AngelVelkov

Чета ви вече от 2 месеца,почти всеки ден,повярвайте ми,само на вас ви имам доверие,нищо че не ви познавам!

Разбирам ви.Аз чувствам,не съм станал точно безчувствен,но и не е както бях преди,няма го този темперамент и т.н.Има ли от какво да се притеснявам докторе?Изчетох много за шизофрении,БАР,психопатии и т.н,знам че това беше грешка,но в страха си да не ми се случва нещо,направих тази грешка.

Благодаря ви за отговорите!Спрял съм да се съпротивлявам и на мисли,и на усещания,опитвам се да живея нормално и пълноценно и така се чувствам по-добре!Проблемът е,че прекалено много мисля върху това и се наблюдавам,а със самонаблюдението и четенето нон стоп в интернет се връща и състоянието.Както и да е,ще поработя и върху това.Аз нямам доверие на немците,не ги харесвам като хора и мисля,че една такава терапия,ще бъде безмислена.Ако мога да се консултирам с вас чрез скайп или с някой ваш колега,който бихте ми препоръчали,с удоволствие бих го направил,защото знам че съм на правилен път,просто трябва някой да ме поведе.Др. Първанов,антидепресанта ми го изписаха в най-малката доза и само преди лягане,за да ме успокоява и да спя нормално.Интересното е,че аз не се чувствам напрегнат преди сън,нито тревожен,нито изплашен.Заспивам си нормално,просто се будя много рано и ми е трудно да заспя отново.Това неше преди седмици,от около седмица вече спя доста по-добре,заспивам бързо и мисля,че има подобрение.За недоспиването ми,спомага и котаракът ни,който всеки ден в 4-5 часа решава да скача,да мяука и да се блъска във вратите.Както и да е,кастрирахме го и се надявам да е послушен вече.Имам напредък,пак казвам,но и прекалено големи очаквания,че това състояние трябва едва ли не,да премине за 1-2 дни,сигурно имот там идват проблемите.Благодаря за отговорите отново и ако е възможна консултация с някой от вас,бих се радвал да я направя!

Здравейте отново!Преди време бях писал една тема за мен и моя проблем с натрапливи мисли,отключени след моментна раздяла със семейството ми,шест месечна паралелна връзка със друга жена и последвала раздяла със нея.Накратко,жена ми и детето се прибраха,ние си дадохме ново начало,аз си взех отпуска и всичко всякаш леко-полеко се подреди,така както искам.След месец и малко,обаче всичко започна по старо му,натрапливи мисли,винаги свързани с това,че полудявам,че губя контрол над себе си,че наранявам детето си,жена си,себе си.С много четене по темата,разбрах доста неща и се владеех,вършех си задълженията,изпитвах удоволствие,изпитвах чувства,радвах се на нещата,които обичам,спортувах и т.н.Говоря в минало време,защото от около месец и половина,всичко това спря,вече не изпитвам удоволствие от нещата,които обичам,обожавам футбол,да гледам и играя,а сега го правя само за да се случва нещо,в смисъл мога и без това.Започнах да плача,споделях много със жена ми и при всяко споделяне се разплаквах,а сега не мога нито да се разплача,нито да се нервирам,нито да се зарадвам като преди.Загубих си съня,загубих си апетита и удоволствието от храната,следователно загубих и 5 килограма.Чувствам се така,сякаш някой изгаси огъня в мен..Бях на психиатър,разказах му всичките си премеждия през последната половин година и всичките ми симптоми,каза ми че съм в депресия и ми изписа..Не се сещам за името,защото живея в Германия,но в България,мисля че се казва Тритико.Както и да е,не го купих и се боря сам,без лекарства,само с четене и действия.Работя си,гледам да излизам с приятели със семейството си,спортувам и т.н.Проблемът който най-много ме тормози,не са натрапливите мисли,не е депресията,а се състои в това,че..Незнам и аз как най-точно да се изразя,но където и да съм,каквото и да правя,имам чувството,че съм страничен наблюдател,че не съм там,а знам че съм там..Говоря си нормално със всички,правя всичко нормално,нямам ритуали и т.н,но това чувство на нереалност ме съсипва.Това чувство ме кара да си мисля,че полудявам,това чувство ме кара да мисля нон-стоп,че нещо ще се случи,незнам и аз какво,но ще се случи..Много добре знам и си спомням как виждах света преди няколко месеца и как си живеех живота,и много добре осъзнавам как го виждам сега,също така и как живея сега.Започнах прием на Омега3,Витамин Д3 и Витамин б комплекс плюс магнезий,от тогава се чувствам по-добре,не се чувствам депресиран,пия мента,глог и валериан по 1 на ден за успокоение.Проблемът ми е,че не чувствам нищо..Не се чувствам себе си,не чувствам радост,нито тъга..Нищо,празнота..За пример ще дам една случка от днес.Лежа си в спалнята и чувам под прозореца ми някой вика "Мамо,мамо",познат глас,досущ като моя 4 годишен син,който би трябвало да е на детска градина по това време.Показах се,и да беше той,сам самичък,тръгнал си,избягал докато били навън и вървял 2 спирки до вкъщи.Слава Богу,на детенцето му няма нищо,но ако това се беше случило преди Януари месец тази година,първо сърцето ми щеше да се пръсне,второ щях да се карам и да напляскам малкия и трето,щях да набия възпитателя му в детската градина.Нито едно от нещата не се случиха при мен,не се скарах на детето,не ми изскочи сърцето,бях просто малко шокиран,прегърнах го и благодарих на Бог,че е добре,но като цяло това не е нормално за мен..Искам да намеря себе си и пламъкът,който гореше в мен,всяко мнение ще ми бъде от полза!Знам,че това е време на промяна,време за решения,и когато реших да се променя,когато реших да се разделя със паралелната ми връзка и да бъда човекът,който искам,бащата и мъжът,аз загубих себе си и изпаднах в това състояние.Не мога да си обясня защо,но е факт че има подобрение и именно това ми дава сили и кураж!Благодаря ви за търпението,отделеното време и евентуалните отговори!