Здравейте, отдавна чета форума и за това ще бъда максимално кратка.
Как се преодолява хипохондрия?
Ходила съм на психотерапия 1,5 година. Спортувам и ходя на танци поне 4-5 пъти в седмицата. Излизам с приятели, чета, разхождам се, общо взето всичко е наред.
Но когато нещо ме заболи/завие ми се свят/напипам си нещо и т.н. и това не ми мине до няколко дни, веднага допускам, че имам рак. Не чета по форуми, но понеже преди съм го правила, цялата негативна информация ми се е запазила в съзнанието, а и ми е ясно, че ако на пиша в Гугъл напр. "главоболие" със сигурност ще излезе тумор". Така че и да не чета в момента, мозъкът ми автоматично стига до този "резултат". Не ходя безразборно на прегледи и изследвания, но когато имам някакъв физически дискомфорт, непрекъснато се измъчвам дали ми няма нещо. И колкото повече го мисля, толкова по-зле ми става... А когато детето ми каже, че нещо го боли, имам чувството, че ще експлодирам. Но пред него се правя, че всичко е наред, за да не му предавам тази тревожност.
Не ме е страх от смъртта. Страх ме е от мъките преди нея.