Darkness92

Благодаря ви за отговора Орлин Баев. извинявам се, че отговарям толкова късно, бях страшно заета... Статията ви е малко сложна за мен, трябваше да я прочета няколко пъти за да схвана нещата. Но виждам много познати неща и прилики с мен. Коментарът ви обаче разбрах и ме успокои! Мисля да спра да търся решения и причини за самотата ми. Никой не ми е виновен, аз сама съм си виновна, такава съм си. Майната му. каквото стане стане. Все още се режа, но ми харесва и няма да спра Помага ми. Може би ако започна прехвърлям фантазийте си на лист, да ги пиша, може би главата ми ще се подреди и ''олекне'' Хехе, надявам се да помогне. Лек ден и продължавайте с този форум! Много е добър.

Здравейте, Казвам се Анита и от няколко месеца имам... Проблеми. Въщност, аз винаги съм ги имала, но напоследък те започнаха да се усливат. Осъзнавам, че това е заради стреса (аз живея и уча в Англия, самоиздържам се, не е лесно, проблеми много), но започнам да подозирам, че държането ми и реакцийте ми са заложени още от детството. Забелязах следните неща: Излизах с едно момиче (да, лесбийка съм) и тя ми каза, че не може да ме прочете. Като затворена книга съм за нея. Просто не може да разбере какво мисля, какво чувствам и такива неща. Това ми напомни на нещо, което майка ми каза отдавна: че понякога ме гледа и не може да разбере какво става в главата ми. В ситуации, където се налага да показвам някаква емоция, аз просто... Не показвам нищо. Не плаках когато баба ми почина (въпреки, че едва ли не тя ме отгледа), всъщност се почувствах облекчена, че я няма, защото вече не трябва да се занимавам с нея. Не плаках, когато дядо почина... Просто нищо не почувствах. Приятели говорят колко са близки със семейството си, с лелите си и приятелите си у дома, а аз... Не ме интересуват. Просто... Не са в живота ми, дали а живи или не мен това не ме засяга директно. Затворена съм. Срамежлива, ниско самочувствие. Не говоря много, просто защото нямам какво да кажа. Имам приятели, но не съм добра в създаването на връзки. Помня как с една колежка редовно работехме заедно и ни беше забавно заедно. Тя каза, че трябва да останем приятелки завинаги и аз в този момент се паникьосах. Не знаех как да се държа. Ккаво да мисля... Осъзнавам, че имам проблеми и някой неща ми липсват, коато става въпрос за социализиране. Искам да съм социале човек, но просто не знам как, за това се отказах да опитвам. Плаша се голко е голям света в главата ми. Плаша се колко много фантазирам. Много съм завеяна. Често губя картите си за автобуса, ключовете си, миналата седмица дори загубих енергийната си напитка на работа... Фантазирам за абсолютно всичко: от ежедневни неща, като пазаруване, до важни неща, като изпити, срещи. Още от малка имам голямо въображение, но сега съм самостоятелна и това ми прече. Понякога изпдам в тези дълбоки депресии, самонаранявам се (напълно заслужено, защото съм страхлива и не съм способна да търся собсвеното си щастие), но бързо минават. Но за жалост нямам моменти на пълно щастие и еуфория, така че знам, че нямам биполярно разтройство. Не мога да изразявам чувствата си. Това момиче, с което се срещах - дори не можах да я целуна. Исках, но.... не можех! Сякаш тялото ми нямаше връзка с мозъка ми. Исках да й кажа, че я харесвам, но никога не можах д ай го кажа лице в лице - само със съобщения. Понякога просто не знам как да реагирам на неща. При критика си мисля ''Не ме интересува какво мислиш. Това си е моя живот''. При комплимент обикновенно се чувствам неудобно, мисля си ''Защо ми го казваш това? Нямам нужда от творето удобрение!' Понякога имам чувството, че съм груба. не, че аз мисля, че съм груба, но реакцията на другите ме кара да си го мисля. Не знам как да реагирам, когато някой изразява чувствата си към мен: дали е приятел или гадже - обикновенно слагам неутрална маска на лицето си и казвам каквото мисля е неубходимо в дадената ситуация. Заляга ме и нещо като параноя: залепила съм стикер на камерата на лаптопа си, защото ме е страх, че някой може да хакне компа и да гледа през нея. Имам чувството, че някой ме наблюдава, докато използвам тоалетната или се къпя. Когато вървя по улиците хората ми гледат - или поне си го внушавам че ме зяпат. започвам да си мисля, че ми има нещо на лицето, по дрехите, походката ми. Когато някой зад мен започне да се смее си мисля, че се смее на мен. Два нови страха се появиха наскоро - червеи и летене. Просто.... гърдите ми натежават и ми се реве, ако видя червеи дали на живо или на компа. Днес доктора ми предписа хомеопатични супокоителни, защото имам полет до германия другия месец и се страхувам, че може да не се кача.... Мога да се забалвявам. На пример по клубове, но само след като съм приела хубава доза алкохол, за да заглуша гласа в главата ми, който постоянно ми напомня за проблемите ми и ми казва, че е напълно безцелно това пръскане на пари по клубове и, че купонясването няма да ми помогне. Знам, че детството играе важна роля в изграждането на човека. Моето детство не беше хубаво. Баща пияница, физически и психически тормозеше майка ми и баба ми. Психически тормозеше мен. Биеше риташе, блъскаше главите им в стените. Обвинявам него за смъртта на баба си. И съжалявам, че не го наръгах с нож, докато още бях малка, защото тогава нямаше да ме пратят в затвора... Не знам дали обичам баща си, но определено изпитвам повече съчувствие и любов към бездомните по улицата, октолкото към него. Аз не съм студена или безчувствена (напротив, чувствителна съм),просто понякога не чувствам съчувствие и не се интересувам и нямам мнение. Усмихвам се много, защото майка ми каза, че усмивката разрешава проблеми. Не знам дали се умихвам на правилните моменти, но... Поне не ме кара да изглеждам студенокръвна. Никой не знае за тези мои тревоги. Тук за първи път си казвам всичко, е, почти всичко. Ако трябва да си излея душата, ще изпиша тонове. Извинявам се за големия пост. Правих много онлайн тестове и четох много за различни разтройства, но знам че колкото повече чета, толкова повече си внушавам, за това спрях. попаднах на този форум и реших да видя какво другите мислят.... Трябва ли да се тревожа за всичко това? Нормално ли е? Ще ми мине ли? Благодаря ви предварително.