Dakota

Благодаря за съветите!Възможно е действително да имаме разминаване в разбирането за това,какво е достатъчно внимание.За детето ми винаги е било недостатъчно и това ме е карало да изпитвам постоянна вина,че не се справям добре и че не съм добър родител.Но така протече животът ни,че аз съм човека,който основно изнася тежестта на семейството.Отглеждах сама двете си момчета и тъй като съм живяла доста суров живот,поради безкрайната ми работа по оцеляването ни,явно не съм успяла да дам достатъчно...А колкото,до синът ми,той действително има много добри черти и спечелени битки,добро дете е и има много заложби,но в случая се опитах да представя по конкретно проблемите ,които ме безпокоят без да разводнявам темата.

Здравейте!Синът ми е на 11 години.Проявява силно изразен егоизъм,безразличие към останалите,ревност,озлобява се лесно...Не успява да си намери приятели.Това е така,защото изисква постоянно внимание и се натрапва,без да се интересува от това как се чувстват другите.Винаги смята,че той е правия,а останалите са виновни.Не умее да общува,да изслушва,по скоро "чува"само себе си.Обича да получава внимание и признание,въпреки,че не се старае да го заслужи,по скоро го изисква.Беше започнал да лъже,само и само да изглежда интересен и неповторим в очите на хората.(разбира се на непознатите)От малък ги проявява тези черти в поведението,но с времето това се задълбочава.Отделя се някак...,чувства се неразбран и недооценен,смята че всички го мразят.Говорили сме много по тези въпроси.За хитруването и лъжите,много пъти съм му обяснявала,че това ще му спечели само временно компания,но истинските приятели,се печелят тогава когато на един човек ,може да му се има доверие.Затова не трябва да се лъже,защото след лъжите винаги има лоши последствия за лъжещия. Споделял ми е ,че се опитва да промени това в себе си,но му е много трудно.Разказвали сме си притчата за двата вълка и как расте този когото храним в себе си.Говорили сме за добрите мисли,които ни помагат да бъдем по-добри и по-здрави.За състраданието и приятелството,за изборите които правим и последствията от тях... Навсякъде,където чета по тези въпроси,се говори за нуждата от психотерапия,но в града в който живеем(Силистра)не успях да намеря подходящ терапевт.Въпросът ми е,как да помогна на детето си в семейната среда и като личен приятел,за да преодолее това състояние?