oneuser

Здравейте,натрапливите мисли ме напуснаха за известно време но сега изглежда пак се завръщат(радвам се ако са те а не нещо друго).С приятелката ми сме от ученици заедно,съответно си споделяме всичко,тя е първата жена в живота ми и нямам тайни от нея.След гимназията записахме в един и същ университет но различни специалности.Просто казано след завършването ми тя може да работи за мен.Тъй като тя завърши тази година от 2 месеца вече работи.Още от гимназията винаги съм я ревнувал и съм се притеснявал за нея.Може би заради характера ми за толкова години,тя е била така да кажа по-активната.Винаги ми е звъняла първа,писала ми е смс-и дали я обичам и ми е споделяла че я е страх да не я оставя.Работата й е такава че се налага да кара нощтни смени,в началото уж за да ме успокои ми каза че няма да кара,но такава е работата не може без тях.От миналия месец се премести в може би най-натовареното място в града,работата е 12 часа,доста отговорна!След като почна нощните смени малко й се разсърдих и питах как се държат колегите й.Преди 3 седмици хванах някаква инфекция на пикочните пътища,тогава в изблик на ярост й казах че съм я хванал от нея(знам,огромна обида за всяка жена.След посещение на лекар се оказа че инфекцията не полово предавана.Преди две седмици обаче започна ада за мен!Един ден след като чаках да свърши работа й да се чуем тя не ми позвъня,аз й звънях около 7-8 пъти като накрая ми вдигна и ми каза,че се е наложило да замести колежка и да остане 24часа на смяна.Нещо нетипично преди за нея защото винаги сме се чували дори и за най-малките неща.Заболя ме доста и почувства че работата й е по-важна от мен.Просто се ядосах защото тя ми каза,че се е прибрала до тях да си вземе нови дрехи и се е върнала на работа,което означава че не е намерила време да ми се обади а е имала възможност.Бях и сърдит за два-три дни,което сега оценявам, че е грешка защото трябва да се подкрепяме и да си помагаме един-друг в трудните моменти.От този ден насам тя всякаш е отнесена,излизахме 2-3 пъти но тя или мълчи или гледа изморено,работата й наистина е тежка но не мога да разбера дали е от това тъй като тя ми казва че не е изморена.От там може би за да се успокоя започнах да я разпитвам за всичко,но тя ми отговаря с една дума или изречение.Винаги ми е казвала че иска да живеем заедно,но когато преди два дена й предложих да се изнесем на квартира ми каза "-Нека малко да поработя,да не пребързваме с нещата".Още по-голям шок за мен.Предложих й работа на по-спокойно място,но тя ми казва че й е интересно на сегашната и не иска да се мести.От тогава не мога да спя или да се храня,вечерно време се будя и й звъня,искам просто да я чуя.Сякаш за 2 седмици стана друг човек,няма го вече пламъка в очите й когато ме гледа.Тревожа се,че заради лошото ми държание през тази седмица е срещнала някой друг човек на работата си.Аз й казвам да ми се обади когато стане или когато свърши работа, гледам часовника и чакам телефона да звънне,но тя ми се обажда или когато е станала вече и е пила кафе,или когато вече се е прибрала.Това ме побърква защото досега винаги тя първа е звъняла и даже много пъти ми е казвала че е нямала търпение да ме чуе,а сега за 2 седмици нещата се обърнаха.Казва ми, че ме обича, и че не се е променило нищо,че това е от работата й и трябва да се напаснем,но в мен остава някакво съмнение.Сякаш има нещот скрито което й тежи и не иска да ми го каже или поне така го разбирам аз.Просто при мисълта друг да я докосва или да стои в късните часове с него в една стая и да си говори ме побърква.Притеснявам се някой от хората които са над нея да не я тормози или по някакъв начин й намеква разни работи,защото тя се притеснява как ще реагирам и най-вероятно няма да ми каже дори и да стане.Говорихме на тази тема вече и тя ме уверява че всичко е строго професионално и няма място за пристеснение.Но начина по който го казва......не знам сякаш не ми обръща внимание.Ако този разговор го бяхме провели преди 2-3 месеца(преди да започне да работи там) щеше да ме гушне да ме целуне и по по-топъл начин да ми го каже,сега просто ми казва не се тревожи и до там.Просто изпитвам страх да не я загубя дали от друг дали от моето държание.Сякаш става нещо до което тя не ме допуска.Вечер сънувам просто как с нея се разхождаме и си говорим както преди.Надявам се всичко да е от новата работа и напрежението или просто всичко да е само в моята глава. Просто аз съм бил само с нея,тя е била само с мен,искам да останем така.Притеснява ме че ние сме още деца на по 23 години,не мога да я опазя от всичко което се случва.Хората с които работи са по-богати от мен могат да й предложат това което аз на този етап не мога.Преди ми е казвала как иска да остарее с мен,сега от както почна работа не споделя такива неща,притеснена,изморена.Пропуска да ми каже дребни неща което най-много ме напряга.Дано всичко да е в моята глава.

Здравейте, ще ме извините, че точно на празник пускам доста срамна и смешна тема, нооо...... Почвам от далеч, още много малък открих онанирането,тогава не го свързвах с нищо сексуално,а просто с доставяне на непознато за мен удоволствие. Родителите ми не разбраха с какво се занимавам и затова никога не съм мислел, че върша нещо нередно(а и то не е). Срам ме е да го напиша но начинът по който го правех не приличаше на типичният за хората,по-скоро приличаше на действията които животните извършват когато докопат някоя топка и нечии крак.Когато пораснах това се промени,имах достъп до интернет,до порно и т.н. В началото жанровете които гледах се свеждаха до голи снимки на момичета от гугъл,нищо екстремно,нямам някакви вродени фетиши.Когато влезнах в пубертета голите снимки не ме влечаха вече, исках нещо по-хард.Започнах да онанирам доста често 5-6 пъти на ден,тъй като не излизах много много и от скуча така си запълвах времето.ДА,когато бях на 14-15 години от време на време съм гледал и доста гадни неща,като винаги съм наблюдавал реакцията на жената докато го прави.Харесваше ми това че тя бе мръсница или развратна не знам как точно да го определя,и за секунда не съм се заглеждал в мъжкото тяло,актьорът просто не го забелязвах.Но след онаниране екстремните жанрове ми се струваха гнусни,отвратителни, чудех се как съм могъл да гледам нещо подобно.Много често когато бях много възбуден просто не знаех какво да направя,онанирането не ми бе достатъчно,но отново след края се успокоявах и забравях.С течение на времето порното ми стана навик,е не онанирах толкова често,но за мен стана навик когато влезна в интернет задължително да проверя ХХХ секцията на замунда за да видя новите клипове,да влезна в любимите ми сайтове да проверя има ли нещо ново в класацията и тн и тн. Преди два месеца обаче докато търсех един клип случайно изкочи нещо което ме шокира,нещо което до този момент смятах за гадно(все още смятам така) нещо което когато го видех или ми се повръщаше или ми падаше.Обаче не знам какво ме накара да го отворя,любопитство ли,скука ли не знам!!!Няма да обяснявам за какво става дума защото е гадно само ще кажа че е свързано с трансполова жена и простата, е повярвайте ми останах погнусен но и изненадан.До този момент не знаех че пасивните гейове могат да получават удоволствие-ШОК!!!Мозъкът ми заби някак си вече нищо не бе същото,изплаших се.Хиляди въпроси изведнъж се появиха в главата ми-Какво е чувството?!?Истинско ли е?!?Искам ли го-НЕ,НЕ,НЕ!.Не можех да си избия тази сцена от главата,някак си разбирах че това е някакво удоволствие,но ме хвана срам че го видях,хвана ме страх че ще искам да опитам.Не исках,а защот тогава го гледах.Една седмица ходих като зомбиран.Не гледах порно вече,нищо не ми харесваше.След това може би за да проверя как ще реагирам ли или не знам как да го опиша точно,за един ден изгледах буквално най-гадното и брутално порно което някога съм гледал.Всичко онова което ме е отблъсквало до сега-гей,би,доминиране,размяна на роли,трансполови.Абсолютно всичко гадно което можете да си представите.Може би това бе грешката ми,останах изненадан,дали от страхът или от шокът не можех да разбера дали ми харесва или не,тоест знам че не ми харесваше но защо го приемах нормално.Почувствах се точно като наркоман след взимане на доза,не знаех къде се намирах,имаше нещо като фалшива възбуда-сърцебиене, свиване на стомаха,страх не беше че ще получа ерекция.След това си пуснах и обикновено,даже бих казал много добре снимано,романтично клипче-харесваше ли ми-ДА!Но защо не можех да си повярвам. Не мога точно да определя в какъв филм влязох но най-точно бих го определил така-Мастурбацията и порното за мен бяха като да си играя в моята стаята,понякога играчките с които си играех ми омръзваха и аз отивах до другата стая да си играя там(по екстремните жанрове) но след играта,се връщах в моята стая и пак ми беше интересно и приятно,а сега вратата зад мен се затвори и аз не мога да се върна.Не знам дали ще ме разберете правилно тези клипове не ми доставят удоволствие,не ми харесват,но са ми безразлични,а преди ме отвращаваха отблъскваха,толкова ли станах толерантен?!? Прочетох доста за П.М.З ,изчетох почти всички теми в yourbrainonporn rebalnched nofap yourbrainrebalanched и къде ли още не там, наистина има доста интересни случаи.Има хора които гледат жанрове които преди са ги отблъсквали а сега не могат без тях.Основната идея на тези сайтове е че мозъкът е пластичен, и че с времето мозъкът търси все ново и ново нещо за да си набави допамин.В сайтовете пише че единственият път назад е NO PMO тоест без порно мастурбация или оргазъм,и с времето се връщат естествените вкусове-тоест това което си харесвал преди да започнеш да гледаш порно.Но повечето потребители има проблеми с ерекцията,имат проблеми с истинските жени, в истинският свят,при мен до този момент нямаше такъв проблем,даже напротив може би точно порното ме караше да обръщам повече внимание на жените,на фигурата им,на формите.Тоест според мен макар и глупаво да звучи порното до сега ми е помагало.Но след тази случка стана точно обратното,вече не забелязвам жените всички да ми еднакви,страх ме е да не започна да искам да пробвам някои неща от тези отвратителни филми.Страх ме е да не стана гей,травестит,извратеняк и тн. Със сигурност знам че тази история ще ми е обица на ухото до живот!!!Ако можеш да се върна 10 години назад бих набил доста добре онова дете което започна да търси голи жени в нета. Не искам до края на живота си да смятам че съм порно наркоман и да ме е страх да погледна жена или да гледам филм,за да не се върнат онези ужасни кадри които видях. Въпросът ми е има ли ключ за вратата която се затвори зад мен?!?Или прекрачих граница от която няма връщане назад?!? Весел празник