Jump to content
Порталът към съзнателен живот

pmm

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. И явно тази последна натрапливост не мога и няма да мога да преборя, т.е все пак не съм го преодоляла изцяло :))
  2. Здравейте, Благодаря много на всички, които са отделили от времето си, за да отговорят в темата. Относно коментара на д-р Първанов, че моят въпрос звучи повече като натрапливост - може би има възможност да е така. Истината е, че започнах да изпитвам силна тревожност (изведнъж) около юли месец на 2017-та година, като това бързо доведе до първата ми паник атака (не вярвах, че е паник атака тогава) през месец октомври 2017-та година. Тъй като основният симптом на паник атаката ми беше сърцебиене, много висок пулс до 180 удара в минута, в покой - това бързо се превърна в най-големия ми страх. Повярвах, че има нещо нередно със сърцето ми (въпреки всички безброй много кардиологични прегледи) и се фиксирах върху сърцето си. Може би развих кардиофобия. Последваха 8 месеца, в който получих още 7-9 така наречени паник атаки със същия висок пулс, а междувременно толкова изразено се фокусирах върху сърдечната си дейност и пулса си, че започнах да го следя със смарт гривна 24 часа. Така се стигна до по-голяма фиксация - "защо докато спя, не пада под 70, защо тази вечер се е качвал до 80". Защо на приятелите ми, докато си стоят и почиват е 65, а моят е 90. Прекарах тези 8 месеца в подробно изучаване на кардиологията и електрофизиологията на сърцето - съответно това доведе до съмнения в генетични скрити заболявания на сърцето, които се доказват само чрез специфични изледвания и т.н. Съответно, фиксацията върху сърцето ми доведе до поведение на отбягване на ситуации и мислене къде би била най-близката болница, в случай че сърцето ми започне да бие със 180 удара в минута и не спре (тъй като вече бях запозната със всички видове надкамерни и камерни тахикардии) - отбягване на ресторанти, в никакъв случай пътуване с кола. Както и да е - през май месец 2018 г. реших, че ако не направя нещо самата аз, няма да има друго спасение за мен. Така започнах да излизам повече, да ходя на различни места, различни ресторанти, барове и малко по малко започнах да преодолявам отбягващото ми поведение. Започнах да пътувам с колата (винаги с хора), отидох на море до гърция, започнах да пътувам из България и нещата започнаха да се подобряват. През месец февруари 2019 г предприех пътуване извън България до наша съседска държава с колата (с приятели). След това се наложи пак да отида до там, но сама. Отидох и трети път сама. Месец април тази година предприех роуд трип с кола от България - през Сърбия, Будапеща, Виенна и обратно. Чувствах се страхотно, без тревожност. После месец май летях със самолет (нещо, което не вярвах, че ще мога да направя отновно в живота си). Самолетът ми беше голям проблем, тъй като това беше място, от което не мога да "избягам" ако се наложи. Полетът мина супер, ваканцията също. Колкото повече минаваше времето - толкова по-малко си спомнях за този неприятен период с тревожността и паник атаките. Все повече забравях за тях, все по-щастлива се чувствах. От май месец 2018 до май 2019, 2 пъти се случи да започва тази така наречена "паник атака" с повишаване на пулса, но не реагирах със страх, нито паника и както се зададе така и отмина без ескалация. В крайна сметка остана едно (може би на подсъзнателно ниво) - и до ден днешен не спирам да следя пулса си. Наложила съм граница в главата си, че трябва да е нисък в покой, а когато е 85-90 в покой това веднага ме напряга (въпреки, че знам че нормата е 100 ). И все още не мога да се отпусна и тотално да забравя за сърдечната си дейност. Винаги поглеждам колко е. Тъй че д-р Първанов е прав, това сигурно е натрапливост - за щастлие погледнах в очите всичките си други страхове и смея да твърдя, че живея един прекрасен живот без тревожност в ежедневието. Но пулсът си остава на фон, което все пак малко или много разваля качеството ми на живот, тъй като действа ограничаващо.
  3. Здравейте, Не знам дали въобще темата ми ще бъде одобрена от модераторите, но ще пробвам. Винаги ми е било интересно защо не мога да намеря нито една истинска и реална история, в която някой тотално е превъзмогнал каквото и да е тревожно разстройство. Нека уточня: задавайки такъв въпрос, абсолютно всички психолози отговарят едно и също нещо: "Има страшно много такива случаи, но хората, които са го преодоляли са забравили за това, не влизат в такива форуми и си живеят живота", което не е много достоверно. Направих много сериозно проучване в онлайн пространството и никъде, никъде няма нито една реална такава история (проучвам на английски, тъй като това ми дава достъп до много повече хора, чисто статистически). Повечето "success stories" са маркетингови - т.е целят продаването на книга, продукт, услуги. Направих си експеримент и зададох такъв въпрос в Reddit (бележка: Reddit има 542 милиона посетители на месец и 234 милиона уникални посетители). Задавайки такъв въпрос, много от тях отговориха: "Случвало се е, аз го преодолях". Задавайки допълнителни въпроси от моя страна и размяна на въпроси и отговори, накрая винаги се стига до "ммм, не съм го преодолял изцяло, понякога пак имам паник атаки, но ги контролирам добре". Или хора, които казват "Преодолях паник атаките и паническото разстройство, от 6 месеца съм нямал" или "вече не ги получавам, преодолях ги, защото пия хапчета". И така се стига до там, че няма нито един реален човек, който да ми е казал: "Да, преодолях ги, не са ми се случвали в последните 6-7 години. Изцяло съм забравил за този период от живота си. Тръгвам и пътувам навсякъде, във всяка точка на света, без да мисля дали ще ми се случи нещо и дали ще има помощ". Има ли някой, който наистина е преодолял това нещо и живее и пътува спокойно без изобщо да мисли за това? (сега пак имам чувството, че ще се стигне до "да, има, но не влизат във форуми, защото са забравили". Благодаря ви за отделеното време!
×