estrella_

А какво да правя когато виждам, че негативните ми мисли са станали вече реалност? Като се сетя за това и ме връхлитат усещанията на ужас, скованост, не знам как да действам в ситуациите и го правя автоматично и по негативен път и после страдам и се ядосвам защо съм го направила.

С всеки ден се ядосвам все повече и повече, понеже не мога да живея в настоящето и да оценявам света наоколо. Мисля си за хапчета, но не знам дали изобщо ще помогнат..

Терапевтката ми е много добър специалист и не бих я сменила. Като й изпълнявам стратегиите работят. Просто аз спрях да го правя. Сега ще се опитам да започна отново да следвам целите си, да бъда смела и решителна докрай. Остава ми само да си създавам мотивация, която да ме поддържа. Въпреки това все още осъжалявам много за нещата, които пропуснах и няма как да ми се повтори възможността пак да ги изживея, гадно ми е и за хората, които отблъснах в професионален план, не мисля че биха желали да работят вече с мен. Това ми предизвиква колебания в мен.

Аз ходя на терапевт, но просто достигнах етап в който не работя по себе си поради липса на мотивация и дори правя обратното на това което искам- целите ми са да съм общителна, да имам знания и да се развивам в медицината, да се грижа за външния си вид. Свикнала съм да се грижа само за ученето и това ми доставяше сигурност, увереност и зачимост. Беше ми приоритет. После направих приоритетни соц си умения и изоставих ученето.Работих по тях, макар и със страх, преодолявах го до известна степен. Но той се възвръщаше и не ми позволяваше пълна изява, аз оценявах това като пасивност и се критикувах за това, че не работя по себе си. И после си създавах негативни мисли, въпреки че действителността ми не беше негативна и така неврозата ми прерастна до сега, когато действителността е негативна (противоположна на товя което целях и което ценя) и я влошавам чрез умишлено излагане и пасивност. Май си измислям си само причини да страдам и се обърквам. Усещам мотивация за успех от време на време, но я губя. Какво е мотивацията? Аз мисля, че е чувство (Оценяване на целите и концентрация върху тях) и трябва да се създаде и да се поддържа.

Здравейте! На 23 год съм и от половин година вече правя точно обратното на това, което всъщност искам. Обсебена съм от негативизъм и действам спрямо него. Ужасно е! Не си вярвам, не вярвам, че мога отново да съм себе си - тук ми е проблема. И като цяло не съм спокойна, чувствам че взимам само деструктивни решения, чувствам разруха и бездействие и гняв. Фиксирам се върху тези усещания постоянно. Пропилях си живота във всеки аспект и не знам направо какво да правя. Няма вече за пилеене, тр да се гради, а мен ми се руши имам такъв позив.. Едноврменно с това ми се искаше да си бях изпълнила целите, ама не- нарочно направих точно обратното и е от мен за мен страданието. Сега какво ми остава? Да започна да градя предполагам, но дори не си давам възвожност. И все пак да се помъча нещо що годе да съградя. Самата мисъл за градеж ми носи чувства на облекчение, но и страх, че няма да успея и после ще си изживея провала, който съм си създала. Вече почти не изпитвам позитивни чувства, което е страшно и мн гадно. Излъчвам негативизъм и хората се дърпат от мен, а аз имам нужда от контакти. И най- гадното е, че се обезличавам и върша неща точно противоположни на моите възгледи и разбирания и се превръщам и живея като съвкупност от образи и поведеия, които всъщност мразя. И си живея в свой собствен свят, без да отразявам този наоколо и това се вижда. Как да преживея това? Само се лутам безцелно.. Още по-гадно ми е, че си засилих социалната депривация вместо да се преборя с нея. Как да обясня на другите, моето поведение? Никога не съм била супер общителна, случвало е да се отпускам, пред хора които смятам за необщителни и всъщност са ме класифицирали като затворена. А сега се проявявам като злобна и тъпа и естествено, а всъщност съм страхлива. и гневна, че не съм предприемала действия като съм била дете и не съм си играла с другите и съм изгубила това време безвъзвратно. И тук идват и чувства за липса, неизживени моменти, загуба. Виждам, че сега правя същото и това ме ядосва още повече Решения: упражнения за концентрация, стоене в настоящето, осмеляване да върша нещата, които искам - но съм с убеждения, че никога няма да мога да ги изпитам. И когато съм сама отново съм зле, сред хора също.. винаги Мозъкът ми дотолкова ме блокира, че дори забравям нещата, които по принцип знам мн добре (англйски език, други знания, събития от живота ми)