Assen Belgun

Прошката към себе си и другите е велико нещо, но сякаш егото застава на пътя към нея.... Напоследък съм в депресия. Нещата, които до преди ми даваха самочувствие бяха детски, младежки, илюзии на начесаното его, те избледняха, а постепенно изплуваха пред очите ми какви недостатъци реално имам, което прозрение.... ме набута още повече в ямата, бичувайки се и сравнявайки с другите. Отделно от това прозрение започнах да изпитвам гняв, самосъжаление, че в най-хубавите години от живота си съм страдал от тревожности, че съм правил разни грешки. Парадоксално е, че до скоро бях доволен от живота си дотук, незнайно как в един момент погледнах с други очи назад и вече сякаш всичко е твърде малко, недостатъчно хубаво, явно съм включил негативния филтър на депресията и със завист и малодушие сравнявам преживяното от мен, с далеч по-шарените и уверени животи (в моите очи) на другите Може би трябва да се гледа със смирение и мъдрост, че е време тревожностите да се преодолеят със самоусъвършенства, с психотерапия, че тези "патила" - тревожности и грешки са един урок, който е време да се научи...