Здравейте отново и благодаря за отговора.Посетихме с моят приятел психолог тук,но не беше това което очаквахме.Разговаряхме открито за проблемите си с него около 2 часа и заключението бе,че всичко идвало от недоверие,не предложиха терапия,единствено ни препоръча да четем материали и да насочим мислите си към позитивното,препоръчаха ни масажи,плуване да сме си разтоварвали мозъка и да се отдадем на приятни моменти.Много е сложно с писане да опишеш чувствата си особено когато си объркан,афектиран и се обвиняваш за нещо.Искам да попитам вие какво можете да ни препоръчате за да се справим с това сами.Говоря в множествено число тъй като това което правя с приятеля си и той го прави с мен,мислех,че като ми отговорите просто и той и аз ще правим нещо определено което да ни оттърси от ужаса,който си причиняваме понякога.Само за уточнение искам да кажа,че и двама ни в предишните ни връзки са ни предали чрез изневяра.За мен ви обясних какво точно правя,при него е горе долу същото с изключение,че той ме ревнува предимно от родителите ми и си мисли,че те са преди него за мен.Според вас не обичаме явно,но не можем да се съгласим,защото и двамата минахме през много препиятствия за да сме заедно и сме ужасно привързани един към друг,може и аз да съм се изразила погрешно,съжалявам,че пиша малко объркващо,но за мен беше трудно да предприемем нещо такова,да разказваме лични неща на непознати хора.Разделяли сме се за ден и само толкова успяхме да се отдалечим един от друг.Като изключим тази ужасна ревност от околните сме щастливи,приятели сме,грижим се един за друг,радваме се заедно,болката също преживяваме заедно,но и двамата жертвахме близки хора които не одобряват връзката ни и сега се замисляме за тях.Как се преживява вината,че наранихмме хора за да сме заедно.За това,че нямам висока оценка за себе си е така все пак се мислех за красива жена,успяла,а накрая бях предадена и изоставена.Престраших се да ви пиша,само защото чакаме дете и искам това дете да има баба и дядо,а няма как да се случи ако не се променим,никой от двама ни няма силата да преглътне всичко и да заяви открито пред всички,че ние искаме да сме заедно и че както и да се опитват да ни разделят,ще си останем заедно,проблема за близките и приятелите ни е че единия има финансови възможности,другия е от много бедно семейство и това е огромен проблем според всички,единия излиза използвач,другия жалостив,както вие така и всички останали не вярват,че се обичаме.Приятелят ми дори предложи да станем като Ромео и Жулиета само за да ни повярват,но знаем,че това е лишено от смисъл.Страх ме е не да съм сама,а да съм без него,никой друг не ме вълнува и аз съм невероятен инат,а сега инатът ми бе пречупен,никога не съм се чувствала виновна за каквото и да е преди.Ще ни помогнат ли тези неща,които ни препоръча колегата ви или ще трябва да се приберем за да можем да се подложим на терапия?Извинявам се за торнадото от чувства,което бушува в мен в момента,не зная дали е подходящ момента да изразявам мисли,които се менят през ден,но бременността напредва,а с нея и нашия страх за бъдещето на детето ни.