disharmony_

Здравейте! Всъщност, родителите ми нямат вина за абсолютно нищо, вината е в мен, в моето непрекъснато търсене за промяна, тъй като все съм недоволна в каквато и ситуация да се намирам, каквито и избори да направя. Аз с всичко съм така. Ако тръгна да правя едно нещо, след малко се появява нещо друго, което не съм направила и чувствм, че трябва да го правя паралелно с другото. Ако тръгна по един път(както в момента), се появява втори който е по-хубав поне така го виждам, който осъзнавам, че съм изпуснала и е трябвало да вървя по него. Аз просто съм такава, не харесвам живота си. Аз съм типичния пример за човек носещ две дини. На родителите ми им е все тая дали ще уча или не, те не са висшисти. По свое желание уча, защото искам да се образовам и защото ме в страх, че ако се откажа и ще си остана без професия, специалността е хубава, просто отново съм със двойни стандарти, тоест виждам, че е трябвало да вървя с родителите си, там където са добре и където сме били всички добре. Все като направя нещо незасисимо какво е , след това се чувствам гадно, защото чувствам че съм пропуснала друго нещо ( нещо минало най-вече) и се обвинявам. Не мога да си отговоря на въпроса защо в миналото не съм го свършила(каквото и да е това нещо) а сега е в причина за моята дисхармония и негодуване. Василена Христова - трудно ще намеря призванието си, защото като цяло съм объркан човек и никога не съм се отдавала на едно нещо напълно, нито съм го довеждала до успешен край. Като бях малка посвещавах времето си единствено на игри, и въобще не съм мислила за сериозна професия. Иначе мечтаех да стана певица, да имам група състояща се от 4-5 жени и да имаме хореография на всяка песен. Иначе имам много разностранни интереси в момента - имам интереси към психологията и философията, защото мисля, че съм проницателна, но не ме кефи като професия. Интересувам се от астрология , езотерика и всякакви гадания, защото съм наивна и още вярвам, че някой друг/нещо друго/някакво щастливо стечение на обстоятелствата ще ми оправи живота, вместо сама да се взема в ръце. Имаше един период, когато исках да стана актриса, но не каквато и да е , а драматична актриса, в някоя болезненa любовна драма. Просто обожавам и гледам само любовните драми и такъв тип сюжети, в които се показва свръх емоционалност, чупливост, нестабилност, обсебване, преследване, следене, криене, агресия, обсебваща любов, болезнена любов, крайност на всяка емоция и състояние, съблазъм насила, самоубийство. Аз самата съм крайно емоционална и нестабилна и харесвам да гледам филми, в които мога да се насладя на болезнена емоционалност, да я почувствам, да усетя как се чувства човека, да ми я предаде. Харесвам филми като the crush, fear, и много други, а и един турски сериал - забраненият плод. В момента мечтая да пътувам, да имам професия, която е свързана с пътувания. Трудно ще се установя в живота с това вечно недоволство. Не знам какво ми е призванието, вие как мислите? Аз мисля, че каквото и да е то, те първа трябва да полагам усилия за това, защото по-рано не съм направила абсолютно нищо по въпроса.

Не искам да се въртя в същия кръг, просто се опитвам да опиша с думи сложната ситуация в която се намирам от около година насам. Не знам как да я променя, какво да променя...за това реших да потърся тук съвет от специалист. Къде сгреших? Как да се поправя?

Да, самоблокирала съм се. Но аз постоянно го правя, аз съм такава - саморазрушителна, вечно недоволна от себе си. Не съм някоя отличничка, никога не съм била. Не мога да уча. Нямам способността да се уча от каквото и да било. Изпитите не взимам, нищо не научавам, само защото не мога да вложа в нищо с което се заема - истинска душа и сърце и да се съсредоточа над нещо истински,напълно и да отдам от времето си, защото точно в този момент в който сядам и почна да уча се сещам за друго нещо, което не съм свършила - примерно, че не съм си затвърдила нивото по езика и второ, че си мисля, че въпреки да завърша специалността си, ако й отдам от енергията - ще бъда бедна, поради ниското заплащане.Хем искам да завърша, хем не мога да отдам енергията си там, а разчитам да се самообразовам, учейки език, макар че не го правя по-подобаващ начин, което е друг проблем но не ми се говори за това. Та, и оттам се почва пълна дисхармония и недоволство, отчаяние. Не мога да опиша как се чувствам, но си представям състоянието си като следната картина - намирам се на място без сгради, има само разрушени огромни камъни и малки камъни по земята, и аз съм седнала на тях, ледайки към разрушените камъни , сякаш свеът току-що започва и още няма градове. Точно така се чувствам. Живея в неуредена държава, аз съм неуредена, всичко го чувствам все едно току-що е започнал светът, все едно току-що съм се родила на бпл свят. Недоволна съм от себе си. Свръх амбициозна съм и свръх явно мързелива, защото като почна да уча това което искам - не става като го правя сама, а когато учих спонтанно, посещавайки курсове , научавах от раз и запомнях всичко. И така, като седна да уча за изпит, не мога да му се отдам, заради това че смятам, че езика ми е по-важен. И оттам , като изкарам двойките, отново се намразвам и си казвам , че мога много повече, но не го правя. Никога не съм го правила. Аз дори не знам колко всъщност мога и какъв е моят лимит - защото НИКОГА не съм била истински отдадена на нещо, освен на този език, който учих. Дори от свръх амбиции си купих речник и започнах да уча всичко наизуст и от свръх амбиция и надценяване на възможностите - само заубих времето си, защото осъзнах, че нямаше смисъл да уча от речник, губейки страшно много време. Излишно е да казвам, че ученето от речника завърши катастрофално. Всичко забравих, а научих някакви думи , които не са ми потребни, които така или иначе бързо забравих. Аз съм перфекционист. Губя страшно много време, докато намеря всички детайли, да събера всички факти и данни. Дори си бях купила чуждоезични книги и си бях обещала, че всеки ден ще препрочитам по една, докато не науча езика. Само се тормозя излишно, а нищо не се получава. Ако трябва да променя мисленето си, както казвате - бих го променила в посока да се опитам да стана последователна като , всеки ден да уча това, което смятам за добре , но по-малко. Проблема е, че нямам това търпение и последователността ме смазва и изтощава. Искам всичко да стане на момента, веднага. Съжалявам за объркания си пост. Яд ме е , че не мога в момента да съсредоточа върху негативната си енергия, пишейки поста, която изпитвам, за да усетите за какво говоря. В момента съм нито негативна, нито позитивна - пълна апатия. И вместо да се подготвям за изпитите, аз вече се предадох, гледайки поредната днешна дата и как нищо не съм направила, защото не мога да му се отдам истински , напълно, от страх, че другото забравям...Пълен провал.

...откакто станах студентка и дойдоха прословутите изпити. За това естествено си има причини и попаднах във вътрешни окови и затвор, не мога да се преборя със вътрешната борба, която водя със себе си. Преди да стана студентка , ходех на курсове по чужд език, бях научила доста. Прекъснах курсове миналата година, когато дойдоха изпитите, които така и така не взех, и от тогава насам съм в пълна дисхармония, но най вече заради прекъснатите курсове, а не заради изпитите. Всичко съм забравила, имам чувството, че съм 2 нива назад от това, което знаех. Постоянно съм негативо настроена към себе си и живота си. Ако някой ме пита как виждам живота си след 10 години, ще му отговоря, че не го виждам. Бих могла да го видя този живот, но си го представям да живея в друга страна, да имам друга професия... Ако не се бях отписала от курсовете по език, сега щях да съм може би по-напред и бих записала курсове по втори чужд език. Постоянно си поставям изисквания към себе си... преди си мислих, че е достатъчно да знам само първият език, сега изведнъж искам да знам и втория...Това не е прищявка, просто родителите ми работят в съответната страна и виждам, че си струва да го науча и да емигрирам там. Родителите ми ми казват, че мога да започна да го уча паралелно с изпитите, но нищо няма да се получи. Не мога да бъда последователна. Всеки ден си казвам, че ще започна да уча по малко по всичко , но аз просто не го мога това нещо. Последователността ме изморява и прави живота ми ангажиран до небесата. Цял живот няма да ми стигне за да заживея в пълна хармония със себе си, живота си, с обстоятелствата такива каквито са. На всичкото отгоре съм мудна и бавна. Не умея да се подготвям за изпитите, просто защото съм пълен хаос и не мога да водя живот по план, по график и безупречен подреден живот. В началото на този месец бях планувала до 10ти декември да свърша с първия изпит и какво? Пак се провалих. Кога мина седмица, нищо не съм научила, освен три урока ,и то не както трябва. Просто, почна ли да уча цял ден минава и цяла вечер и нито съм го свършила, нито научила. Не знам как да се справя със себе си. На всичкото отгоре нищо не ме мотивира да уча, освен дипломата, която и със нея и без нея няма да имам живота, който искам. И защо се родих тук? Объркана съм. Имам нужда от съвет как да се справя с вътрешните си битки и проблеми