PrediVsichkoChovek

Лекарствата не съм ги почнал 13г. и сега пак сърце не ми дава да ги започна.В момента имам много голям страх в мене от провал.Признавам и осъзнавам,че изпитвам ужас от това да започна някаде работа и да се проваля, да не оправдая очакванията си.А във същото време много реално разбирам, че няма нищо страшно, нито живота ми ще приключи, нито нищо кой знае какво ще се случи ако се проваля.Но това чувство от само себе си се настанява в мен само при мисълта ми за реализация.Започвам да обмислям сценарийте как ще ми стане лошо на раб място, как няма да мога да се отпусна и да свърша нещата които вкъщи правя с лекота и интерес.

Извинявам се че не пиша на кирилица, просто тази вечер ми дойде в повече всичко от живота и реших набързо да нахвърлям на телефона най общото от моята история,а нямам кирилица на него. Като се замисла И върна времето назад кошмара започна някъде около 17 те години на жалкя ми живот. Сега сам на 30 И вече 13г сам в този ад. За тези 13г не помня да съм имал постоянно добро настроение И физическо добро състояние за период повече от 2 месеца. В годините след завършването ми симптомите на гадене постоянно неспокойство И така нататък бяха доста силно изразени. Ас ходех p.о. лекари , правеха се изследвания И сичко беше в Норма. Това още повече ме объркваше И ме караше да се чувствам ужасно. Гледах моите приятели И при никoй нямаше такива проблеми.Няма да забравя в 12клас тръгвам на екскурзия И в рейса ми стана ужасно лошо, чувството е някак си неописуемо. Излагах учителя нещо , рейса спря И аз слязох преждевременно.Хванах си bus обратно за вкъщи. Започна да ми се избистря в главата И да се съвземам. Слезнах на спирката И ходих пеша до манастира. Там просто стоях мн тъжен И мислех къде съм сгрешил И защо точно на мен се случва. Усещах че нещо не е наред но не подозирах тогава че може да Става въпрос за психично заболяване. Мислех си че е някакъв вид друго тежко заболяване. Почнах работа като охрана с мои приятели. Никога не се чувствах като тях. ДОКАТО бях на работа ме болеше глава, още от тогава мн силно се изрази липсата на енергия, просто живеех p.о. мои начин И с всеки ден се примирявах че трябва да търпя И че немога да буда излекуван (Сега сам на 30, много отчаян виждам изход И спасение само в смъртта, само мисълта за неа ме успокоява истински И се Моля след нея всичко да свършва защото немога повече да търпа всички ужасни симптоми).Ходех да пазя И в Една дискотека. И там никога не се чувствах добре, очите ми кървясваха , гадеше ми се , не ми се ядеше, шефа ме питаше да нямаш сериозен проблем с очите. Някои пати след като се прибирах от дискотеката влизах в банята И започвах да повръщам. В този период вече се бях примирил че Съм дефектен след като изследванията са ми в Норма значи трябва да търпа, да продължа p.о. някакъв начин. Страхът винаги е бил голяма част от мене, до ден днешен си остава част от мен но продължавам да се боря с това- ушещам го как навлиза в главата ми тялото започва леко да трепери но не ме е спирал да направя това което сам решил.Годините минаваха проблема си оставаше, напуснах работа стоях в нас без желание за нищо, в тези години около 20г мислите за самоубийство ги нямаше. Много исках да съм като нормълмите но с всеки изминал ден усещах че нещата стават невъзможни за мене, непосилни.Чувствах се безпомощен, родителите ми вече мислеха че проблема е че Съм ужасно мързелив, нямаше как да им обясна всичко през което минавах И как нещата които нормалните хора правят с Лекота за мен бяха голямо предизвикателство.По това време спях в мазето, ставах късно както винаги И като се събидех започваха мислите които И в този момент ме мъчат- как ще се оправям в този живот като физически сам непродоктивен, неефективен,уморен дефектен.Но все пак p.о. онова време вярвах И тайно се надявах че все пак може да се оправа И да стана като нормалните хора- да отида на най обикновенна нощна смяна да не ми Става лошо да мога да се нахраня нормално не насила И така нататък.След известно време започвах работа като охрана отново. Отслабнах много И не се чувствах добре.След секс с някое момиче на другия ден се чувствах ужасно, пак това неописуемо чувство вътре в мен, ужасно чувство може би на неспокойство, страх немога да го опиша точно.Това беше мойто тайна от която мн се срамувах, чувствах се мн виновен . Питах се всеки път защо съдбата е избрала точно мен да накаже p.о. този начин.С момицжета не се обвързвах защото не се чувствах добре незнаех как да се справя с моите физически проблеми И знаех че след като не се чувствам добре няма как да имам връзка И бъдеще с някои.По това време вече бях започнал много да ходя p.о. компаньонки. След като знаех че няма да се обвържа сериозно за мен беше p.о. лесно да правя само неангажиращ секс. Чувството за вина беше огромно, търсех причината освен в съдбата И в себе си- къде сам сгрешил ,защо изпитвам всичко и така нататъка.Като се замисля по голямата част от живота ми премина в самотните ми мисли,дори като сам в компания ас пак се впусках в моите мисли .Винаги е имало моменти на по големи кризи в които нямам сили за нищо, просто лежа в кревата И мисля, чувствам се безпомощен.Работих няколко години на това място.Една вечер катастрофирах И получих комоцио, нямам спомен и до ден днешен какво точно се случи тогава. Странното е че един месец след катастрофата започнах едва ли не да се чувствам като прероден. В продължение на месец И нещо се чувствах мн добре, наистина щастлив а И физическите проблеми И умората изчезнаха,тренирах с желание, качих над 10кила. Тогава си казах господ ме обича, той не ме взе при него а ме остави тук, явно Има закакво още да живея. Бях на vyrhy на щастието без видима причина И като се замисля това е последния ми съзнателен миг на пълно спокойствие И щастие в жалкя ми живот. Нощните смени в работата ми минаваха мн лесно, за пръв път след нощна се хранех И след това си лягах, попринцип дотогава неможех никога да ям след ношна защото ми се повръща.Не след дълго отново се настани чувството за безпокойство че нещо лошо Ще ми се случи, напрежението се върна, физическите симтоми също.Вече нямаше И помем от 2та страхотни месеца които усетих . Отидох с един приятел да вземеме пари от негов длъжник. Там стана сбиване. След тази случка започнах да изпитвам мн силно безпокойство в неподозиран за мене размер, неможех да спа, да се храна. В работата започнах да Карам повече носятни смени. Викнаха ме в Полицията И въпреки че бях само свидетел на сбиването ас си втълпих че Ще ме осъдят за нещо което не съм виновен. Отслабнах над 10кг за няколко месеца, чувствах се не на себе си. Казах си че този път вече сам наистина неизлечимо болен. Пуснах си всякакви изследвания, но този път бях сигурен че това е краят И Сам мн болен. Мислех как ще се самоубия като izlezat rezultatite, mn се натъжих при мисълта родителите ми да ме намерят мъртъв следствие на самоубийство.Резултатите излезнаха, за бога по добри от всякога. Естествено аз бях по объркан от всякога, чувствах се мн зле, хранех се по малко насила само, всичко ме болеше а резултатите перфектни.Лека p.о. лека си стъпих на краката, но след толко силно преживяното вътре в мен, повече никога не бях същият. Смених работата, пак охрана на друго място. Сички симптоми на гадене болки в главата, неспокойство шум в ушите виене на свят разстройство се увеличиха при смяната на работа. Но вече бях свикнал, бях се примирил че никога няма да съм щастлив, че трябва да се мъча да съм като кучетата, че единственото което ми е останало е да търпя. Спомням си че p.о. време на нощна се окуражавах че Съм на свобода И че Съм здрав щом изследванията са ми ок И че явно този път ми е предначертан.Не След дълго положението излезе извън контрол. Рано сутрин като ходех на раб за дневна се чувствах най зле, няколко пъти в работата стоях изправен И виждах само черно пред себе си И губех за миг ориентация. Стрясках се за миг, но после си казвах че нямам друг лзбор И че трябва да търпя да свикна да живея с тези симптоми докато мога. Реших че проблема ми идва от работата И си казах че трябва да напусна И да направя промяна. От 8-9 месеца към всички симптоми се бяха добавили И постоянна кашлица, хрема дразнене в гърлото. Говорих с наще че Искам да следвам више образование, въпреки всички симптоми набрах смелост да направя промяна, силно се надявах че това Ще даде резултат. Преди 25 годишнината ми напуснах, насяте започнаха да ми дават наема от апартамент И ми казаха че са плътно зад идеята ми за следване. Подготвих се за изпита И изкарах 5.40. Приеха ме Първо желание информатика. Пооспукоих се И малко намаляха симптомите на кашлица хрема, виенето на свят причерняването И гаденето изчезнаха. Ас си бях въобразил тогава че нещата все пак Ще се оправат.Започнах да ходя на лекции. Сутрешните ми бяха мн трудни, защото изпитвах болки в главата гадене трудно се концентрирах , но си казвах че няма как... Първият семестра ми беше много труден но се справих.За съжаление проблемите с депресията ми се задълбочаваха и чак сега започвах реално да ги осъзнавам и да разбирам че може би страдам от нея и че ако съомея да я излекувам всички физически симптоми ще изчезнат.Започнах да пия жълт кантарион, но без ефект.Завърших вишето си , но осъзнах че немога да работя, продължителното стоене на компютър ми докарваше ужасни болки в кръста и врата. Изпаднах в мн тежко отчаяние,казах си защо беше всичко това като немога да работя това което желая.Запитах се тепърва пак ли трябва да се преориентирам, неможе да е истина ...В момента сам много объркан,незнам как да продължа от тук нататъка, мислите за самоубийство са почти ежедневни. Мислите са в следствие на това че немога да се реализирам професионално.Сега сам твърдо решен да пробвам медикаментозно лечение против депресията и силно се надявам да ми се намалят поне за миг и физическите симптоми , просто искам да видя как се чувства един нормален човек,запоследно се чувствах така след претъряната катастрофа и комоциото.

Izvinqvam se che ne pisha na kirilica, prosto tazi vecher mi doide v poveche vsichko ot jivota i reshih nabyrzo da nahvyrlqm na telefona nai obshtoto ot moqta istoriq,a nqmam kirilica na nego. Kato se zamisla I vyrna vremeto nazad koshmara zapochna nqkade okolo 17 te godini na jalkia mi jivot. Sega sam na 30 I veche 13g sam v tozi ad. Za tezi 13g ne pomnq da sam imal postoqnno dobro nastroenie I fizichesko dobro systoqnie za period poveche ot 2 meseca. V godinite sled zavarshvaneto mi simptomite na gadene postoqnno nespokoistvo I taka natatak bqha dosta silno izrazeni. As hodeh p.o. lekari , praveha se izsledvania I sichko beshe v Norma. Tova oshte poveche me obyrkvashe I me karashe da se chuvstvam ujasno. Gledah moite priateli I pri nikoi nqmashe takiva problemi.Nqma da zabravq v 12klas trygvam na ekskurzia I v reisa mi stana ujasno losho, chuvstvoto e nqkak si neopisuemo. Izlagah uchitelq neshto , reisa sprq I az slqzoh prejdevremenno.Hvanah si bus obratno za vkashti. Zapochna da mi se izbistrq v glavata I da se syvzemam. Sleznah na spirkata I hodih pesha do manastira. Tam prosto stoqh mn tyjen I misleh kade sum sgreshil I zashto tochno na men se sluchva. Useshtah che neshto ne e nared no ne podozirah togava che moje da Stava vypros za psihichno zabolqvane. Misleh si che e nqkakav vid drugo tejko zabolqvane. Pochnah rabota kato ohrana s moi priqteli. Nikoga ne se chuvstvah kato tqh. DOKATO bqh na rabota me boleshe glava, oshte ot togava mn silno se izrazi lipsata na energia, prosto jiveeh p.o. moi nachin I s vseki den se primirqvah che trqbva da tyrpq I che nemoga da byda izlekuvan (Sega sam na 30, mnogo otchaqn vijdam izhod I spasenie samo v smyrtta, samo misalta za nea me uspokoqva istinski I se Molq sled neq vsichko da svyrshva zashtoto nemoga poveche da tyrpa vsichki ujasni simptomi).Hodeh da pazq I v Edna diskoteka. I tam nikoga ne se chuvstvah dobre, ochite mi kyrvqsvaha , gadeshe mi se , ne mi se qdeshe, shefa me pitashe da nqmash seriozen problem s ochite. Nqkoi pati sled kato se pribirah ot diskotekata vlizah v banqta I zapochvah da povryshtam. V tozi period veche se bqh primiril che Sam defekten sled kato izsledvaniata sa mi v Norma znachi trqbva da tyrpa, da prodylja p.o. nqkakav nachin. Strahyt vinagi e bil golqma chast ot mene, do den dneshen si ostava chast ot men no prodyljavam da se borq s tova- usheshtam go kak navliza v glavata mi tqloto zapochva leko da treperi no ne me e spiral da napravq tova koeto sam reshil.Godinite minavaha problema si ostavashe, napusnah rabota stoqh v nas bez jelanie za nishto, v tezi godini okolo 20g mislite za samoubiistvo gi nqmashe. Mnogo iskah da sam kato normalmite no s vseki izminal den useshtah che neshtata stavat nevazmojni za mene, neposilni.Chuvstvah se bezpomoshten, roditelite mi veche misleha che problema e che Sam ujasno marzeliv, nqmashe kak da im obqsna vsichko prez koeto minavah I kak neshtata koito normalnite hora pravqt s Lekota za men bqha golqmo predizvikatelstvo.Po tova vreme spqh v mazeto, stavah kasno kakto vinagi I kato se sybideh zapocvaha mislite koito I v tozi moment me mychat- kak shte se opravqm v tozi jivot kato fizicheski sam neprodoktiven, neefektiven,umoren defekten.No vse pak p.o. onova vreme vqrvah I taino se nadqvah che vse pak moje da se oprava I da stana kato normalnite hora- da otida na nai obiknovenna noshtna smqna da ne mi Stava losho da moga da se nahranq normalno ne nasila I taka natatak.Sled izvestno vreme zapochvah rabota kato ohrana otnovo. Otslabnah mnogo I ne se chuvstvah dobre.Sled seks s nqkoe momiche na drugiq den se chuvstvah ujasno, pak tova neopisuemo chuvstvo vatre v men, ujasno chuvstvo moje bi na nespokoistvo, strah nemoga da go opisha tochno.Tova beshe moito taina ot koqto mn se sramuvah, chuvstvah se mn vinoven . Pitah se vseki pat zashto sydbata e izbrala tochno men da nakaje p.o. tozi nachin.S momicjeta ne se obvyrzvah zashtoto ne se chuvstvah dobre neznaeh kak da se spravq s moite fizicheski problemi I znaeh che sled kato ne se chuvstvam dobre nqma kak da imam vryzka I badeshte s nqkoi.Po tova vreme veche bqh zapochnal mnogo da hodq p.o. kompanionki. Sled kato znaeh che nqma da se obvarja seriozno za men beshe p.o. lesno da pravq samo neangajirasht seks. Chuvstvoto za vina beshe ogromno, turseh prichinata osven v sydbata I v sebe si- kade sam sgreshil ,zashto izpitvam vsichko i taka natataka.Kato se zamislq po golqmata chast ot jivota mi premina v samotnite mi misli,dori kato sam v kompaniq as pak se vpuskah v moite misli .Vinagi e imalo momenti na po golemi krizi v koito nqmam sili za nishto, prosto leja v krevata I mislq, chuvstvam se bezpomoshten.Rabotih nqkolko godini na tova mqsto.Edna vecher katastrofirah I poluchih komocio, nqmam spomen i do den dneshen kakvo tochno se sluchi togava. Strannoto e che edin mesec sled katastrofata zapochnah edva li ne da se chuvstvam kato preroden. V prodyljenie na mesec I neshto se chuvstvah mn dobre, naistina shtastliv a I fizicheskite problemi I umorata izcheznaha,trenirah s jelanie, kachih nad 10kila. Togava si kazah gospod me obicha, toi ne me vze pri nego a me ostavi tuk, qvno Ima zakakvo oshte da jiveq. Bqh na vyrhy na shtastieto bez vidima prichina I kato se zamislq tova e poslednia mi syznatelen mig na pylno spokoistvie I shtastie v jalkia mi jivot. Noshtnite smeni v rabotata mi minavaha mn lesno, za pryv pyt sled noshtna se hraneh I sled tova si lqgah, poprincip dotogava nemojeh nikoga da qm sled noshna zashtoto mi se povryshta.Ne sled dylgo otnovo se nastani chuvstvoto za bezpokoistvo che neshto losho Shte mi se sluchi, naprejenieto se vyrna, fizicheskite simtomi sashto.Veche nqmashe I pomem ot 2ta strahotni meseca koito usetih . Otidoh s edin priqtel da vzememe pari ot negov dlyjnik. Tam stana sbivane. Sled tazi sluchka zapochnah da izpitvam mn silno bezpokoistvo v nepodoziran za mene razmer, nemojeh da spa, da se hrana. V rabotata zapochnah da Karam poveche nosjtni smeni. Viknaha me v Policiata I vupreki che bqh samo svidetel na sbivaneto as si vtylpih che Shte me osudqt za neshto koeto ne sam vinoven. Otslabnah nad 10kg za nqkolko meseca, chuvstvah se ne na sebe si. Kazah si che tozi pat veche sam naistina neizlechimo bolen. Pusnah si vsqkakvi izsledvaniq, no tozi pat bqh siguren che tova e kraqt I Sam mn bolen. Misleh kak shte se samoubiq kato izlezat rezultatite, mn se natyjih pri misalta roditelite mi da me namerqt myrtyv sledstvie na samoubiistvo.Rezultatite izleznaha, za boga po dobri ot vsqkoga. Estestveno az bqh po obarkan ot vsqkoga, chuvstvah se mn zle, hraneh se po malko nasila samo, vsichko me boleshe a rezultatite perfektni.Leka p.o. leka si stypih na krakata, no sled tolko silno prejivqnoto vytre v men, poveche nikoga ne bqh syshtiqt. Smenih rabotata, pak ohrana na drugo mqsto. Sichki simptomi na gadene bolki v glavata, nespokoistvo shum v ushite viene na svqt razstroistvo se uvelichiha pri smqnata na rabota. No veche bqh sviknal, bqh se primiril che nikoga nqma da sam shtastliv, che trqbva da se mycha da sam kato kuchetata, che edinstvenoto koeto mi e ostanalo e da tyrpq. Spomnqm si che p.o. vreme na noshtna se okurajavah che Sam na svoboda I che Sam zdrav shtom izsledvaniata sa mi ok I che qvno tozi pat mi e prednachertan.Ne Sled dylgo polojenieto izleze izvan kontrol. Rano sutrin kato hodeh na rab za dnevna se chuvstvah nai zle, nqkolko pati v rabotata stoqh izpraven I vijdah samo cherno pred sebe si I gubeh za mig orientacia. Strqskah se za mig, no posle si kazvah che nqmam drug lzbor I che trqbva da tyrpq da svikna da jiveq s tezi simptomi dokato moga. Reshih che problema mi idva ot rabotata I si kazah che trqbva da napusna I da napravq promqna. Ot 8-9 meseca kam vsichki simptomi se bqha dobavili I postoqnna kashlica, hrema draznene v gyrloto. Govorih s nashte che Iskam da sledvam vishe obrazovanie, vypreki vsichki simptomi nabrah smelost da napravq promqna, silno se nadqvah che tova Shte dade rezultat. Predi 25 godishninata mi napusnah, nasjte zapochnaha da mi davat naema ot apartament I mi kazaha che sa plytno zad ideata mi za sledvane. Podgotvih se za izpita I izkarah 5.40. Prieha me Purvo jelanie informatika. Poospukoih se I malko namalqha simptomite na kashlica hrema, vieneto na svqt prichernqvaneto I gadeneto izcheznaha. As si bqh vyobrazil togava che neshtata vse pak Shte se opravat.Zapochnah da hodq na lekcii. Sutreshnite mi bqha mn trudni, zashtoto izpitvah bolki v glavata gadene trudno se koncentrirah , no si kazvah che nqma kak... Pyrviqt semestra mi beshe mnogo truden no se spravih.Za syjalenie problemite s depresiqta mi se zadylbochavaha i chak sega zapochvah realno da gi osyznavam i da razbiram che moje bi stradam ot neq i che ako syomeq da q izlekuvam vsichki fizicheski simptomi shte izcheznat.Zapochnah da piq jylt kantarion, no bez efekt.Zavyrshih visheto si , no osyznah che nemoga da rabotq, prodyljitelnoto stoene na kompiutyr mi dokarvashe ujasni bolki v krysta i vrata. Izpadnah v mn tejko otchaqnie,kazah si zashto beshe vsichko tova kato nemoga da rabotq tova koeto jelaq.Zapitah se tepyrva pak li trqbva da se preorientiram, nemoje da e istina ...V momenta sam mnogo obyrkan,neznam kak da prodylja ot tuk natataka, mislite za samoubiistvo sa pochti ejednevni. Mislite sa v sledstvie na tova che nemoga da se realiziram profesionalno i syotvetno da se opravqm normalno v materialniq mi jivot.Sega sam tvyrdo reshen da probvam medikamentozno lechenie(dosega prez godinite mnogo me e bilo strah ot lekarstva koito obarkvat mozaka) protiv depresiqta i silno se nadqvam da mi se namalqt pone za mig i fizicheskite simptomi , prosto iskam da vidq kak se chuvstva edin normalen chovek,zaposledno se chuvstvah taka sled pretyrqnata katastrofa i komocioto.