Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Veli123

Участници
  • Общо Съдържание

    17
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Много ви благодаря за отговора г-н Баев! Мислех че всичко е наред вече, но както се яви нов симптом всичко започва отначало! Проблема при мен е че аз веднага започвам да чета симптоми в интернет и страха се засилва, защото пише какво ли не и аз започвам постоянно да мисля за това и симптомите продължават, а страха става още по- голям! Все едно съм в порочен кръг! Мисля да опитам с хомеопатия и психотерапевт!
  2. Здравейте! Продължавам да спортувам, но сега се появи друг проблем!!! Чувствам тежест в стомаха, гадене и липса на апетит отново! Това нормално ли е! Извинявам се предварително за въпроса, но пак ме връхлита паника и страх!!! Благодаря!!!
  3. Ще направя обратното на това което казвате няма да се контролирам, продължавам да спортувам, няма да бягам от страха, извинявам се за глупавия въпрос, няма да го мисля вече, нито който и да е симптом. Благодаря ви! Аз осъзнавам за какви незначителни неща се тревожа, но няма да мисля вече за тях, ще заменям лошата мисъл с позитивна! Ще се доверя на себе си и на всичко това, обещавам си!
  4. Хаха всичко изглежда толкова просто, но наистина ми е трудно да не мисля за такива глупости! Преди никога не съм се паникьосвала от такива неща! Не съм обръщала внимание, но сега е друго.
  5. Хаха знам че е глупав въпрос но веднага в главата ми изкачат мисли за болести, не мога да го контролирам, ужасно е! При всеки симптом си казвам край това вече е признак на нещо лошо!!!
  6. Здравейте! Извинявам се за въпроса но ме тормози и се напрягам излишно може би но искам да попитам нормално ли е да имам повишено отделяне на слюнка от няколко дни и на какво се дължи, понеже психиатърът ми каза че не е възможно да е от медикаментите! Възможно ли е да е от стреса!
  7. Благодаря Ви за отговора! Ще се пусна по течението, ще гледам с други очи на всичко това, колкото и да ми се струва трудно, ще спра да бягам от това чувство, имам усещането че имам нужда просто да си почина от всичко! Ще изчета препоръчаното от вас, знам че всичко което казвате и препоръчвате е много важно за справянето с тази тревожност и дереализация! Аз наистина дъгио време задържах емоции и не ги изразявах, трупах ги в себе си и чаках някой друг да промени нещо а не аз самата! Винаги гледам да премълча вместо да кажа това което ме мъчи! Благодаря на всички ви за разбирането и отговорите.
  8. Да, надявам се, значи всичко зависи от мен разбрах ! Благодаря
  9. Понеже аз още пия лекарства ще се консултирам с психиатъра за тяхното спиране, за да мога да продължа без тях. Да очаквам ли връщане на всички симптоми след спирането им.
  10. Голям проблем за мен беше и това че изчетох всичко по темата и много хора казват, че дереализацията им е от години. Надявам се това да е само и единствено защото не са положили усилия като например да спортуват и това че живеят в непрестанен стрес.
  11. Просто така го почувствах като слабост, но никой не е застрахован в този живот от нищо, това е едно предизвикателство и аз се надявам съвсем скоро да премина през него! Благодарение и на вашата подкрепа аз знам че ще успея!
  12. Благодаря Ви! Разбирам това което ми обяснихте, ще продължавам да спортувам и се надявам в най- скоро време да напиша положителния резултат! Не трябва да се вглеждам във всяко нещо защото явно това прави стреса ми още по- голям, трудно е но ще се справя!
  13. Много истини има в този пост, но аз се мислех за силна мислех че съм го превъзмогнала по някакъв начин дори нямах представа че мога да изпадна в такова състояние поради стрес. Посещавам често баба си говорим на тази тема и преди говорехме. Не съм се затваряла в себе си. На моменти ми става толкова тъжно гледам сестра си и си мисля аз толкова ли съм слаба виж я нея държи се гледа детето си и не е изпаднала в такова състояния а аз се самосъжалявам вече, искам да съм същата като преди искам да се смея с глас искам да се отпусна да си живея спокойно. Започнах с карането на велоаргометър, карах половин час, но се чувствам слаба, това нормално ли е! И друго което исках да попитам е след като нямах апетит в началото отслабнах а аз по принцип съм слаба, защо след като си ям нормално вече не мога да си върна килограмите това също ме притеснява.
  14. Много Ви благодаря! Просто имах нужда да знам, че ще се махне! Страхът дойде оттам че психотерапевта не ме насочи към начин за самостоятелно справяне с проблема, а ме насочи към психиатър и след като видях че не се повлиява от лечението още повече се засили страхът ми! Благодаря ви още веднъж за отделеното време ще започна да спортувам, вдъхнахте ми вяра и кураж! Благодаря!
  15. Благодаря Ви за отговора! Аз имах онлайн чат с психотерапевт и той продължи три дни. Беше ми разяснено, че при мен това е вследствие на много натупани емоции задържани в мен. Аз по принцип съм много притеснителна, загубих родителите си. Мисля че всичко това което психотерапевта ми обясни е така, но след като започнахме да обсъждаме как да се справя с това състояние той ми каза че ако не мога да се справя сама да потърся психиатър който да ми назначи лечение, аз така и направих но това чувство не изчезва, имах загуба на апетит, болки в тила, гадене, замахване и всичко това изчезна след лечението, но дереализацията си остана. Това ме накара да потърся вашата помощ! Да ми дадете насоки как да се справя сама. Благодаря!
×