Здравейте на всички. Не съм сигурен, че е за нова тема, защото вече се познах в доста от другите темите, но въпреки това искам да опиша обстоятелно моят случай. Писах на лично на д-р Тодор Първанов, но искам да събера повече мнения. Живея в момента в друга държава и нямам възможност да посещавам психотерапевт тук, защото езикът не ми е перфектен и няма как да обясна точните състояния. За това искам малко онлайн помощ и как точно да подходя. Мъж на 22 години съм, студент.
Всичко започна на 10 Ноември 2 месеца след като се бях преместил в друга държава. Бях пил 2 кафета, вечерта няколко бири, имах тежък изпит и не бях спал почти. Всичко това явно рефлектира върху мен и вечерта бях на кино. Филмът беше напрегнат на излизане получих нервна криза за пръв път в живота ми. Беше доста силна с задушаване, виене на свят, силно треперене, сърцебиене, високо кръвно и се чувствах сякаш ще припадна. За мен беше непознато това и се стреснах много. Отидох веднага до спешното отделение, докато чаках 2 часа да ме приемат отшумя почти. Направиха ми тест на сърцето, кардиограма мисля че се нарича и нямаше проблеми. Написаха ми тревожност като диагноза и ми казаха да си намеря личен лекар. Намерих си каза ми, че не е толкова опасно, нормално е с смяната на държавата и далече от родителите и т.н. Изписа ми да пия само валериан и чай. Първите седмици беше ад. Постоянно бях в лошо настроение след първата ми криза, получих още няколко. Научих се да ги контролирам, да се успокоявам и за около 30 минути ги спирам. Започнах отново да ходя на фитнес и да тичам всеки ден. Попринцип съм много активен спортист. От както получих кризата спортувам абсолютно всеки ден. Започнах и диета без никакви сладки, предимно риба, яйца, месо, въглехидрати, плодове и ядки. Кафе и алкохол тотално съм отказал. Бях добре спрях валериана, защото се чувствах супер. Днес имах две презентации сериозни и вчера получих отново криза с задух и сърцебиене, без други симптоми. Почти не спах, днес съм по-добре, но започнах валериана пак. За първи път излизам от България за толкова време, свикнал съм с семейството ми и явно за това всичко рефлектира. От няколко седмици правя и медитация сутрин и вечер по 20 минути.
Вече изминаха 4 месеца от както съм в чужбина, нещата понякога се влошават, понякога не. Нервни кризи рядко получавам, освен когато съм много притеснен леко започвам да дишам тежко. Но като това което ми се случи преди 2 месеца със същата сила не се е случвало. Започнах да имам проблеми и с деперсонализацията, която се засили последните няколко седмици. Интересно в случая е, че преди години ми се беше случвало отново и то не веднъж. Не съм сигурен, че тогава съм имал проблеми с нервите, тревожност и т.н. По-скоро не. Това ме притеснява малко, защото хем ми е познато като чувство хем ме плаши, хем сега от няколко дни се случва почти постоянно. Просто когато започна да се анализирам самият себе си се чувствам адски странно в кожата си, сякаш не съм аз. Когато се гледам в огледалото ми е странно. Продължавам да спортувам всеки ден интензивно, продължавам да медитирам. Ако трябва да опиша от къде смятам, че идват всичките нерви и лоши мисли е от това, че съм сам тук в чужбина. Тази несигурност, тази самота в квартират и т.н.Чувствам се найстина добре когато съм с приятели навън, но когато всички са заети и остана сам, започват мрачни мисли. Притеснявам се когато се прибера в България да не продължи цялото това. Моля за съвети от всякакъв тип и накъде да променям мисленето си