Слънчева

Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен. Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен. Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята. Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота. Това наричам аз вяра. Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал. В_царството_на_Христа_и_Бога

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В_царството_на_Христа_и_Бога-беседа Молитвен наряд за край: В начало бе Словото-песен „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. Ще прочета седма глава от Еклисиаст, която аз наричам глава на контрастите. „В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив.“ /14 ст. – Значи, в злополучен ден не бъди лекомислен, но вземи си букваря и учи! „Защото няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши“. 20 ст. – /Значи, всеки, който прави добро на земята, все греши. „И намерих, че е по-горчива от смъртта онази жена, на която сърцето е примки и мрежи и ръцете ѝ узи.“ 26 ст. – Жената е символ на онези неестествени желания, които царуват в сърцето на човека. Хората се нахвърлят върху жените и казват: Жените развалят света. Ако да не бяха те, светът щеше да е по-друг. Това не е право тълкувание. Ще говоря върху последните думи от пети стих, пета глава от Посланието към Ефесяните: „В царството на Христа и Бога.“ Сега аз ще взема само един контраст, и няма да ви говоря върху неща, които вие знаете; няма да ви говоря върху неща, които вие сами можете да ми посочите и да научите. Светът е пълен с университети и колежи; светът е пълен с библиотеки, в които има хиляди томове, които сами можете да четете. Тъй щото, няма да ви говоря върху неща, които вие знаете и можете сами да научите. Ще ви говоря върху онези криви изводи, които ние сами правим в живота... В_царството_на_Христа_и_Бога

Благодаря за беседата! ...Ако искате да развивате милосърдието си, проектирайте ума си в онзи център на главата, който е два сантиметра над челото. Тогава ще стане прилив на кръвта към това място и тя ще започне да подхранва съответните клетки, а щом тези клетки започнат да се развиват, те ще предизвикат и възприемат вибрациите на Невидимия свят, а вие ще започнете да ставате милосърдни по интуиция. Искате да станете музикални, да разбирате музиката, проектирайте ума си към двете страни на този ръб, над краищата на веждите. Като продължите около година тези опити, ще обикнете музиката и във вас ще се зароди желание да пеете. Някои мислят, че музиката е отвън. Не, тя е вътре. Господ казва: „Аз съм посадил семенцата, ти ще ги поливаш и музиката ще дойде.“ Някои се оплакват от слаба вяра. У които вярата е силно развита, това място, което е над областта на музиката, е повдигнато. Когато и тези центрове са силно развити, главата е широка. Тъй че когато мислите, че вярата ви е слаба, постоянно проектирайте ума си нагоре към посочения център, започнете да го поливате и обработвате и постепенно ще си създадете онова разположение към вярата, което е скрито във вас. На вярата се дължат ясновидството, интуицията и други способности, около 12. Единственото безкористно чувство е вярата. Тя няма никакво практическо приложение на Земята. Вярвате, че някой човек е добър; може да не е такъв, обаче знаете, че ако вярвате в това, този човек в бъдеще ще бъде добър. Който има вяра, той развива кесията си, той е безкористен, щедър, а това му донася богатство, а онзи, който няма вяра, завива кесията си. В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията и слиза между астралния, етерния и физическия свят. Според съвременните окултни науки трябва да знаем къде на главата ни се намира астралният свят. Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно? Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън. Като казва Христос да имате вяра като синаповото зърно, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън. Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство и затова не може никога да бъде пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодовете на вярата зреят горе, в причинния свят, и тя винаги казва: „Бог е добър за нас.“ Плодовете на вярата не зреят нито в менталното, нито в астралното поле, а само в причинния свят. А кои са плодовете? - Безкористието. Безкористни ли сте, имате вече един малък плод в причинния свят. – Желанието да станем духовни безкористно ли е? – Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите. Но за да станете духовни, първо трябва да развиете духовното си чувство – Любов към Бога, почитание към ближните си и после безкористна вяра. У духовния човек трябва да има Любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест. Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен. От това гледище ние разглеждаме нещата малко по-другояче. Както тази философия се развива в теософията, тя представя езотеричната, вътрешната страна на това учение и не е за вашите умове. Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да се пишат такива книги, се изисква голяма напредналост – умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малкото загатване. Методи_за_лекуване_и_отговори_на_запитвания_по_тях

http://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=phrase&id=2519&status=1&high=една сестра запита%3A „Учителю%2C ами кой е брат Темелко&fbclid=IwAR2FEZFVOYZG-Xpj7r7Kj5wK95ghA0AnNmBqyE_4EtvKwlgOxTlm7nk6f4k#result_start

http://friendsoftherainbow.net/node/2010?fbclid=IwAR1HvSgB_6G3LPHNkh6hSCjH5pHzRHrN5l2Y64vn6oMi0YB1xDgqZG7hb-E

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото Всичко_е_възможно -беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета 12 стих от 9 гл. на Притчите. Ще взема само последните думи от 26 стих на 19 гл. от Матея. ...Често ние се натъкваме на невъзможни работи и казваме: Защо тия неща са невъзможни? Ти със сила не можеш да уталожиш жаждата си, но с вода. Ти само с пръст не можеш да поддържаш живота си, но с хляб можеш да го поддържаш. И сегашните хора се чудят защо стават такива промени в живота? Те стават, защото са невъзможни. Умрял някой. Много естествено. Той е умрял, защото е влязъл в областта на невъзможните работи. Осиромашал някой. Защо? Защото влязъл в областта на невъзможните работи. Ожаднял някой. Защо? Защото влязъл в областта на невъзможните работи. Какво трябва да се прави? Влез в областта на възможните работи. Как? Там му е (цаката) сега. Аз мога да ви кажа как, но трябва да плащате по десет хиляди лева и то с французко злато, а без пари не може. Без пари могат да ви се дадат така само едно, две кила. Често идват при мене болни и ме питат: Кажи ми, ще оздравея ли? – Ако имаш вяра, ще оздравееш. Но ти какво мислиш, кажи ми, ще оздравея ли? Той иска да ме хване, като кажа, че ще оздравее, ако не оздравее, да ме пита после защо съм казал, че ще оздравее. Моите предсказания не показват, че той ще оздравее. Аз мога да предскажа по законите на възможностите, ако той има вяра, ако той има сила, ако уповава на законите на природата. При това положение той ще оздравее, но ако не спазва законите на природата, няма да оздравее – нищо повече. В това няма никакви изключения. Следователно, всички противоречия в света произтичат от закона на невъзможностите, а невъзможните неща спадат към друга една област. Това са величини, които спадат към вечното малко в света. Това са величини, с които човек не може да оперира. Запример, как ще оперирате с една величина, която е една десетмилионна част от милиметъра? Тази частица е невъзможна. Как ще определите с нея, кажете ми? Ако ви дам един милион златни монети, направени по тази категория на делението, от по една десетмилионна част на делението, кажете ми, какво ще направите с тези монети? Сега в света се строи един нов телескоп, на който огледалото е пет метра в диаметър. Най-големият телескоп, който съществуваше досега, беше някъде в Калифорния. Той имаше огледало с диаметър два и половина метра. Той докарваше и най-отдалечените звезди на разстояние 500 милиона светлинни години. Новият телескоп открива ония звезди, които се намират на разстояние от земята на хиляда милиона светлинни години. Авторът, който пише тази статия, прави едно сравнение, като казва, че ако след хиляда години някоя слънчева система изчезне, то в тази фотографическа снимка ще се махне едва една малка точица на тия отпечатъци. Едва след хиляда години ще се констатира, че е изчезнала една малка точица от този атлас на звездното небе. Тази точица едва може да се вижда с микроскоп. Казвам: Такива разсъждения са невъзможни даже и за сегашните хора. Човешкото съзнание не е в състояние още да схване това. Вземете млекопитающите, волът запример, който цял ден гледа все към земята, той пък никога не мисли и не подозира за тия неща. Той никога не поглежда към небето и не мисли изобщо. Той казва: Хляб, трева ми трябва – всичко друго е празна работа. И птицата също така все надолу гледа, но като се намери пред някаква голяма опасност, поглежда нагоре. При обикновени условия все надолу гледа към земята. Питам: При тези условия, когато птицата гледа все надолу и когато млекопитающото гледа все надолу към земята, какво са разрешили? Животните си останаха животни благодарение на това чрезмерно наблюдение на земята. По този начин те изгубиха най-благоприятните условия за своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и са в един застой. Не се знае след колко хиляди години ще дойдат нови условия да ги подемат нагоре. Човешката раса е вървяла в друга посока, различна от тази на животните... Всичко_е_възможно

С помощта на щедра пенсия о Енгелс, Маркс най-сетне заживява, като човек от средната класа. Той прекарва времето си с любимите си внуци и се наслаждава на семейните разходки в Хампстед Хийт.Маркс дори признава, че играе на стоковата борса, което си е живо лицемерие или поне признание, че капитализмът скоро няма да си иде.Когато е на 60 години, здравето му се влошава, а сърцето му е разбито от смъртта на съпругата му-Джени. Той усещал, че краят наближава...Енгелс казва, че: “Трудовете му, ще надживеят времето“... Социалните движения започнали да превеждат трудовете на Маркс и идеите му започнали да набират инерция. Най-сетне социалистическата революция успяла в една страна. ... Но това противоречи на логиката на Маркс, защото нужните условия-високо развито капиталистическо общество, не са налице. Болшевишката революция от 1917 година налага комунизма в Русия... След няколко десетилетия той рухва с Берлинската стена. Както предвижда Маркс, революцията не е само пролетарска, но и на всякакви радикали и агитатори. Върховните революционери, особено Сталин, твърдят, че са последователни марксисти, но идеологиите им задушават свободата, която Маркс обича...Парадоксално е, че тези режими биха го заклеймили. Изкривеният прочит на Маркс е най-добре уловен в наскорошен анализ на “Немската идеология“. https://bg.wikipedia.org/wiki/Карл_Маркс https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_Енгелс Гениалното у Маркс е абстрактният анализ на капитализма, че търси съдбата му под повърхността на реалното. Най-завладяващата му идея е тази за отчуждението от труда. Ако те лишат от плодовете на твоя труд, ако те откъснат от съзиданието губиш самосъзнанието си. Въпросът, който ни завеща е - можем ли при капитализма да запазим здрави, функционални, човешки взаимоотношения?.. Животът на Маркс ни предупреждава, че идеите могат да се сдобият със своя собствена власт и че харизматичните и експлозивни мисли, особено ако са писано слово, могат да бъдат изопачени със зла умисъл... Епизод по Viasat History /поредица-Гениите на модерния свят/ беше за Маркс. Моя бележка-Криворазбраните свободи, криворазбраните идеологии, както на Ницше, така и на Маркс са придружени с много жертви. Човечеството още не е дозряло до свободата, съзнателността, до човеколюбието и онова християнско милосърдие, взаимопомощ и състрадание, които могат да осъществят идеите на великите мислители. Нито една догма не е успяла, защото там, дето има насилие, страх, липсва любов...

Днес епизода по Viasat History /поредица-Гениите на модерния свят/ беше за Маркс. Прекрасно поднесен, аналитично...

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Дързайте!-беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. „Дързайте! Аз съм, не бойте се!“ Ще прочета 14 гл. от Матея. Ще взема само една дума от 27 стих: „Дързайте!“ Всеки, който може да произнесе тази дума, той е майстор, не трябва да бъде голям оратор, нито голям поет, нито голям философ. Не че тези звания не са добри, но и бедният човек може да ти каже „дързай“ и думата да е на место. А може и богатият да ти каже „дързай“, но думата да не е на место. Това може да ти каже един беден човек, а може да ти каже и един княз, богат човек. Бедният може да е първостепен бедняк, със сто кръпки на гащите си, но хубаво закърпени и изчистени. Князът като го погледне, казва: Много съжалявам, че не мога да ти помогна. – Не искам да ми помогнеш. Защото това положение, в което съм, аз добре се справям. Аз по никой начин не бих заменил своята сиромашия с твоето богатство. – Как тъй? – Аз имам по-голямо богатство от твоето. Ти си княз и заповядваш на хората, а аз заповядвам на болестите. Няма болест в света, която да не ме слуша. Всички болести ме слушат. Питам: Кой е по-силен – който заповядва на болестите или който заповядва на хората? Който заповядва на болестите е силен човек, а онзи, който заповядва на хората, е слаб човек. Какъв смисъл има да заповядваш на умния човек? Той не се нуждае от заповеди. Да учиш учения човек, това не показва, че имаш знания. Но да можеш да научиш простия човек, да му дадеш знание, това значи сила. Тогава само можеш да произнесеш думата „дързай“. В съвременните хора, или в хората на съвременната цивилизация, слухът им е притъпен. От какво? – От много впечатления. Вземете, например, думата Любов. Никой днес не схваща вътрешните вибрации на тази дума. Някой казва: Много те обичам. Друг ти казва: Не те обичам. В края на краищата главата ми се запалва от много обич. Казвам: Зная, че ме обичаш, но колко съм пострадал от тази дума! Питам: От Любов човек може ли да пострада? Не може. Някой показва ръката си, иска да държи някаква тежест. Друг пък казва: Кажи ми една сладка дума. Питам: Думите могат ли да бъдат сладки? Как може една дума да бъде сладка? Ние знаем, че сладчината се опитва с езика. Как може една дума, която слиза от езика, да бъде сладка? Това не е круша, която можеш да вземеш и да изядеш. Това не е криво, не е един превод на нещата. Много неща са еднозначущи, а други са двузначущи, не трябва да се преведе всяка дума, да стане понятна. Запример, думата „Любов“ не се произнася по един и същ начин във всички езици, и от всички народи. Буквите, с които се пише тази дума, не са едни и същи. Следователно, всеки народ има особено разбиране за Любовта. И доброто не се пише по един и същ начин. Ако вие наготвите една печена кокошка в един златен тиган или в сребърен, или в меден тиган, все ще има едно голямо различие. Каквото и да се говори, не сготвеното в златния тиган е за предпочитане пред сготвеното в меден тиган, особено ако сготвеното е стояло в тигана дълго време. За предпочитане е един умен човек да ти каже „дързай“, отколкото да ти каже тази дума един човек, който не е умен, който и не е добър. Има хора, които са направени от калай, други от мед, трети от сребро, или от злато, или от глина. И в Библията е казано, че човек е направен от глина. За първия човек се разбира. И маслото, което е турено в тази глина, е изтекло навън. Че наистина маслото е изтекло, виждаме от това, че всичко каквото Бог е поставил в това гърне, е изтекло навън, нищо не е останало от него. Който не вярва, нека чете първа глава от Битието. И понеже не устоял, Господ изпъдил първия човек от рая и се заел да прави друг свят... ...Казвам: Какво струва на жената да се обърне към мъжа и да каже: „Дързай!“? Казвам на мъжете, които ги искат жените: „Дързайте!“ Ще ме извините, това не е за вас тук. Аз говоря за външния свят, не само за сегашния, но и за миналия, защото от хиляди години насам, пък и сега, мъжете са печени от жените си. Дързайте мъже, слугувайте на жените си от Любов и по хиляди начини! Същото казвам и на жените, които мъжете им ги печат: Дързайте!, слугувайте на мъжете си, както трябва. Ако мъжете и жените биха приели моето учение, както казвам, мислите ли, че не би станал един преврат? Веднага ще стане този преврат. Мъжете и жените са единствените големи фактори в обществения строй. Без тях нищо не може да се направи. Мъжете и жените ще оправят света. Без жените и без мъжете светът не може да се оправи. И аз вярвам, че реформаторите, които ще дойдат в света, това ще бъдат мъжете и жените. Щом се запретнат, този свят ще бъде оправен. Дързайте!, казвам на мъжете, слугувайте добре на жените си. Дързайте!, казвам на жените, слугувайте добре на мъжете си. Дързайте!

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Правият_път_-_1919 Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/10_Stavai_dushte.mp3 В едно древно царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания за живота, не разбират великия Божествен живот. Най-после при мъдреца дохожда трети ученик, който искал да знае средния метод, сиреч в известен момент да бъде голям, а в друг момент – малък. Има моменти в живота, когато трябва да бъдем големи, а в други – малки. Единият и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга. Вие сте учили първите два метода, искам сега да научите третия метод – да ставате и малки, и големи... ...Много въпроси има тук, които бих могъл да ви обясня, но ще отидем в друга посока. Във Вехтия завет се казва: „И глупавият, като мълчи, минава за умен.“ Достатъчно е един човек да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вътре в себе си енергия и ще я запази. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: „У този човек има добър подтик, може да се използва.“ Използване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство. Всеки, който озлоби, изнерви, изнуди своя брат, се изключва от това Братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко, спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием“, Господ веднага изля благословението Си – настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате. Правият_път_-_1919

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Оставете_да_растат_наедно_и_двете! „Бог е Любов“-формула Молитвен наряд за край: Добрата Молитва Ще прочета част от 13 глава от Евангелието на Матея, от 18–31 стих. „Оставете да растат наедно и двете до жетва“. „Оставете да растат наедно!“ В природата има близки и далечни причини. Причините, които сега ни засягат, са се явили преди хиляди години, а сега носим само последствията им, резултатите им. А има причини, които са от близко време. Сега се изисква едно научно изследване. Върху тия причини и последствия. Децата разсъждават много конкретно, образно, макар че сега се говори за една философия на живота. Тази философия е само за малцина. Вие имате един револвер, например, който бие само на няколко крачки, но веднага виждате резултата. Имате едно пушкало, едно оръжие, което бие на няколко километра разстояние, но не знаете какъв ще бъде резултатът. Представете си, че имате едно оръжие от месечината, което обстрелва земята. Там причината е още по-далечна. По същия начин има снаряди, които са изхвърлени от преди хиляди години, които едва сега идват да засегнат земята. Някои от тях са от наши приятели, а някои са от наши неприятели. Мнозина се запитват как могат звездите и планетите да влияят върху хората. Онези, които не разбират законите на природата, ще кажат, че тези неща са илюзии. Що е илюзията? Илюзията е криво тълкуване на един факт. В природата илюзии няма. Илюзии има само за човешкия ум, който не може да изтълкува нещата. Аз намирам, че всички причини в настояще време се дължат на три неща: стомахът произвежда едни причини; белите дробове произвеждат други причини, и мозъкът произвежда трети причини. Стомахът е свързан с известни области в природата. Наблюдавайте с каква храна човек се храни. Не трябва да знаете характера му. Достатъчно е само да знаете с каква храна се храни. Като проследите с каква храна се храни, ще знаете какъв е характерът му.... Оставете_да_растат_наедно_и_двете!

Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата взимат надмощие, а у когото главата е малко надясно – умът взема надмощие. А трябва да се стремим към балансиране, към познаване и разбиране, сиреч да възстановим необходимото равновесие между ума и сърцето си и да не влагаме в тях повече, отколкото трябва. В групите, които ще образувате от по десет или дванадесет души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бих образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измените реда на нещата. Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото щом се роди детето, то осмисля живота на родителите си – то е смисълът на живота. В такъв случай числото едно е бащата, две – майката, три – детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото 5 означава човек, който е вече индивидуализиран – неговите пет пръста. Числото 6 означава човек в своето развитие; Земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест; също – размножаване, развитие. Числото 7 е закон на почивка. Към това число спадат всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират и да станат духовни. Числото 8 е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във Вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото 9 е човекът, който ще обобщи всички неща и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от едно до осем и ще даде резюме как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите кой кое място заема, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм. Тук имаме чисто практически задачи, които трябва да реализираме. Искаме да отидем на Небето, но ако дойде един ангел и ни каже: „Хайде, пригответе се“, ние ще го помолим, ако може да ни остави за още малко време на Земята. А какво означава това? Че не сме свършили още работата си. Какви духовни хора ще бъдем тогава? Под духовни хора аз разбирам онези, които са свършили изоставената си работа и отиват на Небето за един-два месеца, като на ваканция, на гости, дето Татко им възлага нова работа, и после се връщат пак на Земята да работят. На Земята ние дохождаме като на училище... Разбиране_и_прилагане

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Разбиране_и_прилагане-беседа Молитвен наряд за край: В начало бе Словото – песен Христос в една от Своите беседи е казал: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.“ Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето. Ако промените местата на тези две думи и поставите прилагането в ума, а разбирането в сърцето, с това изменяте реда на нещата, защото мислите могат да се развиват и растат само в ума, в мозъка, а прилагането и чувствата – само в сърцето. Сърцето е почва, свят за нашите добри желания. Добрите мисли и желания растат в ума и сърцето тъй, както растенията по лицето на Земята. Като влезете един ден в по-висшия свят, в света на мислите, ще разберете, че мислите, които сега се образуват, имат свои форми-разклонения: клончета, листа, цветове и плодове; тъй че всяка мисъл в своя краен развой и пълнота ще се оформи, ще стане жива. Например нашият образ, тялото, което сега носим, това са мисли, които Бог е създал преди милиони години и в които сега ние живеем. Нашите тела не са нищо друго освен мислите на Бога. Прав е тогава стихът на Евангелието, който казва: „Вие сте храмове Божии.“ Ако нашата мисъл е Божествена, ние живеем в Божествения храм. Думата храм в Евангелието има различно значение от онова, което ние схващаме: храм означава чистота, святост, условия, при които човешката душа може да расте, да се развива в познаване на Бога и Неговата Любов. Смисълът на нашия земен живот е само в познаване на Божията Любов и на Божията Мъдрост. Ние сме събрани тук, за да се опознаем, защото още не се познаваме. У вас има желание да се опознаете, но още не се познавате. Ще възразите: „Как да не се познаваме?“ Да познаваш някого – то е Живот вечен. В Писанието се казва: „Да познаем Бога, ще имаме живот вечен“, защото Бог, като ни познае, ще живее вечно в нас. Следователно Бог има желание, като слезе у нас, да намери чисто жилище и да живее вечно в нас. А днес Той поживява една, две, три, най-много десет години в нас и ние Го уморяваме. Ние постоянно Му създаваме страдания и вследствие на това Той постоянно умира в нас. Бог може да се оттегли в Себе Си, в Своята същина, и да бъде тих и спокоен, да не страда, но тогава ние няма да живеем. Затова законът е: първо ние да познаем Бога, а после Той нас. Този закон може да се обясни много лесно. Ако влезете във вашата къща и затворите прозорците, спуснете пердетата, Слънцето няма да проникне вътре. Вие може да го викате, да му отправяте най-любезни покани, да го молите, но то няма да проникне вътре, няма да се отбие от своя път. Махнете ли покрива на вашата къща, вдигнете ли пердетата, отворите ли прозорците, то ще влезе с всичката си сила. Капаци, прозорци, пердета – то са нашите лоши, користолюбиви мисли и желания, нашият егоизъм. И след всичко това ние минаваме за добри, благородни хора! Защо? Защото сме скрити, затулени под пердетата... Разбиране_и_прилагане

Обич Обичайте тъй, както Бог обича. За всичко благодарете. Знанието Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата, въздуха. Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш. Заради Него Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи заради мен и аз ще работя заради Него. Нашият Баща Когато говоря за Любовта, разбирам онази Същина, от Която всичко е произлязло. То е нашият Баща. Божественото Ние сме проводници на земята, на Божественото и ако не дадем ход на Божественото, ще ни смятат лоши проводници. Който дава, той се благославя. В любовта всеки, който обича, се благославя. Добри синове Една свещена мисъл, едно свещено чувство, една свещена постъпка ще въведат съвременните хора в училището на Любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. Когато сме слугували добре, и когато сме учили добре, ще бъдем и добри синове. Мисия Има хора, които са пратени за лекари в света, от тях излиза сила, която лекува. Те носят лекарството в себе си. Лекуването става от Господа, не от хората. Светли духове трябва да работят дълго, докато се отстрани едно болезнено състояние. Христос Христос никога не напуска земята. Когато във вас имате мир, едно хубаво благородно чувство - това е Христос. В дома на Отца моего много жилища има". Три извора В света има три извора: Един е изворът на живота. Друг - изворът на светлината. И третия - изворът на човешката сила. Тези три извора трябва да ги намерите. Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако от извора на светлината не пиеш, знание не може да имаш. Ако от извора на силата не пиеш, сила не може да имаш. Три неща Дръж главата си в светлината, сърцето си в топлината, а тялото си в силата. Човек живее едновременно в три неща. Радвай се на това, което е посято. Радвай се на това, което расте. Радвай се на това, което цъфти и зрее и което ти опитваш. Ангелите Ангелите са служители и учители, които ни учат. Един ден навсякъде ще виждате Любовта: в камъните, в изворите, в Слънцето и когато съзнаем това, ще се освободим [от] съвременното робство. Царството Божие Слушайте Онзи, Който ви говори отвътре, понеже той ви говори по закона на Любовта. Силни ще бъдете и в Царството Божие ще влезете и добри слуги на Бога ще бъдете. Радвайте се, че Той едновременно говори на всички същества - малки и големи. Това е волята Божия. Това е Царството Божие, Това е Славата Божия. Царството Божие днес е дошло. Музиката Бъдещата положителна музика трябва да бъде изблик на човешките чувства и на човешката воля. Една музика, която да носи светлина за човешкия ум, топлина за човешките чувства и сила за човешката воля. Второ пришествие Ще дойде едно второ пришествие в света, то ще бъде следующото: Първо ще се яви Истината. Тя ще освободи хората от робството. После, ще се яви Любовта, после ще се яви Мъдростта, тя ще донесе всички Божии блага. Тогава няма да се молим. Цялата земя ще бъде пълна, каквото му трябва на човека ще има. Ще има само благодарение. Като огрей слънцето, ще му благодарим, няма да му се молиш да те грее. В тази епоха облаци няма да има, дъждът ще вали от ясно небе. Един ден ще има дъжд от ясно небе, но то ще бъде ден на радост. Раят Когато хората имат хубави чувства към вас, вий сте в рая. Пък когато имат хубави мисли и чувства към вас, вий сте в Божествения свят. Когато искате да влезете в рая, питайте сърцето си. А когато искате да влезете в Царството Божие, питайте ума си, познанието той ще ви даде. Царството Божие е по-голямо от рая. В рая - значи в сърцето си. В ума си - значи в Царството Божие, а във волята си - едно с Бога. Душата Когато взема участие душата във всяко едно действие на човека, туй действие има смисъл, има сила. Душата има Божествен произход. Тя мяза на един цар, който подписва. Тези актове, които душата подписва, имат стойност. Пейте За бъдеще ще слушаме как пеят цветята, горите, скалите, водите. Вий сте направени музикално. И когато Господ създаде човека, музикално го създаде. „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си." Всеки от вас да почне да пише, да мисли, да пее, както Господ го е създал. Учител и ученик Учител и ученик са две състояния на душата; едното състояние, когато приемаме нещата, то е ученикът; и другото, когато даваш, то е Учителят. Да възприемете добре и да предадете добре. Връзката с Бога Като заспиваш, ще се помолиш. Като се събудиш сутрин, пак ще се помолиш. То са предохранителни мерки да те пази. Ако в твоето съзнание не си свързан с Бога, няма да имаш достатъчно енергия да зреят мислите ти. Когато мислите ти зреят, когато чувствата ти зреят и когато постъпките ти влизат в работа, можеш да се ползуваш от тях. Ти си свързан с Бога. Музиката В новото възпитание, музиката е основен метод. Ние влизаме в областта на живата музика. Пейте. Яденето ви трябва да бъде музикално, мисълта ви и говора ви трябва да бъде музикален. За хигиената - музиката ще влезне като един от първите хигиенични принципи. Хубаво да пееш, хубаво да говориш е здравословно. Музиката образува най-добра връзка между ума, сърцето и волята. Някой иска да знае какъв е езикът на природата - музика. Свещени думи на Учителя

Някой от нас ще каже: „Дотегна ми все да чистя.“ – Ако къщата ти е чиста, тогава влез в сърцето си – там има работа. Ако сърцето ти е чисто, влез в ума – и там има място за чистене. Най-после, има места за чистене и в тялото ви вътре. В кой ден вие правите почистването на къщите си? Отговор: В събота. Затова не ви върви. Съботата е ден за Господа. Вие изопачихте нещата, Господния ден взехте за вас. Българинът казва така: „Понеделник – повседелник, вторник – потопорник, сряда – не се сяда, четвъртък – несвъртък, петък – разпятие, събота – ще ида на баня, и в неделя, ако работят хората, и аз ще работя.“ – Не! Понеделник е ден за пречистване. Когато искаш да победиш някой порок, ще избереш вторник – той е ден на Марс. Ще видиш и кои часове благоприятстват за тази работа. Когато искаш да изправиш някоя погрешка, ще избереш вторника като Марсов ден и Марсов час. Като я атакуваш, да се справиш с нея. Щом дойде сряда, ще учиш, ще разрешаваш някой научен въпрос. Сряда е добър ден. Четвъртък е ден за религиозно повдигане на човека, ще разрешавате религиозни въпроси. Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. Петък е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Събота е ден за служене на Бога. Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма да ни интересува, като че го няма. Ние живеем на друго място. Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употреби неделята. Когато искаш да изобретиш нещо принципиално, някоя добродетел, избери неделята. Тя е ден за прогрес. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята – тя е ден за веселие. Сега вие ще ми кажете: „Кой да ни научи на всичко това?“ Учителя-“Както природата пише“ - 24 декември 1924 г.

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Благославяй, душе моя, Господа“. Колко_са_прекрасни_нозете-беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета един стих от 10 глава от Евангелието на Йоана: „Колко са прекрасни нозете на онези, които благовествуват“... Определено е, как човек ще прекара живота си. Всеки ще прекара живота си така, както е определено. Не е въпросът да се прекара животът. Понеже животът не е нещо физическо, той не може да се прекара като вода. Някой казва: Как ще преживея? Животът не може да се изживее. Това са само думи така употребени. Нима ти като се оглеждаш в огледалото, и виждаш, че си красив, че огледалото те е направило красив? Казвате: Да научим нещо. Писанието казва: „Всички ще бъдем научени от Господа.“ Питам: Ако човек се учи между хора, които не разбират, какво нещо е Любов, Мъдрост, Знание, Истина, Свобода, какво ще научи той? Добре, имате тогава Питагоровата теорема, че квадратите, построени върху катетите са равняват на квадрата, построен върху хипотенузата. Какво разбирате вие под катети и хипотенуза? Това е за развиване на ума. В какво седи това развиване? Защо, именно, Питагор е взел правоъгълния триъгълник , а не е взел равностранния триъгълник? Каква идея имал той? Той имал някаква идея, която не е развил. И днес всички говорят за Питагоровата теорема. Вие имате друга теория и казвате: Човек трябва да бъде добър. Защо? На какво се дължи доброто в човека? Или на какво се дължи Любовта на човека? Отде започва и де свършва? Или на какво се дължи умът на човека? Казвате, че умът се дължи на мозъка. Било е време, когато човек е имал много малък мозък и пак е разсъждавал. Неговите разсъждения са били външни, а не вътрешни. Сега с мозъка си човек разсъждава повече външно, и с него изучава физическия свят. Ето, и съвременната математика, например, изучава повече физическата математика. Един астроном, например, може да изчисли или да предскаже кога става затъмняването на слънцето или кога ще се яви или изчезне някоя комета. Това са механически процеси. Но ако на този математик дам една площ от човешкото тяло как ще я изчисли? Например, ще му дам една площ, която има дължина 12 см и широчина 6 см. Или имате един нос от 6 см дълъг и 4 см широк и една уста от 6 см дължина, а горната и долната устна от по два сантиметра дебели, брада 6 см дълга, важно е, как ще определи по тези числа характера на човека. Каквото кажете на този математик, той ще се намери в чудо от тези данни. Защо? Защото това влиза вече в органическата математика. А механическите процеси са завършени процеси. Важни са онези процеси, които са минали през механическата, през органическата и през психическата математика, защото по тях можете да съдите за причините и последствията на нещата. Сега човек още не е завършен процес. Казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, но този план още не е завършен. Човек представя същество в незавършени процеси на своя организъм. Ако разгледате лицето на човека, ще видите, че то още не е завършено, не тъй симетрично, не е красиво. Ако разгледате челото, носа, очите, веждите, пръстите, навсякъде ще намерите дефекти, колкото искате. Всъщност това не са дефекти, но незавършени процеси. Човек представя скицата на някой художник, която не е завършена още. В първо време тази скица представя нещо подобно на гарга, която децата рисуват, но като се завърши, тя ще изпъкне. Та сега ние си представяме човека такъв, какъвто не е. Говорим за доброто, а не знаем какво нещо е доброто. Говорим за Любовта, а не знаем какво нещо е Любовта. От гледището на Писанието, на Свещените книги мнозина поддържат, че Любовта е плод на Духа. Казвам тогава: От какво произлиза едно дърво? От семката. Семката произвежда дървото, а дървото произвежда плода. Плодът пък произвежда семката. Един непрекъснат процес. Тези процеси не могат да бъдат разбрани по единствената причина, че в човешкото сърце има известни области неразкрити... Колко_са_прекрасни_нозете

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Методи_за_уякчаване_вътрешната_връзка_между_хората Молитвен наряд за край: Псалом 91 Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да поседите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присътствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие сжщността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричаг теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има некаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират побуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот. Методи_за_уякчаване_вътрешната_връзка_между_хората

1. Който взeма, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите. 2. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. 3. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. 4. Когато обичаш някои хора, Бог ти ги е поверил да ги повдигаш. 5. В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват. 6. Истинската любов започва със закона на даването. 7. Пазете се от подражание. 8. На земята щастие няма. На земята има само учение. 9. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне. 10 .Всеки сам трябва да намери пътя към истината. 11. В Божествения свят всички души са свързани в едно цяло. 12. Във физическия свят няма условия всички хора да бъдат богати и учени, обаче всички хора има условия да бъдат добри. 13. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. 14. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. 15. Знанието се превръща в сила, когато се прилага. 16. Вие сте началото на съвършенството. 17. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. 18. Колкото по- често се вслушвате в обещанията на хората, толкова по- често ще се подхлъзвате. 19. Ум без търпение, това е колело без ос. 20. Всяка крива присъда, всяка неестествена любов не са нищо друго освен ядене от забранения плод. 21. Пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. 22. Направете това, което Бог е вложил във вашите души. 23.Ще жертвате настроението си заради разумността. Ще жертвате разумността заради Любовта. 24. Човекът е дошъл на Земята да учи закона на смирението и закона на търпението. 25. Бъди чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като Любовта, светъл като Истината, хармоничен като Мъдростта, твърд и непреклонен като Правдата, устойчив като Добродетелта. 26. Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения. 27. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез всички ваши близки и познати. 28. Хората търсят щастието, без да са готови за него. 29. Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си. 30. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Тогава в ума ви се събуждат ред контрасти. Истината се намира между контрастите. 31. Истината е Любов, а Любовта е Истина. 32. Вие сте добри, но не сте проявили добротата си както трябва. 33. Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора. 34. Докато човек не се научи да обича, любовта му ще охладнява. 35. Вие трябва да намерите във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате.

https://beinsa.bg/beseda.php?id=277

И на мен представянето не винаги ми харесва. Но има анализ, има доста неща, които може да се научат. Все пак всеки сам може да отсее пристрастията.

Ал Газали велик суфиски учител: На пътя на човешкото израстване от човек към Бог... за тези, които вече работят усилено и тези, които вече имат проблясъци на Истината. Отнася се за търсещите. Първата долина – Долината на знанията ... Отрицателната страна на тази долина се състои в това, че може да станете многознаещи, ...Пътят на познаващия е коренно различен от пътя на трупащия знания. ...Ако станеш многознаещ, се губиш и вече не си в състояние да излезеш от първата долина. И колкото повече знания имаш, толкова повече главоблъсканици ще имаш, защото ще решиш, че истината е невъзможна. ... Ето защо това ще се повтаря. ... ще натрупваш противоположности – контриращи се логики, а освен това съществуват милиони гледни точки...Следи за съдържащото се, за познанието, а не за съдържанието.... ако се съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да излезеш от нея. Струва си да напуснеш долината, защото те обзема голяма, много голяма радост, защото вече си разбрал нещо много съществено, нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а именно – способността към познание, способността за осъзнаване. Втората долина – нарича се долина на разкаянието Когато започнете да се съсредоточавате върху това, кой сте вие, естествено възниква силно разкаяние. Защото започвате да изпитвате разкаяние по отношение на всичко, което не сте правили подобаващо, и което не е трябвало да правите. ... Помнете: съвестта, която е във вас, не е истинската съвест. Тя е фалшива монета и е дан на обществото. ... И тогава внезапно виждате, колко лошотии сте натворили, колко хора сте ранили, колко жестоки сте били спрямо другите или спрямо себе си, колко разрушителни, агресивни, зли и ревниви сте били дотогава. Всичко това изплува пред очите ви. Възникването на съвестта е естествено следствие на осъзнатостта. ...следва да се погрижите за бъдещето, а не за миналото. Да, разбрали сте, че не сте били прави, но това е било естествено, защото сте били безсъзнателни. Затова няма нужда да се вините – как би могъл човек да постъпи правилно, след като е безсъзнателен? Вие разбирате, че цялото ви минало не е такова, каквото трябва, но това не трябва да ви натоварва. ...Важното е, че сте го разбрали и това ще ви помогне.... появи ли се истинската съвест, ... лесното е правилно, а правилното – лесно. ... Тъжно му е за миналото, но това не го натоварва, защото миналото вече не съществува. Такава е положителната страна – човек трябва да почувства, че преобразяването вече се е случило, че блаженството е постигнато, че Бог вече ви е надарил с великолепния дар, съвестта. Отсега нататък животът ви ще тръгне в изцяло ново направление, по нова траектория. Именно тук се ражда истинската етика, добродетелта, шила (от санскрит – морал). Третата долина – нарича се долината на препъни-камъка Нужно е да се появи съвестта, за да разберете колко много блокировки има. Сега имате очи, за да видите препятствията – огромни стени пред стените. Има вратички, но са малко и освен това са много отдалечени една от друга. И вие успявате да видите всички препъни-камъни. Ал Газали казва, че те са четири – единият е светът на съблазънта, на вещите. ... Този, който иска голям дом, огромна банкова сметка, твърда власт и престиж, насочва всичките си стремежи и желания към света. И вече не му е до търсенето на Бог. Сами по себе си вещите не са лошо нещо. Суфиите не са против вещите. ... Вие имате определено качество и количество енергия. И цялата енергия трябва да се вложи в едно желание....излизане от границите. И така, първият – това е светът на съблазните, вторият – хората, привързаността към хората. ...Бъди със съпруга/та си, с децата си, с приятелите си, но помни, че всички ние сме страници тук и нашето съобщество е чисто случайно. Третото, Ал Газали нарича Сатана, а четвъртото – его. Под Сатана се има предвид ума – умът, който сме натрупали в миналото. Макар и да ви се е появила съвестта и сте по-съвестни от преди, механизмът на ума все още се спотайва наблизо.... не може да се помири с това, че изведнъж сте станали учител. За това му е нужно време. ... И четвъртото – егото, един от големите препъни-камъни по пътя на търсещия. Когато започнете да ставате съзнателни и съзнанието се появява във вас, започвате да виждате препъни-камъните, тогава могъщото его внезапно ви завладява „Аз станах свят и мъдър. Вече не съм обикновен човек“.И проблемът се състои в това, че наистина сте напреднали. Това е вярно и може да се докаже, но ... да достигнете четвъртата – тази, която ще внесе още повече цветове, още по-високи върхове, по-голяма радост – ще пропуснете всичко това. И това е същото място, в което сидхи – духовните сили – стават най-сериозното препятствие. Отрицателната страна е влизане в битка с тези препъни-камъни. Ако се борите, ще се загубите в тази долина. Борбата е излишна, не предизвиквайте вражда. Достатъчно е само разбирането.Борбата означава игнориране. Можете да игнорирате егото, привързаността си към хората, вещоманията, ума си, личния си Дявол, но противоборството си остава и въпреки всичко, няма да можете да излезете от четвъртата долина. Четвъртата долина преминават само тези, които не пренебрегват нищо.Така, че не пристъпвайте към игнориране. ... егото ви отправя предизвикателство. Не го взимайте за враг, а приемете предизвикателството, за да излезете от рамките му. Не се сражавайте, а разберете егото. Вгледайте се дълбоко в него, в неговия механизъм – как функционира, как възниква новото его във вас, как този ум продължава да си играе игрички с вас, как се привързвате към хората, как се привързвате към вещите. Вникнете в това „как“ като безпристрастен наблюдател...Бъдете наблюдатели, свидетели, но без враждебност или приятелство. ... Помнете – привързвате се към враговете си, както се превързвате към приятелите си. ...Борейки се с него, вие се наслаждавате на това и няма как да не чувствате липсата му. И егото, което е изпитвало такова удоволствие от борбата с врага, вече никога няма да бъде удовлетворено. И тогава не ви остава нищо друго, освен да търсите нов враг. Четвъртата долина – долината на несгодите В четвъртата долина се встъпва в сферата на безсъзнателното. Дотогава сте били ограничени от света на съзнанието. А сега за първи път ще влезете в по-дълбоките области на съществото си, в безсъзнателното – по-тъмната и нощна част. Досега сте били в дневната част. С нея ви е било по-леко, а сега всичко ще започне да се усложнява. Колкото по-нагоре вървите, толкова по-скъпо плащате. С всяка стъпка нагоре пътешествието става по-трудно, а падането – по-опасно. И трябва да сте бдителни. Всяка стъпка изисква голяма осъзнатост, защото ще се издигате на все по-високи планове. Долината на несгодите е влизане в безсъзнателното. Това е влизане в т.нар. от християнските мистици „тъмна нощ на душата“. Влизане в света на безумията, който скривате зад гърба си. Той е много тайнствен и неописуемо странен. През първите три долини можете да се придвижвате и без Учител, да бъдете самостоятелни, ако сте в границите им. Но четвъртата долина няма да минете без Учител. Когато казвам, че през първите три долини може да се върви самостоятелно, не казвам, че непременно трябва да се оправяте сами, а че всеки може да се справи сам. Но захващайки четвъртата долина, Учителят ще ви е абсолютно необходим, защото сега ви предстои да се потопите в тъмнина. Вие все още нямате своя собствена светлина, от която да се възползвате в тъмнината. И ще ви е нужна светлината на някой, който вече е влязъл в тази тъмна нощ и е придобил способността да вижда в такава тъмнина. Отрицателната страна в долината на бедствията е съмнението. Възниква силно съмнение. А дотук все още не сте опознали съмнението. Вие взимате скептицизма за съмнение, но съмнението е съвсем друго явление. Някой казва „Има Бог“, вие отговаряте „Съмнявам се“. Но всъщност не се съмнявате, а просто сте скептични. Вместо да кажете: „Не знам“, използвате странната дума „съмнявам“. Но как можете да се съмнявате след като съмнението става възможно едва, когато се сблъскате лице в лице с реалността. Да речем, че никога не сте виждали привидения и казвате: „Съмнявам се, че съществуват привидения“. Реалният превод е: „Не съм срещал нищо такова досега, как бих могъл да вярвам“. Но това не е съмнение. Съмнението идва тогава, когато минавайки през гробището, срещнете привидение. Тогава цялото ви същество ще затрепери и ще се окажете в това състояние, при което възниква съмнението – съществува ли това, което виждате, истина ли е или халюцинация? Съмнението е много екзистенциално, а скептицизмът е интелектуален. Скептицизмът се отнася към ума, а съмнението е част от съществото ви, във вашето тяло-ум-душа. Цялото ви същество трепери. В тази тъмна нощ в душата възниква съмнение. Съмнение в Бог, защото сте искали светлина, а попадате в тъмнината. Така възниква огромното съмнение – аз в правилната посока ли съм, струва ли си да търся това. Та вие сте искали злато, лъчезарна светлина, велико просветление, нирвана, самадхи и сатори, а вместо това сте погълнати от непрогледната тъмнина. Дори проблясъците светлина, с които сте пристигнали тук, вече ги няма. И несъмнените истини, на които сте се опирали, за да стигнете дотук – също ги няма. Обикновено се опирате на няколко неща, в които не се съмнявате, но сега нищо не знаете. Имали сте някаква защита, а тя е изчезнала. Загубили сте почвата под краката си и сега потъвате. И тогава възниква съмнението. Възниква такова усещане, че цялото това религиозно пътешествие е напразно, че навярно бог няма, а сте се самозалъгвали, че сте избрали някаква глупост. По-добре би ви било да си живеете в света и да сте от света. По-добре би било да имаш много вещи, да се наслаждаваш на властта, секса и парите. Казваш си: „Какви ги върша? Загубих всичко това и ето ти резултата“.... направиш ли го, отново ще се намериш в безсъзнателната страна на ума си. Ще изтървеш тайнството на тъмнината. Светлината е прекрасна, но нищо не може да се сравни с тъмнината. Тя е още по-прекрасна, по-свежа, по-дълбока. Тъмнината притежава дълбочина, а светлината е повърхностна. Тази тъмнина е първия проблясък на Бог. Да, това е тъмнина, но по-късно ще разбереш, че не е било тъмнина. Че всъщност ти за първи път си отворил очи, насочил си ги към Бог и това е било прекалено ослепително, поради което и ти се е сторило за тъмнина. Тъмнината всъщност е била твоята интерпретация за нещата.... ... Само Учител може да те държи за ръката в тази тъмна нощ за душата и да ти вдъхва увереността, че сега си още по-близо до Бог. Нужно е да разбереш три неща – съня, смъртта и самадхи (постигане на единство между възприемащия и възприеманото). Сънят напомня за смъртта. На изток го наричаме малката смърт. Всяка нощ ние умираме като изчезваме в тъмнината. А след това идва смъртта, тя е нещото, което е по-голямо от съня. Тялото изчезва, но умът се запазва и се ражда отново. След нея идва окончателната смърт – самадхи, когато изчезват тялото и ума като остава само едно дълбинно ядро, съзнание. Това е окончателната смърт. В четвъртата долина внезапно получавате първият си проблясък за това как ще се случи окончателната смърт с вас. Ако я отхвърляте и се барикадирате срещу нея, то отново ще попаднете в третата долина и ще я изпуснете. А изпуснете ли четвъртата долина, вече много векове и животи ще се страхувате да влезете в нея. Според наблюденията ми, хората, които някога в миналите си животи са стъпвали на четвъртата долина, изпитали са непреодолим страх и са избягали, са тези, които винаги се страхуват от по-дълбоките неща. Страхуват се от любовта, оргазма, дружбата, ученето, изпитите, молитвата, въобще от всичко това, което отново може да ги доведе до четвъртата долина. Може и да не си дават съзнателна сметка от какво се страхуват. А четвъртата долина е много важна, защото е в средата измежду 7-те долини – по три от двете й страни. Тя е мост, за преминаването на който ви е нужен Учител, защото преминавате от известното към неизвестното, от крайното към безкрайното, от тривиалното към дълбинното. Положителната страна са доверието и освобождаването от натрупаното дотук. Отрицателната – съмнението и отбраната. Учителят от самото начало ви учи на доверие и освобождаване, за да станат те вашата атмосфера, тъй като ще са ви нужни при влизането в четвъртата долина. Понякога хората ме питат: „Защо не може да сме тук без освобождаване? Не може ли да медитираме, да слушаме лекциите ви и сами да взимаме толкова колкото искаме? Защо е необходимо това?“ Те не разбират. В началото е възможно да ви се стори това не толкова необходимо. Защо ли? Защото може да медитирате и да ме слушате без да сте се освободили от вътрешните натрупвания и сякаш това не ви е нужно. Но вие не знаете, какво ще се случи в бъдеще, и за какво трябва да се подготвяте сега. А няма ли предварителна подготовка, ще пропуснете момента. А когато той дойде, няма как да загасите пожара в къщата си, ако предварително не сте изкопали кладенец за вода – и да започнете да копаете, до откриването на водата къщата ще е изгоряла. Кладенецът се копае преди да е лумнал огън. Разбирам ви защо смятате, че е ненужно предварително да се подготвяте – просто в момента не ви трябва. Но в четвъртата долина ще ви трябва, а няма как внезапно да се научите как да се освобождавате. Необходимо е предварително да сте се научили на това до степен навик. Петата долина – долината на гръмотевиците При петата долина влизате в смъртта. Ако на четвъртата влизате в съня, тъмнината, то на петата – в смъртта. Ако ползваме съвременната терминология, на четвъртата влизате в личното безсъзнателно, а на петата – в колективното безсъзнателно. И възниква силен страх, защото губите индивидуалността си. В четвъртата долина сте загубили светлината, деня, но все още сте били в себе си. В петата губите самите себе си – не чувствате, че ви има, разтваряте се и се разсейвате в пространството. Чувството ви за собствен център започва да се замъглява и губи. Когато влизате в смъртта, в колективното безсъзнателно възниква силен страх и нетърпима мъка – мъка много по-силна от тези, които някога сте изпитвали, защото възниква въпросът: „Да бъда или да не бъда“. Вие изчезвате, а цялото ви същество страстно иска да бъде. Иска ви се да се върнете обратно в четвъртата долина. Там макар и тъмно все пак сте си били вие. Сега тъмнината се сгъстява още повече. При това не само изчезвате в нея, но скоро и от вас самите няма да остане следа. Отрицателната страна е привързаността към АЗ-а. Ето защо великите учители Буда или Джалаледин Руми казват: „Помнете анатта (не-АЗ)“ Суфиите я наричат фана (сливане с Бог), изчезване на човека. И трябва да се подготвите за това изчезване и не просто подготвени, а с дълбоко приемане. Великата радост е пред вас, защото всичките ви страдания са от егото. Самата мисъл „АЗ съм“, издава невежеството ви и поражда всевъзможни тревоги и проблеми. Егото – това е адът. Жан-Пол Сартр е казал: „Адът – това са другите“, но това е невярно. Адът си ти самият, адът е егото. И ако възприемаш другите като ад, то е благодарение пак на засегнатото его. Те ти действат на нервите и така в теб се отваря рана, която ти се струва, че всеки зачеква. Мисълта ти, че си особен, а никой не се съобразява с това, ти причинява болка. Изчезне ли мисълта за твоята особеност, или както дзен казват: „станеш ли обикновен“, ще можеш да преминеш тази долина леко. И така, отрицателната страна е привързаността към АЗ-а, а положителната – отпускане в неАЗ-а, в нищото, съзнателна, радостна и доброволна готовност за смърт. Шестата долина – долината на пропастта Човекът изчезва. Докато на петата е изчезвал, сега вече го няма. Човекът е паметта за миналото и тя изчезва. В петата долина той влиза в смъртта, а в шестата вече е умрял и го няма. Ето защо тази долина се нарича долината на пропастта. Това е най-мъчителната долина, защото е шестата, т.е. предпоследната. Човек се потапя в дълбоките мъки на небитието, на нищото. Той не може да повярва в това, защото в известен смисъл го има, а в друг – го няма. Парадоксът е в апогея си – има човек, а и няма човек. Виждаш собственото си тяло, но си умрял и въпреки това виждаш. Всички минали представи за АЗ-а са умрели и възниква нова представа за него. Смъртта идва и човекът изчезва. Това е нещото, което християните наричат разпятие, индусите – самадхи, а в дзен – сатори. Отрицателната страна е жалостта. Трябва да запомните това. По време на разпятието, Исус проявява две страни. Първоначално с питащ поглед към небето казва: „Защо ме изостави“, което е отрицателната страна – жалва се. Умира, а помощта не идва, въпреки надеждата. Тази отрицателна страна е свойствена дори за Исус. Положителната е дълбоката благодарност. При положително отношение, човек забравя миналото, уповава се на бъдещето и вярва. Дошло е последното изпитание и той чувства благодарност „Нека бъде воля твоя“, което е и направил Исус. Той е проявил и двете отношения – първоначално отрицателното, което е много по-човешки и поради което го обичам за човечността. И колкото пъти е казал: „Аз съм син Божи“, толкова и „Аз съм Син Човешки“. Той е бил вечността, влязла във времето и необятния, стъпил в света. Принадлежал е и на света и на безграничното. И всеки Учител, Майстор също толкова принадлежи на двата свята. С това „Защо ме изостави?“ издава своята човещина, но сигурно в същия миг се е засмял и разбрал човешката си ограниченост, поради което и я отхвърля. Веднага казва „Да бъде Царството Ти, да бъде волята Ти“. Благодарността е изцяло заявена и себеотдаването е цялостно. Сега вече нищо не е останало. Исус умира като Син на Бога. А отстоянието му със Сина Човешки е толкова малко – за части от секундата се превръща от човешко същество в Бог. В мига, в който жалбата се превръща в доверие, ти от човешко същество се превръщаш в Бог. И вече се молиш: „Да бъде волята ти“, защото егото липсва и себеотдаването е пълно и липсва собствената воля. И ето че идва последната, окончателна. Седмата долина – долината на химните и празника В седмата долина става възраждането, възкресението. Ето какъв е смисълът на християнското Възкресение. Христос се ражда отново в тялото на славата, в светлината, в божественото тяло. И сега вече няма отрицателно или положително, двойнствеността липсва. Човекът е един, а единството е постигнато. Това индусите наричат адвайта. Човекът е в Източника си, станал е това, което е търсил, за което се е стремил и борил. Човекът е парадокс. Той не е този, който е, а който още не е. В деня, в който постигнете висшето, в сърцето ви ще се роди смеха, защото се разберете, че винаги сте били такъв. Просто досега не ви е било известно. Бъдещето вече е живяло във вас, просто е било скрито и е трябвало да го откриете чрез тези седем долини. Това е прекрасната карта на суфите.

През целия си живот Ницше търси нещо ново, разбира, че западния свят удобно е забравил Бог и стигнал до задънена улица. Разработва различни теории, преминава през краен песимизъм до залагане на волята и властта в човека. “Взираш ли се дълго в бездната, тя ще започне да се взира в теб...“ Търсил е смисъла на живота, борил се е с хаоса... в себе си... https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_Ницше “През 1934 г. нацистите се събират в Нюрнберг да чуят своя фюрер. Събитието е запечатано във филм, поръчан от самия Хитлер. В нацистките думи и ритуали ехтят мислите на Ницше. Филмът е озаглавен “Триумф на волята“. В началото на филма Хитлер се спуска от облаците, като Заратустра. Той е “уберменш“ /свръхчовек/, идва от планината с новия морал, а стадото го приветства...“ Ницше застъпва теорията за властта и стремежа на всеки към нея, дори на малкото дете. Той презира слабите, болните, смята, че състраданието и концентриране в слабостта и немощта води до посредственост... Интересно е, че преди да го затворят в лудница вижда на улицата как един кочиаш бие коня си. Ницше плаче и прегръща животното. Проявява акт на състрадание... “Свръхчовекът предлага система от променени християнски ценности. Държавата ще наложи волята на най-силния и ще унищожи слабия и беззащитния в името на по-велика раса... Идеите на Ницше се асоциират с националсоциализма. Алфред Бамлер казва - “Когато крещим Хайл Хитлер!, поздравяваме и Фридрих Ницше...“ Ако Ницше беше доживял това, щеше да се ужаси... Но свръхчовека на Ницше не е майстор на евгениката, а на потенциала ни. Волята му за власт не зове към национализма, който презира, а е признание за стремежа ни да преодолеем ограниченията си. Ницше открито се е противопоставял на антисемитизма. Нацисткия Ницше е бил жалка пародия... Ницше е бил наивен ако е мислил, че няма да го разберат криво. Злото най-много обича вакуума, а остроумните и двусмислени афоризми на философа, могат лесно да се експлоатират от злото... Ницше вярва, че хаосът от културни предпочитания или личният избор на всеки ще запълнят празнината. Тя е гибелна в очите на природата, защото увековечава ценностите на “стадото“, които той толкова презира. Най-смразяващата визия на Ницше е за човечеството от постхристиянския свят. Той нарича тези народи “последните хора“ и за тях запазва най-пламенния си гняв. Тези хора ще обърнат гръб на идеалите, в името на удобството. Ще живеят сиво и ще ограничават изблиците на радост и мъка. Главната им грижа ще е тривиалното и нарцистичното и ще живеят кротко и посредствено, като се самозалъгват, че са щастливи. Ще се подлъжат по “удобната религия“...“ “В търсене на съкровището“-филм на Виазат Хистори Мисля си за великия ум, поел абсолютната власт и какво се случва, когато липсва християнското милосърдие, любовта, милостта и прошката, за които ни говори Учителя. Да приемаме и с “Ново-разбиране“ да погледнем на света. Или за “Разумното сърце“ /https://triangle.bg/books/1924-02-10-19.1996/1924-03-30-19.html /, което се е смирило и търси новите простори, “нова земя и ново небе“... Т. е. ще разсеем страха на Ницше от посредственост и загуба на смисъл, просто ще ги потърсим другаде..

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Imashe_Chelovek/13_Dobur_den.mp3 Обяснения върху обстановката на залата за събрания Дадени при първото въвеждане в нея на 6|19 агуст 1919 г. — Преображение, 7 ч. сутринта. Задръжте в паметта си обстановката на стаята, тъй както си е. Това са неща наредени по известен закон. Всяко нещо тук има своя смисъл, нищо не е излишно. Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни; зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел ; розовата — сърцето ви да е изпълнено с любов; синята — умът ви с вяра; портокалената означава проявление на физическия живот. Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека — как той е започнал живота си. Другата картина — пентограмата — показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа, Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил, минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал чрез любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, посл ще слезе в пътя на истината, и тогава веч ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината — това е пътят, през който човек се възкачва. Надписът на пентограмата е: в изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез мждростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез истината е силата на човешката душа. Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да всаждате в вашата душа всички други добродетели. Само по този начин може да се развиете и подигнете. За да бъде човек силен в света, трябва първо да започне с любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през любовта. Чрез мъдростта човек е научил Божиите изявления към него... Обяснения_върху_обстановката_на_залата_за_събрания

Следващият път ще пишете върху влиянието на музиката в Живота. Понеже това е един общ клас, вие всинца не сте еднакво подготвени, не схващате предмета еднакво, имате разни разбирания. Онези, по-ненапредналите ученици, мислят, че са равни на онези, които знаят, и се заражда по някой път една малка дисхармония. Онези, които не са израснали, трябва да се учат. Тук не е място за развлечение, а ще мислите. Тук учение трябва, тук се изисква сериозна мисъл. Като кажем сериозна мисъл, страх да няма, не. Най-малко пет-десет минути на ден ученикът трябва да се спира да мисли. Може да мислите върху разни предмети: някой път имате някоя болка – мислете именно защо страдате; имате неприятности в живота си – мислете защо имате тези неприятности, кои са причините и обективно да ги разрешите, а не да казвате: „Аз съм нещастен, обществото е такова, Господ такъв ме е направил.“ Това не е философия, това не е разрешаване. Тази философия е на птиците, те разрешават по този начин – птицата, като я подгони някой сокол, спре се при някое дърво и казва: „Тук е спасението.“ Или някой лалугер, като види човек, скрива се в дупката. Ще ви кажа един пример: на нивата на един турчин се завъдили няколко хиляди лалугери; казват му: „Ей, Хасан, нивата е изядена от лалугери.“ – „Тъй ли?“ – отива той, вдига пушката си, туря сачми, за да се разправи с тях, обаче щом вдигнал пушката, всички се изправили на задните си крака – няколко хиляди лалугери. – „Ха, значи вие ме признавате за господар – казал турчинът, – харизвам ви живота“ – и свалил пушката, и те се върнали. Хасан разбира причината, че те го признават за господар, обаче тия лалугери искат да знаят какви намерения има човекът. Обаче Хасан разсъждава тъй: „Признавам погрешката си, затова ме извинете.“ Сега вие, като влезете в Окултната школа, очаквате да станете човек, да се подготвите за окултен ученик. Да, но ум трябва – много досетлив ум трябва на окултните ученици. Не трябва да изопачавате някои факти, окултизмът не позволява да се изопачават фактите, всеки факт трябва да се тегли със своята тежест, ни повече, ни по-малко – Природата му е дала цена. Ако вие не се научите да разсъждавате тъй, знаете ли, че някой път си давате по-голяма цена, отколкото заслужавате, а някой път си давате по-малка цена, отколкото сте в същност – и двете са крайности. Та се поражда известна дисхармония, която спъва класовете, спъва се мисълта на Учителя. Защото учениците могат да спънат своя Учител, най-малкото могат да отбият течението. А като се отбие течението, техните градини ще останат неполети, нищо повече. Сега аз искам да ви запозная с най-елементарните неща в Природата и да ви покажа техния вътрешен смисъл, основата. Върху тази елементарна основа лежат по-нататъшните ваши познания, които ще имате. Защото в окултизма много окултисти са се повдигали много високо, има адепти, които са се качвали до Третото небе и оттам са се сгромолясвали с главата надолу. Които са почнали сами да минават в окултизма, ще ги пуснат, но после отгоре ще ги върнат назад, ще им дадат един хубав урок – през свещения път на Божественото училище без знания не се минава. Човек трябва да знае – знания му трябват, за да може да работи. Като кажа да знаете, то значи да можете всякога да проверите вашето знание, да го докажете, тъй както един ученик, който разбира своето знание – дадат му една задача и той започне да я разрешава, знае правилата, може да работи. Сега не смесвайте окултните истини с религиозните. И религията е един метод за възпитание на хората, но е един вътрешен метод. Църквата е един разсадник, а една Окултна школа, това е едно училище за по-напреднали души. На някои умовете са повдигнати, съзнанието им се е пробудило, за да могат да разбират основните закони, които действат в техния организъм, които действат в обществото и ръководят човешката еволюция. Сега, трябва да имате друго предвид: вие не можете да устроите вашия дом, да бъде щастлив, докато не разберете окултните закони; вие не можете да обичате приятелите си, докато не разберете тези закони. И затова ще се женят хората и ще се разженват, ще се сприятеляват и разприятеляват, ще се примиряват и скарват, а народите ще водят войни, докато не разберат ония окултни закони, които Природата е турила в основата на съвременното общество. Но на туй общество хората трябва да се подчиняват; ако не се подчиняват, тя допуска всички крайности, които сега съществуват – явяват се болести, които помитат здравето и знанието, което имат. Често едни малки болести отслабват паметта, помрачават разсъдъка, някой път се явяват земетресения, някой ураган, буря. Причината на земетресението сме ние, хората – хората със своите мисли стават причина да се явят земетресения. Да, и българите не са далеч от туй разбиране: когато в някое село в България се извършват престъпления, настава суша или градобитнини*. Постепенно, едно по едно като се изчистят тия прегрешения, дойде пак дъжд, а градобитнината престава. Сега ние всички сме свързани в Природата и така чувствително сме свързани, че можем да причиним и голямо добро, и голямо зло. И затуй Господ ни е турил натясно, не ни е дал голяма власт. Някой път вие искате да имате власт; при сегашното състояние, ако Господ би ви дал власт, вие щяхте да избесите цялото човечество – в някой ваш гняв бихте отрязали главата на някого без да искате и после щяхте да съжалявате. Сега, в окултната наука се изисква морална стабилност, а не обикновена стабилност. Абсолютна благонамереност се изисква от ученика – никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено. Защото щом злоупотребите, ония, които контролират (има Същества, които контролират), Господ няма да забави да ги изпрати да направят контрол и ще те накажат – тъй както в космоса има закони, които действат навсякъде, всичко се следи. Те ще те накажат, а после Господ ще те прости. Прощение има на погрешките, но извинение на погрешките няма, погрешките в класа трябва да се изправят. Сега ние няма да се спираме защо и за какво. Нашето желание е погрешките, които съществуват в класа, да се изправят, а причините, защо и за какво, за нас не важат. За нас важи да се изправят погрешките и ако се изправят, тогава вие ще се досетите... *градобитнина-унищожено, повредено Мисъл_и_действие