Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мария - Мими

Участници
  • Общо Съдържание

    126
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Мария - Мими

  1. Събота 8.45 на Хладилника и оттам на Железнишката река за кратка планинска разходка. Ако вали сняг ...
  2. Да, хладничко ще е в неделя, трябва да се облечем добре Ако се организираме за Железница, мисля, че ще е удобно да се чакаме на Хладилника, в някакъв сутрешен час. Аз съм за.
  3. Мога да се включа като редови буклукчия и евентуално да взема с мен още една кандидат буклукчийка, за съжаление с маршрут не мога да помогна. Ако някой от желаещите да почистват, знае добре маршрутите от Княжево нагоре, може да се организираме в този район. Иначе край Железнишката река си е супер за разходка. Благодаря на jul за хубавата идея
  4. Събота 11.10. - радостно съчетание от предиобедно слънце и вековни секвои, есенни листа и бърза вода, свежи усмивки и чувалчета с буклуци, приятелски разговори и домашна баница, зрял фасул и дървени катерушки, притъмняващи пътечки и весели гласчета, уморени стъпала и изгряваща луна Благодаря на прекрасната компания, на времето, на планината за красивия ден! Много било хубаво да се чисти! И Витоша се усмихва и ние с нея! Хайде пак!
  5. Светът се променя постоянно. като част от него - ние също. Много от нас, изпитват трудност да разчитат на самите себе си и се опитват да търсят сигурност от постоянните промени в най-различни модели на поведение и нерядко даже се отъждествяват с тях. Това ни изглежда доста удобно, но незабелязано гъвкавостта, живото знание, красотата на живота, трогателната интензивност на всеки един миг избледняват. Дали търсим стабилността в поредица от схеми за природосъобразен начин на живот, в безкрайно полезни правила за хигиена на мислите и чувствата, казани от някой велик ум, понякога написани, а най-често пре-пре-пре писани или в хубава компания приятели и разговорите в някой приятен бар с коктейл в ръка, докато Белослава прави свежа импровизация на живо, или в новия бизнес, който сме замислили и върху който работим и в който отдаваме голяма част от енергията си, или в... Каквото и да си мислим за това, което наричаме себе си, в момента, в който, подсъзнателното ни желание за сигурност, ни закотви в някоя схема, която намерим за особено подходяща и привлекателна, сякаш огънят ни започва да гасне. Свежестта, интензитета, красотата избледняват в момента в който забравим, че всеки модел си го подбираме според нуждите на душата, на развитието ни в момента и след миг, вече може да го оставим, просто защото нещата са се променили и вече не ни е нужен. Обичайната тенденция при втвърдяването и създаването на правила, при група от хора е нещо такова – правилата са по-посока на основната, най-често срещана вибрация, обикновено това е нещо средно, с идеята най-ниските да не се толерират, в крайна сметка и по-високите също. Установява се стабилност, за сметка на разнообразието. Така се предотвратява “опасността” от пропадане към по-ниската вибрация и другата “опасност” от издигане към по-високата. Първото е по-често срещано май, защото по-лесно става. Вариантът “съзнателност”, вместо “схема” – на пръв поглед изглежда логичен и не дотам трудно приложим, но когато група хора се опитват да направят нещо в тази посока, нерядко и от най-чистите извори стават преградени и удобни язове. Някой път пък стават мътни водовъртежи от които все някога нещо ще излезе или пък влезе. Как мислите – полезно ли е да се орязва разнообразието, заради опасността от анархия? При култивираните ягоди има огромни плодове и много може да се набере, но най-сладките и ароматните са дивите, само че там трудно може да се предвиди постоянство в реколтата и качеството, на което ние особено много държим. Постоянно откривам в себе си разни устойчиви схеми, които беля, като люспа от лук и разглеждам. Някои одобрявам и оставям за използване, с уговорката да си знаят новото място. Какво ще остане накрая – ще видим. Как работите със своите модели на поведение? Правите ли преценка нужно – ненужно. Отъждествявате ли се с някои от тях? Прави ми впечатление, че част от мислещите хора, особено обичат да се отъждествяват с модели, които им се струват много полезни. Това е вариант за предпочитане, разбира се, пред отъждествяване с модели, които за капак на всичко не са ни полезни и даже и не не харесват, но и това го има. Откривате ли в себе си нови и нови схеми умело замаскирани, които срамежливо се изнизват, когато биват разконспирирани или се борят здраво, настоявайки за поне малка рента от енергийка. Случвало ли ви се да губите пътя към душата си? А да го намирате? Как определяте своето място, по какви признаци правите себепреценка?
  6. Мислила съм за това, че в този свят, хем трябва да развиваме своята индивидуалност, хем да усещаме постоянно връзката с цялото. За това, че индивидуалността ни е дадена, за да се учим да обичаме. Когато се усетя нестабилна енергийно, поради ред недоглеждания от моя страна, започва един постепенен пробив в съзнанието ми, който усещам като недостатъчна липса на вяра във всичко случващо се и в това, че правя нещата по най-добрия начин, притеснения да не закъснявам с делата си, мисълта, че изпускам нещо или че не съм част от своя си живот. В тези моменти се втвърдявам, хващам се яко за това, което съм възприела за „своя човешка иднивидуалност“ и губя широтата, усещането за целия свят, за потоците, започвам да проявявам качеството презрение, за което говори Селсал, също проявавам снизходителност, понякога грубост, опитвам се да наложа твърдостта, която допускам в себе си на другите, проявявам неуважение към индивидуалността на другите. Не се противопоставям на това пряко, а гледам да съм във всяка секунда, не по-напред, нито по-назад, а в нея изцяло. "Сега" може да промени и миналото и бъдещето, достатъчно е да не се боря, а до го осъзная и да се оставя в спокойствие и Любов. Това което харесвам в себе си е желанието да се уча, устрема си. Знам, че от това какво мисля и правя във всеки един миг зависи дали ще прибавя в света нещо красиво и светло или ще прибавя нещо тъмно и безформено. Опитвам се да внимавам във всяка секунда на чия страна съм. Качеството което особено много харесвам в другите е желанието да търсят и откриват пътища, истинско разбиране за себе си, безпристрастно, а не да се следват готови модели, които са приети често абсолютно непроверени още в началото на появяването ни в нашия свят и нерядко тях наричаме „аз“.
  7. Скромността за мен е естественост, неподправеност, уважение към себе си и другите, възможност да се направи максимално обективна самооценка, т.е. „човек да си тежи на мястото“. Относно личния дракон, змея и разните други менажерии – често ми се струва, че като опитвам да посочвам нечий дракон, това го прави моят собствен. Побратимите се търсят и познават и взаимно се хвалят или конкурират. Като видя развилнял се дракон, гледам да не изправям моя на бой, макар че, мнооооооооого му се иска, но не оставям да го бият. Минала съм през фалшивата „скромност“, на която името пак започва със „с“ - „слабост“ или „малодушие“ - малкото мършаво драконче, което страхливо гледа охранените си събратя, после го охраних и минах във фаза - „свръхнапомпано самочувствие“ - тъпчене и потискане на драконите около мен, сега се опитвам да го дресирам, но допира с голям събрат понякога е изпитание за него. Веднага се надига, иска му се да се докаже! Ето тук е за мен „границата между излишествата и лишенията“ - Станимир. Харесва ми мнението на Станимир, и принципно съм съгласна със Селсал. Не си падам по напомпани дракони, но по изпосталели тъжно гледащи дракончета – още по-малко. "Баланс", пак тази вълшебна думичка. А иначе, сигурна съм, че има истинска доброта и скромност и сред деца и сред възрастни и мисля, че тя не може да бъде потисната.
  8. Днес ми е свежо, и вълшебно, и нежно, танцувам... http://www.youtube.com/watch?v=gfGc4wcil2g http://www.youtube.com/watch?v=_BZsXVf6INc...feature=related
  9. Целомъдрие... Свързвам го с чистотата на мислите и чувствата... Може да го има без и със секс. Човек който не прави секс, не означава, че е целомъдрен. Човек, който прави, не означава, че не е. И обратното. Може да се намери истинско целомъдрие в секса с любимия. Сексът когато е израз на Любов пречиства. Малко обикновено и просто изглежда, но така виждам нещата сега
  10. Много ми допадна идеята с гофретника. Ще купя и ще пробвам. Благодаря Nixie
  11. Здравей, НелиТ! Извинявай, че чак сега отговарям, но не бях влизала отдавна във форума. За рецептата - не съм пробвала да бъркам с миксер, но според мен няма проблем, само че може би с приставката която е за по-гъсто тесто - тази дето прилича на спиралка. Дали с миксер или на ръка - разбъркването става бързо и лесно, важното е само да не стане много рядко тестото. Малко по-гъсто от кексово. Градуси - пека го на 200. Фурната ми няма регулиране първо долу и после горе, затова слагам тавата долу и после я вдигам. Ако обаче има регулиране по-добре е по принцип при печене първо да се пусне отдолу и като бухне да се контририра отгоре. Това е особено важно за хляб с квас, при просеника не толкова. Мисля че това съм го писала, ама не съм сигурна. Ще се радвам да ти хареса рецептата. При другата рецепта - питката с кисело мляко се прави меко тесто, не смес както при просеника - това е важно. Не се сещам друго. Ако искаш пиши ми на лични, ако не съм достатъчно подробна. Да ти е сладко
  12. Мисля си, че колкото повече разсъждаваме относно това, какъв е характерът на прозренията ни и се питаме постоянно това интуиция ли е или не, толкова повече се отдалечаваме от нея. Една от предпоставките за разбиране винаги е била доверието, както между двама човека, така и между човека и неговата душа. Мисля, че доверието и спокойствието са достатъчни за вземане на решение, като това не ни пречи да разгледаме и логически ситуацията. Нещо като да се открие границата между доверието и глупостта. А за това си трябва енергия. Ще се опитам да се върна към едни по-предни разсъждения. Станимир засегна факта, че често пъти, това което получаваме не съвпада с очакванията ни. Това се случва, разбира се, и обикновено като поразмислим, разбираме защо сме го получили. Другият вариант за който стана въпрос е, когато получаваме нещо по предназначение и не знаем какво да го правим. Всъщност, на едно ниво става въпрос за едно и също и аз се опитах да тръгна оттам, но щом се влезе в конкретни примери - в общи линии започнах темата заради подобен проблем. Получих няколко неща точно според очакванията ми, даже надхвърлиха очакванията ми и това направо ме смаза. Започнаха съмнения, недоверие, чудене дали съм заслужила това и как да продължа, за да го заслужа т.е. създадох си конфликт, който веднага имаше външно отражение - работите почнаха да се объркват и да не вървят. В крайна сметка се поосвестих и реших просто да работя и отдавам колкото мога повече и да се радвам на това което имам в този момент и това е. Противоречия продължават да се появяват, аз ги решавам по най-добрия начин, който успявам да открия за момента и така. Постоянно има някакво противоречие, нещо за решаване, конфликт. Това ми помага да вървя напред, но както казах в един по-преден пост, интересно ми е да разбера открил ли е някой вариант за безконфликтно развитие. Предполага се, че външното противоречие е отражение на вътрешното. Т.е. безконфликтността да е в нас, а динамиката си продължава навън. Ох, търся нещо, ама и аз не знам точно какво и се извинявам, че не съм ясна. Нещо свързано с неутрализация, практически метод. Искам да придвижвам потоците по-съзнателно и да съм там където реша. Свързано е с преодоляването на инертността на този свят, с преодоляването на разни физични закони. До момента единственото, което правя е профилактика на мислите и емоциите, ама не винаги се получава, както и се опитвам да работя повече и да отдавам.
  13. Да, човек прави изповедта пред своята душа, и понякога за това иска помощ от някой друг човек. Май тази помощ пак опира до това да се снабди с недостигащото количество енергия. За да се получи, помагащия трябва да обича и да помага безрезервно. Когато го прави безпристрастно и с Любов, мисля, че не би се получил проблем при него. Както в ситуацията която описа Донка. И ако човекът който се изповядва искрено търси отговорите в душата си, а не енергийно зареждане от мрънкане. Понякога самото присъствие на някой повишава осъзнаването на другия, както мисля е станало в случая. Рано или късно "нуждата" от такава допълнителна помощ изчезва, но в началото, няма нищо лошо да си помагаме. След това намираме пътя сами с чистото си и искрено търсещо сърце.
  14. Не се притеснявай, Гарванче! Нищо не може да ти навреди. И да видиш пак нещичко, не се страхувай. Има различни нещица на този свят, част от които и ние създаваме. Не придавай емоционално значение на такива неща.
  15. Според мен обикновено имаме комбинация от интуитивно и логично осъзнаване. Ако логичното го няма, остава интуитивното, но само логично, когато липсва интуитивното е най-неподходящият за моето разбиране вариант. Интуитивното осъзнаване според мен е на по-високо стъпало от рационално-логичното. Чрез това, което се нарича интуиция се опитва да си проправи път душата, истинското ни аз. Най-общо осъзнатото даване би трябвало да почива на истинското ни аз, на гласът на нашата душа, и един от начините да стигнем и да говорим с нея е интуицията.
  16. Машинката пести време, но не чак толкова повече, като се свикне, питка може да се омеси за 15 минути максимум и после да се пече, ако е със сода или без набухвател. Ръцете пък си имат разни други предимства пред машинката - по-голямо разнообразие на настроения. Аз съм за ръчичките, но предполагам при голямо семейство, машинката е вариант. А за калориите в хляба - когато не е с мая, не е толкова страшен за килограмите. Маята повлиява отрицателно на чревната микрофлора.
  17. При мен физическата активност е свързана със забавление и приключение. Така, че се забавлявам главно с езда, с туризъм, с танци и разходки. Достатъчно е ден или два да се олежа и настроението и ентусиазмът ми спадат. Постоянно трябва да правя нещо, за предпочитане разнообразно. Може би причината е във вятърничавата ми зодия. Ако нямам друга възможност излизам навън поне в парка да се поразходя и побягам или отивам да потанцувам някъде и това оправя нещата. От време на време плувам, спортовете в зала като фитнес или аеробика, каланетика и т.н. никога не съм практикувала повече от няколко месеца. Скучно ми е да спортувам заради това да направя хубаво тяло или заради постижения. За мен е хубаво да има елемент на приключение или игра. Тренирах танци известно време, изнасяхме разни представления, това също беше забавно, макар че за добри резултати се искаше повече усърдие. За пораздвижване на тялото и духа съм пробвала и йога. Ама в най-профанния вариант, който едва ли може да се нарече йога. И досега си използвам разни малки неща. Не си падам по строгото следване на някакви системи. Ездата държи първенството засега като интерес.
  18. Благодаря на всички за мненията. Ще се опитам да направя някаква компилация по темата от това дето съм мислила, чела и т.н., въпреки, че не съм особено наясно. Според мен отдаването е свързано с желанието да се работи. Преодоляване на инертността в нашия свят. Затова и е свързано с възможността за развитие. Отдаването може да излекува всякаква тъга, даже и космическа и не само. Май всяка болест може да се излекува със засилване на отдаването. Приемането е свързано с общността, с “аз съм той”, с цялото, с възможността да се даде на другите възможност за развитие, да отдадат. Разбира се, при чиста връзка с Източника няма какво да се разсъждава за този баланс. Накланянето в някоя от посоките обикновено наричаме конфликт, които цели предизвикване на обратен наклон. По правило този конфликт помага на човек, стига той да има желание да работи, разбира се. Не знам дали съществува възможност за безконфликтно развитие т.е. без противоречия, сблъсъци? Мисля, че тук има съфорумци, които има какво да споделят относно това. При мен обикновено се получава някакъв конфликт, заради който активизирам силите си да го преодолея и откривам нещо важно за себе си, правя някакво скокче относно себе си преди конфликта. Затова виждам този баланс като динамично равновесен. Трудностите при приемането би трябвало да са свързани с недостатъчното отдаване. Защо ли тогава обикновено т.нар. “духовно търсещи” хора сякаш приемат по-трудно? При мен също при приемане съществуват повече трудности. Обяснявам си го с това, че трябва да отдавам много повече. От друга страна се чудя, дали така не се самосаботирам с мисли от типа: “това дали го заслужавам” с излишни съмнения и страх от загуба. Човек сякаш има толкова щастие, колкото може да понесе, колкото Любов има. И при нежелание да се дава, и при нежелание да се приема с Любов става задръстване на връзката с Източника.
  19. Мисля си, вчера и днес, за баланса в отдаването и приемането, или по-точно динамичното равновесие, защото ми се върти в главата, че везните винаги са наклонени в едната посока, за да има движение. Ако целта е еволюция, по-често превес би трябвало да има отдаването. Отдава ли Ви се този баланс? Успявате ли да давате? А да взимате?
  20. Няма нищо лошо в стреса. Необходима предпоставка за растеж. Ситуации, които преди се предизвиквали у мен стрес, сега предизвикват усмивка, но се появяват нови, с още повече стрес. Сега съм в такава и просто действам, пък ще видим какво ще стане. В общи линии стресът е помощник - какъв по-добър показател за това по какво трябва човек да работи. Как се справям - по метода описан от Мона - съсредоточавам се върху задачите си и действам. Добър метод според мен също е човек да си избира стресови ситуации, които смята за подходящи и да си ги доставя сам. Нерядко не съм доволна и се сдухвам, ама това се случва. После пак напред.
  21. Човек може да се крие и зад рождено име, и зад семейно или обществено положение, и зад ник и зад какво ли още не, но това са предварително обречени на провал опити. А може и да е открит и с рождено име и с ник. Ако човек е свикнал да се крие зад рождено име, може да е по-добре да е с ник, за известно време. В друг случай точно обратното. Но това е игра сам със себе си, защото истинското ни Име е едно, вселенското Име. Това дали да сме с рождено име или ник го разбирам като създаване на външни стимули и допълнителни подбуди, за този който му влияят, за насочване в желана посока. Пример, някой не е достатъчно отговорен към изказванията си и съответно си слага рождено име и фамилия, което го кара да стане по отговорен или обратното някой е прекалено впримчен в някаква идея за себе си, с която е възпитан от малък и свързва тази си идея с рожденото си име, той обаче чувства нещо ново и различно в себе си, иска да се погледне под друг ъгъл и заедно с другите методи си слага един ник, ново име, което да му помогне допълнително. Разбира се, това са само два варианта. Или просто си слагаме рожденото име със смелост и радост и желание да сме открити към всички, заявявайки по този начин, че са ни приятели, или слагаме ник, с който искаме да покажем на хората около нас и на нас, точно нещо, което в момента ни е приоритет... Варианти много. Този обаче, който трябва, няма да ни сбърка както и да си играем и забавляваме. В този смисъл и на мен ми изглежда повърхностно, защото душата на човек се открива във всяка дума, това не може да се скрие. А това с имената са наши си игри със себе си, които в един момент ще се окажат ненужни, защото ще можем да погледнем направо в сърцата си, без да оставим диря където и да стъпим. Кръстена съм Мария, но това няма да промени написаното, нито това, че ще продължавам да се крия от себе си и да се търся постоянно, във всеки един момент, сега.
  22. И аз си мисля за обучение. В настоящия момент си представям нещо като – купуване на парцел, строеж на сграда за училище, част от парцела – обработваема градина с различни растителни видове, друга част – необарботваема. Училището е за синкретично преподаване или по-точно забавляване с изобразително изкуство, музика, литература, щипчици от каквото друго потрябва, общуване, градинарство, грижа и общуване с животни –в парцела мисля да има част със сгради за коне, кучета и по принцип каквото дойде ще е добре дошло. Няма да се цели систематично натрупване на определени знания и умения на базата на съществуващата официална система в България, по-скоро ще представлява забавление+обучение най-често във вид на тематични проекти, често предвидени за екипна дейност. Училището ще участва и организира различни инициативи, събития. По-скоро тип съботно-неделно, лятно и т.н. За малки деца, пък може и за не толкова малки. Срещу заплащане на съответна такса. Част от местата предвидени за сирачета и деца с по-малки възможности – съответно без парички. Ама много мъгляво е още.
×
×
  • Добави...