Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Hippo

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

Hippo's Achievements

  1. Благодаря Ви за включването по темата Планирам да започна “работа” с друг терапевт, дано да се получат нещата. Проблемът при мен е, че освен мислите, че съм болна, щом не ми е добре, е и самият физически симптом. Т.е. дори да не мисля в някакъв момент, че имам рак, пак ми е МНОГО неприятно дадено физическо усещане, вкл. и не толкова неприятно. Просто фактът, че нещо ми има (дори минимално) ме напряга много. Започвам да мисля как ще започна да се влошавам до степен, когато няма да мога дори да стана от леглото (когато се чувствам отпаднала) или ще ме боли толкова много (някъде/нещо), че нищо няма да ми облекчи болката... От няколко дни съм мнооого изтощена - буквално краката ми треперят, цялото ми тяло е като изцедено, вие ми се свят. Не мога да повярвам, че може да ми е толкова зле физически от психиката. Но все пак допускам, че може и от това да е. И от двете мисли не ми е добре - дали физическо или психическо, неприятното усещане е там и не изчезва, а се задълбочава.
  2. Здравейте, отдавна чета форума и за това ще бъда максимално кратка. Как се преодолява хипохондрия? Ходила съм на психотерапия 1,5 година. Спортувам и ходя на танци поне 4-5 пъти в седмицата. Излизам с приятели, чета, разхождам се, общо взето всичко е наред. Но когато нещо ме заболи/завие ми се свят/напипам си нещо и т.н. и това не ми мине до няколко дни, веднага допускам, че имам рак. Не чета по форуми, но понеже преди съм го правила, цялата негативна информация ми се е запазила в съзнанието, а и ми е ясно, че ако на пиша в Гугъл напр. "главоболие" със сигурност ще излезе тумор". Така че и да не чета в момента, мозъкът ми автоматично стига до този "резултат". Не ходя безразборно на прегледи и изследвания, но когато имам някакъв физически дискомфорт, непрекъснато се измъчвам дали ми няма нещо. И колкото повече го мисля, толкова по-зле ми става... А когато детето ми каже, че нещо го боли, имам чувството, че ще експлодирам. Но пред него се правя, че всичко е наред, за да не му предавам тази тревожност. Не ме е страх от смъртта. Страх ме е от мъките преди нея.
×
×
  • Добави...