Stefka

Благодаря ДонкаЗачетох се във форума и извода до който стигам е, че да си снаха не е лесна работа. На този етап гледам да спестявам на съпруга си впечатленията и усещанията си спрямо майка му. Има моменти, в които всичко ме подтиска, но предстои нещата да стават по-добре, като се отделим и заживеем самосточтелно все по-малко ще се афектирам от отношението й. Темата е дълга и може би ти си първия "случай" в който се споменава за хармонична връзка между снаха и свекърва. Снаха ти е късметлийка:)А за нас останалите остава да се справяме според ситуацията

Здравейте, откривам до болка актуална тема. Отношенията между свекърва и снаха са интересни. Винаги съм мислила, че проблемът се корени в несходството на характерите между снахите и свекървите. Докато не се озовах от страната на снаха. Бъдещата ми свекърва видимо изглежда добра, държи се мило и любезно, но чисто интуитивно усещам, че не й допадам. Понякога прави комантари в стил "казвам ти дъще, сещай се снахо", чрез които по косвен, едва доловим/може би само за мен/ начин усещам отношението и отрицателните й нагласи. Зад любезността усещам студенина , безразличие. Умаловажава работата ми/адвокат съм/, но за нея си е "работа на стол". Аз съм от Пловдив, бъдещият ми съпруг от малък съседен град/село/. По думите на бъдещото "съкровище" "Хората в Пловдив няма какво да правят"/ В смисъл нямат работа, само се шлаят-абе лентяи/. В нейните очи съм безполезен търтей, който едва ли не е паднал от небето, не може да работи по двора, не готви , свикнал е на готово. Впечатленията й не са точни, от малка са ме учили на домакинство, умея да готвя, доста добре, в домакинството също ме бива, но никога не съм се хвалила с качствата си. С мъжа ми все още живеем у техните през седмицата и у нас през уикенда/предстои да закупим самостоятелно жилище и сме свили разходите/. Но аз се чувствам неконфортно, а и условията у свекърва ми не са добри за да се развихря в кухнята. Тя е властна жена и е свикнала всичко да е по нейн вкус.Когато е идвала на гости в къщи демонстративно е връщала чинията пълна, което ме навежда на мисълта, че не й харесва начина ми на готвене. За Коледа обикалях 3 часа и си блъсках главта какво да й купя/на всичко намира кусур/, което да й хареса и да я зардва. Спрях се на кристален поднос, който в момента е захвърлен в една необитема стая, пълна е вехтории.За именият й ден и подарих бутиково изделие от шоколад във форма на кошница с цветя./За нея да й подариш цвете е излишнен разход на пари, с които може да се купи и подари нещо друго/. Не се впечатли.Не помня, но дори и "Благодаря"не чух. Разбира се, за празниците е излишно да казвам, че и бонбон не получих. Къснта есен сееха чесън, съвсем любезно си предложих помощта с уговорката да ми кажат какво да правя, в отговор получих бурен смях. Опитвам се, но като усещам пренебрежение и безразличие се демотивирам. Усилията трябва да са двустранни. Предстои да й съобщим решението да живеем отделно и тегленето на кредит за целта. Не ми се ще да си представя какво ще е тогавашното й отношение. Моля да ми помогнете да видя по-ясно нещата отстрани.Аз ли преувеличавам и драматизирам или е налице реална опасност. Моля и за съвети. Предварително благодаря!