Мило момиче,
Никой не може да съсипе живота ти, докато той продължава да Е. Винаги имаш ход в него, ако си го позволиш - ти самата, не другите.
Права си, че това е един затворен цикъл - хубаво, че го виждаш, значи си способна да го прекъснеш! Твоята майка не е усещала любов и грижа от нейната, ти на свой ред също.
Да, те явно не показват уважение и към самите себе си, как могат да научат друг на това?
Не всеки, било и родната ни майка, има капацитета да ни разбере. Това НЕ означава, че нещо с теб е сбъркано и това, което изпитваш НЕ Е валидно. Валидно е! Боли те, защото усещаш, че имаш непосрещнати нужди от собствените си родители. Мразиш ги, вероятно - ами разбирам те! Родителите, обикновено, но не винаги, взимат решение да въведат в живота си дете/деца, т.е се предполага, че би следвало да имат капацитета да ги отгледат адекватно. Това в твоя случай, обаче, не се развива.
Години наред ти си била детето, а те възрастните. Сега, въпреки, че все още сте в ролите "родител-дете", ти си възрастен, също. Вече е безпредметно да прехвърляш цялата отговорност на тях и да има лоша и добра страна, грешна и безгрешна. Разпознай в себе си умението да се грижиш сама за нуждите си. Да поставяш здрави граници отвън. Да се обичаш!
Стани ти в себе си родителят - и на теб самата, и на двамата си родители! Обичта е безусловна и нищо не иска, не търси и не чака. Ако съзнаеш, че в майка ти има също едно наранено малко плачещо момиченце, което иска да бъде гушнато, ще я погледнеш по различен начин, според мен. В теб също го има това малко разплакано детенце, жадно за контакт и топлина! Можеш ТИ САМА да му ги дадеш, повярвай!
И вместо обясненията на ума, обвиненията на егото, може да има красиво сливане в любовта между две създания, които винаги са се обичали, но не са знаели как да го покажат.
Това може успешно да се преработи с добър терапевт. Повярвай ми, от омразата ще стигнеш до благодарността и истинското разбиране, че всичко в тоя живот е смислено и учи! Тази болка ти е дала и ще продължи да ти дава много, ще те трансформира! В никакъв случай не живей в съжалението за това, което си преживяла. Всички имаме травми и те се случват с причина. Ето, ти вече осъзнаваш, че имаш нужда от трансформация и си я търсиш, поздравям те за това!
Всеки действа спрямо собствения си опит. Не оправдавам твоята майка, а казвам, че образът й в теб е това, което е важно. Не действителната тя ВЕЧЕ, а твоето отношение към нея е това, което има значение! Вече можеш да обгрижиш сама себе си, миличка и според мен ще успееш!