immafight

Г-жа Диляна Колева е терапевт във Варна. Ако имах възможност щях и аз да отида при нея! ☺

Благодаря ти за отговора, bliss. Разбирам това, което ми казваш. Но аз все пак се чувствам ужасно...ето ти пример: днес говорих с мой приятел, който ми каза, че въпросното момче, в което съм влюбена (?) си харесва друга и са се целували. Точно 30 секунди след това бях в тоалетната и повръщах. Не знам какво се случва с мен. Това не е нормално, а ми се налага този човек да го виждам всеки делничен ден.....Направо не ми се мисли какво ще правя.

Значи трябва да поработя върху самооценката си и върху физическото си състояние. Благодаря ви за отговорите.

В смисъл, че никой никога не би харесал пълно момиче?

Какви работи по-точно?

Не разбирам....как бих могла да сбъркам? И преди ми се е случвало 2 пъти, но май не както сега. Не знам. Все се надявам, че с времето ще ми мине понеже знам, че нищо не би могло да се получи. Но ако действително не е несподелена любов...какво е? Не е (или едва ли е) вещ, защото аз нямам нужда от такива..

Привет, ще се опитам да бъда кратка докато ви обясня за моят проблем. Първо искам да кажа, че се радвам, че попаднах тук, защото не знам с кого да споделя и да искам съвет. Та така... първа година студентка съм в нов град. От 2013 година започнах да имам сериозни проблеми с тревожността. Тогава споделях всичко, което преживявах с майка си, но не се чувствах по - спокойна.. Животът ми се превърна в ад, а аз си имам всичко, дори повече отколкото ми е нужно - хубаво семейство, приятели, и материално не мога да се оплача..само дето аз се чувствам ужасно. Не знам защо...имам чувството, че съм егоист! Какво не ми достига, за да съм щастлива? Започнах да пия хапчета, понеже друг изход не виждах, въпреки, че не съм очаквала чудеса от тях (не искам да ги пия, но ме държат "цяла" до някаква степен)...от нищо не очаквам "пълно подобрение"... Аз съм пълна и естествено се мразя за това, защото никой никога не ме харесва, а сега на всичкото отгоре се влюбих и се поболях..Започнах пак да ставам тревожна, да ми се гади, да ме боли глава (а от там започна да ме е страх да не би да имам тумор в мозъка..), от време на време едни бодежи, нямам апетит и вътрешно съм пълна каша.. знам, че този човек никога не би ме харесал, а продължавам да тая надежди и се чувствам ужасно - не предполагах, че влюбването боли толкова много, а за толкова емоционален човек като мен е кошмар! Искам да спре! Моля се на Господ да ме откаже от тази любов, защото ме съсипва.Не знам какво да правя, как да го превъзмогна..и затова се обръщам към вас.