Slyncho

Благодаря на всички, които са коментирали и споделили виждането си, за мен беше изключително важно. Определено ще започна терапия, защото имам нужда от помощ за да се променят нещата.... и аз. Благодаря Ви

Благодаря Ви, д-р Първанов, Вече започнах търсене на специалист, с който да започна работа, ако смятате, че би било допустимо и удачно, моля за някаква насока, за София. Ако още някой смята, че може да ме насочи с име, бих била благодарна! И последен въпрос, задължително ли тревожното разстройство е смесено с депресия или води до нея, не знам защо, но възможността да развия депресия ме плаши изключително много...

Здравейте, Обръщам се към специалистите тук с молба за съвет. Нещата започнаха преди малко повече от месец със странно за мен усещане за напрежение в тялото и мускулите, последвано по-късно от внезапно силно стягане на главата, мисълта, че ми се случва нещо ужасно,, страшна уплаха и че трябва да търся веднага лекарска помощ, след това сърцебиене,кръвното ми беше скочило до 160 при положение че по принцип е нормално към ниско.По повод вдигнатото кръвно обиколих ендокринолог, кардиолог, резултата беше, че нещата са ок. Личният лекар ми каза, че кръвното е на нервна почва и ми изписа билкови препарати. Само че след още два-три силни пристъпа на нервност, напрежение, които не можех да овладея, чувството беше като че някой ми влива адреналин в кръвта, се самонасочих към психиатър, който постави диагноза тревожно разстройство. След второто посещение конкретизира генерализирано тревожно разстройство. Имах си и стяганията в главата, гаденето, челюстта ми беше стегната от несъзнателното стискане, и дереализацията се беше появила (разбрах че така се нарича чак като се разрових изплашена какво ми става), и ужаса,че полудявам, че другите ще разберат, че живота ми, такъв какъвто го познавах свършва...Психиатъра ми изписа лекарства, ципралекс по схема и атаракс, който беше заменен после от Бриека. Бях много объркана, изплашена и единствената ми мисъл беше, че трябва да се овладея, за да мога да ходя на работа,иначе ми се струваше, че всичко се срива и ще свърша изоставена от мъжа си и приятелите си, неспособна да работя и да се грижа за себе си.Постепенно започнах да чета, и този форум, и статии, и психологията на смелостта на Орлин Баев и се питам дали трябваше да започна с лекарствата, към всичко се добави и това притеснение.Искам да започна работа с терапевт, но от това, което изчетох разбирам, че едва ли не няма смисъл да се прави заедно с лекарства.От друга страна естествено ме е страх да ги спра. Психиатъра каза, че тревожността ми е висока и по нейни виждания ще ги пия около година, от което съвсем се стегнах. Страхувам се да няма и депресия, тъй като четох, че често възникват заедно или тревожността води до депресия, постоянно се самонаблюдавам, анализирам се, да не би едно или друго да е симптом на депресия.....Съжалявам за дългия пост, накрая и въпроса ми: Има ли смисъл да започна работа с терапевт при положение че пия лекарствата и ако започна и имам промяна, дали ще е възможно спирането им по-рано от тази една година, за която говори психиатъра? Благодаря на всички, които се включат с мнение!