lorans

По никакъв начин не искам да оспорвам Вашата професионална квалифицирана гледна точка,просто исках да изразя наистина това което мисля

Наистина ли мислите,че тези паник атаки са просто подтиснати и заради тях се е породила тревожността ми към здравословни проблеми?! Извинявам се за въпроса си,но аз смятам,че не хомеопатията ме оправи,а сама аз си помогнах много.Не дължа "оздравяването" си само на тези хапчета.Вярвам,че волята ми и постоянството ме отърсиха от атаките

Здравейте,на 23 години съм и преди броени дни напипах бучка в едната си гърда.Още на другия ден отидох на мамолог.Установи се,че имам мастопатия,кааза ми след месец и половина да отида на преглед,за да видим какви са размери-дали намалява или се увеличава. На прегледа беше около 5 6 мм. Лекарят ми изписа прогестогел,с който да се мажа всяка вечер. Много ме е страх да не е нещо сериозно. Дори мислех да отида при друг специалист,за да проверя и неговото мнение.Моля за някакъв съвет от потърпевши или запознати с това състояние на гърдата. Нормално ли е в моята възраст,има ли опасности,от какво трябва да се пазя,има ли билки,които мога да пия за по-добър ефект?

Здравейте, Имам следните проблеми: преди около 2 години получих първата си паник атака,много се изплаших. Това продължи около 3 4 месеца,като имах няколко ходения до спешното,по лекари,хомеопати. Започнах да пия хомеопатични лекарства и постепенно всичко отмина. Всичко свърши преди около година и половина,От тогава до сега аз не съм имала ПА. От първият път,в които получих ПА,сякаш нещо се пречупи в мен и от един уравновесен човек,аз станах вечно притесняващото се за здравето си младо момиче. На 23 години съм,имам най-прекрасния приятел за света. В началото на ПА,той не ме подкрепяше особено много,често се карахме,смяташе ме за т нар. "филмар". От година и половина насам,аз съм в постоянен страх да не ме сполети мен,или близките ми най-страшното. Всеки път когато ми прилошее,подуе ми се лимфен възел,аз веднага мисля за най лошото. През 70% от времето аз следя тялото си,реакциите си,за нещо необичайно.С една дума живея в голям страх да не би да се разболея от нелечимото. Приятеля ми,най-добрата ми приятелка посоянно ми повтарят да се стегна,да престана с тези черни мисли,казват ми,че каквото мисля това ще ми се случи и,че привличам само негативизъм. Преди няколко дни напипах бучка в едната си гърда,всичко за мен сякаш свърши за секунди. Още на другия ден отидох на мамолог,оказа се че е мастопатия. Изрично го попитах дали не е най-лошото и той ми каза че няма от какво да се притеснявам и да отида на повторен преглед след месец и половина. Днес реших да отида до личната ми лекарка,за да си взема направление за мамолог и да отида при втори специалист за второ мнение. Не и казах,че съм ходила преди това на преглед. Тя ми даде направление за хоспитализация и ми каза да отида в онкологията тук в София. Прибрах се вкъщи,незнаех каквоо е хоспитализация-проверих,не знаех какво означава клиничнанта пътка,която ми е пуснала и проверих. Установих,че тази пътека е за някакви туморни образувания,за онкологични процедури и т.н. Бях шокирана и все още съм. Четох в интернет различни мнения на жени с проблема масопатия и малко се успокоих,след преживяния шок. Тайно някъде много дълбоко в себе си,знам че не е фатална диагноза,но цялото ми аз трепери от страх от най-лошото.Моля Ви,кажете ми как да се оттърва от тази постоянна паника ,от този страх да не се разболея.Искам да бъда същата каквато бях преди,мислеща позитивно. Благодаря Ви предварително.