rossito

Здравейте. Искам да споделя моята история. В нея ще срещнете много пъти думата страх. Аз съм момиче на 21 години и като такова искам да се забавлявам и да опитам от всичко.Така се стигна и до наркотиците. Употребявала съм 4 пъти и за този период изживях както някои доста приятни моменти, така и най-големия си кошмар. Непосредствено след прекратяването започнах да получавам паник атаки, имах мисли за самоубииство.. Отидох на психиатър и ми изписаха антидепресанти, които пиех 6 месеца. След спирането за известен период от време се чувствах добре. И така до преди месец и половина, когато започнах да получавам натрапчиви мисли - мисли за полудяване. Първоначално бяха по-малко, след това станаха по-интензивни. Изплаших се. Започна борбата - опитах се да ги избягвам, да им се противопоствям, но без резултат. В един момент се оказа, че тази мисъл за полудяване води целия ми живот. Отидох отново на психиатър и ми поставиха диагноза ОКР и отново ми изписаха антидепресанти, които приемам от 2 дена. Страхувам се защото знам, че хората с ОКР обикновено имат друг тип мисли(в никакъв случай не подценявам никого) , а моито са свързани с мисли за шизофрения.И понеже съм изчела много информация за това заболяване, знам симптомите и ме е изпитвам страх, че в даден момент ще си ги самовнуша.Не мога да изключа това усещане, не мога да уча спокойно, не мога да спя спокойно. Постоянно съм под напрежение и в очакване на поредната криза. Наясно съм със състоянието си, но постоянно имам натрапливото усещане, че полудявам. Страх ме е, защото обичам живота си и искам единствено да живея нормално и спокойно, имам амбиции и мечти, да се чувствам жива и нормална. Старая се да излизам, да правя позитивни неща, постоянно се окуражавам, но някак позволявам на всички негативни мисли да ме заливат пак и пак и пак..Знам, че съм нормална, но се чувствам ненормална. Също така съм много лесно податлива на внушение - както на чуждо, така и на своето собствено. Имам проблем и с негативното мислене. Доста често се улавям как мисля ''Ей сега ще ми стане нещо, сега ще прещракам'' или ''Това ли е момента, в които ще загубя разума си..'' Доста съм аналитична и анализирам и най-малкия детайл, а това в момента ми е огромен проблем. Не зная как да се отпусна. Преминавам от мисъл в мисъл и ми е трудно да се концентрирам в ученето си, в момента съм в сесия.Възнамерявам да започна психотерапия в най-скоро време. Обръщам се специално към д-р Петър Тодоров и Орлин Баев. Ще ви бъде безкрайно благодарна!