darina.petrova

Благодаря много! Да главно е това, защото от това ужасно усещане идва страхът, че ще полудея, че няма да имам нормален живот, деца, семейство, че ще нараня близките си, ако полудея... всичко тръгна когато се разрових из нета и попаднах на статия за шизофренията и там пишеше че има симптом дереализация и се наплаших зверски... та да де, не съм чула ПР и тревожност да станат шизофрения и го знам, но страха е опасно нещо...

Много Ви благодаря все пак за отделеното време, прав сте, че донякъде е клише... чета на много места сходни истории, но като всеки човек и аз исках да се убедя, че лично моя проблем е решим, че не съм откачена или увредена и т.н. Ще се опитам да се вслушам в думите Ви, че преувеличавам и да се стегна. Все пал това е живота... бях чела някъде, че сте давал техники за справяне с дереализацията, можете ли да ми пратите линк, защото мисля, че ако овладея нея, ще овладея и останалите неща?

Здравейте. Искрено моля, за малко внимание, защото вече ми е трудно да се справя сама. Искам да чуя също така мненията най-вече на д-р Тодор Първанов и Орлин Баев... разбира се и на всички други, но най-запозната съм с тяхна работа. На 20 години съм. По принцип съм супер позитивен, но в същото време крайно емоционален човек... изживявам всичко много навътре, радвам се на най-малките неща все едно са нещо грандиозно, обичам с цялото си сърце, винаги гледам да радвам близките си, да правя добро... просто много чувствителен и обичлив човек. Всичко започна на рождения ден на приятеля ми, когато от глупост смесих марихуана с алкохол... (пробвала съм преди това няколко пъти марихуана) . Не мога да ви опиша чувствата, ноито изпитах, мислех, бях почти убедена, че ще умра... бях се проснала на цимента и лежах и нямах сили да говоря дори, приятеля ми беше също толкова зле... тогава вложих буквално целият ми запс от енергия, психика и сила да стана и да се приберем... всичко се въртеше, не знаех къде съм, но някакси, успяхме да се приберем, дори разсъждавах, казах му да се обърне на една страна и да ме прегърне за да знам, че няма да повърне и да се задави... знам ли... та на другия ден всичко беше наред, бях много щастлива, че всичко е свършило, обещах си никога повече да не опитвам всякакви наркотични вещества. Забелязах как преди да навърша 20 години (месец преди случката) започнах да навлизам в някаква криза, как съм на 20, вече няма да имам бал, вече няма да съм толкова безгрижна, как живота напредва, как не можем да върнем времето назад, но всичко отминаваше бързо... след случката с марихуаната, тези мисли за живота и смърта ме връхлетяха жестоко, видях се с един много мъдър човек, който ме закопа с отговора на въпросите ми “Какъв е смисъла на живота” “Защо се случва всичко” с “Ами живота смисъл няма, приеми го и спри да се ровиш” този отговор ме гръмна не знам защо като мокър парцал през лицето и за един час всичко ми стана съпер нереално ... така през цялата ни среща. После ми отмина. Имах някакви много кратки моменти в които казвах “Абе нещо ми е много нерално” но се смеех и ми минаваше... докато не заминах в Пловдив с приятеля ми (преди два месеца и половина) ... от тогава всичко ми стана нереално, започнах да мисля, че откачам, така всичко ставаше все по-силно и наистина се чувствах като луда, страхувах се, сърцебиене, бях убедена, че тревата ме е увредила... върнах се, казах на майка ми уплашена, отидохме на психиатър, каза ми, че имам ПР и Генерализирана тревожност, изписа ми лекарства, не много силни, дори не мисля, че бяха АД (Флуанксол и Стрезам) и започнах да ги пия мислейки си, че ще е за седмица две и ще ги спра, почувствах се по-добре отидох на преглед и той ми каза да ги пия още два месеца, казах си “ааа не, четох много няма да ги пия толкова много, искам схема за спиране” спрях ги, бях добре с изключение на леки моменти на дереализация, дразнене от светлината... но го пренебрегвах... досега... сега съм със силна тревожност, постоянна топка в стомаха, гадене, сърцебиене, потене на ръцете, страх ужасен, дереализация много силна... и пак съм на дъното... връщайки се назад във времето осъзнавам, че имам доста стресиращи моменти, преживях тежко раздялата с бившия ми приятел, приятелят ми ме удряше няколко пъти, аз му прощавах, винаги ми казва как се държа зле как нещо не му стига не е щастлив как аз съм виновна, като дете баща ми ме биеше в период от една седмица всеки ден, винаги ме е наказвал, дядо ми преди няколко месеца буквално падна и всички мислехме, че умира това много ме стресира, смених университета... и тази трева .. пф не знам вече и аз, искам само някакво мнение по въпроса, заедно с техники за справяне с дереализацията, всичко ми е поносимо, но тази дереализация НЕ... искам да бъда старото си аз... помогнете ми да се отърва напълно от това чувство, против АД съм затова търся всякакви методи... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО...

Здравейте. Искрено моля, за малко внимание, защото вече ми е трудно да се справя сама. Искам да чуя също така мненията най-вече на д-р Тодор Първанов и Орлин Баев... разбира се и на всички други, но най-запозната съм с тяхна работа. На 20 години съм. По принцип съм супер позитивен, но в същото време крайно емоционален човек... изживявам всичко много навътре, радвам се на най-малките неща все едно са нещо грандиозно, обичам с цялото си сърце, винаги гледам да радвам близките си, да правя добро... просто много чувствителен и обичлив човек. Всичко започна на рождения ден на приятеля ми, когато от глупост смесих марихуана с алкохол... (пробвала съм преди това няколко пъти марихуана) . Не мога да ви опиша чувствата, ноито изпитах, мислех, бях почти убедена, че ще умра... бях се проснала на цимента и лежах и нямах сили да говоря дори, приятеля ми беше също толкова зле... тогава вложих буквално целият ми запс от енергия, психика и сила да стана и да се приберем... всичко се въртеше, не знаех къде съм, но някакси, успяхме да се приберем, дори разсъждавах, казах му да се обърне на една страна и да ме прегърне за да знам, че няма да повърне и да се задави... знам ли... та на другия ден всичко беше наред, бях много щастлива, че всичко е свършило, обещах си никога повече да не опитвам всякакви наркотични вещества. Забелязах как преди да навърша 20 години (месец преди случката) започнах да навлизам в някаква криза, как съм на 20, вече няма да имам бал, вече няма да съм толкова безгрижна, как живота напредва, как не можем да върнем времето назад, но всичко отминаваше бързо... след случката с марихуаната, тези мисли за живота и смърта ме връхлетяха жестоко, видях се с един много мъдър човек, който ме закопа с отговора на въпросите ми “Какъв е смисъла на живота” “Защо се случва всичко” с “Ами живота смисъл няма, приеми го и спри да се ровиш” този отговор ме гръмна не знам защо като мокър парцал през лицето и за един час всичко ми стана съпер нереално ... така през цялата ни среща. После ми отмина. Имах някакви много кратки моменти в които казвах “Абе нещо ми е много нерално” но се смеех и ми минаваше... докато не заминах в Пловдив с приятеля ми (преди два месеца и половина) ... от тогава всичко ми стана нереално, започнах да мисля, че откачам, така всичко ставаше все по-силно и наистина се чувствах като луда, страхувах се, сърцебиене, бях убедена, че тревата ме е увредила... върнах се, казах на майка ми уплашена, отидохме на психиатър, каза ми, че имам ПР и Генерализирана тревожност, изписа ми лекарства, не много силни, дори не мисля, че бяха АД (Флуанксол и Стрезам) и започнах да ги пия мислейки си, че ще е за седмица две и ще ги спра, почувствах се по-добре отидох на преглед и той ми каза да ги пия още два месеца, казах си “ааа не, четох много няма да ги пия толкова много, искам схема за спиране” спрях ги, бях добре с изключение на леки моменти на дереализация, дразнене от светлината... но го пренебрегвах... досега... сега съм със силна тревожност, постоянна топка в стомаха, гадене, сърцебиене, потене на ръцете, страх ужасен, дереализация много силна... и пак съм на дъното... връщайки се назад във времето осъзнавам, че имам доста стресиращи моменти, преживях тежко раздялата с бившия ми приятел, приятелят ми ме удряше няколко пъти, аз му прощавах, винаги ми казва как се държа зле как нещо не му стига не е щастлив как аз съм виновна, като дете баща ми ме биеше в период от една седмица всеки ден, винаги ме е наказвал, дядо ми преди няколко месеца буквално падна и всички мислехме, че умира това много ме стресира, смених университета... и тази трева .. пф не знам вече и аз, искам само някакво мнение по въпроса, заедно с техники за справяне с дереализацията, всичко ми е поносимо, но тази дереализация НЕ... искам да бъда старото си аз... помогнете ми да се отърва напълно от това чувство, против АД съм затова търся всякакви методи... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО...

Здравейте. Искрено моля, за малко внимание, защото вече ми е трудно да се справя сама. Искам да чуя също така мненията най-вече на д-р Тодор Първанов и Орлин Баев... разбира се и на всички други, но най-запозната съм с тяхна работа. На 20 години съм. По принцип съм супер позитивен, но в същото време крайно емоционален човек... изживявам всичко много навътре, радвам се на най-малките неща все едно са нещо грандиозно, обичам с цялото си сърце, винаги гледам да радвам близките си, да правя добро... просто много чувствителен и обичлив човек. Всичко започна на рождения ден на приятеля ми, когато от глупост смесих марихуана с алкохол... (пробвала съм преди това няколко пъти марихуана) . Не мога да ви опиша чувствата, ноито изпитах, мислех, бях почти убедена, че ще умра... бях се проснала на цимента и лежах и нямах сили да говоря дори, приятеля ми беше също толкова зле... тогава вложих буквално целият ми запс от енергия, психика и сила да стана и да се приберем... всичко се въртеше, не знаех къде съм, но някакси, успяхме да се приберем, дори разсъждавах, казах му да се обърне на една страна и да ме прегърне за да знам, че няма да повърне и да се задави... знам ли... та на другия ден всичко беше наред, бях много щастлива, че всичко е свършило, обещах си никога повече да не опитвам всякакви наркотични вещества. Забелязах как преди да навърша 20 години (месец преди случката) започнах да навлизам в някаква криза, как съм на 20, вече няма да имам бал, вече няма да съм толкова безгрижна, как живота напредва, как не можем да върнем времето назад, но всичко отминаваше бързо... след случката с марихуаната, тези мисли за живота и смърта ме връхлетяха жестоко, видях се с един много мъдър човек, който ме закопа с отговора на въпросите ми “Какъв е смисъла на живота” “Защо се случва всичко” с “Ами живота смисъл няма, приеми го и спри да се ровиш” този отговор ме гръмна не знам защо като мокър парцал през лицето и за един час всичко ми стана съпер нереално ... така през цялата ни среща. После ми отмина. Имах някакви много кратки моменти в които казвах “Абе нещо ми е много нерално” но се смеех и ми минаваше... докато не заминах в Пловдив с приятеля ми (преди два месеца и половина) ... от тогава всичко ми стана нереално, започнах да мисля, че откачам, така всичко ставаше все по-силно и наистина се чувствах като луда, страхувах се, сърцебиене, бях убедена, че тревата ме е увредила... върнах се, казах на майка ми уплашена, отидохме на психиатър, каза ми, че имам ПР и Генерализирана тревожност, изписа ми лекарства, не много силни, дори не мисля, че бяха АД (Флуанксол и Стрезам) и започнах да ги пия мислейки си, че ще е за седмица две и ще ги спра, почувствах се по-добре отидох на преглед и той ми каза да ги пия още два месеца, казах си “ааа не, четох много няма да ги пия толкова много, искам схема за спиране” спрях ги, бях добре с изключение на леки моменти на дереализация, дразнене от светлината... но го пренебрегвах... досега... сега съм със силна тревожност, постоянна топка в стомаха, гадене, сърцебиене, потене на ръцете, страх ужасен, дереализация много силна... и пак съм на дъното... връщайки се назад във времето осъзнавам, че имам доста стресиращи моменти, преживях тежко раздялата с бившия ми приятел, приятелят ми ме удряше няколко пъти, аз му прощавах, винаги ми казва как се държа зле как нещо не му стига не е щастлив как аз съм виновна, като дете баща ми ме биеше в период от една седмица всеки ден, винаги ме е наказвал, дядо ми преди няколко месеца буквално падна и всички мислехме, че умира това много ме стресира, смених университета... и тази трева .. пф не знам вече и аз, искам само някакво мнение по въпроса, заедно с техники за справяне с дереализацията, всичко ми е поносимо, но тази дереализация НЕ... искам да бъда старото си аз... помогнете ми да се отърва напълно от това чувство, против АД съм затова търся всякакви методи... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО...