petyamitkova

Здравейте. Обръщам се към вас с надежда да изкажете мнение и да ми помогнете. На 21 години съм и от около месец имам проблем с пулса. Сутрин още след събуждане се ускорява, после по някое време спада (понякога до 50) и после пак се ускорява и така цял ден. Вечер в повечето случаи спя спокойно, само 3-4 пъти съм се събуждала от ускорения пулс. За уточнение имала съм много проблеми на "нервна почва" и успях да се преборя с тях. Бях с главоболие 2-3 месеца, задух 5-6 месеца, стомашни болки доста време. Аз съм си и хипохондрик и представете си вече колко неща съм изчела за сърцето. И най-важното ходих на кардиолог, който ми каза, че сърцето ми е здраво, но уви не се успокоих и проблема продължава. Моля, подкрепете ме, дайте ми съвет, възможно ли е да е на нервна почва и да търся ли отново лекарска помощ. Вече съм отчаяна и все мисля, че ще се случи най-лошото. Бях излязла от този ад, но пак потънах и то още по-дълбоко. Благодаря предварително!

Здравей. Разбирам те какво ти е, защото и аз съм в същото положение, но от скоро. Световъртежа го преборих, и буцата почти не я усещам. Начинът е да се абстрахираш, трудно е, но осъзнай, че нито ще се задавиш, нито нищо. Инъче и мен много ме мъчи този задух. Аз съм всеки ден, и то по цял ден така. А ти постоянно ли си със задух?

Здравейте. Искам да Ви споделя за моите проблеми, тъй като се нуждая от помощ. Първо да си кажа, че съм малко хипохондричка. На 20 години съм, момиче. От около месец не мога да си поемам дълбоко въздух. Всички казват от нерви е, ама аз съм постоянно така, а и започнах да покашлям. Личната ми лекарка каза, че фаринкса ми бил възпален. Попитах я за рентген на бял дроб, а тя каза - НЕ! Пих антибиотик, но положението все така. А и на всичко отгоре днес си открих нещо като топченце в лявата гърда. Утре щр отида при личната да видим какво ще каже. Моля Ви насърчете ме, че много взех да се отчайвам. Благодаря предварително!

Съжалявам за състоянието в което си, защото и аз съм в същото положение, но от месец. И аз ходих на кардиолог и невролог и ми казаха, че ми няма нищо. Знай, че има и други като теб и трябва да се справим!

Здравейте на всички. Обръщам се към вас с надежда да ми помогнете. Мисля, че съм хипохондричка. Ето я и моята история. Декември бе много тежък за мен. Баба ми беше на инжекции, дядо ми в болница, баща ми си удари главата, а на майка ми и откриха гуша и и казаха, че трябва веднага да отива на биопсия. На 20 години съм, никога не съм страдала от заболявания (освен обикновенни настинки), но в краят на декември започна да ме боли главата. Никога не съм страдала от главоболие и това много ме притесни. Имахи доста силно замайване. От малък град съм и реших да отида в спешна помощ, където за жалост се оказаха доста некомпетентни. Веднага започнаха да ми говорят "ами май не си пред инсулт, ама не се знае; може да е от очите; може да е дори от бъбреците, ама може и тумор да е. Това беше точно на 31.12. След 10 вида болкоуспокояващи ми мина и реших да не се тревожа и да се забавлявам. На 1 януари вечерта всички започна от начало, но този път с втрисане и повръщане. Искам ил не наложи се да отида в спешното отново. Те не направиха нищо, освен, че ми биха инженция за повръщането. На 2-ри се чувствах още по-зле и реших да отида в съседен малко по-голям град, където имаше 50 човека на опашка пред спешна помощ. С родителите ми звъняхме на всички невролози в града, но никой не искаше да ме приеме на частно. Нямах друг избор освен да чакам. И така след като ме приеха ми казаха, че това е мениероподобен синдром. Поуспокоих се, но в първия работен ден отидох на невролог и на изследвания. Казаха ми, че е мигрена. Нещата отминаха, започнах нормалния си живот, но 20 дена по-късно най-неочаквано всичко започна от начало. Събудих се и се чувствах смазана. Много се изплаших. За човек, който не е имал здравословни проблеми, това е много плашещо. Отидох отново на изследвания (кръвна картина) и всичко ми е добре, освен малко нисък хемоглобин. Но това не помага за да се успокоя. Вчера ходих отново на невролог, прави ми ЕЕГ, но видя, че съм много изплашена и ме изпрати на скенер. Нямам никакъв проблем с главата. Много често усещам болка в гърдите и отидох и на кардиолог. Каза, че имам удебелена клапа на сърцето, но не било нищо особенно, много хора имали и не пречи по никакъв начин да водя нормален живот. Най-много ми тежи обаче, че не мога да си поемам дълбоко въздух и имам усещане, че се задушавам. Днес отидох при личната и тя каза, че ми е възпален фаринкса. Попитах я за рентгенова снимка на белия дроб, но тя каза, че е сигурна, че проблемът не е от там и да не се вживявам толкова. Сега се опитвам да се убедя, че ми няма нищо, но изпитвам страх дори да се храня, защото усещам буца в гърлото и с този проблем с дишането ме е страх, че ще се задуша. Наша близка, която е бивше медицинско лице каза да не се тревожа толкова, че това е паник атака. Чела съм много по тази тема, но така и не разбирам дали този проблем идва от психиката ми. Мислех си, че имам тумор в главата, рак на почти всичко, а всъщност нямам нищо (което ме радва разбира се). Моля, ако някой може нека ме посъветва как да се справя с тези тежки чувства, тъй като се чувствам найстина зле. Не съм това момиче, което бях. Не искам да излизам дори, приятелят ми и родителите ми ми казват постоянно няма нищо, успокой се, но аз немога. Осъзнавам, че ми няма нищо, но някак си съм притеснена. Споделила съм с близките си за това, че мисля, че съм хипохондрик, не се срамувам да го споделя, но имам нужда и от вашите съвети. Съжалявам, че съм толкова подробна, но исках да споделя всичко. Много ще съм ви благодарна, ако ме посъветвате! Поздрави!