. За секса помежду ни пък съвсем не ми се говори, но мога да говоря много за неговия секс. А физическото насилие е винаги съпроводено и от груби обиди, блъскане, шамари, които според него не са били много силни. Синини мисля, че не съм имала, а само ме е боляло удареното място/места за по няколко дена. Но преди два дена наистина ме удари с всичка сила. Причината беше, че аз още бях разстроена от предния ден, когато ми вика и блъска за сготвеното, а в съответния следващ ден - вика, защото сме били зле с парите, а аз не съм го предупредила, че ще ми трябват 10 лв за нещо си (на фризьор ходя 2пъти годишно, а на козметик през месец.) И не можа да проумее, че от толкова малко време промеждутък между вечерта и сутринта, аз не мога да се успокоя. При всяко скарване, аз се съгласявам с доводите му, дори и да не съм съгласна, защото от опит знам, че 1во става по-зле, а 2ро дори и не ме отразява. Наложи ми се да подтискам яда, обидата, сълзите си, за да си помисли, че всичко е наред (това се случва винаги). Притеснявах се и за бебето си. И ме удари. После се осъзна веднага, последва грозна картинка - аз да се налага да го успокоявам и да го уверявам, че всичко е наред - като малко дете. Откакто съм бременна ме заливат настроения и усещания, че съм по-силна, мисли за любов, за щастие, каквито не съм изпитвала до сега. Търся единствено спокойствие и хармония, и дори и вкъщи като направя всичко както се иска, пак не мога да бъда уверена, че няма да последва скандал. А недай си боже да объркам нещо - умирам си от притеснения А сега стоя и си мисля - какво да правя?Не съм споделяла тези неща пред никого, от срам ли или от вяра, че е всичко ще се промени, не знам. Дали ще се справя с отглеждане на 2 деца - едното от които вече голямо? Как ще израстне детето ми? Дали баща му ще се промени към по-добро? Не искам да съм от онези майки, които търпят заради децата си, а дали това ме очаква?