vasilka

д-р Първанов, благодаря за бързия отговор, от няколко дни водим преговори за посещение при психолог, не съм с големи очаквания, ако евентуално се осъществи срещата се притеснява, че ефекта от посещенията ще е временно явление. Това с лекарствата ме изненада, не го знаех, трябва да се обърна към психиатър ли за диагностициране и назначаване на евентуално лечение? Изпада в това състояние периодично и ако бъда настойчива в спокойните моменти бих опитала да го убедя. Между другото изпада в подобно състояние винаги преди и по време на празници не знам каква връзка може да има това, но съм го забелязала като закономерност.

Здравейте, искрено се надявам че тук ще получа някои отговори на въпросите, които са в главата ми. Проблемът ми е следния омъжена съм от 11 години, със две деца, съпругът ми е ужасно ревнив от самото начало. До преди няколко години съумявах да се справя с ситуацията за мен не е било проблем да си стоя вкъщи, излизали сме винаги заедно това изобщо не ми е представлявало проблем, нямам приятелки с които да изляза на кафе - това също не е проблем, но вече всичко излиза извън контрол. Аз съм изключително затворен и студен човек, /това не е само мое мнение, чувала съм го от близки хора в обкръжението си/, може да прозвучи старомодно, задръстено, или който както иска да го определя, но това е моята същност, а именно никога не съм имала еднодневни връзки, дори гаджетата ми като момиче се броят на едната ми ръка. От както съм се омъжила дори не съм си и помислила за друг, това не е в природата ми, аз съм изключително моногамна, нямам необходимост от вниманието на друг. Нооооо, всичко казано по горе не него не му е известно защото той е прекалено обсебен от фантазиите си за да го види и разбере. Периодично се вкарва в лудо режисиране на сценарии в които аз съм главната героиня, а партньора ми винаги е различен, като започна от колеги мои, негови, просто познати, а по някога и хора които аз изобщо не познавам, дори не съм ги виждала, още повече ме обижда факта, че ме свързва винаги с някакви нищожества, които са последните хора към които бих се обърнала, ако някога реша да правя нещо. Винаги едно и също - хората говорили зад гърбът му, присмивали му се. /Това е пълен абсурд, аз принципно съм тиха, незначителна личност, от хората които е все тая дали е са в компанията или не т.е. слушател, за никой не представлявам интерес да ме обсъжда или пък нещо от сорта/. Първоначално си мислех, че има някой около него, който се опитва да върти интриги, но вече мина толкова време, че колкото и да е откачен човек едва ли би се занимавал толкова, и вече съм на мнение, че той сам си ги фантазира тези истории, като прехвърля проблемите на хората около него в нашето семейство и ги представя като наши. На някой жена му това направила, аааа значи и неговата го прави и това е за всичко. Омръзна ми да изживявам на всички проблемите като свои.