Sunny.D

Благодаря Ви! Надявам се да съм поела по правилния път.

Прекрасно послание! Надявам се скоро да преоткрия себе си и да се науча да обичам себе си безусловно. Въпреки трудностите, съм убедена, че това което ми се случва, е привилегия. Аларма, чиято цел е да ме накара да се обърна към себе си и да продължа много по-смело и по-уверено напред, но вече на друго ниво. Толкова хора мечтаят за знак, който да им покаже дали вървят по грешен път, а аз го получих и вече от мен зависи доколко ще го използвам в моя полза. Благодаря за надеждата!

Здравейте, г-н Филипов! Много Ви благодаря за напътствията, толкова надежда ми вдъхвате само в рамките на няколко реда. Имам нужда от това. Ще последвам съветите Ви! Старая се около мен да има само любов и положителни емоции, понякога е трудно, но не се отказвам. Вярвам, че щом се случва на мен, това означава, че съм достатъчно силна, за да се справя с него. Благодаря Ви!

Безкрайно много Ви благодаря! Ще последвам съветите Ви с огромно желание. Вече си записах и час при психотерапевт в моя град (от Русе съм), надявам се да съм случила на специалист. И все пак се надявам и някой ден да дойда на сеанс при Вас. Моля, ако Вие имате идея за добър психотерапевт в Русе или в близост да ме насочите. И отново огромно благодаря!

Здравейте! Казвам се Даниела, на 24 години. Първо, бих искала да Ви поздравя за всички Ваши писмени трудове, много ми помагате, освен това съм гледала и интервюта с Вас, гледала съм и клиповете Ви и съм много впечатлена. Преди 5 месеца, без никаква причина, докато вървях, изведнъж получих много силен световъртеж, дезориентирах се и не разбирах какво ми говорят хората около меня всичко стана сякаш на забавен кадър. От тогава световъртежът е с мен всеки ден и е много силен и сякаш сетивата ми са притъпени, не възприемам толкова бързо, колкото преди и съм много уморена всеки ден. Освен това, с времето развих и страх от излизане навън, страх да не се изложа, да не припадна. Всеки път като доближа врата започвам да треперя. Ако ми се налага да излизам, дни преди това започвам да се притеснявам и страхувам. Вече не ми се излиза от вкъщи, но полагам усилия, не искам да съм така затворена. Като се застоя по-дълго време вкъщи, плача за какво ли не, искам да бъда навън, но този световъртеж ме плаши, плаши ме и всичко около мен, когато съм навън. Знам, че страхът ми е безпочвен, но не мога да го спра. Опитвам се чрез книги за позитивно мислене, но ми е ужасно трудно. Няколко пъти ми изписваха силни антидепресанти без да ми се поставя диагноза, но не исках да ги пия и ги изхвърлих, искам да се справя без тях. Дори не знам точно какво ми е...Много Ви моля за някаква насока, четох много за Вас, разчитам на Вас и имам нужда точно от Вашето мнение, безкрайно ще Ви бъда благодарна! Накратко, това е историята ми. Ако трябва да добавя още нещо, с удоволствие бих го направила. Благодаря Ви предварително!