Pramatarova

Благодаря Ви за отговора и за това че част от вниманието си отделихте не на семейството си, а а на мен. Оценявам го!

Здравейте отново. Тези дни съм постоянно на възходи и падения. Какво имам предвид-има моменти, в които ми е ужасно подтиснато, дори ми се повръща от тая потиснатост.Също така в главата ми е ужасна каша, сякаш потъвам в собствените си мисли и това продължава да ме плаши. След известно време това отшумява и когато ми поолекне, си мисля, че ми минава, но на следващия ден например като се събудя. постепенно симптомите отново започват да се засилват.Дори не мога да обясня напълно точно какво е чувството. Също дереализацията на моменти ми отшумява, но после пак се появява. Също страха от това да не звуча странно на другите хора ме отказва от това да общувам с тях. Имам чувството, че като разговарям с някого, ще си забравя какво сме си говорили и това също ме плаши. Моля Ви, кажете ми какво се случва с мен, вместо да започвам да се успокоявам, аз сякаш все повече го задълбавам. Започнах да тичам и от 10 дни някъде, почти всеки ден го правя. Гледам да си почивам повече, не се натоварвам, но тези мисли и това състояние постоянно ме измъчват. Полудявам ли, какво ми има, моля Ви, кажете ми! Най-много от всичко ми е неприятно това потъване в мисли всякакви, които ми минават като стрела през главата.

I molq vi za syvet.. v glavata mi chesto e absoliutna kasha ot misli. Kak moga da si pomogna se pouspokoq i da si sybera misylta?

Здравейте отново. Искам отново да разкажа, преди малко пак ми се случи нещо супер странно. както си пътувах в таксито, започнах да се сещам за предишния момент, какво точно съм правила, и ми се строи сякаш ми е супер неясно, сякаш се е случвало преди около седмица, все едно ми се е изтрило от съзнанието.. Нормално ли е, пак много се уплаших.

Oshte edin vypros. Kogato se pouspokoq, zrenieto mi e leko razmazano. Po-skoro nadalech, otblizo vsichko si vijdam.qsno. Vyzmojno li e da imam problem s ochite?

Надявам се, защото в това мое сегашно състояние няма как да водя пълноценен начин на живот. Много ми е тежко на моменти, не съм от хората, които лесно се отчайват, но сякаш стигнах до отчаяние. Също исках и друго да вмъкна. Преди време няколко пъти съм пушила трева и първите пъти много се панирах при въздействието й. Е, сега, когато ми се случват тези атаки, ми напомнят на това чувство на "напушеност".. Нормално ли е?

Също още нещо. Почти постоянно съм стресирана заради това и именно този стрес ме плаши, да не би от него да се побъркам..

Благодаря Ви отново за отговора, много ми помагате! Сякаш намирам лъч светлина в тъмнината, в която ме е вкарало това състояние. Искам още да споделя, че днес на обяд пак ми се случи подобно на снощи. Същата ситуация, само че вкъщи. Мисълта отново ми беше крайно объркана.Започнах да се паникъосвам, че ще забравя коя съм и т.н. (В такива моменти на паника намирам за успокояващо да смятам наум, не знам дали това говори нещо). Дори ми беше трудно да обясня на майка ми как се чувствам. Започнах да чета за симптомите на шизофрения по време на това и много се уплаших, че може да е именно шизофрения. Възможно ли е да полудявам? Също така докато съм в тази дереализация, светът покрай мен ми се струва много отдалечен. Страх ме е да не загубя приятелите си и гаджето ми, тъй като откакто ми се случва това, не мога да излизам нормално, както преди и да се забавлявам. П.С.: Радвам се, че мога да бъда полезна на някого с описанието ми за страх. Поздрави и от мен!

Opitvam se da ne go mislq, no e izkliuchitelno trudno. Snoshti mi se sluchi nai-silnata panicheska ataka. Bqh navyn, estesveno cql den pak tazi derealizaciq, otidoh na kafe i tykmo pristignah v kafeto i usetih pak silnata razseqnost. Sqkash vseki moment shtwh da zagubq syznanie. Mahnah se ot tam i trygnah da shofiram, kato shofiraneto mi se stori sqkash nasyn. Pristignah pri edin priqtel cqlata trepereshta.. v posledstvie zapochna da mi izsttypva tqloto, podkosiha mi se krakata, stori mi se che tova prodyljava cqla vechnost. Misleh, che vseki moment shte poludeq,che nqma da moga da kontroliram povedenieto si. Sqkash beshe kraqt. Iskah da izbqgam nqkyde. Povryshtah daje. Sled okolo chas,chas i neshto vsichko otshumq, kato si bqh estestveno koncentrirana. Dnes sutrinta se sybujdam pak sys syrcebiene i pak mi e razseqno, malko nerealno. I kato se setq za tova, koeto mi se sluchva, mi se preobryshta korema.Plasha se za systoqnieto si. Mnogo se izvinqvam za latinicata, na tova ustroistvo nqmam kirilica. Mnogo vi blagodarq i za byrziq otgovor! :)) iskam syshto da dobavq, che tova systoqnie na derealizaciq mi se e sluchvalo i predi, kogato sym bila umorena, no to e prodyljavalo kratko. Syshto taka predi da mi se sluchi segashnoto systoqnie, zloupotreqvah chesto s alkohol.

Има и още нещо.Когато общувам с хора,се притеснявам да се държа естествено, имам чувството, че ще изглеждам странно или ще звуча странно.

Здравейтеее :)) . Аз съм момиче на 19 години и от 3 седмици ме мъчи най-странното и неприятно нещо, което ми се е случвало до сега. Мисля, че мога да го опиша като дереализация поне от това, което изчетох до сега в интернет. Първоначално започна с панически атаки, като симптомите ми постоянно се менят. На моменти е толкова силно, че чак си мисля, че ще изгубя контрол. През нощта се будя със ускорен пулс и преобърнат корем. Понякога ми е замаяно или по-скоро не мога да фокусирам. И най-мъчителното от всичко е, че когато излизам навън, мисълта за това нещо, което ми се случва и страха от него толкова ме разсейват, че понякога не мога да се съсредоточа във разговорите на хората, Често не мога да се отпусна и когато започна да разговарям, имам чувството, че няма да успея да си събера мисълта, но въпреки това, винаги се получава. Сякаш е нещо като внушение от сама разсеяност, което не мога да премахна. Бях на невролог тя ми каза че като цяло всичко си ми е наред, но аз не го чувствам така. Предписа ми и някакви лекарства за нервната система. Много ви моля, ще Ви бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете някакъв съвет как да се справя с това нещо. Много съм се отчаяла, вече дори не ми се излиза, а преди все търсех да излизам, бях душата на компанията, ходех по партита и никога нищо не ме е спирало като цяло. Благодаря ви предварително! :))