Здравейте, благодаря предварително за помощта. Аз съм момиче на 22 години. Тревожи ме един въпрос - къде са границите между любовта и приятелството? Притеснявам се, че изпитвам чувства към човек от моя пол. Не съм имала връзка до сега. Имам нуждата да чуя, че е нормално да изпитвам дадена приятелка по-близка от другите и да искам да и опра глава на раменете или да я хвана за ръката - в крайна сметка го виждам постоянно и навсякъде. Но само към нея изпитвам такава нужда. Не ме привлича сексуално - сякаш изпитвам емоционална връзка с нея. Но това ме плаши, защото изпитвам вина към нея за това, което ми се върти в главата. Не го смятам за нормално. Често се хващам да мисля за нея. Изпитвам вина и към родителите си, защото ако наистина се окаже, че харесвам момичета, сякаш никога няма да ги зарадвам както всеки друг родител се радва - дъщерята да си намери приятел ( и евентуално да си имат дете) . Не се приемам такава. Когато връщам лентата назад, се сещам, че детската ми любов беше момче. Допадали са ми 2-3 момчета през живота ми. Силни приятелства с момичета също около 2-3 пъти съм създавала ( в смисъл, че пак съм усещала такова привличане). Проблемът ми е, че не мога да се приема и да се разбера. Не знам харесвам ли момичета, харесвам ли момчета. Никога не съм имала връзка, та дори и нямам опит, върху който да разсъждавам. Отчайвам се с всеки изминал ден, защото тази вина расте. Сякаш трябва да разбера каква е реалността, а после да я приема. А не мога....
