Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7840
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    699

Всичко добавено от Слънчева

  1. Слънчева

    Ницше

    През целия си живот Ницше търси нещо ново, разбира, че западния свят удобно е забравил Бог и стигнал до задънена улица. Разработва различни теории, преминава през краен песимизъм до залагане на волята и властта в човека. “Взираш ли се дълго в бездната, тя ще започне да се взира в теб...“ Търсил е смисъла на живота, борил се е с хаоса... в себе си... https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_Ницше “През 1934 г. нацистите се събират в Нюрнберг да чуят своя фюрер. Събитието е запечатано във филм, поръчан от самия Хитлер. В нацистките думи и ритуали ехтят мислите на Ницше. Филмът е озаглавен “Триумф на волята“. В началото на филма Хитлер се спуска от облаците, като Заратустра. Той е “уберменш“ /свръхчовек/, идва от планината с новия морал, а стадото го приветства...“ Ницше застъпва теорията за властта и стремежа на всеки към нея, дори на малкото дете. Той презира слабите, болните, смята, че състраданието и концентриране в слабостта и немощта води до посредственост... Интересно е, че преди да го затворят в лудница вижда на улицата как един кочиаш бие коня си. Ницше плаче и прегръща животното. Проявява акт на състрадание... “Свръхчовекът предлага система от променени християнски ценности. Държавата ще наложи волята на най-силния и ще унищожи слабия и беззащитния в името на по-велика раса... Идеите на Ницше се асоциират с националсоциализма. Алфред Бамлер казва - “Когато крещим Хайл Хитлер!, поздравяваме и Фридрих Ницше...“ Ако Ницше беше доживял това, щеше да се ужаси... Но свръхчовека на Ницше не е майстор на евгениката, а на потенциала ни. Волята му за власт не зове към национализма, който презира, а е признание за стремежа ни да преодолеем ограниченията си. Ницше открито се е противопоставял на антисемитизма. Нацисткия Ницше е бил жалка пародия... Ницше е бил наивен ако е мислил, че няма да го разберат криво. Злото най-много обича вакуума, а остроумните и двусмислени афоризми на философа, могат лесно да се експлоатират от злото... Ницше вярва, че хаосът от културни предпочитания или личният избор на всеки ще запълнят празнината. Тя е гибелна в очите на природата, защото увековечава ценностите на “стадото“, които той толкова презира. Най-смразяващата визия на Ницше е за човечеството от постхристиянския свят. Той нарича тези народи “последните хора“ и за тях запазва най-пламенния си гняв. Тези хора ще обърнат гръб на идеалите, в името на удобството. Ще живеят сиво и ще ограничават изблиците на радост и мъка. Главната им грижа ще е тривиалното и нарцистичното и ще живеят кротко и посредствено, като се самозалъгват, че са щастливи. Ще се подлъжат по “удобната религия“...“ “В търсене на съкровището“-филм на Виазат Хистори Мисля си за великия ум, поел абсолютната власт и какво се случва, когато липсва християнското милосърдие, любовта, милостта и прошката, за които ни говори Учителя. Да приемаме и с “Ново-разбиране“ да погледнем на света. Или за “Разумното сърце“ /https://triangle.bg/books/1924-02-10-19.1996/1924-03-30-19.html /, което се е смирило и търси новите простори, “нова земя и ново небе“... Т. е. ще разсеем страха на Ницше от посредственост и загуба на смисъл, просто ще ги потърсим другаде..
  2. Слънчева

    Карл Маркс

    С помощта на щедра пенсия о Енгелс, Маркс най-сетне заживява, като човек от средната класа. Той прекарва времето си с любимите си внуци и се наслаждава на семейните разходки в Хампстед Хийт.Маркс дори признава, че играе на стоковата борса, което си е живо лицемерие или поне признание, че капитализмът скоро няма да си иде.Когато е на 60 години, здравето му се влошава, а сърцето му е разбито от смъртта на съпругата му-Джени. Той усещал, че краят наближава...Енгелс казва, че: “Трудовете му, ще надживеят времето“... Социалните движения започнали да превеждат трудовете на Маркс и идеите му започнали да набират инерция. Най-сетне социалистическата революция успяла в една страна. ... Но това противоречи на логиката на Маркс, защото нужните условия-високо развито капиталистическо общество, не са налице. Болшевишката революция от 1917 година налага комунизма в Русия... След няколко десетилетия той рухва с Берлинската стена. Както предвижда Маркс, революцията не е само пролетарска, но и на всякакви радикали и агитатори. Върховните революционери, особено Сталин, твърдят, че са последователни марксисти, но идеологиите им задушават свободата, която Маркс обича...Парадоксално е, че тези режими биха го заклеймили. Изкривеният прочит на Маркс е най-добре уловен в наскорошен анализ на “Немската идеология“. https://bg.wikipedia.org/wiki/Карл_Маркс https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_Енгелс Гениалното у Маркс е абстрактният анализ на капитализма, че търси съдбата му под повърхността на реалното. Най-завладяващата му идея е тази за отчуждението от труда. Ако те лишат от плодовете на твоя труд, ако те откъснат от съзиданието губиш самосъзнанието си. Въпросът, който ни завеща е - можем ли при капитализма да запазим здрави, функционални, човешки взаимоотношения?.. Животът на Маркс ни предупреждава, че идеите могат да се сдобият със своя собствена власт и че харизматичните и експлозивни мисли, особено ако са писано слово, могат да бъдат изопачени със зла умисъл... Епизод по Viasat History /поредица-Гениите на модерния свят/ беше за Маркс. Моя бележка-Криворазбраните свободи, криворазбраните идеологии, както на Ницше, така и на Маркс са придружени с много жертви. Човечеството още не е дозряло до свободата, съзнателността, до човеколюбието и онова християнско милосърдие, взаимопомощ и състрадание, които могат да осъществят идеите на великите мислители. Нито една догма не е успяла, защото там, дето има насилие, страх, липсва любов...
  3. Слънчева

    Ницше

    Днес епизода по Viasat History /поредица-Гениите на модерния свят/ беше за Маркс. Прекрасно поднесен, аналитично...
  4. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Правият_път_-_1919 Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/10_Stavai_dushte.mp3 В едно древно царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания за живота, не разбират великия Божествен живот. Най-после при мъдреца дохожда трети ученик, който искал да знае средния метод, сиреч в известен момент да бъде голям, а в друг момент – малък. Има моменти в живота, когато трябва да бъдем големи, а в други – малки. Единият и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга. Вие сте учили първите два метода, искам сега да научите третия метод – да ставате и малки, и големи... ...Много въпроси има тук, които бих могъл да ви обясня, но ще отидем в друга посока. Във Вехтия завет се казва: „И глупавият, като мълчи, минава за умен.“ Достатъчно е един човек да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вътре в себе си енергия и ще я запази. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: „У този човек има добър подтик, може да се използва.“ Използване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство. Всеки, който озлоби, изнерви, изнуди своя брат, се изключва от това Братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко, спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием“, Господ веднага изля благословението Си – настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате. Правият_път_-_1919
  5. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Дързайте!-беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. „Дързайте! Аз съм, не бойте се!“ Ще прочета 14 гл. от Матея. Ще взема само една дума от 27 стих: „Дързайте!“ Всеки, който може да произнесе тази дума, той е майстор, не трябва да бъде голям оратор, нито голям поет, нито голям философ. Не че тези звания не са добри, но и бедният човек може да ти каже „дързай“ и думата да е на место. А може и богатият да ти каже „дързай“, но думата да не е на место. Това може да ти каже един беден човек, а може да ти каже и един княз, богат човек. Бедният може да е първостепен бедняк, със сто кръпки на гащите си, но хубаво закърпени и изчистени. Князът като го погледне, казва: Много съжалявам, че не мога да ти помогна. – Не искам да ми помогнеш. Защото това положение, в което съм, аз добре се справям. Аз по никой начин не бих заменил своята сиромашия с твоето богатство. – Как тъй? – Аз имам по-голямо богатство от твоето. Ти си княз и заповядваш на хората, а аз заповядвам на болестите. Няма болест в света, която да не ме слуша. Всички болести ме слушат. Питам: Кой е по-силен – който заповядва на болестите или който заповядва на хората? Който заповядва на болестите е силен човек, а онзи, който заповядва на хората, е слаб човек. Какъв смисъл има да заповядваш на умния човек? Той не се нуждае от заповеди. Да учиш учения човек, това не показва, че имаш знания. Но да можеш да научиш простия човек, да му дадеш знание, това значи сила. Тогава само можеш да произнесеш думата „дързай“. В съвременните хора, или в хората на съвременната цивилизация, слухът им е притъпен. От какво? – От много впечатления. Вземете, например, думата Любов. Никой днес не схваща вътрешните вибрации на тази дума. Някой казва: Много те обичам. Друг ти казва: Не те обичам. В края на краищата главата ми се запалва от много обич. Казвам: Зная, че ме обичаш, но колко съм пострадал от тази дума! Питам: От Любов човек може ли да пострада? Не може. Някой показва ръката си, иска да държи някаква тежест. Друг пък казва: Кажи ми една сладка дума. Питам: Думите могат ли да бъдат сладки? Как може една дума да бъде сладка? Ние знаем, че сладчината се опитва с езика. Как може една дума, която слиза от езика, да бъде сладка? Това не е круша, която можеш да вземеш и да изядеш. Това не е криво, не е един превод на нещата. Много неща са еднозначущи, а други са двузначущи, не трябва да се преведе всяка дума, да стане понятна. Запример, думата „Любов“ не се произнася по един и същ начин във всички езици, и от всички народи. Буквите, с които се пише тази дума, не са едни и същи. Следователно, всеки народ има особено разбиране за Любовта. И доброто не се пише по един и същ начин. Ако вие наготвите една печена кокошка в един златен тиган или в сребърен, или в меден тиган, все ще има едно голямо различие. Каквото и да се говори, не сготвеното в златния тиган е за предпочитане пред сготвеното в меден тиган, особено ако сготвеното е стояло в тигана дълго време. За предпочитане е един умен човек да ти каже „дързай“, отколкото да ти каже тази дума един човек, който не е умен, който и не е добър. Има хора, които са направени от калай, други от мед, трети от сребро, или от злато, или от глина. И в Библията е казано, че човек е направен от глина. За първия човек се разбира. И маслото, което е турено в тази глина, е изтекло навън. Че наистина маслото е изтекло, виждаме от това, че всичко каквото Бог е поставил в това гърне, е изтекло навън, нищо не е останало от него. Който не вярва, нека чете първа глава от Битието. И понеже не устоял, Господ изпъдил първия човек от рая и се заел да прави друг свят... ...Казвам: Какво струва на жената да се обърне към мъжа и да каже: „Дързай!“? Казвам на мъжете, които ги искат жените: „Дързайте!“ Ще ме извините, това не е за вас тук. Аз говоря за външния свят, не само за сегашния, но и за миналия, защото от хиляди години насам, пък и сега, мъжете са печени от жените си. Дързайте мъже, слугувайте на жените си от Любов и по хиляди начини! Същото казвам и на жените, които мъжете им ги печат: Дързайте!, слугувайте на мъжете си, както трябва. Ако мъжете и жените биха приели моето учение, както казвам, мислите ли, че не би станал един преврат? Веднага ще стане този преврат. Мъжете и жените са единствените големи фактори в обществения строй. Без тях нищо не може да се направи. Мъжете и жените ще оправят света. Без жените и без мъжете светът не може да се оправи. И аз вярвам, че реформаторите, които ще дойдат в света, това ще бъдат мъжете и жените. Щом се запретнат, този свят ще бъде оправен. Дързайте!, казвам на мъжете, слугувайте добре на жените си. Дързайте!, казвам на жените, слугувайте добре на мъжете си. Дързайте!
  6. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Разбиране_и_прилагане-беседа Молитвен наряд за край: В начало бе Словото – песен Христос в една от Своите беседи е казал: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.“ Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето. Ако промените местата на тези две думи и поставите прилагането в ума, а разбирането в сърцето, с това изменяте реда на нещата, защото мислите могат да се развиват и растат само в ума, в мозъка, а прилагането и чувствата – само в сърцето. Сърцето е почва, свят за нашите добри желания. Добрите мисли и желания растат в ума и сърцето тъй, както растенията по лицето на Земята. Като влезете един ден в по-висшия свят, в света на мислите, ще разберете, че мислите, които сега се образуват, имат свои форми-разклонения: клончета, листа, цветове и плодове; тъй че всяка мисъл в своя краен развой и пълнота ще се оформи, ще стане жива. Например нашият образ, тялото, което сега носим, това са мисли, които Бог е създал преди милиони години и в които сега ние живеем. Нашите тела не са нищо друго освен мислите на Бога. Прав е тогава стихът на Евангелието, който казва: „Вие сте храмове Божии.“ Ако нашата мисъл е Божествена, ние живеем в Божествения храм. Думата храм в Евангелието има различно значение от онова, което ние схващаме: храм означава чистота, святост, условия, при които човешката душа може да расте, да се развива в познаване на Бога и Неговата Любов. Смисълът на нашия земен живот е само в познаване на Божията Любов и на Божията Мъдрост. Ние сме събрани тук, за да се опознаем, защото още не се познаваме. У вас има желание да се опознаете, но още не се познавате. Ще възразите: „Как да не се познаваме?“ Да познаваш някого – то е Живот вечен. В Писанието се казва: „Да познаем Бога, ще имаме живот вечен“, защото Бог, като ни познае, ще живее вечно в нас. Следователно Бог има желание, като слезе у нас, да намери чисто жилище и да живее вечно в нас. А днес Той поживява една, две, три, най-много десет години в нас и ние Го уморяваме. Ние постоянно Му създаваме страдания и вследствие на това Той постоянно умира в нас. Бог може да се оттегли в Себе Си, в Своята същина, и да бъде тих и спокоен, да не страда, но тогава ние няма да живеем. Затова законът е: първо ние да познаем Бога, а после Той нас. Този закон може да се обясни много лесно. Ако влезете във вашата къща и затворите прозорците, спуснете пердетата, Слънцето няма да проникне вътре. Вие може да го викате, да му отправяте най-любезни покани, да го молите, но то няма да проникне вътре, няма да се отбие от своя път. Махнете ли покрива на вашата къща, вдигнете ли пердетата, отворите ли прозорците, то ще влезе с всичката си сила. Капаци, прозорци, пердета – то са нашите лоши, користолюбиви мисли и желания, нашият егоизъм. И след всичко това ние минаваме за добри, благородни хора! Защо? Защото сме скрити, затулени под пердетата... Разбиране_и_прилагане
  7. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Оставете_да_растат_наедно_и_двете! „Бог е Любов“-формула Молитвен наряд за край: Добрата Молитва Ще прочета част от 13 глава от Евангелието на Матея, от 18–31 стих. „Оставете да растат наедно и двете до жетва“. „Оставете да растат наедно!“ В природата има близки и далечни причини. Причините, които сега ни засягат, са се явили преди хиляди години, а сега носим само последствията им, резултатите им. А има причини, които са от близко време. Сега се изисква едно научно изследване. Върху тия причини и последствия. Децата разсъждават много конкретно, образно, макар че сега се говори за една философия на живота. Тази философия е само за малцина. Вие имате един револвер, например, който бие само на няколко крачки, но веднага виждате резултата. Имате едно пушкало, едно оръжие, което бие на няколко километра разстояние, но не знаете какъв ще бъде резултатът. Представете си, че имате едно оръжие от месечината, което обстрелва земята. Там причината е още по-далечна. По същия начин има снаряди, които са изхвърлени от преди хиляди години, които едва сега идват да засегнат земята. Някои от тях са от наши приятели, а някои са от наши неприятели. Мнозина се запитват как могат звездите и планетите да влияят върху хората. Онези, които не разбират законите на природата, ще кажат, че тези неща са илюзии. Що е илюзията? Илюзията е криво тълкуване на един факт. В природата илюзии няма. Илюзии има само за човешкия ум, който не може да изтълкува нещата. Аз намирам, че всички причини в настояще време се дължат на три неща: стомахът произвежда едни причини; белите дробове произвеждат други причини, и мозъкът произвежда трети причини. Стомахът е свързан с известни области в природата. Наблюдавайте с каква храна човек се храни. Не трябва да знаете характера му. Достатъчно е само да знаете с каква храна се храни. Като проследите с каква храна се храни, ще знаете какъв е характерът му.... Оставете_да_растат_наедно_и_двете!
  8. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата взимат надмощие, а у когото главата е малко надясно – умът взема надмощие. А трябва да се стремим към балансиране, към познаване и разбиране, сиреч да възстановим необходимото равновесие между ума и сърцето си и да не влагаме в тях повече, отколкото трябва. В групите, които ще образувате от по десет или дванадесет души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бих образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измените реда на нещата. Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото щом се роди детето, то осмисля живота на родителите си – то е смисълът на живота. В такъв случай числото едно е бащата, две – майката, три – детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото 5 означава човек, който е вече индивидуализиран – неговите пет пръста. Числото 6 означава човек в своето развитие; Земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест; също – размножаване, развитие. Числото 7 е закон на почивка. Към това число спадат всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират и да станат духовни. Числото 8 е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във Вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото 9 е човекът, който ще обобщи всички неща и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от едно до осем и ще даде резюме как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите кой кое място заема, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм. Тук имаме чисто практически задачи, които трябва да реализираме. Искаме да отидем на Небето, но ако дойде един ангел и ни каже: „Хайде, пригответе се“, ние ще го помолим, ако може да ни остави за още малко време на Земята. А какво означава това? Че не сме свършили още работата си. Какви духовни хора ще бъдем тогава? Под духовни хора аз разбирам онези, които са свършили изоставената си работа и отиват на Небето за един-два месеца, като на ваканция, на гости, дето Татко им възлага нова работа, и после се връщат пак на Земята да работят. На Земята ние дохождаме като на училище... Разбиране_и_прилагане
  9. Някой от нас ще каже: „Дотегна ми все да чистя.“ – Ако къщата ти е чиста, тогава влез в сърцето си – там има работа. Ако сърцето ти е чисто, влез в ума – и там има място за чистене. Най-после, има места за чистене и в тялото ви вътре. В кой ден вие правите почистването на къщите си? Отговор: В събота. Затова не ви върви. Съботата е ден за Господа. Вие изопачихте нещата, Господния ден взехте за вас. Българинът казва така: „Понеделник – повседелник, вторник – потопорник, сряда – не се сяда, четвъртък – несвъртък, петък – разпятие, събота – ще ида на баня, и в неделя, ако работят хората, и аз ще работя.“ – Не! Понеделник е ден за пречистване. Когато искаш да победиш някой порок, ще избереш вторник – той е ден на Марс. Ще видиш и кои часове благоприятстват за тази работа. Когато искаш да изправиш някоя погрешка, ще избереш вторника като Марсов ден и Марсов час. Като я атакуваш, да се справиш с нея. Щом дойде сряда, ще учиш, ще разрешаваш някой научен въпрос. Сряда е добър ден. Четвъртък е ден за религиозно повдигане на човека, ще разрешавате религиозни въпроси. Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. Петък е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Събота е ден за служене на Бога. Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма да ни интересува, като че го няма. Ние живеем на друго място. Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употреби неделята. Когато искаш да изобретиш нещо принципиално, някоя добродетел, избери неделята. Тя е ден за прогрес. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята – тя е ден за веселие. Сега вие ще ми кажете: „Кой да ни научи на всичко това?“ Учителя-“Както природата пише“ - 24 декември 1924 г.
  10. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Благославяй, душе моя, Господа“. Колко_са_прекрасни_нозете-беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета един стих от 10 глава от Евангелието на Йоана: „Колко са прекрасни нозете на онези, които благовествуват“... Определено е, как човек ще прекара живота си. Всеки ще прекара живота си така, както е определено. Не е въпросът да се прекара животът. Понеже животът не е нещо физическо, той не може да се прекара като вода. Някой казва: Как ще преживея? Животът не може да се изживее. Това са само думи така употребени. Нима ти като се оглеждаш в огледалото, и виждаш, че си красив, че огледалото те е направило красив? Казвате: Да научим нещо. Писанието казва: „Всички ще бъдем научени от Господа.“ Питам: Ако човек се учи между хора, които не разбират, какво нещо е Любов, Мъдрост, Знание, Истина, Свобода, какво ще научи той? Добре, имате тогава Питагоровата теорема, че квадратите, построени върху катетите са равняват на квадрата, построен върху хипотенузата. Какво разбирате вие под катети и хипотенуза? Това е за развиване на ума. В какво седи това развиване? Защо, именно, Питагор е взел правоъгълния триъгълник , а не е взел равностранния триъгълник? Каква идея имал той? Той имал някаква идея, която не е развил. И днес всички говорят за Питагоровата теорема. Вие имате друга теория и казвате: Човек трябва да бъде добър. Защо? На какво се дължи доброто в човека? Или на какво се дължи Любовта на човека? Отде започва и де свършва? Или на какво се дължи умът на човека? Казвате, че умът се дължи на мозъка. Било е време, когато човек е имал много малък мозък и пак е разсъждавал. Неговите разсъждения са били външни, а не вътрешни. Сега с мозъка си човек разсъждава повече външно, и с него изучава физическия свят. Ето, и съвременната математика, например, изучава повече физическата математика. Един астроном, например, може да изчисли или да предскаже кога става затъмняването на слънцето или кога ще се яви или изчезне някоя комета. Това са механически процеси. Но ако на този математик дам една площ от човешкото тяло как ще я изчисли? Например, ще му дам една площ, която има дължина 12 см и широчина 6 см. Или имате един нос от 6 см дълъг и 4 см широк и една уста от 6 см дължина, а горната и долната устна от по два сантиметра дебели, брада 6 см дълга, важно е, как ще определи по тези числа характера на човека. Каквото кажете на този математик, той ще се намери в чудо от тези данни. Защо? Защото това влиза вече в органическата математика. А механическите процеси са завършени процеси. Важни са онези процеси, които са минали през механическата, през органическата и през психическата математика, защото по тях можете да съдите за причините и последствията на нещата. Сега човек още не е завършен процес. Казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, но този план още не е завършен. Човек представя същество в незавършени процеси на своя организъм. Ако разгледате лицето на човека, ще видите, че то още не е завършено, не тъй симетрично, не е красиво. Ако разгледате челото, носа, очите, веждите, пръстите, навсякъде ще намерите дефекти, колкото искате. Всъщност това не са дефекти, но незавършени процеси. Човек представя скицата на някой художник, която не е завършена още. В първо време тази скица представя нещо подобно на гарга, която децата рисуват, но като се завърши, тя ще изпъкне. Та сега ние си представяме човека такъв, какъвто не е. Говорим за доброто, а не знаем какво нещо е доброто. Говорим за Любовта, а не знаем какво нещо е Любовта. От гледището на Писанието, на Свещените книги мнозина поддържат, че Любовта е плод на Духа. Казвам тогава: От какво произлиза едно дърво? От семката. Семката произвежда дървото, а дървото произвежда плода. Плодът пък произвежда семката. Един непрекъснат процес. Тези процеси не могат да бъдат разбрани по единствената причина, че в човешкото сърце има известни области неразкрити... Колко_са_прекрасни_нозете
  11. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Методи_за_уякчаване_вътрешната_връзка_между_хората Молитвен наряд за край: Псалом 91 Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да поседите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присътствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие сжщността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричаг теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има некаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират побуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот. Методи_за_уякчаване_вътрешната_връзка_между_хората
  12. Слънчева

    Суфи

    Ал Газали велик суфиски учител: На пътя на човешкото израстване от човек към Бог... за тези, които вече работят усилено и тези, които вече имат проблясъци на Истината. Отнася се за търсещите. Първата долина – Долината на знанията ... Отрицателната страна на тази долина се състои в това, че може да станете многознаещи, ...Пътят на познаващия е коренно различен от пътя на трупащия знания. ...Ако станеш многознаещ, се губиш и вече не си в състояние да излезеш от първата долина. И колкото повече знания имаш, толкова повече главоблъсканици ще имаш, защото ще решиш, че истината е невъзможна. ... Ето защо това ще се повтаря. ... ще натрупваш противоположности – контриращи се логики, а освен това съществуват милиони гледни точки...Следи за съдържащото се, за познанието, а не за съдържанието.... ако се съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да излезеш от нея. Струва си да напуснеш долината, защото те обзема голяма, много голяма радост, защото вече си разбрал нещо много съществено, нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а именно – способността към познание, способността за осъзнаване. Втората долина – нарича се долина на разкаянието Когато започнете да се съсредоточавате върху това, кой сте вие, естествено възниква силно разкаяние. Защото започвате да изпитвате разкаяние по отношение на всичко, което не сте правили подобаващо, и което не е трябвало да правите. ... Помнете: съвестта, която е във вас, не е истинската съвест. Тя е фалшива монета и е дан на обществото. ... И тогава внезапно виждате, колко лошотии сте натворили, колко хора сте ранили, колко жестоки сте били спрямо другите или спрямо себе си, колко разрушителни, агресивни, зли и ревниви сте били дотогава. Всичко това изплува пред очите ви. Възникването на съвестта е естествено следствие на осъзнатостта. ...следва да се погрижите за бъдещето, а не за миналото. Да, разбрали сте, че не сте били прави, но това е било естествено, защото сте били безсъзнателни. Затова няма нужда да се вините – как би могъл човек да постъпи правилно, след като е безсъзнателен? Вие разбирате, че цялото ви минало не е такова, каквото трябва, но това не трябва да ви натоварва. ...Важното е, че сте го разбрали и това ще ви помогне.... появи ли се истинската съвест, ... лесното е правилно, а правилното – лесно. ... Тъжно му е за миналото, но това не го натоварва, защото миналото вече не съществува. Такава е положителната страна – човек трябва да почувства, че преобразяването вече се е случило, че блаженството е постигнато, че Бог вече ви е надарил с великолепния дар, съвестта. Отсега нататък животът ви ще тръгне в изцяло ново направление, по нова траектория. Именно тук се ражда истинската етика, добродетелта, шила (от санскрит – морал). Третата долина – нарича се долината на препъни-камъка Нужно е да се появи съвестта, за да разберете колко много блокировки има. Сега имате очи, за да видите препятствията – огромни стени пред стените. Има вратички, но са малко и освен това са много отдалечени една от друга. И вие успявате да видите всички препъни-камъни. Ал Газали казва, че те са четири – единият е светът на съблазънта, на вещите. ... Този, който иска голям дом, огромна банкова сметка, твърда власт и престиж, насочва всичките си стремежи и желания към света. И вече не му е до търсенето на Бог. Сами по себе си вещите не са лошо нещо. Суфиите не са против вещите. ... Вие имате определено качество и количество енергия. И цялата енергия трябва да се вложи в едно желание....излизане от границите. И така, първият – това е светът на съблазните, вторият – хората, привързаността към хората. ...Бъди със съпруга/та си, с децата си, с приятелите си, но помни, че всички ние сме страници тук и нашето съобщество е чисто случайно. Третото, Ал Газали нарича Сатана, а четвъртото – его. Под Сатана се има предвид ума – умът, който сме натрупали в миналото. Макар и да ви се е появила съвестта и сте по-съвестни от преди, механизмът на ума все още се спотайва наблизо.... не може да се помири с това, че изведнъж сте станали учител. За това му е нужно време. ... И четвъртото – егото, един от големите препъни-камъни по пътя на търсещия. Когато започнете да ставате съзнателни и съзнанието се появява във вас, започвате да виждате препъни-камъните, тогава могъщото его внезапно ви завладява „Аз станах свят и мъдър. Вече не съм обикновен човек“.И проблемът се състои в това, че наистина сте напреднали. Това е вярно и може да се докаже, но ... да достигнете четвъртата – тази, която ще внесе още повече цветове, още по-високи върхове, по-голяма радост – ще пропуснете всичко това. И това е същото място, в което сидхи – духовните сили – стават най-сериозното препятствие. Отрицателната страна е влизане в битка с тези препъни-камъни. Ако се борите, ще се загубите в тази долина. Борбата е излишна, не предизвиквайте вражда. Достатъчно е само разбирането.Борбата означава игнориране. Можете да игнорирате егото, привързаността си към хората, вещоманията, ума си, личния си Дявол, но противоборството си остава и въпреки всичко, няма да можете да излезете от четвъртата долина. Четвъртата долина преминават само тези, които не пренебрегват нищо.Така, че не пристъпвайте към игнориране. ... егото ви отправя предизвикателство. Не го взимайте за враг, а приемете предизвикателството, за да излезете от рамките му. Не се сражавайте, а разберете егото. Вгледайте се дълбоко в него, в неговия механизъм – как функционира, как възниква новото его във вас, как този ум продължава да си играе игрички с вас, как се привързвате към хората, как се привързвате към вещите. Вникнете в това „как“ като безпристрастен наблюдател...Бъдете наблюдатели, свидетели, но без враждебност или приятелство. ... Помнете – привързвате се към враговете си, както се превързвате към приятелите си. ...Борейки се с него, вие се наслаждавате на това и няма как да не чувствате липсата му. И егото, което е изпитвало такова удоволствие от борбата с врага, вече никога няма да бъде удовлетворено. И тогава не ви остава нищо друго, освен да търсите нов враг. Четвъртата долина – долината на несгодите В четвъртата долина се встъпва в сферата на безсъзнателното. Дотогава сте били ограничени от света на съзнанието. А сега за първи път ще влезете в по-дълбоките области на съществото си, в безсъзнателното – по-тъмната и нощна част. Досега сте били в дневната част. С нея ви е било по-леко, а сега всичко ще започне да се усложнява. Колкото по-нагоре вървите, толкова по-скъпо плащате. С всяка стъпка нагоре пътешествието става по-трудно, а падането – по-опасно. И трябва да сте бдителни. Всяка стъпка изисква голяма осъзнатост, защото ще се издигате на все по-високи планове. Долината на несгодите е влизане в безсъзнателното. Това е влизане в т.нар. от християнските мистици „тъмна нощ на душата“. Влизане в света на безумията, който скривате зад гърба си. Той е много тайнствен и неописуемо странен. През първите три долини можете да се придвижвате и без Учител, да бъдете самостоятелни, ако сте в границите им. Но четвъртата долина няма да минете без Учител. Когато казвам, че през първите три долини може да се върви самостоятелно, не казвам, че непременно трябва да се оправяте сами, а че всеки може да се справи сам. Но захващайки четвъртата долина, Учителят ще ви е абсолютно необходим, защото сега ви предстои да се потопите в тъмнина. Вие все още нямате своя собствена светлина, от която да се възползвате в тъмнината. И ще ви е нужна светлината на някой, който вече е влязъл в тази тъмна нощ и е придобил способността да вижда в такава тъмнина. Отрицателната страна в долината на бедствията е съмнението. Възниква силно съмнение. А дотук все още не сте опознали съмнението. Вие взимате скептицизма за съмнение, но съмнението е съвсем друго явление. Някой казва „Има Бог“, вие отговаряте „Съмнявам се“. Но всъщност не се съмнявате, а просто сте скептични. Вместо да кажете: „Не знам“, използвате странната дума „съмнявам“. Но как можете да се съмнявате след като съмнението става възможно едва, когато се сблъскате лице в лице с реалността. Да речем, че никога не сте виждали привидения и казвате: „Съмнявам се, че съществуват привидения“. Реалният превод е: „Не съм срещал нищо такова досега, как бих могъл да вярвам“. Но това не е съмнение. Съмнението идва тогава, когато минавайки през гробището, срещнете привидение. Тогава цялото ви същество ще затрепери и ще се окажете в това състояние, при което възниква съмнението – съществува ли това, което виждате, истина ли е или халюцинация? Съмнението е много екзистенциално, а скептицизмът е интелектуален. Скептицизмът се отнася към ума, а съмнението е част от съществото ви, във вашето тяло-ум-душа. Цялото ви същество трепери. В тази тъмна нощ в душата възниква съмнение. Съмнение в Бог, защото сте искали светлина, а попадате в тъмнината. Така възниква огромното съмнение – аз в правилната посока ли съм, струва ли си да търся това. Та вие сте искали злато, лъчезарна светлина, велико просветление, нирвана, самадхи и сатори, а вместо това сте погълнати от непрогледната тъмнина. Дори проблясъците светлина, с които сте пристигнали тук, вече ги няма. И несъмнените истини, на които сте се опирали, за да стигнете дотук – също ги няма. Обикновено се опирате на няколко неща, в които не се съмнявате, но сега нищо не знаете. Имали сте някаква защита, а тя е изчезнала. Загубили сте почвата под краката си и сега потъвате. И тогава възниква съмнението. Възниква такова усещане, че цялото това религиозно пътешествие е напразно, че навярно бог няма, а сте се самозалъгвали, че сте избрали някаква глупост. По-добре би ви било да си живеете в света и да сте от света. По-добре би било да имаш много вещи, да се наслаждаваш на властта, секса и парите. Казваш си: „Какви ги върша? Загубих всичко това и ето ти резултата“.... направиш ли го, отново ще се намериш в безсъзнателната страна на ума си. Ще изтървеш тайнството на тъмнината. Светлината е прекрасна, но нищо не може да се сравни с тъмнината. Тя е още по-прекрасна, по-свежа, по-дълбока. Тъмнината притежава дълбочина, а светлината е повърхностна. Тази тъмнина е първия проблясък на Бог. Да, това е тъмнина, но по-късно ще разбереш, че не е било тъмнина. Че всъщност ти за първи път си отворил очи, насочил си ги към Бог и това е било прекалено ослепително, поради което и ти се е сторило за тъмнина. Тъмнината всъщност е била твоята интерпретация за нещата.... ... Само Учител може да те държи за ръката в тази тъмна нощ за душата и да ти вдъхва увереността, че сега си още по-близо до Бог. Нужно е да разбереш три неща – съня, смъртта и самадхи (постигане на единство между възприемащия и възприеманото). Сънят напомня за смъртта. На изток го наричаме малката смърт. Всяка нощ ние умираме като изчезваме в тъмнината. А след това идва смъртта, тя е нещото, което е по-голямо от съня. Тялото изчезва, но умът се запазва и се ражда отново. След нея идва окончателната смърт – самадхи, когато изчезват тялото и ума като остава само едно дълбинно ядро, съзнание. Това е окончателната смърт. В четвъртата долина внезапно получавате първият си проблясък за това как ще се случи окончателната смърт с вас. Ако я отхвърляте и се барикадирате срещу нея, то отново ще попаднете в третата долина и ще я изпуснете. А изпуснете ли четвъртата долина, вече много векове и животи ще се страхувате да влезете в нея. Според наблюденията ми, хората, които някога в миналите си животи са стъпвали на четвъртата долина, изпитали са непреодолим страх и са избягали, са тези, които винаги се страхуват от по-дълбоките неща. Страхуват се от любовта, оргазма, дружбата, ученето, изпитите, молитвата, въобще от всичко това, което отново може да ги доведе до четвъртата долина. Може и да не си дават съзнателна сметка от какво се страхуват. А четвъртата долина е много важна, защото е в средата измежду 7-те долини – по три от двете й страни. Тя е мост, за преминаването на който ви е нужен Учител, защото преминавате от известното към неизвестното, от крайното към безкрайното, от тривиалното към дълбинното. Положителната страна са доверието и освобождаването от натрупаното дотук. Отрицателната – съмнението и отбраната. Учителят от самото начало ви учи на доверие и освобождаване, за да станат те вашата атмосфера, тъй като ще са ви нужни при влизането в четвъртата долина. Понякога хората ме питат: „Защо не може да сме тук без освобождаване? Не може ли да медитираме, да слушаме лекциите ви и сами да взимаме толкова колкото искаме? Защо е необходимо това?“ Те не разбират. В началото е възможно да ви се стори това не толкова необходимо. Защо ли? Защото може да медитирате и да ме слушате без да сте се освободили от вътрешните натрупвания и сякаш това не ви е нужно. Но вие не знаете, какво ще се случи в бъдеще, и за какво трябва да се подготвяте сега. А няма ли предварителна подготовка, ще пропуснете момента. А когато той дойде, няма как да загасите пожара в къщата си, ако предварително не сте изкопали кладенец за вода – и да започнете да копаете, до откриването на водата къщата ще е изгоряла. Кладенецът се копае преди да е лумнал огън. Разбирам ви защо смятате, че е ненужно предварително да се подготвяте – просто в момента не ви трябва. Но в четвъртата долина ще ви трябва, а няма как внезапно да се научите как да се освобождавате. Необходимо е предварително да сте се научили на това до степен навик. Петата долина – долината на гръмотевиците При петата долина влизате в смъртта. Ако на четвъртата влизате в съня, тъмнината, то на петата – в смъртта. Ако ползваме съвременната терминология, на четвъртата влизате в личното безсъзнателно, а на петата – в колективното безсъзнателно. И възниква силен страх, защото губите индивидуалността си. В четвъртата долина сте загубили светлината, деня, но все още сте били в себе си. В петата губите самите себе си – не чувствате, че ви има, разтваряте се и се разсейвате в пространството. Чувството ви за собствен център започва да се замъглява и губи. Когато влизате в смъртта, в колективното безсъзнателно възниква силен страх и нетърпима мъка – мъка много по-силна от тези, които някога сте изпитвали, защото възниква въпросът: „Да бъда или да не бъда“. Вие изчезвате, а цялото ви същество страстно иска да бъде. Иска ви се да се върнете обратно в четвъртата долина. Там макар и тъмно все пак сте си били вие. Сега тъмнината се сгъстява още повече. При това не само изчезвате в нея, но скоро и от вас самите няма да остане следа. Отрицателната страна е привързаността към АЗ-а. Ето защо великите учители Буда или Джалаледин Руми казват: „Помнете анатта (не-АЗ)“ Суфиите я наричат фана (сливане с Бог), изчезване на човека. И трябва да се подготвите за това изчезване и не просто подготвени, а с дълбоко приемане. Великата радост е пред вас, защото всичките ви страдания са от егото. Самата мисъл „АЗ съм“, издава невежеството ви и поражда всевъзможни тревоги и проблеми. Егото – това е адът. Жан-Пол Сартр е казал: „Адът – това са другите“, но това е невярно. Адът си ти самият, адът е егото. И ако възприемаш другите като ад, то е благодарение пак на засегнатото его. Те ти действат на нервите и така в теб се отваря рана, която ти се струва, че всеки зачеква. Мисълта ти, че си особен, а никой не се съобразява с това, ти причинява болка. Изчезне ли мисълта за твоята особеност, или както дзен казват: „станеш ли обикновен“, ще можеш да преминеш тази долина леко. И така, отрицателната страна е привързаността към АЗ-а, а положителната – отпускане в неАЗ-а, в нищото, съзнателна, радостна и доброволна готовност за смърт. Шестата долина – долината на пропастта Човекът изчезва. Докато на петата е изчезвал, сега вече го няма. Човекът е паметта за миналото и тя изчезва. В петата долина той влиза в смъртта, а в шестата вече е умрял и го няма. Ето защо тази долина се нарича долината на пропастта. Това е най-мъчителната долина, защото е шестата, т.е. предпоследната. Човек се потапя в дълбоките мъки на небитието, на нищото. Той не може да повярва в това, защото в известен смисъл го има, а в друг – го няма. Парадоксът е в апогея си – има човек, а и няма човек. Виждаш собственото си тяло, но си умрял и въпреки това виждаш. Всички минали представи за АЗ-а са умрели и възниква нова представа за него. Смъртта идва и човекът изчезва. Това е нещото, което християните наричат разпятие, индусите – самадхи, а в дзен – сатори. Отрицателната страна е жалостта. Трябва да запомните това. По време на разпятието, Исус проявява две страни. Първоначално с питащ поглед към небето казва: „Защо ме изостави“, което е отрицателната страна – жалва се. Умира, а помощта не идва, въпреки надеждата. Тази отрицателна страна е свойствена дори за Исус. Положителната е дълбоката благодарност. При положително отношение, човек забравя миналото, уповава се на бъдещето и вярва. Дошло е последното изпитание и той чувства благодарност „Нека бъде воля твоя“, което е и направил Исус. Той е проявил и двете отношения – първоначално отрицателното, което е много по-човешки и поради което го обичам за човечността. И колкото пъти е казал: „Аз съм син Божи“, толкова и „Аз съм Син Човешки“. Той е бил вечността, влязла във времето и необятния, стъпил в света. Принадлежал е и на света и на безграничното. И всеки Учител, Майстор също толкова принадлежи на двата свята. С това „Защо ме изостави?“ издава своята човещина, но сигурно в същия миг се е засмял и разбрал човешката си ограниченост, поради което и я отхвърля. Веднага казва „Да бъде Царството Ти, да бъде волята Ти“. Благодарността е изцяло заявена и себеотдаването е цялостно. Сега вече нищо не е останало. Исус умира като Син на Бога. А отстоянието му със Сина Човешки е толкова малко – за части от секундата се превръща от човешко същество в Бог. В мига, в който жалбата се превръща в доверие, ти от човешко същество се превръщаш в Бог. И вече се молиш: „Да бъде волята ти“, защото егото липсва и себеотдаването е пълно и липсва собствената воля. И ето че идва последната, окончателна. Седмата долина – долината на химните и празника В седмата долина става възраждането, възкресението. Ето какъв е смисълът на християнското Възкресение. Христос се ражда отново в тялото на славата, в светлината, в божественото тяло. И сега вече няма отрицателно или положително, двойнствеността липсва. Човекът е един, а единството е постигнато. Това индусите наричат адвайта. Човекът е в Източника си, станал е това, което е търсил, за което се е стремил и борил. Човекът е парадокс. Той не е този, който е, а който още не е. В деня, в който постигнете висшето, в сърцето ви ще се роди смеха, защото се разберете, че винаги сте били такъв. Просто досега не ви е било известно. Бъдещето вече е живяло във вас, просто е било скрито и е трябвало да го откриете чрез тези седем долини. Това е прекрасната карта на суфите.
  13. Слънчева

    Ницше

    https://beinsa.bg/beseda.php?id=277
  14. Слънчева

    Ницше

    И на мен представянето не винаги ми харесва. Но има анализ, има доста неща, които може да се научат. Все пак всеки сам може да отсее пристрастията.
  15. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Imashe_Chelovek/13_Dobur_den.mp3 Обяснения върху обстановката на залата за събрания Дадени при първото въвеждане в нея на 6|19 агуст 1919 г. — Преображение, 7 ч. сутринта. Задръжте в паметта си обстановката на стаята, тъй както си е. Това са неща наредени по известен закон. Всяко нещо тук има своя смисъл, нищо не е излишно. Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни; зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел ; розовата — сърцето ви да е изпълнено с любов; синята — умът ви с вяра; портокалената означава проявление на физическия живот. Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека — как той е започнал живота си. Другата картина — пентограмата — показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа, Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил, минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал чрез любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, посл ще слезе в пътя на истината, и тогава веч ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината — това е пътят, през който човек се възкачва. Надписът на пентограмата е: в изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез мждростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез истината е силата на човешката душа. Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да всаждате в вашата душа всички други добродетели. Само по този начин може да се развиете и подигнете. За да бъде човек силен в света, трябва първо да започне с любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през любовта. Чрез мъдростта човек е научил Божиите изявления към него... Обяснения_върху_обстановката_на_залата_за_събрания
  16. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Призоваха_Исуса-беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Тайна Молитва Ще прочета част от втора глава от Евангелието на Йоана: „И на третия ден стана сватба в Кана Галилейски. И майката Исусова беше там. А призваха и Исуса и учениците Негови на сватбата.“ (1 и 2 ст.) ...Казвате: Човек трябва да се ожени. Казвам: Всеки човек трябва да има по едно дете, без разлика на това дали е женен или не е женен. Някои могат да имат по две деца, едно момче и едно момиче. Някои съжаляват, че не са женени, че нямат деца. – Толкова деца сирачета има на света, ще си вземете по едно момче и по едно момиче. Питам: Онзи, който се нуждае от гърнета или от стомнички, сам ли си ги прави? Отива при грънчаря, купува ги и ги употребява. Този е дълбокият смисъл на живота. Ако разбирате живота другояче, че само онази, която роди няколко деца, е майка, питам: Каква майка е тя, когато тия деца живеят само няколко години и после умрат? Преди години, като бях в Търново, дойде при мене една жена, която имала няколко деца, но всички измрели. И тя останала сама, и ми казва: Животът изгуби за мене смисъл. Какво да правя сега? Казвам ѝ: Вземи си едно дете. – Не са като моите. – Че какви бяха твоите? Всички деца са излезли от Бога, но се различават само по дрехите си. Вземи си едно дете и го считай като свое. Отгледай го, дай му образование, без да го осиновяваш. – Ама угодно ли ще бъде на Бога? Угодно ли беше на Бога, като измряха всичките ти деца? Защо ги остави да измрат? Волята Божия не е в умирането на децата. Трябва да умре някой път човек, но причините за смъртта се крият някъде далеч. Аз взимам думата смърт в съвсем друг смисъл от този, който вие разбирате. Човек трябва да се измени. Има едно състояние, в което човек се изменя. Хората наричат това състояние смърт. Това не е смърт, но трансформиране, минаване от едно състояние в друго. Гъсеницата, например, се трансформира в пеперуда и като че тя е умряла. Не, гъсеницата се е трансформирала в пеперуда. Следователно, когато говорим за праведния човек, и той не умира, но се трансформира, минава от слава в слава. И като търсите праведния човек, няма да го търсите по гробищата. Де ще го търсите? Когато търсиха Исуса, де Го намериха? В гроба не Го намериха. Там намериха само кърпата, само саваните, с които беше обвит. Казаха им: Защо търсите живия между мъртвите? Той не е тук. Но казвам: Това са отвлечени въпроси, че всеки може да оживее. Всички вярвате, че има друг свят, но никой от вас, които ме слушате, нямате опитност за това. Че зная колко от вас имате една жива опитност, да сте ходили на другия свят, както можете да отидете в София, да си купите нещо, да прекарате там няколко дена и да се върнете назад. Или да отидете някъде в странство в Германия, във Франция или другаде. Колко от вас имат ясна представа за местата, през които са минали, да знаят, де е онзи свят? Аз не считам, че другият свят е много странен. Впрочем, той е много странен, главно той е много добре организиран. Като отидете в онзи свят, няма да разберете нищо. Там вратите на къщите са отворени. Там всички неща са отворени. И кесиите на хората там са отворени. И да искате да откраднете пари, няма да можете. Ще ви обясня с един пример мисълта си. Един богат човек умрял и синовете му турили в гроба една торба със злато, да му се намират и там пари, в случай на нужда. Като отишъл на една гостилница, взел си едно ядене и се обърнал към човека, който продавал. – Колко струва това ядене? Пет стотинки. – Тук било за живеене. В онзи свят нещата са много скъпи. Вземете тогава тази златна монета, развалете я и върнете, колкото трябват. – Тук не вървят тези пари. Тогава той писал на синовете си да му изпратят една торба с монети по пет стотинки. Като получил парите, започнал да плаща с петте стотинки, но пак му отговорили: И тези пари тук не вървят. Какви монети искате тогава? – Други монети вървят тук. Ще питате, защо е така? – Ами ако отидете в Англия, можете ли да прокарате българските монети? – Не можете. Не само България, но всяка държава има своя разменна монета, която в другите държави не върви. Следователно, трябва да има една международна монета, която да върви на всякъде. Само златните монети могат да се разменят във всички банки. Онзи свят, за който говорим, ще бъде нашият бъдещ свят. Един ден хората на земята ще живеят тъй, както сега живеят хората на онзи свят. Например, в онзи свят никакви кражби не могат да стават. Този, богатият, като седял няколко дена гладен, най-после видял една торба с пари отворена. Огледал се натук-натам и като не видял никакъв стражар, казал си: Как мога да задигна тази торба, да си я занеса у дома? Задигнал торбата с парите, занесъл я в къщи, но докато се обърне, вижда, че торбата сама се дигнала във въздуха и се върнала на своето место. Тогава той писал на синовете си: В този свят и с кражби не върви. Тук няма стражари, няма затвори, можеш да взимаш, колкото щеш торби с пари, но в края на краищата тия торби пак се връщат на своето место... Призоваха_Исуса
  17. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Божественият_ден-беседа Молитвен наряд за край: Изпейте песента: „Имаше человек". Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоана. Йоан е евангелист на мекотата. Без мекота никакъв градеж не може да стане. Само меките неща се поддават на възпитание и самовъзпитание. Истинският живот зависи от възприемането и предаването на онова, което човек е придобил и научил. За оня, който разбира, възприемането и предаването са два важни процеса. Някога даваме повече, някога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме, ако даваме повече, обедняваме. Богатият и бедният се различават в следното: богатият има какво да яде, но не знае, как да яде; бедният знае, как да яде, но няма какво да яде. Казват за някого, че е беден. – Защо е беден? Някой е учен. – Защо е учен? – Учил се е човекът. Някой е невежа. – Защо? – Не е учил. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е учен. Дадено му е, но даденото трябва да се храни. Да запаметяваш нещата, това не показва, че си учен. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена в гардероба; важна е дрехата, която носиш на гърба си. Каква полза имате от дрехите, които стоят закачени? Показваш дрехите на приятеля си и казваш: Мои са тия дрехи, но нека стоят, да не се цапат. А вън е студено, ти трепериш от студ. Кое е по-добре: дрехите да бъдат нови, а ти да трепериш, или да ги обличаш и да се ползваш от тяхната топлина. Защо на някого се дава повече, а на някого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приел повече, и кой е дал повече. Оня, който взима повече, натежава; който дава повече, олеква. Като претеглиш човека, ще знаеш с колко е натежал и с колко е олекнал. Има чувствителни везни – Божествените, с които се теглят човешките мисли и чувства. Такива везни на земята не съществуват. Едни мисли са леки, а други – тежки. Като се съберат няколко тежки мисли в главата, човек чувства тежест, тежи му нещо. Мислиш, че си сиромах – това е тежка мисъл. Тя се трупа в главата на човека, както Плюшкин събирал различни неща, да задоволи чувството на стяженолюбие в себе си. Някои сиромаси са Плюшкиновци, събират разни вещи, да се осигурят. Други нищо не събират и постоянно се оплакват, че нямат. Сегашните хора носят в ума, в сърцето и в душата си много мисли, чувства и желания, някои от тях съвсем ненужни. Казваш: Тоя човек е здрав, и аз искам да бъда като него. – Ти имаш всички условия да бъдеш здрав. Върви след тоя човек и виж, как живее, как се облича, как се храни, какво чете, какви мисли го интересуват. Ще научиш нещо от него, но здравето му не можеш да вземеш. За да бъдеш здрав, трябва да дойдеш в съгласие с природата. Тя ще ти даде светлина, въздух, вода и храна. Много неща са нужни, за да бъде човек здрав. Какво е придобил цигуларят, ако години наред свири песента „Цвете мило, цвете красно?" Цветето е мило и красно, но той не е мил и красен... Божественият_ден
  18. Слънчева

    Мисъл и действие

    Следващият път ще пишете върху влиянието на музиката в Живота. Понеже това е един общ клас, вие всинца не сте еднакво подготвени, не схващате предмета еднакво, имате разни разбирания. Онези, по-ненапредналите ученици, мислят, че са равни на онези, които знаят, и се заражда по някой път една малка дисхармония. Онези, които не са израснали, трябва да се учат. Тук не е място за развлечение, а ще мислите. Тук учение трябва, тук се изисква сериозна мисъл. Като кажем сериозна мисъл, страх да няма, не. Най-малко пет-десет минути на ден ученикът трябва да се спира да мисли. Може да мислите върху разни предмети: някой път имате някоя болка – мислете именно защо страдате; имате неприятности в живота си – мислете защо имате тези неприятности, кои са причините и обективно да ги разрешите, а не да казвате: „Аз съм нещастен, обществото е такова, Господ такъв ме е направил.“ Това не е философия, това не е разрешаване. Тази философия е на птиците, те разрешават по този начин – птицата, като я подгони някой сокол, спре се при някое дърво и казва: „Тук е спасението.“ Или някой лалугер, като види човек, скрива се в дупката. Ще ви кажа един пример: на нивата на един турчин се завъдили няколко хиляди лалугери; казват му: „Ей, Хасан, нивата е изядена от лалугери.“ – „Тъй ли?“ – отива той, вдига пушката си, туря сачми, за да се разправи с тях, обаче щом вдигнал пушката, всички се изправили на задните си крака – няколко хиляди лалугери. – „Ха, значи вие ме признавате за господар – казал турчинът, – харизвам ви живота“ – и свалил пушката, и те се върнали. Хасан разбира причината, че те го признават за господар, обаче тия лалугери искат да знаят какви намерения има човекът. Обаче Хасан разсъждава тъй: „Признавам погрешката си, затова ме извинете.“ Сега вие, като влезете в Окултната школа, очаквате да станете човек, да се подготвите за окултен ученик. Да, но ум трябва – много досетлив ум трябва на окултните ученици. Не трябва да изопачавате някои факти, окултизмът не позволява да се изопачават фактите, всеки факт трябва да се тегли със своята тежест, ни повече, ни по-малко – Природата му е дала цена. Ако вие не се научите да разсъждавате тъй, знаете ли, че някой път си давате по-голяма цена, отколкото заслужавате, а някой път си давате по-малка цена, отколкото сте в същност – и двете са крайности. Та се поражда известна дисхармония, която спъва класовете, спъва се мисълта на Учителя. Защото учениците могат да спънат своя Учител, най-малкото могат да отбият течението. А като се отбие течението, техните градини ще останат неполети, нищо повече. Сега аз искам да ви запозная с най-елементарните неща в Природата и да ви покажа техния вътрешен смисъл, основата. Върху тази елементарна основа лежат по-нататъшните ваши познания, които ще имате. Защото в окултизма много окултисти са се повдигали много високо, има адепти, които са се качвали до Третото небе и оттам са се сгромолясвали с главата надолу. Които са почнали сами да минават в окултизма, ще ги пуснат, но после отгоре ще ги върнат назад, ще им дадат един хубав урок – през свещения път на Божественото училище без знания не се минава. Човек трябва да знае – знания му трябват, за да може да работи. Като кажа да знаете, то значи да можете всякога да проверите вашето знание, да го докажете, тъй както един ученик, който разбира своето знание – дадат му една задача и той започне да я разрешава, знае правилата, може да работи. Сега не смесвайте окултните истини с религиозните. И религията е един метод за възпитание на хората, но е един вътрешен метод. Църквата е един разсадник, а една Окултна школа, това е едно училище за по-напреднали души. На някои умовете са повдигнати, съзнанието им се е пробудило, за да могат да разбират основните закони, които действат в техния организъм, които действат в обществото и ръководят човешката еволюция. Сега, трябва да имате друго предвид: вие не можете да устроите вашия дом, да бъде щастлив, докато не разберете окултните закони; вие не можете да обичате приятелите си, докато не разберете тези закони. И затова ще се женят хората и ще се разженват, ще се сприятеляват и разприятеляват, ще се примиряват и скарват, а народите ще водят войни, докато не разберат ония окултни закони, които Природата е турила в основата на съвременното общество. Но на туй общество хората трябва да се подчиняват; ако не се подчиняват, тя допуска всички крайности, които сега съществуват – явяват се болести, които помитат здравето и знанието, което имат. Често едни малки болести отслабват паметта, помрачават разсъдъка, някой път се явяват земетресения, някой ураган, буря. Причината на земетресението сме ние, хората – хората със своите мисли стават причина да се явят земетресения. Да, и българите не са далеч от туй разбиране: когато в някое село в България се извършват престъпления, настава суша или градобитнини*. Постепенно, едно по едно като се изчистят тия прегрешения, дойде пак дъжд, а градобитнината престава. Сега ние всички сме свързани в Природата и така чувствително сме свързани, че можем да причиним и голямо добро, и голямо зло. И затуй Господ ни е турил натясно, не ни е дал голяма власт. Някой път вие искате да имате власт; при сегашното състояние, ако Господ би ви дал власт, вие щяхте да избесите цялото човечество – в някой ваш гняв бихте отрязали главата на някого без да искате и после щяхте да съжалявате. Сега, в окултната наука се изисква морална стабилност, а не обикновена стабилност. Абсолютна благонамереност се изисква от ученика – никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено. Защото щом злоупотребите, ония, които контролират (има Същества, които контролират), Господ няма да забави да ги изпрати да направят контрол и ще те накажат – тъй както в космоса има закони, които действат навсякъде, всичко се следи. Те ще те накажат, а после Господ ще те прости. Прощение има на погрешките, но извинение на погрешките няма, погрешките в класа трябва да се изправят. Сега ние няма да се спираме защо и за какво. Нашето желание е погрешките, които съществуват в класа, да се изправят, а причините, защо и за какво, за нас не важат. За нас важи да се изправят погрешките и ако се изправят, тогава вие ще се досетите... *градобитнина-унищожено, повредено Мисъл_и_действие
  19. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Мечът_на_Духа-беседа http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Ще прочета 6-а глава от Посланието към Ефесяните. Ще взема 17-и стих: „Вземете меча на Духа, който е Божието Слово.“ Има една опасност от постоянното еднообразие в говоренето. Еднообразие има в мисленето, в чувствуването. В човека има навик по наследство. Той обича старите работи и говори за стари истини. Истината не може да бъде стара, защото тя е вечна. В това отношение трябва да се разбира онзи вътрешен порядък, който съществува в живата природа. Трябва едно ново верую. Не че сегашното верую, което имате, да го отхвърлите. Ще правите същото, което правят младите моми. Младата мома през седмицата си служи с обикновени дрехи, а пък в неделя се облича с най-хубавите си дрехи и излиза на хорото. Че, аз го харесвам това. Та, някой път човек трябва да се премени с най-хубавите си дрехи. Някой се обезсърчи и казва: „Как да се освободим от старите си възгледи?“ Няма какво да се обезсърчавате. Ако вие искате да се освободите от вашия кир, само водата може да направи това. Някои вярват, че сапунът прави това. Сапунът нищо не прави, благодарете на водата. Някои хора казват: „Без сапун не може.“ Питам: Дълговековният живот на дървото – то живее 4–5000 години, то със сапун ли живее? С водата. Аз привеждам този пример, защото някой път ние имаме някои възгледи, които приличат на съвременния сапун. Аз мисля, че ако някой светия се измие със сапун, той ще изгуби своето достойнство. Обикновеният човек може да се измие със сапун, но светията – никога! Защото в самия организъм на светията има една мощна сила, хиляди пъти по-силна, отколкото сапунът. То е такова електрическо динамо, че всичкият прах, всичкият кир се изхвърля навън. А пък понеже при обикновените хора това динамо е слабо, то се набира кир и затова се мият със сапун. Те могат по 3 пъти на ден да се мият със сапун. Природата има крайно отвращение от повторенията. Тя не обича повторенията. Ще забележите, че даже умните хора, като ги възпитат 4–5 пъти за едно нещо, те казват, че не бива така. Стига веднъж. Постоянно ние питаме кога ще се подобри животът. Малкото дете пита кога ще стане възрастно. Старият пита кога ще поумнее. Младата мома пита кога ще стане красива. Безпредметни са тези въпроси. Ти, ако си роден да станеш красив, ще станеш; ако не си роден, така ще си останеш. Красотата зависи от една предшествуваща мисъл на ред минали поколения, които са мислили красиво. Следователно ти не може да избегнеш този резултат. В човешкия живот мощно е знанието. Това е капиталът на човека. То е равносилно на златото. Златото е пак резултат. Няма да се спирам да обяснявам, съвсем други възгледи имам за намирането на златото в земята. Това върви по един особен закон. Само в океана има 10 милиона тона злато. Като се раздели това злато на всеки един от жителите на Земята, ще имате по 40–50 000 лева златни. Това е един капитал, с който можете да преживеете. 50 000 швейцарски, това е един почтен капитал... Мечът_на_Духа
  20. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Възприемане_и_предаване_2 Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Съществуват два вида силни хора: едните са силни във възприемането, a другите – в предаването. В главата за блаженствата Христос има предвид ония хора, които възприемат добре и предават добре. Човек, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е учил да свири добре, не може и да предава добре. Младият има здрави очи, добре вижда, но не всякога разбира добре. Старият не вижда добре, но разбира добре. Някога е по-добре човек да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майстор-цигулар е оня, който не прави погрешки и взима правилно тоновете. Всеки негов тон се отличава с чистота, мекота, точност и съдържание. Слушаш някой цигулар, не си доволен от него. Тоновете му са сухи, безсъдържателни, стипчиви. Често говорим за любовта, мъдростта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трябва да имате ясна представа за тях. Не е въпрос научно да ги знаете – научните работи не ни интересуват. Някой не вижда добре, но знае, какво нещо е светлината, какви са трептенията й, с каква бързина се предава. Предпочитам да виждам светлината, отколкото да зная научно, какво нещо е тя. Някой казва, че познава любовта, но не може, да каже, какво е всъщност тя. Любовта е нещо, за което не може да се говори. И аз няма да говоря за любовта. Тя е нещо, без което никой не може да живее. Тя не е нито въздух, без който не можеш да живееш; нито вода, без която не можеш; нито хляб, без който не можеш; нито дреха, без която не можеш. В момента, в който любовта престава да влиза в човека и прекъсва отношенията си с него, той се вкисва, и животът му се обезсмисля. Вие не сте се вкиснали още, не знаете, какво значи, да се вкиснеш. Да се вкиснеш малко, това всеки е опитал, но изцяло да се вкиснеш, това е страшна работа. Всеки е опитал малкото недоволство, но голямото недоволство малцина са опитали. Нужна а е способност на човека да приема нещата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Ученият е натоварен кон с различни теории, някои от които нямат никакво прилагане. Какво придобива адвокатът, който знае всичките закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива съдията, който знае да съди хората, а няма кого да съди? Ако хората живеят добре, съдията ще бъде без работа. Съдията съди лошите хора, а не добрите. Какво придобива той? Освен че нищо не придобива, но губи. Днес издаде една присъда, утре – друга, но осъдените не са доволни от него и го кълнат. Тия недоволства му причиняват големи пакости. Казвам на съдиите: Ако искате да не ви кълнат, никого не осъждайте, Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Ако имате ключ от затворите, отворете широко вратите и пуснете затворниците на свобода, да ви благославят. Кажете на затворниците: Излезте вън, на свобода, и повече не грешете. Радвайте се на тяхната свобода, и те да се радват на свободата си. Казвате: Какво ще стане с нас, ако пуснем затворниците на свобода? Питам: Какво ще стане с вас, ако не ги пуснете? Казваш: Какво ще стане с мене, ако направя едно добро? – Все ще стане нещо. – Ако не го направя? – Пак ще стане нещо. Ако правиш добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. – Какво да правя със злото? – Не прави зло, за да печелиш. Разумният печели и от доброто, и от злото. Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата – злото. Като правиш добро, ще печелиш; като не правиш зло, пак ще печелиш. Това носи новата година. Чрез нея Господ иска да научи народите да правят добро, за да печелят; да не правят зло, пак да печелят. Сега народите се бият – правят зло. Казвам: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще печелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пак ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече от това е от лукавия. Друг е въпросът, вярно ли е това. Вярно е 101%, без никакво изключение. Възприемане_и_предаване_2
  21. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Блажени_нищите - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/14_Proletna_pesen-Sluncheva_pesen.mp3 Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всяка сутрин човек трябва да яде. Значи, едно и също нещо се повтаря много пъти. Привидно процесът на храненето е еднообразен, но в самата храна има голямо разнообразие. Ще прочета пета глава от Евангелието на Матея. Често съм ви давал закуска от тая глава. "И като видя многото народ, възлезе на гората; и щом седна, пристъпиха при Него учениците Му”. (— 1 ст.). "И отвори устата си, та ги поучаваше, и говореше". (— 2 ст.). Тия хора са само слушали, нищо не са разбирали. Четете често петата глава от Матея, докато я разберете. Тогава ще бъдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не са разбрали тая глава. Някой казва: Като отида на оня свят, там ще се уча. Няма защо да чакаш това време, да умреш, че тогава да учиш. Това е заблуждение. — Аз умирам за тебе. — Няма защо да умираш, да плачеш за мене, да ме погребваш — ще живееш за мене. Знаеш ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Някога хиляди, а някога милиони лева. Всички искат най-лесното — да умрат. После оттук ще им правят помен. Тежко ти, да чакаш оттук да ти изпратят четири-пет пъти през годината по един колет. Ще чакаш да дойде Задушница, да се съберат душите на едно място и да раздават за тях. За просветения човек идеята за раздаване за душите е заблуда. Когато някой замине за другия свят, първо го турят на работа, а после му дават да яде. Ако някой ял и пил на земята, без да е работил, в другия свят го турят на работа. Пращат го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питат го: Как не ти дотегна на земята да ядеш и да пиеш? Там пи винце, ракия, но тук няма такива неща. Тук има грозде, което никога не ферментира. Тук има и вино, но сладко — никога не опива. Тук всички живеят по закона на любовта, но такава любов, от която никой не плаче. Често се говори, че някой умрял от любов. Как е възможно да умреш от любов? Мома обича момък и плаче, че той не я обича. Как е възможно да обичаш и да не те обичат? Ако обичаш и не те обичат, има причини за това. — Коя е причината? — Съдът, в който сипват маслото, е пробит. Ти носиш празен съд. Хората те обичат. Който те срещне, сипва масло в съда ти. Радваш се на маслото, но след известно време то изтича, и съдът ти пак остава празен. — Защо? — Пробит е някъде, дупка има. Маслото е любовта, която хората влагат в тебе. Преди няколко деня отидохме на екскурзия. Носехме чайник да сварим вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе да изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сварим вода. Чучурката може да се залепи, но ще минат няколко деня. Какво да се прави сега? Една сестра взе малко хляб, запуши дупката на чайника, и водата завря. Човек трябва да бъде доволен. Някой ти се усмихва, не си доволен. Иска да ти каже няколко думи, пак не си доволен. Казваш, че не знае, как да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората са болни. Това е болезнено състояние. Университет си свършил, пак си недоволен. Искаш да яздиш, купуваш си кон, пак си недоволен. Казваш: Моят кон не е хубав. Преди всичко, конят не е твой. Бог създаде коня. Ти само го яздиш, но той не е твой. Конят е на кобилата. Точни трябва да бъдем в думите си... Блажени_нищите
  22. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Най-великата_наука-беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/24_Edna_vechna_Istina_koiato_e_Bog_na_Lubovta.mp3 Ще прочета 60 гл. от Исаия и 13 гл. от I. Послание към Коринтяните. Всяко нещо, което се чете, трябва да се разбира. Семето не може да се разбере, докато не се посее, не изникне, не израсте, не цъфне, не даде плод, и плодът му не се опита. Докато семето е в хамбара, нищо не ни ползва. То трябва да се посее. „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. (– 1 ст.)... „Ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. Значи, неразумен ще бъда. „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. (– 2 ст.). Какво особено има в това, че човек премества една гора или една планина? Какво ще придобиеш, ако преместиш един тежък камък, или една планина от едно място на друго? Само енергията си ще изразходваш – нищо повече. Важно е любов да имаш. „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам”. (– 3 ст.). „Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее”. (–4 ст.). Значи, любовта е силна. Не мислете, че търпението е слабост. Търпеливият е силен човек. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Той е най-силният. Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното. Мислите ли, че живеете по любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора. Животът им е пълен със страдания и смущения. Вчера бях в дома на един от нашите братя. Той разказваше, че отнякъде му дошло едно куче, което проявява голяма ревност. Братът има кози. Ако рече да погали козите в присъствие на кучето, последното се хвърля върху козите, лае ги – ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козите, и кучето. И кучето, и козите му са еднакво любими. Често и хората изпадат в същото състояние – и те ревнуват. Човек мисли, че ако погладят някого в негово присъствие, него ще забравят. Как ще гладиш едновременно и козите, и кучето? Ще дойде ред да се погали и кучето. Какво означава думата „куче"? Казват „куче, кучи". Значи, кучето учи, както всичко в света се учи. Питат ме, какво означава момата? Обърнете сричките на думата „мома", ще получите „мамо". Следователно, мома, която не може да стане „мамо", не е мома. Учете се да се освобождавате от заблужденията. Често наблюдавам, как постъпват художниците, музикантите, философите. Всеки гледа да направи това, което може и знае. Всеки е специалист в известна област. Цигуларят свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Философът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което обичам. Измени ли на себе си, човек прави грешки... Най-великата_наука
  23. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Вътрешният_човек Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Ще ви прочета само няколко стиха от третата глава [на Посланието на апостол Павел] към Ефесяните. Ще се спра на думите „вътрешният човек“. Има неща в природата, на които трябва да се направи един превод. Превод трябва да се направи, защото хората не са запознати с езика на природата. Ако биха били запознати с езика на природата, те толкова нещастия не биха имали на Земята. Понеже имаме толкоз криви преводи, ние влизаме в постоянно стълкновение. Всичките учени хора правят един опит, възможно е да направят разни преводи. Трябва да благодарим за хубавите преводи, които са направили. Тия преводи не са дали още желаемите резултати. Положението сега е много по-добро, отколкото в миналото и за бъдеще ще има още по-голямо подобрение. Вътрешният човек. Щом има вътрешен човек, има и външен. Един обширен въпрос е да се проучава човекът. Най-интересното същество на Земята е човекът. По-интересно същество от човека няма. Ако човек би проучил човека, не себе си. Някой казва: „Проучи себе си.“ Онзи човек, който включва всичко – един човек или всичките хора са един човек, съзнанието е едно. Сега, когато казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Вие, от едно езеро, което няма никакво изтичане навън, ако отворите, може да направите хиляди вадички, които текат в разни направления. Туй е все от езерото. Езерото е едно. Изтичанията са човешки, ни най-малко няма никакво различие. Във всичките хора има нещо общо. Колкото и да се различават хората, всичките хора скърбят еднакво и се радват еднакво. Хората се различават, но всички скърбят. Най-първо трябва да се пазим. Има нещо, за което хората трябва да се учат. Има неща, които трябва да ги учим. Няма нужда да учим рибата да плава. Няма нужда да учим птицата да лети. Няма нужда да учим коня да бяга. Няма нужда да учим човека как да говори, как да гледа. То е външният човек. За да се изрази външният, този процес във вътрешния човек е завършен. Външно е незавършен. Казвам: По някой път въпросите се разглеждат и външно, и вътрешно и оттам произтичат противоречията. Ние казваме, че животът има смисъл и няма смисъл. Животът всякога има смисъл, който го разбира. И животът няма смисъл, който не го разбира. Казват: „За да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат.“ Вярно ли е? Не, човек същевременно трябва да бъде и богат, и сиромах. Ако човек същевременно не е богат и сиромах, той не може да бъде щастлив. Може да докажем научно тези противоречия. После, човек трябва да бъде и добър, и лош. Защото, ако не е добър и лош едновременно, не може да бъде щастлив. Вътрешният_човек
  24. Бог казва: „Ще създам ново небе и нова земя". Да създаде Бог ново небе и нова земя, това значи, да тури нов ред и порядък в света. Новото изисква да не се мисли за старото. Старите да се подмладят, а младите да не остаряват. Млади и стари трябва да уповават на Господа и да Му служат. Сега ще прочета от 6–10 ст. от 42 гл. на Исаия. Желая ви да се освободите от товара си, да не носите повече от десет килограма на гърба. Силните да носят най-много по десет килограма, слабите – по един килограм, а средните – от един до десет килограма. Да прославим името Божие в себе си. Да търсим първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великите блага на живота. Да изпълним Божията воля. Днес, в света се вдига голям шум. Това да не ви смущава. Шумът е мътна вода, която трябва да се избистри. Мътната вода не може да оправи света. Топящият се лед не може да оправи света. Когато мътната вода се избистри, светът ще се оправи. Когато ледът се стопи, и водата се пречисти, светът ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте от нея нещо? Когато зимата мине, цветята и тревите ще израстат. Сегашната зима трябва да мине, да дойдат пролетта и лятото. Като дойде лятото, ще работиш. Ако не работиш, погрешката е в тебе. Лятото ще мине, без да го използваш. Ако през зимата не можеш да работиш, погрешката е в зимата, а не в тебе. Не се занимавайте с погрешките на зимата, но изправяйте своите погрешки. Как ще ги изправите? Като работите през лятото. Иде вече пролетта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всекиго има възможност да служи на Бога. – Как ще служим на Бога? – Като турим духа си на работа. – Какво представям аз, един човек в света? Да задаваш такъв въпрос, това е все едно, малкият пръст на ръката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмът от главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нещата. Косъмът, малкият пръст са части от тялото. В Божествения свят един косъм е толкова важен, колкото цялото тяло. И пръстът е толкова важен, колкото цялото тяло. В човешкия свят и хиляда косми нищо не струват. Най-великата_наука
  25. Слънчева

    Закон на вярата

    Подмладяване Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади. Това ми казва Любовта, това ми казва Любовта. Ний, които следваме пътя на Доброто, ще се подмладим. Вий, които следвате пътя на Доброто, ще се подмладите. Те, които следват пътя на Доброто, ще се подмладят. Това ни казва Любовта, това ни казва Любовта. ... И тъй, когато човек се запитва, защо е дошъл на земята, той трябва да си отговори: „Аз дойдох на земята да свидетелствам, че животът се проявява навсякъде.“ Та когато някой те пита, вярваш ли в Бога, ти трябва да отговориш: „Аз съм жив свидетел на това, че Бог съществува. Щом аз живея и Бог съществува. Щом аз умра, знайте, че и вие ще умрете.“ Що е умирането? Умирането е изменение, което човек претърпява. Когато умре, човек не е в съобщение с ония лица и предмети, с които по-рано е бил. Предметите се отдалечават от него. Преди няколко седмици дойде при мен една госпожа да ме пита за състоянието на [един неин близък], който заминал за онзи свят. Тя ме пита, къде се намира той сега. Казах ѝ, че той е в стаята ми. Под думата „стаята ми“ не разбирам моята физическа стая, но природата, в която всички неща се събират. Нейният заминал ми каза: „Кажи ѝ, че аз постоянно ѝ говоря, но намирам, че ушите и са затъпели, нищо не чува и не разбира. Аз ги виждам, как седят около масата, ядат и пият, а за мене нищо не мислят. Те се чудят къде съм, а пък аз съм постоянно около тях. И аз едно време, като тях ядях и пиех, но сега заминах за другия свят. Аз чувам разговорите им, но те нищо не чуват и не разбират.“ Та сега, ако искате да знаете, дали умрелите говорят,идете пред някое радио, завъртете ключовете и то веднага ще проговори от Англия, от Америка, от дето искате. Вие можете да слушате да ви се говори от разстояние на 200–3000 километра и повече даже и всеки ви говори на свой език. Онзи свят, в който отиват умрелите, е много по-красив от нашия. И говедата на онзи свят са много възпитани, те никога не оставят излишъци, както тук на земята. Има говеда, които са по-възпитани от хората на земята. Ако едно говедо от оня свят ви срещне, веднага ще ви поздрави в онзи свят има и вълци, които са много благородни. Като срещне една овца, той няма да я изяде, да се нахвърли върху нея, както правят вълците на земята, но ще я помирише и ще започне да разговаря с нея приятелски. След това ще си замине, без да ѝ причини някаква пакост. На всичко това може да се направят две възражения: от страна на учените и от страна на религиозните. Възраженията на едните и на другите коренно се различават. Приятно нещо са възраженията. Аз се радвам, когато хората ми възразяват. Човек може да възразява само за неща, които знае. Никога, обаче, той не може да възразява за неща, които не знае. Ние можем да възразяваме само за неща, които не съществуват, които не са верни. Щом нещата са реални,щом съществуват, въпросът за възразяване е изключен. Човек може да възразява всякога, когато има излишък или недоимък. Едни хора възразяват, когато нещата са в недоимък. Други пък възразяват, когато нещата са в излишък. За да няма възражения, нещата трябва да бъдат точно, както са в действителност. Днес всички хора искат да бъдат щастливи. Има един метод, по който човек може да бъде щастлив. Всички хора искат да живеят добре. Това е същото. В един от стиховете на Евангелието е казано: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Значи, щастливият, добрият, Божественият живот е този вечен живот да позная Бога, Който е създал всичко на света. Да позная Бога на любовта, Който живее в душите и в духовете на хората. Значи, когато Бог е при човека, той притежава истинското щастие, той притежава вечния живот. Мнозина питат, как трябва да живее човек. Наскоро дойде при мене една млада сестра, около 19 годишна и ми даде едно обяснение. Тя казва: „Учителю, аз се влюбих в един момък. Досега не бях се влюбвала, даже се смеех на момците, подигравах ги.“ – „Как се влюби, като майка си и като баща си или малко по-особено?“ – „Малко по-особено.“ Тя казва: „Аз не му искам нищо – нито дрехи, нито обуща, нито да ми пише нещо, но тъй, от време на време да ми обърне внимание, да ми хвърли един поглед.“ Казвам: Право мисли тази сестра. Погледът, който иска от своя възлюбен е Божественото. Получи ли Божественото, тя цял ден е радостна и весела, нищо друго не иска. Ако не я погледнел, животът ѝ се обезсмислял. Като я погледне така мило, тя е готова на всички жертви, на всички подвизи в света. Аз не я питах от кой университет е научила това нещо, но предполагам, че го е научила от най-великия университет. Велик е този, от когото е възприела тази идея. Сега и на вас желая да се влюбите, като тази мома. Желая ви чергите ви да се запалят, да горят, без да изгарят. Достатъчно е да получите един мил поглед от своя възлюбен, да се осмисли животът ви. Това е новото разбиране в живота. Живеете ли по стар начин, със старите си разбирания, нищо няма да придобиете. И майката има такова разбиране като тази мома. Когато детето ѝ е здраво, тя е радостна и весела цял ден. Най-малката болест на детето я прави тъжна, неразположена. Оздравее ли детето, тя отново става радостна и весела. И на съвременните хора отгоре им се усмихват, но те не виждат тази усмивка. Отгоре им говорят, но те всякога не чуват това говорене. Под думата отгоре, аз разбирам великото, красивото, разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света. Желая ви сега да възприемете новото разбиране за любовта, което може да ви освободи от онези вериги, с които сте вързани. Мислите ли, че в света, който Бог е създал са предвидени пакостите, които хората едни на други си причиняват? Не, състоянието, в което хората изпадат, е човешко. Това е едно извращение, което е дошло отпосле. Ако една дреха се е изтъркала и е изгубила своето предназначение, това не значи, че дрехата е виновна за това. Ако буквите на една напечатана книга са се изтъркали от постоянно сочене с пръст върху тях от ония, които са я чели, ни най-малко книгата не е виновна за това. Книгата е хубава, с добро съдържание, тя е била чиста, но от дълго употребление е изгубила онова, което я правело смислена. Та и светът, в който живеете, е бил Божествен, но от постоянно пипане, дето трябва и не трябва, вие сте го изтрили, развалили сте много неща в него. Когато искат да изразят недоволството от себе си, мнозина казват: „Това глава ли е? Тиква е, не е глава.“ Знаете ли, какво означава думата „тиква“? Тиквата казва: „Това, което аз мога да направя за шест месеца, ти едва ли можеш да направиш за сто години.“ Умна е тиквата. Всички онези хора, които искат бързо да придобият знания, в скоро време да изживеят всичко, са от рода на тиквата. И затова тиквата им казва: „Ако искаш да придобиеш в скоро време всичко, ще мязаш на мене, но колкото съм щастлива аз, толкова ще бъдеш щастлив и ти.“ Когато отидете при един дъб, който е живял сто-двеста години и видите напуканата му кора, той ще ви каже: „За да бъдеш като мене, трябват ти 120 години. Едва тогава ще можеш да се бориш с всички мъчнотии и ще можеш на всички да казваш: „3наете ли през какви мъчнотии минах? Сега вече аз имам други разбирания за живота.“ Ще кажете, че дъбът е дърво, не е някакъв философ, който е седял съзнателно 120 години на едно място да изучава живота. Той седи на едно място и само мълчи. Дъбът казва на човека: „Аз съм будала наистина, но чакам щастието да дойде при мен, а ти, който не си будала, ходиш да търсиш щастието. [Вино ни, вино аз ще намерим щастието, казва човекът.] Но като седя на едно място, аз по-скоро ще намеря щастието от тебе.“ Като седи дървото на едно място, при него иде светлината, топлината, влагата – Бог го храни. То знае това и от никого не очаква да го храни. Умно е дървото. Защо? То е доволно и щастливо от условията, при които живее. То ни най-малко не се смущава от външните условия на живота. Растенията и животните имат по-голяма вяра и доверчивост, отколкото хората. Като говоря за дърветата, аз имам предвид тази форма, в която днес ги виждаме. Аз нямам предвид тия дървета, които не са свободни, на които съзнанието не е пробудено. Има времена, когато съзнанието на дърветата е пробудено и тогава те могат да обичат така, както и хората обичат. Ако едно дърво се е влюбило в един човек, когато този човек умре и дървото след него умира. То казва: „Аз не мога да живея без своя възлюбен.“ И то заминава за онзи свят, дето отива възлюбеният му... И тъй, за постигане на вярата е необходимо едно условие. Човек не може да има силна вяра, ако не може правилно да диша. Това е научно твърдение. Не може да има силна вяра онзи човек, който има слабо дишане. Когато Бог направи човека от пръст, от земя, в това състояние той изучаваше физическия свят – света на надеждата. Казано е в Писанието, че Бог дъхна в ноздрите на първия човек живо дихание и той стана жива душа. Сега ние изучаваме закона на вярата, закона на дишането. Щом диша, човек не може да не вярва. В този смисъл аз не вярвам на ония хора, които казват, че не вярват. Човек не може да живее без вяра така, както не може да живее без въздух. Въпросът е само до степента на вярата. Ако дишането на човека е слабо и вярата му ще бъде слаба. Щом дишането е пълно и вярата е силна. Който иска да усили вярата си, той трябва да усили дишането си. Учениците Христови казаха на Христа: „Учителю, предай ни вяра.“ Вярата расте като синапово семе. Като диша, човекът трябва да възприема всяка вдишка спокойно, дълбоко, като спазва и при дишането законите на хармонията и на мелодията. Когато диша, човек трябва да възприема въздуха плавно и със съсредоточена мисъл. Като съзнава, че всичко в живота и в природата е живо, той наистина ще приеме онези живи елементи от въздуха, от природата и напълно ще се обнови. При дишането човек не трябва да бърза, бавно да възприема въздуха и бавно да го изпуща, като задържа въздуха в дробовете си най-малко десет секунди. И после, като изпуща въздуха, също да не бърза. В това време нека размишлява за въздуха, за елементите, които се съдържат в него. Въздухът съдържа в себе си скрита енергия, която човек трябва да възприеме и да влезе в контакт с нея. Така той ще усили вярата си. Като усили вярата си и надеждата му ще се усили. Дето е вярата и надеждата, там ще дойде и любовта. Ако диша по този начин, въздухът ще даде на човека всичко онова, от което се нуждае. И когато диша и когато издиша, човекът трябва да върши тия процеси съзнателно, както когато приема и изпраща любими гости. Само при това положение вярата на човека може да се усили. Съвременните религиозни казват, че трябва да се вярва. Но трябва да се разбере, как да се вярва. Вярата е закон, свързан с дишането. Както във въздуха има няколко елемента, необходими при дишането, така и вярата се нуждае от няколко елемента. Въздухът е първият елемент, необходим при вярата. Водата пък е необходима за възпитанието на човешките чувства. Иска ли да се самовъзпитава по отношение на чувствата си, човек трябва да разбира законите на водата. Ако пък искате да развиете силно, стабилно тяло, трябва да познавате законите на твърдата материя, на почвата. Ако искате да придобивате повече светлина, трябва да разбирате Божествените закони. Вие трябва да разбирате онази област, през която светлината минава и отива в живота, отдето се предава на човешкия ум. Някои мислят, че като умрат, тогава ще разберат тия работи. Не, вие не трябва да разчитате на смъртта. Като умрете, нищо няма да разберете. Докато живеете, вие можете да разберете нещата. Но умрете ли с тия разбирания, които сега имате, нищо няма да разберете. Като умрете, вие ще се намерите в положението на онзи търговец, който искал да ликвидира и трябвало да уреди своите взимания и давания. На този имал толкова да дава, от онзи имал толкова да взима. И в края на краищата нищо почти не му останало. Тогава той започнал да мисли за нова търговия. Ако отидете в онзи свят със старите си разбирания, вие веднага ще започнете да мислите, час по-скоро да се върнете на земята. Какво сте разбрали там? Наистина след 45 години отново ще се върнете на земята. За да се родите на земята, да дойдете да живеете тук, трябва да ви се даде паспорт. После трябва да дойде някой да гарантира за вас. Ако дойде един млад момък или една млада мома да гарантират за вас, вие ще можете да слезете на земята, да се родите отново. Не ви ли гарантират, ще останете там да чакате ред. Вие мислите, че по ваше желание се нареждат тия работи: пожелаете да отидете на онзи свят, ще отидете. Пожелаете да се върнете – ще се върнете. Не, това не става така. При мене са идвали много ясновидци да ми разправят за онзи свят, какво са видели там. Аз нищо не им разправям, защото не се занимавам с виждане. Аз живея и в този и в онзи свят, не ми трябва само да виждам. За мене виждането е една сянка, една илюзия, която няма никакво съдържание, никаква реалност. Ще ми каже някой, че видял един учен човек. Аз пък не само съм го видял, но съм се разговарял с него, бил съм в неговата аудитория и в неговата лаборатория, слушал съм го, излизали сме заедно на разходка. Кое от двете е по-реално положение? Ще каже някой, че видял някакъв цар. Аз пък съм се разговарял с този цар, зная, от какво се интересува, той е мой приятел. Ти можеш да бъдеш приятел на един цар, само ако го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му бъдеш приятел. И царят може да ти бъде приятел, ако те обича. Ако не те обича, не може да ти бъде приятел. Същият закон е и по отношение на Бога. Ти не можеш да вярваш на Бога, ако не Го обичаш. Бог ни обича по единствената причина, че сме излезли от Него. Той не може да не обича това, което е излязло от Него и това, което е вложил в нас. Бог обича в нас само това, което Той е вложил и създал. Обаче, Той не се интересува от това, което ние сме създали. За нас са важни ония неща, които Бог е създал и е вложил в нас. Друг е въпросът, ако един ден човек може да създаде такъв свят, какъвто Бог е създал. Но докато не дойде това време, ние ще мязаме на малките деца, които рисуват гарги и пеят песни, които са повече крясък, отколкото мелодия. Мислите ли, че с гаргите на децата може да се направи една художествена изложба? Мислите ли, че от детските крясъци, които минават за песни, може да се направи един концерт? Един ден, когато тия деца се научат да рисуват и пеят добре и рисунките и песните им ще бъдат приети. И тогава ще питате, каква трябва да бъде вашата вяра. Вашата вяра трябва да бъде такава, че лицата ви да светят. Дето отидете лицата ви да светят като ангели. Това може да ви се вижда невъзможно. Ще кажете, че това е по достойнство. Има достойнство в света, но който е определен за него. Който е роден за гений, той носи гениалността в себе си. Човек може да стане отпосле гений, но за това се изисква един усилен труд, най-малко от 50–60 години. И при това положение той ще дойде само до сенките на реалността, до сенките на гениалността. Роденият гений е дошъл до същината на гения, до реалността на гения. За предпочитане е човек да се роди гений, отколкото отпосле да стане такъв. Във вярата си геният не се нуждае от доказателства. Като погледнете на един човек, който диша, вие трябва да знаете, че в него е вложена възможност да усили вярата си. Като погледнеш към придобивките на всички хора, ти трябва да знаеш, че един ден тия придобивки те очакват и тебе. Това, което хората са придобили и ти ще го придобиеш. Кога? В бъдеще. Но ще знаете, че това, което хората са изгубили и вие ще го изгубите. Но то не е толкова съществено. Понякога хората съжаляват, че са изгубили младостта си. Как са изгубили младостта си и къде са я изгубили? Според мен, да служи човек на доброто, това е закон на подмладяване. Да служи на злото, това е закон на остаряване. Тъй щото, ако искате да знаете защо остаряват хората, казвам: „Хората остаряват, защото служат на злото.“ Защо се подмладяват? Защото слугуват на доброто. Доброто, пък, е закон на вярата. Пътят на вярата, пък, е път, който води човека към любовта. Те са свързани помежду си. Доброто, вярата, любовта са пътища, по които човек трябва да мине, за да дойде до онова, което Бог е създал. И тъй, когато е добър, човек се подмладява. Когато има силна вяра, умът му се просветлява. А когато дойде до закона на любовта, животът в него се обновява. Като дойдем до Духа, ние влизаме във възможностите на живота. Тогава вече човек ще дойде до служенето. Казано е в Писанието: „Бог е Дух и които Му се кланят, в дух и истина трябва да Му се кланят.“ Под думата „истина“ разбираме всичко онова, което притежаваме конкретно на земята. Всички възможности, които човек може да постигне със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух, да ги посвети за Божествената любов, за благото на цялото човечество. Когато това благо иде, то е благо за всички. Питам: Ако съвременните хора разбираха това и посветеха живота си в служене на любовта, знаете ли какво щеше да бъде положението на съвременното човечество? Ако искате, вие можете да приложите това учение в един ден. Ако всички майки и бащи решат да служат на Бога по този начин, в домовете им ще дойде нова светлина. Днес всички очакват да умрат, та тогава светът да се оправи. Под думата „умиране“, аз разбирам злото да умре, а доброто да остане да живее. С други думи казано: злото да остарее, а доброто да се подмлади. Когато говорим за познаване на дървото на доброто и на злото, Бог казал на Адама да яде само от това дърво, което може да го подмлади, но не и от това, което може преждевременно да го състари. Адам не разбра, какво означават тия думи. Това е едно елементарно разбиране. Аз мога да ви дам и друго разбиране, но вие не можете да го понесете. Вие ще се изкусите така, както се изкусява една млада мома. Така може да се изкуси и младият момък. Докато не е видял по-красива мома от своята възлюбена, той обича възлюбената си. Щом види друга, по-красива, той напуща своята възлюбена, а с това ѝ причинява нещастия. Та има неща, които, ако ви ги кажа, ще ви направя нещастни. Аз се старая да ви представя онзи свят не толкова красив, колкото е всъщност. Ако вие го видите в тази красота, каквато той представя, нито един от вас няма да остане на земята. В това отношение вие ще замязате на онези американци, които като чули, че в областта Клондайк има големи залежи злато, напуснали всичко и отишли да търсят богатства. Някои от тях спечелиха много, но други изгубиха всичко и се върнаха назад. Аз не искам да ви покажа света в такава красота. Има една красота, която трябва да разбирате отвътре. Ако искате да видите външна красота, ще я видите на земята. На небето е другояче. Ако някой иска да ви покаже своята красота и сила, той ще ви я покаже отвътре. Външно той ще ви се представи, като обикновен човек. Когато някой момък обича една мома, външно тя не е красива, но той я вижда красива. Когато започне да говори за нея, той я изкарва ангел. Като се ожени за нея, ако е доволен, той постоянно се хвали с нея и казва: „Откак я срещнах на земята, животът ми се преобрази. Душа има тя.“ Прав е този човек. Той вижда Божественото в нея и се възхищава. Искате ли да видите Божественото, повярвайте в душата си, повярвайте в духа си, повярвайте в ума си, повярвайте в сърцето си. После повярвайте във въздуха, който дишате; повярвайте във водата, която пиете; повярвайте в светлината, която възприемате; повярвайте в живота, който ви е даден и вие ще се подмладите. Ако сега ви кажа, че ще се подмладите, вие няма да повярвате. Преди няколко дена беше дошла една стара, 70 годишна баба при мене и аз я закачих, казвам ѝ: „Бабо, искаш ли да те подмладя, да те направя 19 годишна мома, да запалиш чергите на момците?“ – „Синко, не се шегувай с мене, мен ме чака онзи свят вече.“ Тя не вярва, но ѝ се иска да стане, така че ме поглежда под очи, дали я изпитвам или ѝ говоря истината. „Не, ти ще се подмладиш.“ – „Ти остави това синко, но аз дойдох по евтината седмица, пък съм си изгубила билета, че не зная как ще се върна.“ – „Лесна работа, ще се уреди това.“ – „Как ще се уреди? Билетът не струва 20–30 лева, но цели двеста лева.“ – „И това ще се нареди. Вземи сега няколко книжки да прочетеш нещо.“ – „Моята работа е свършена, мене онзи свят ме чака.“ – „Не, там не приемат такива гърбави баби, ти трябва първо да се подмладиш, че тогава да отидеш на онзи свят.“ Като се разговорих с нея, най-после тя ме разбра и каза: „Да синко, добре трябва да се живее.“ Казах ѝ да дойде пак, да се видим. – „Не, на онзи свят ще се видим.“ После, като се поразговори, като си заминаваше, каза: „Дано догодина пак се видим.“ Тя окуражи малко, поизправи гърбицата си. Че тя не е родена гърбава. Като гледам лицето ѝ, виждам, че в нея се крият много добродетели. Тя е разумна баба. Тя се е прегърбила от страдания. Но като ѝ се поговори, тя е признателна. На вас пък казвам: Дишайте дълбоко! Всяка сутрин, като ставате, направете шест дълбоки вдишвания, плавно, спокойно, със съсредоточена мисъл. След това към 11–12 часа още шест вдишки и вечер, преди да си легнете още шест. Щом го дишате по този начин въздуха, вие ще приемате живота и ще видите, какви велики тайни се крият в него. Дали сте неразположени, нетърпеливи, дали сте имали някакви неприятности, винаги дишайте дълбоко. От търпението ви зависи, колко време ще задържите въздуха в дробовете си. Ако можете да задържите въздуха около една минута, вие имате достатъчно търпение. Ако го задържите две минути, търпението ви е по-голямо. Повече от една-две минути на земята не ви трябва. За земята повече от това търпение не ви трябва. С него вие можете да понасяте несгодите на сегашния си живот. Няма по-лошо нещо от това да губи човек равновесието на своя ум. Няма по-лошо нещо за човека от това да пълни ума и сърцето си с празни мисли, чувства и желания, които да го смущават. Трябва ли човек за нищо и никакво да смущава духа си? Вярвайте, че има Един, Който се грижи за вас, макар и да не го познавате. Младата мома знае ли, кой е нейният възлюбен? Тя не го знае, но в нейния образ се върти мисълта за някой, който я обича и тя го търси тук или там. Обаче, един ден тя го срещне. И тия двамата, които до преди малко бяха непознати, сега стават близки, подават си ръка и образуват помежду си една хубава връзка. Любовта не се създава в този живот. Ако някой ви обича, знайте, че тази любов се е развивала преди хиляди години, а сега ѝ се дават условия да се изяви. Любовта е акт на Божествения свят, който от милиони години мисли, как да направи хората на земята щастливи. Той изпраща своите посланици, учители и ученици, какви ли не, само да може в умовете на тия хора, които сега живеят да внесе една нова идея, да оценят това, което е създадено заради тях. Казано е в Писанието: „Бог ще ни открие.“ Как ще ви открие? Чрез въздуха, чрез светлината. Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“, до горно „до“ и като издишате, пак я възпроизведете. Като приемате външния въздух, с него заедно вие възприемате Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот. Всяка издишка, с която издишате поетия въздух, се приема от разумни същества, които веднага я изследват и виждат, до каква степен на развитие сте дошли. При всеки човек се намира по едно разумно същество, което чака да вземе въздуха, който този човек издиша. Този въздух струва скъпо. Той се нарича умствена тор. Невидимият свят тори нивите с него. Това е казано на ваш език. Чудно ще ви се види, какво означава този умствен тор. Като знаете това, при всяко вдишване и издишване, човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво. Ако дишате по този начин, вие всякога ще бъдете здрави. Така ще се създаде една школа за дишане, която ще има приложение към самовъзпитанието. Сега съществуват много методи и школи за самовъзпитанието, но те са палиативни. Не съм против палиативните методи, но човек трябва да прибегне към същественото в живота. Казано е в Писанието: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се увеличи.“ Тогава казвам: Онези, които дишат по този начин, тяхната сила ще се обнови, тяхната мисъл ще се просвети, техните чувства ще се пречистят и техните тела ще придобият здравословно състояние. „И призова своите 12 ученици…“ Това значи: със стари идеи няма да се занимавате. „В града Самарийски няма да влизате.“ Това значи: когато дишате не се месете в работите на другите, че този това направил, онзи това направил, че този има да дава, онзи има да взема и т .н. Дишайте, за да можете да помагате. И където ходите помагайте и казвайте: „Наближило е Царството Божие.“ И затова, аз ви препоръчвам следното: Като дишате, казвайте в себе си: да се прослави името Божие в мене. Като задържаш въздуха, кажи: да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мене. Като издишаш, ще кажеш: да бъде волята Божия. Този е правилният начин за дишане. Вие може да сте чели много хубави книги за дишането, но този метод не е даден никъде. Опитайте този метод. Ако можете да се ползвате от него, вие ще бъдете щастливи и радостни. По този начин вие ще придобиете поне 75 на сто по-лесно и бързо вашите въжделения, отколкото по кой да е друг начин. Вярата е път при закона на ума, за постигане на възможностите на любовта. Благословен Господ Бог наш Тайна молитва Закон_на_вярата
×