lala1

.

Здравейте, благодаря за мнението Misha64 Дано да си права!

Благодаря на всички за коментарите! Ще се постарая да следвам съветите ви! :))

Здравейте! Явно аз не разчитам знаците, не знам дали нещата, които се случват, значат нещо, или аз си въобразявам.. Искам този човек да е в живота ми, но не съм сигурна в него.

Това, което мен конкретно ме спира да реагирам е, че в много голяма част от случаите, в които съм правела аз първата крачка към някой, нещата не са завършвали в моя полза. Не желая да изпадам в стари ситуации, знам, че човекът е различен, че случаят е различен, но другото, което мисля е, ако един човек има интерес, няма ли да действа? Още повече ако е мъж.. ? Благодаря ви!

Мисля че го има точно това "другото", поне го имаше.. Не мисля, че той иска да ме променя нито пък аз него (има някои качества в него, които доста ме дразнят, но не е нещо базистно). В момента не знам какво да мисля, след като ми писа веднъж, после пак писа след няколко дни.. хареса ми снимка във фейсбук. Като човек съм много нетърпелива и не знам дали трябва да изчакам, или просто да не му отговарям, т.е да не навлизам отново в тази игра? Дали най-доброто нещо не е да оставя нещата да се случат, пък каквото стане... Вие как мислите? Трябва ли човек да действа и как, или да изчака в такава ситуация?

Аз определено имам вътрешни спирачки вече, че този човек е постъпил, по начин, който не смятам за нормален и уважителен спрямо мен, т.е преминал е въпросните граници, за които говорите, затова и приемам всяка моя крачка към него като неуважение към самата мен, защото не знам дали той не се опитва да си подрежда живота без мен в него и един вид да му се натрапвам, което не бих допуснала. Не знам дали го обяснявам разбираемо, но... Имаме да се разясняваме и според мен, но дали според него е така, няма как да знам без да говори. Относно самочувствието - мисля на всеки човек му е приятно да е харесван и да му се обръща внимание.

Разбира се, зависимостта няма как да е щастие. Точно поради тази причина как можеш да "заложиш ,,щастието си " в ръцете на друг човек " и да си напълно сигурен, че този човек ще се отнесе по начина, по който на теб би ти се искало? По-скоро, въпросът е в какво се изразява щастието за всеки отделен човек. А ако трябва да се върна на основната тема - как мога да различа его-желанията си от реалните емоции, които изпитвам към този човек? Смисъл, че от една страна искам да имам комуникация с него, но от друга - искам да съм "над" нещата, за да не може да ме манипулира емоционално.. и съвесем не знам кое е правилното за мен. Благодаря ви!

Съгласна съм. Щастието не трябва да зависи от друг човек, но на мен точно това ми е трудно постижимото. Може би ако успея, тогава нещата ще се подредят от самосебе си. Благодаря за помощта и мненията!

В конкретния случай, може би, аз за пореден път се убедих, че трябва да контролирам емоциите си повече и да разсъждавам по-трезво. За него не мога да кажа какво/ дали е научил от мен. По принцип мисля, че срещаме хора, които ни помагат да израстнем духовно и да сме напълно готови за човека, с когото ще се чувстваме щастливи.В тази ситуация, мисля, че той би могъл да бъде този човек , поради редица фактори и оттам идва и объркаността ми. Но от друга страна също вярвам, че човекът срещу теб е като твое огледало и изкарва нещата, които ти самият не харесваш у себе си ( като поведение)... та ако наистина е така, излиза, че и аз не съм наясно със себе си, не само той.

Сигурна съм, че има нещо, което не го е имало в предишните ми влюбвания, аз в тези отношения се чувствах спокойна и приета с всичките ми странности (а аз попринцип съм доста странен душевно човек ) , в негово лице все едно открих мъжкия си вариант и общувахме много лесно, за много кратко време го почувствах много близък, което до този момент не ми се беше случвало никога. В предишните си връзки съм си въобразявала и внушавала разни неща, тук не беше така , мислех си, че виждам ралния човек, а не представата ми за него. Аз мисля , че човек се влюбва в начина, по който другият го кара да се чувства (малко е егоистично, но...), той ме е карал да се чувствам добре. За любов не мога да говоря, защото тя не се случва за седмица или две. А и самата история така се разви, че все едно е било предопределено с този човек да научим някакви уроци един от друг.

Явно е така, понеже и при предишното ни скарване се случи същото нещо. Отговорих му, но съвсем нормално, не съм влагала абсолютно нищо..Лошото при мен е, че аз имам навика да се вкарвам във "филми", които нямат нищо общо с реалността и затова се получават тези ситуации. Бих искала да пробвам по другия начин, т.е да не влагам толкова емоции и мисъл в това общуване, за да се науча , но не знам как точно да го направя, т.е да инициирам ли аз разговори, или да изчакам той да ме потърси отново? П.С Опасност да се "вържа" винаги ще има щом имам чувства към този човек. Но се надявам, че ако оставя емоциите настрана, нещата ще се случат по по-различен начин.

Днес след вашите коментари по темата се замислих и наистина разбрах, че този човек ако ме иска реално, ще си преглътне егото и гордостта и ще ме потърси и реших да си продължа напред без да мисля по този въпрос повече...Както се случва винаги в живота, в момента, в който си кажеш "Стига толкова", хората напомнят за себе си отново... и той се включи... писа ми.... разбира се за съвсем друго нещо, нищо свързано с отношенията ни, но пак фактът, че се е сетил е достатъчно красноречив, че той е супер неориентиран... Явно историята ще търпи развитие

Здравейте, благодаря за думите. Аз като цяло не възприемам себе си за перфектен човек и допускам, че също имам вина за развитието или не на отношенията ни, но мисля че неговият проблем с егото е доста сериозен, защото ми е казвал, че дори и да знае, че е допуснал грешка, никога не би го признал и подобни неща, които ме навеждат на мисълта, че наистина явно аз съм в грешната история... Лошото е, че ние сме толкова еднакви по характер (като изключим неговата черта с бягането от отговорност ) и интереси, че не мога да повярвам, че постъпва по такъв детински начин. Много пъти ( още докато бяхме само приятели) сме си говорили за връзки и как е редно да постъпва един мъж в дадени ситуации и не го очаквах от него. Не страдам от липса на мъжко внимание, такъв човек съм, че винаги се забелязвам на местата, на които се намирам..(може би и това го е привлякло по някакъв начин) . Но се сближавам с броени хора, нямам потребност от много близки, защото се привързвам наистина към тях и ми е доста кофти ако ме разочароват.. а това се случва вече в поредна ситуация.. Не съм от хората, които споделят много за себе си , но на него му споделях много лични неща и не мислех, че ще предаде доверието ми. Понякога си мисля, че хората вече са забравили значението на думата "приятелство".

Ако той не споделя тези мои чувства, защо тогава ме подтикна към тях? Имам предвид, той правеше хиляди неща, които ясно говореха, че има интерес към мен и ме харесва...държеше се много мило, правеше ми някакви малки подаръчета, навсякъде ходеше с мен, покани ме на екскурзия с приятелите си.. имахме си галени имена, с които се наричахме (което е доста странно за "само приятели") ... Аз съм наясно, че един човек ако има сериозни чувства и намерения към друг, не би го зарязал по такъв начин и най-малкото, не би издържал да не го потърси, но просто ми е неприятно да приема, че той не е толкова специален и различен, за колкото го мислех и търся друга причина.. Иначе и аз не смятам, че трябва да се боря за отношения, в които аз съм единствената бореща се и най-вече да се боря с егото му (защото в случая мисля, че то надделява...)Не мисля, че връзките трябва да са някакъв вид борба, а напротив. П.С има и друго, което ми е интересно, понеже много от моите приятели ми казват, че като спра да мисля за него , той ще ме потърси, че винаги така ставало- като се откажеш от някой, той се връща... Вие как мислите? И това някакъв неписан закон на Вселената ли е, или внушения на хората, за да преодолеят по-лесно липсите?

Здравейте, благодаря за отговора. Напълно съм съгласна с това, че го е страх и за теорията Ви за връзките...но вече от около месец не сме си говорили... Вече не работим на едно и също място ( той напусна, аз също напускам ) и въпреки това, не ме е потърсил. Не знам в тази ситуация дали трябва аз да предприема нещо спрямо него, или просто да изчакам някаква негова реакция? Не знам дали и моята реакция беше най-адекватната, да му кажа , че не искам да имаме никакви отношения...и мен явно ме е страх и предпочетох да не го чувам и виджам, отколкото да се чудя всеки ден защо постъпва така.. Не знам, много съм объркана..

Здравейте, бих искала да споделя историята и се надявам на обективно мнение за ситуацията, в която съм изпаднала, защото се чувствам много объркана. Става дума за момче, с което сме колеги в работата, когато се запознахме, той имаше сериозна приятелка, аз ходех с негов познат. Така се случи, че и двамата се разделихме с въпросните хора, горе-долу по едно и също време, станахме много близки, на работа бяхме постоянно заедно, излизахме заедно в почивките, уикендите също си прекарвахме заедно (запозна ме с приятелите си), общуването ни беше лесно, чувствахме се добре в компанията на другия. Започнах да изпитвам повече от приятелски чувства към него и мисля, че и той към мен. Казах му го и от тогава нещата станаха много сложни.. Почнаха се едни серии от "няма да си говорим" , до "и аз те харесвам" и т.н. В крайна сметка бяхме гаджета за кратко, но той се изплаши и уж се върнахме в предишните си отношения В момента отново сме на фазата, че не си говорим, ( в работата се виждаме всеки ден), подминаваме се... Общо взето, имам чувството , че той прехвърля отговорността върху мен, не осъзнава и своята вина.. Но както всяко влюбено момиче, аз мисля че го познавам много добре и че сегашното му поведение е временно и той всъщност е човекът, с когото съм се запознала.. и съм споделяла дълго време. Но вече почвам да се чудя дали всичко не е плод на мои илюзии и дали просто той е наистина такъв (безразличен и дистанциран, незаинтересован), защото не го е грижа за мен, а не, защото е наранен, объркан и т.н.. И ако той има чувства към мен, ще ме потърси ли, въпреки гордостта си..или просто трябва да се опитам да забравя?