magdalena25

Почти мина месец,размина се,успя да се пребори и вече е вън от опасност.Страшно щастлива съм. Исках да го посетя,разбрах,че се среща с някого от месец,така че вероятно нямам място там. Как се обича отново някого.Като всеки ден мислите ми са в миналото,в спомените,в него.Това,което преживяхме се случва веднъж в живота.Никога повече няма да обичам така.Благодарна съм,че ми се случи,беше и най-голямата ми болка и най-върховната радост.Имам чувството,че не мога да погреба всичко и да продължа напред.

Благодаря,мисля над написаното... Сякаш случилото се ме накара да се замисля за начина,по който "обичам".За свръх взискателността ми и фиксирането върху негативното.Как очаквам грижа,но дали давам.Как не съм оценявала малките моменти,а сега бих дала всичко да се събуди и да прекарам минутка с него.В такива ситуации ставаме най-истински. Четох за подобни събития,че не се случват случайно.Че душата е избрала и е имала нужда от случващото се като урок и опит.Той отдавна искаше промяна,беше му втръснало от всичко и напоследък живееше като че ли,нехаейки за живота си.Беше залитнал изцяло в полюс,който го тровеше.Знам,че може би звучи фантастично това...но аз вярвам,че беше дошъл моментът да се случи нещо.Сега се моля да се върне.

Имах няколкогодишна връзка,запознахме се на 22.Разделихме се преди 5 месеца.Поредният глупав скандал за дреболия,дори не си казахме край,беше ясно и последната съпротивителна емоция се бе стопила.Той направи опит,но аз бях уморена вече. Аз емоционална,свръхпредпазлива, вероятно защото съм отгледана в хаотично семейство,страхувах се да не направя грешен избор.Имах глупави идеали за образ,несъществуващ в реалността.Последните месеци на връзката ни получавах паник атаки,вече не можех да се справя със собствените си страхове,съмнения,в комбинация с неговите. При него-сложна семейна ситуация,също.Много чувствителен и раним,прикриващ го с престорен непукизъм.Непрестанно вторачване във всичко,ревност,опити за контрол,постъпвал е много пъти лошо с мен,егоистично.Майка му е доста тежък характер,намесваше се и влияеше негативно.И така...бях се съсредоточила във всичко отрицателно и живеех с мисълта- трябва да се разделя,трябва да приключим.Аз трябва да си намеря еди какъв си мъж. Раздялата настъпи,бях озадачена как не изживях,не плаках,не страдах.Удари ме обаче страхотна тревожност заедно с депресия.Не осъзнавах,че съм потиснала болката. Миналият четвъртък телефонът ми позвъня.Съобщиха ми,че е намерен вероятно пребит,обезобразен,с опасност за живота,откраднати вещи.Не знам дали ще оцелее,с какви последствия.Не знам и кому какво е сторил,само знам,че не е конфликтен и чак това не заслужава.Оттогава не съм спала спокойно нито нощ.Моля се ежедневно да се събуди.Почувствах голяма болка,гледам снимки,чета разговори помежду ни от преди.Виждам нещата от нов ъгъл,като че ли за пръв път поглеждам с обичащи,разбиращи очи.Аз не съм го разбирала,не съм го обичала истински,а егоистично.Спомням си всичко прекрасно,дребно,което е правил за мен.Толкова ми липсва,искам да се оправи...ще бъда насреща,до него,да му помогна да се възстанови.Казват ми,че той е минало,защо ще ходя да го виждам,бъркаш нещата,нещо си превъртяла и неща от този род.Аз ли съм сбъркана,не е ли това нормална реакция? Още по-лошо се чувствам,предполагайки,че майка му въобще няма да ме допусне да го видя,ами ако въобще не го видя повече.Дори не знам трябва ли да и звънна,какво се казва в такъв момент.Имам ли място там? Аз вярвам,че ако той можеше да изкаже мнение,би се радвал,че проявявам загриженост. Толкова ми е объркано всичко.От човек,когото като че ли тотално съм изтрила от паметта си,се превърна в някого,за когото не спирам да мисля,обичта ми явно никога не се е изпарявала.