дана

Ето я книгата за теглене: Наркотична Зависимост от Олаф Кооб Аз споделям , също, мнението, че Любовта и душевната подвижност е нещо, което помага много във възрастта, когато отчуждението от света навлиза с пълна сила. Понякога страхът от непознатото навлиза в нас и ни отдалечава от всичко това, понякога не знаем какво да кажем или да направим.В такъв момент аз отправям молба за светлина и помощ към съответния човек от Духовния свят.Но в мен остава, въпреки това, усещането, че не съм направила достатъчно. Поздрав

На толкова много Светлина не съм се надявала! Благодаря ви - е малко! Поклон! Ако е възможно, бих искала да кача една книга, която моя приятелка преведе от немски преди години-Наркотична зависимост/Олаф Кооб/. Или пък, ако някой се интересува, ще му я изпратя по е-майл.

Мила моя, и аз съм се питала, каква е целта да се сблъскваме с безилието?Какво трябва да постигнем при това -Смирението?Вярата?Искаш да помогнеш и не можеш. Всяка вечер се отказваш, уморена от безсмислената борба и всяка сутрин ставаш с нови сили за нея. И това не е само за зависимостите. Една приятелка ми писа-трянба да се молим за всички, защото и бездушните са плод на същите тъмни сили. Тя е права.Дано само да не изгубим Светлината пред себе си! А за комуните в Испания съм чувала само добри неща.

Здравей Орлин, стиховете са мои, но , както писах са породени единствено от БОЛКАТА, а не от някакъв личен опит. Болката, че си отиват хора които аз изживявам като жертва на общественото бездушие. Независимо, дали те са приели тази жертва като карма още в Духовния свят или не! И наистина не знам за кого ме боли повече-дали за тях или за всички, които стоят от "другата страна", от страната на бездушието и по този начин склерозират в душата си, сковават всики импулси на Любовта и от там... знаем накъде! С бездушието не се свиква. Така че, когато, макар и малко късно, защото по това време, когато тази тема е била актуална във форума ме нямаше в Бг., прочетох мненията по нея, получих импулс да внеса още нещо, нещо противоположно в него. Пък и аз нося такава чувствителност, че не ми е възможно да отминавам неща, като тези. Извинявам се, ако съм внесла някакво недоразумение

Скъпи Орлин, стиховете са мои. Родиха се преди 8-9 години, когато пред очите ми си "отиваха "момчета и момичета, без още да имат шанса, да разберат защо са тук, на Земята. Те са породени единствено от болката на душата ми, както и Петицията за основаване на училище на базата на валдорфската педагогика, чиито линк също пуснах във форума, в помощ на едни други деца, също така неразбрани и също така отхвърляни от "хуманното" ни общество. Безкрайно ти благодаря, дори и неизказана напълно, светлината на съпричастността ти озари душата ми.

Прочетох мненията във форума по тази заключена вече тема и ми идва да изкрещя: Мен , пък, въпреки кармата, въпреки свободната воля, ме боли душата, защото съм човек и съм сестра на всички, които си отиват по този начин и за всички, които остават в своето безразличие. ИЗПОВЕД Аз съм наркоман! Да! Аз отивам при вас, за да дам поредните си крадени пари. За да си купя глътка въздух! Глътка въздух,която ме убива... Отивам да си купя Слънце, Което не свети за мен в този Свят! Свят,създаден от моята майка и моят баща! Аз съм наркоман!Да! И отивам да поема поредната глътка светлина В мрака на изоставените мазета и руини- Там,където пикаят плъховете и бездомните кучета; Защото Бездомник съм и аз! Нямам родители, Защото ме изгубиха в детските ясли! Нямам идоли, Защото само парите са идол тук! Нямам религия, Защото тук тя е порнография! Нямам дом, Защото го запалих!... Нямам приятели, Защото тези,които са с мен Ме търпят, за да съм като тях, А тези,които са срещу мен Ме търпят за да си напомнят колко са супер! ...Нямам живот- защото всеки път,когато глътка въздух поемам- тя задушава живота в мен... Защото моята глътка въздух е моето бягство от Битието, Защото моята глътка въздух Е моята земна смърт! Ти, Отче, който си на Небето- Не ми помагаш с това,че безпристрастно гледаш Как ще дойда при тебе Преди да съм разбрал ЗАЩО СЪМ ТУК! Не зная да се моля, защото не съм научен; Но знам,че те има! За това се обръщам към тебе: Господи, Направи нещо за моите малки братчета и сестри- Тези, в чиито очи още свети чистотата на Небето И светлината на Слънцето! Направи нещо – по тази красива Земя Да ходят красиви хора! Защото нашите майки и бащи Я направиха черна ... И сега дори сълзите от нашата смърт не могат да я осветлят. И тогава ,може би,дори и за мен да има шанс? Да! Аз съм наркоман! А кои сте вие? Когато го разберете, Тогава, Дори,може би и за мен ще има шанс...? Да Аз съм наркоман! …. Денят за мен ,бавно си отива. Болка и страх вледеняват кръвта във вените .Очаква ме нощ,изпълнена с ужас - А ако не си доставя поредната доза?!... Тялото ми се повдига с мъка.Тежи като на стогодишен старец.А съм само на 16... Нямам пари. Не мога да работя такъв,какъвто съм. Нямам вече какво да продам-всичко ценно е в ръцете на търговците. Трябва да изпрося нещо. Или да открадна... Зъл съм в своята безпомощност.Гладът напира и нищо не е в състояние да го прогони. Аз отивам към поредната доза- хлябът мой насъщен. Отивам да спася себе си. И вас! Вас, спящите ! Какво знаете вие за мен? Аз зная всичко за вас. Аз ви помня,- вие минавахте покрай мен, Когато големите обръщаха джобовете ми за да ми вземат парите за закуска И отминавахте; Вие минавахте край мен,когато от сутрин до вечер висях в залите с електронни игри. И отминавахте; Вие минавахте край мен,когато свит в някой ъгъл дърпах първата си цигара И отминавахте; Вие минавахте край мен ,когато поредния пласьор ме зарибяваше И отминавахте; Вие минавахте много пъти покрай мен... Така, Както сега минавате, когато в някое , но не вашето, мазе си слагам поредната доза И отминавате... Какво ви засяга това? Вие дори не ме виждате. Защото ако се вгледате в мен,тогава,когато гладът е утолен Ще видете Как върху раменете си нося цялата тежест на вашето минало, Как вашата немилост притиска нозете ми в Майката –Земя, Ще видите очите ми,които се молят. Толкова добри, колкото бяха тогава,когато ме подминавахте в моето детство. И само блясъка на предстоящия живот го няма в тях Погълнала го е една бездънна БЕЗДНА, която моли:Помогнете ми! И въпреки,че съм издигнал стена между вас и себе си-цялото ми същество крещи: разбийте я и ме спасете! Но вие не виждате очите ми- Нито тогава, нито сега поглеждате във тях. Не мога да ви мразя във вашето безразличие. Не мога да бъда нито яростен,нито зъл към вас. Не мога да изкрещя: Майки,събудете се! Бащи,къде остана мъжката ви сила?! Не мога дори да се боря... След поредната доза... Мога само бавно да умирам пред очите ви... Нямам дори силите да ви пожелая: Спокойни сънища, братя и сестри, бащи и майки...!

Благодаря на всички. Не върви много добре, но аз се радвам на всяко разцъфнало цвете!

Моля, подкрепете! http://bgpetition.com/valdofsko_uchilishte/index.html

Моля, подкрепете! http://bgpetition.com/valdofsko_uchilishte/index.html

Новите деца 1. Eпохата нa Водолея Много от хората, интересуващи се от езотеричнотo, вече знаят, че човечеството навлиза в една нова епоха – "Епохата на Водолея". Водолеят се управлява от планетата Уран - властелинът на науката, изследванията, на проучванията и експериментите. Тази епоха е свързана с нови открития, които би трябвало да доведат до реформи във всички области на живота – образование, медицина, социална сфера, и т.н. Един нов импулс в областта на възпитанието би могъл да доведе до една нова култура на общуване. Астрологията показва, че на всеки 2000 години небесният ред се сменя и това води до големи промени на земята. Според астролозите човечеството е преминало през шест периода на развитие. Понеже става въпрос за огромен отрязък от време - 25 868 години, точните им граници не могат да се определят с точност и е възможно да се препокрият с няколко десетки, а дори и сто години. Епохите се припокриват частично, точно както някои части на зодиака се застъпват в небесата. Ако разделим числото 25 868 на 12, получаваме 2100 - толкова години средно продължава една астрологична ера. Първата епоха на Лъва - символ на оплождането и сътворението, продължила от 10 000 до 8000 г. пр. Хр. Ерата на Рака - от 8000 до 6000 пр. Следва епохата на Близнаците (6000 до 4000 пр. Хр.) ;ерата на Телеца (4000 до 2000 г. пр. Хр.) ;Овена, символа на бог Арес ( 2000 г. пр. Хр. до 1 г. от Хр.) ;Рибите , която е започнала преди 2000 години и в която живеем ние. Тъй като Земята се движи в обратна посока на зодиака, от известно време навлизаме все по-дълбоко в епохата на Водолея. Това, че живеем в едно особено, преходно време, когато много неща се променят така бързо, както никога до сега, вече осезаемо, макар и все още не напълно осъзнато, се усеща от много хора. Ние преживяваме едно време на вътрешни и външни катаклизми, които излизайки от рамките на личните тргедии, водят до рушенето на правила и догми в самото общество. Много хора по света изпитват недоволство от порядъките, които господстват в социалния живот. Остарелите закони, норми и институции не могат вече да решават пълноценно проблемите на обществото, което обаче не може да се освободи от инерцията на „старото” и не намира душевни сили, за да тръгне по един нов път. Как, всъщност, се формира новото, което идва в света, за да замени една вече остаряла обществена система? То се формира единствено от качествата на хората, представители на съответното време. А това означава, че е необходимо да се появят нови хора, които мислят по друг начин. Хора с нова физическа, интелектуална и духовна сила. 2. Поведенческите проблеми при децата – болестни състояния или нови способности Дали епохата на Водолея е вече настъпила или предстои е въпрос, но сред педагозите, лекарите и психолозите е факт , че : „Деца с нови, особени способности буквално са устремени днес в света. В много от тях, за съжаление, хората виждат болезнени отклонения от нормите и ги подлагат на всевъзможни терапевтични процедури. Моите предположения, основани на многогодишния ми опит, които изказах в 1995-1996 година, днес напълно се потвърдиха. Аз нарекох това явление: „Извънвремева специфика на способностите”, защото още не е дошло времето,за да можем с увереност да определим това, с което се сблъскваме. Децата, за които става въпрос, слизат на Земята по такъв начин, че можем да говорим за отклонение в разположението на телата на човека. Но тези отклонения, в никакъв случай, не говорят за болестно съсътояние, а само за изменение на съзнанието” Това са думи на Хениг Кьолер, водещ изследовател по въпросите на детството , казани в интервю с него, публикувано в брой №11/2001 на сп. „Гьотеанумът”, които ние като педагози не можем да отминем с безразличие. Във все повече семейства се раждат деца, които родителите смятат за трудни, неадекватни, неуправляеми. Все повече деца, идват в училищата във всички краища на света и със своето поведение поставят педагози с многогодишен стаж в едно състояние на безсилие. Сблъсквайки се с нещо ново и непознато за тях, те не могат да намерят решение на проблемите, които поставят тези „неудобни” деца . Звездни или индигови - това са деца , които не се вместват в никакви рамки, не признават никакви авторитети, не искат да следват общоприетите норми. Опитите да ги призовем към какъвто и да е, вече установен ред не водят до нищо. Общоприетата система за поощрение и наказание не действа при тях. Не могат да бъдат мотивирани да направят нещо, което смятат за безинтересно с никакви облаги, които биха получили срещу това. Те идват с едно чувство за собствената си значимост и със своето поведение , като че ли, ни казват:” нашите знания са ни достатъчни, ние знаем това, което вие искате да ни научите”. И действително, много често можем да наблюдаваме, че когато пожелаят, те наистина изкарват навън това знание, което ние си мислим, че няма откъде да са получили. Хениг Кьолер казва за тези деца: „ При хиперактивните деца ние намираме всичките качества на „човека от бъдещето : подвижност в много висока степен, многостранност, богатство на идеи, общителност, техническа надареност, предприемчивост, поемане на риск. И въпреки това , тях не ги харесват, защото към всичко това се прибавя и тпхната „дива страна” – вродена антиавторитарна позиция в живота, свързана с повишено чувство за справедливост. Това не е подходящо за един свят, който стои на една позиция от „нов конформистски универсален тип” - типа на съгласяващият се човек. Обикновено казват, че на малките нарушители на спокойствието „не всичко им е наред с главата…” Тези деца показват едно голяма душевна подвижност. Може да се каже, че те са гениални в нещо, докато към друго са абсолютно невъзприемчиви. Те са очарователни и обаятелни, но и непоносими с тяхната настоятелност и неизчерпаемост. Могат да показват агресия, но същевременно да са невероятно нежни. На моменти показват голяма хитрост, но като цяло са изключително простодушни, което е и причина да ги третират като „емоционално незряли”. Ако се попитаме, обаче, какъв е нашият критерий за една емоционална зрялост, ще се върнем отново към това, че „няма никакъв друг критерий, освен общоприетите норми”. Ние знаем какво може да направи човек, съхранявайки силите на детството си за дълго време и въпреки това се стремим да превърнем, колкото се може по-бързо децата ни в това, което на нас ни е удобно-разумни, самостоятелни възрастни. Тези деца са интелигентни и надарени. Но това, което се наблюдава при тях е една особена интелигентност. Руският учен и терапевт, д-р по психология, един от водещите специалисти в света по регресивна терапия и изучаването на преражданията, автор на десетки новаторски методики в психотерапията, д-р Шадрин пише за тях: „Това, което ги отличава от надарените деца, които от малки могат да оперират със сложни категории, но с такива, които са научили тук, от света на възрастните, децата на Светлината,- /както той нарича новите деца/, -ползват категории и изказват такива разсъждения, които ни се струва, че няма откъде да са научили, което доказва, че тези деца не са просто надарени, а това е едно ново явление появяващо се сред човечеството.” В очите на тези деца има нещо, което е неприсъщо на обикновеното дете. Г.Кюлевинд пише в книгата „Звездните деца”: „По време на моята работа върху книгата ми се случи следното: При регистрацията ми на летището в Хамбург пред мен чакаше една млада семейна двойка , майката държеше в ръце малко, едва 3 или 4 месечно бебе. Неочаквано малкият се обърна и ме погледна. Той ме гледаше директно в очите и аз бях потресен, защото това не беше поглед на бебе, а на един съвсем себесъзнателен възрастен, а имено един изпълнен с мъдрост поглед, който гледаше през мен. Такъв пронизващ поглед бях срещал още преди при хора с тежка форма на аутизъм. Този спомен не ме напускаше и аз си спомних и други подобни погледи, които бях срещал при деца, а също и при възрастни. Тогава си спомних колко често учители и възпитатели в детски градини ми се оплакваха, че , все по-често се срещат с трудни, но същевременно особено надарени деца. По същото времеми попадна и книгата за така наречените” деца индиго”, а също и книги на Хениг Кьолер . И на мен ми стана ясно: Едно ново поколение деца настъпва от почти двадесет години (в началото отделни предвестници) все повече към земята и това е най-значимото събитие на нашето време.…“ 3 „Имало едно време един птичи двор, в който се родило едно малко лебедче” Това, че тези деца се проявяват като независими и непоколебими, когато искаме да ги „напъхаме в калъпи и схеми”, както пише Каролина Хеенкамп в своята книга „Децата на новата ера” и че не са готови да приемат унижението от подчинението, което родители, и педагози изискват от тях, ги поставя автоматично в позицията на трудни деца . Tова е, също така, една от причините те да се адаптират трудно в колектив . Обаче „… всеки човек е сложен, - пише Михаела Гльокер, - когато не го разбират. А при този, който не се чувства уютно, се повишава стремежа към провокационни дейности. Това означава, че такъв човек много по-лесно излиза от себе си и реагира негативно на обкъжението си, отколкото този, който се чувства приет и разбран.” Това е също така една от причините тези деца да показват една трудна адаптация към колектив и трудности при усвояването на дадена учебна програма. , Като следствие от това рано или късно, родителите, често под натиска на педагога, ги водят на лекар или психолог, който обикновено констатира, че нещо „не е наред”, че нещо „излиза извън рамките” на познатото и наученото и единственото усилие се насочва натам да облечем това „непознато” в нови понятия и да го отстраним, като се опитаме да го доведем до нормалното . Докъде стига познанието на специалистите днес, може всеки сам да прецени, изхождайки от своите лични опитности и наблюдения? Р. Щайнер пише в „Общото човекознание като основа на педагогиката”: „…Ако днес някой вземе каквото и да е съчинение, боравещо с психологически понятия, веднага ще открие, че тук съдържание просто липсва. Всъщност психолозите само си играят с понятия. Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер. И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия.Ккогато определяме нещо като нормално или не, ние изхождаме единствено от нашите представи за това, образа, който ние сме си създали за нормално… „ Макар и това да е написано в началото на вече отминалия век, нека не забравяме, че Р.Щайнер „сваля” знанието, което излага в книгите си, от един истински, непреходен свят на Духа, както и това, че Антропософската наука е наука на бъдещето. А за това, че нещата не са се променили много във времето говори факта, че съвременната психология, подкрепяна от психиатрията се отнася към пациента, все още, като към един външен обект върху който може да се въздейства корекционно отвън, а не като към духовно-душевна Индивидуалност, която може и трябва да бъде привлечена като участник в един диалог. Диагнозите се поставят на базата на система, която се основава единствено на тест-диагностиката на отделните нарушения. Така най-често се стига до диагнози като - ADHD– синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност или атипичен аутизум. Много често се предписва препарата риталин, след който децата действително стават по-спокойни и управляеми, но „същевременно води до загубване на фината им сетивност и необичайната им чувствителност „- казват специалисти, занимаващи се с така наречения “индигов феномен.” И така освен въпроса -безвреден ли е този препарат, доколкото препаратът риталин (метилфенидат) се приравнява към наркотиците и дори е забранен за внос и разпространение в някои държави, възниква и въпроса, който от духовна гледна точка може да се окаже много важен – какво се изгубва в еволюцията на човека за сметка на приспособяването му на към настоящите условия. 4. Особената чувствителност на „новите деца” – път към една нова форма на съзнание Дали тези деца са с „някакво разстройство” или светът, към който се опитваме да ги нагодим е „разстроен”, трябва всеки да си отговори сам. Но, който дори веднъж е имал възможността да се докосне със сърцето си до бликащата творяща жизненост и всеобхватната, всеопрощаваща любов на тези деца, той и не би помислил да я заменя с възможността за една адаптация към днешния свят . Toй може само да помага, тази творческа активност и тази животворна любов да се проявява в света. Това, че отношенията с любов имат такова голямо значение за новите деца, твърди и д-р Шадрин в книгата си „Децата на светлината”: „Много хора даже не осъзнават, че децата на Светлината идват към нас с напълно открити сърца –сърца, открити за космическата любов.” Една от причините за това е и че тези деца притежават една по-висока осъзнатост и будност, още от най-ранна възраст. За необикновенната осъзнатост на новите деца говори и забелязания много ранен контакт с очи, който те осъществяват. Г. Кюлевинд го потвърждава: „Първото, което прави впечатление на родителите след раждането е твърде ранния контакт с очи, най-често, веднага след раждането.” Много от децата, пристъпват прага на училището в първи клас със страха от новото, непознатото. Колкото по-осъзнато и „будно” е едно дете, толкова по-силни са тези възприятия и този страх, толкова по-осезателно се изживява всяка една болка. Точно поради тази причини съвременният човек е полуспящ в областта на ритмичната система и спящ в с-мата ВВО-крайници. От Антропософската наука знаем, че мислите и чувствата могат да нараняват така с образите, които създават , както във физическия свят нараняват ударите, нанасяни с физическия носител. Разликата е, че можем да видим един счупен нос, но не и душевното нараняване. Освен много чувствителното самосъзнание и усещане за самите себе си, тези деца проявяват тази осъзната чувствтелност и по отношение на обкръжаващия ги свят. „ …Освен това – пише Георг Кюлевинд, -те са много чувствителни и в двете посоки: към самите себе си и към това, което се отнася до хората около тяхt….“ Обвивката на егото, която отделя човека от обкръжаващата го среда и го кара да се чувства като самостоятелно същество, отделено от другите, е оформена така при тези деца, че това се проявява отново като един проблем в отношенията им към обкръжаващия ги свят. Те чувстват болката на другите същества около тях като своя болка и това, заедно с чувството им за справедливост и „добро” ги води до едно страдание, изливащо се навън под различни форми . В случая става въпрос за една душевна ранимост и болка, подобна на тази при децата с истерични тенденции. Р.Щайнер ни описва в „Лечебно-педагогогическия курс” болката, която чувстват децата , имащи „истерични тенденции” . Той пише, че като, че ли при тези деца кожата не изпълнява своята функция за граница на тялото. Новите деца, обаче, имат повече душевни сили и твърдо „заявяват” с поведението си кои се Те не отстъпват пред страха, че ще бъдат наранени и не се страхуват да отстояват своето. Те са носители на една по-особена астрална чувствителност към обкръжаващия ни свят, което е характерно за хората в една следваща епоха, когато тази способност ще се засилва все повече. В доклада си „Петата конференция”, описвайки бъдещето развитие на човека, Рудолф Щайнер пише: „На трето място,хората ще усетят интимно,в тях самите,чувствата,изпитвани от другите. Ролята на говора ще бъде тогава много важна,но не само тази на говора. Когато един човек ще се приближава към друг човек, той ще усеща в своето собствено дишане чувствата на другия. В бъдеще, диханието ще се ориентира към възприемането на чувствения живот на човека срещу нас. Един човек ще ни предизвиква учестено дишане, друг - забавено и според този по-забързан или по-забавен ритъм, ние ще знаем с какъв тип човек имаме работа. Помислете тогава, какви ще бъдат социалните връзки, колко интимно ще стане обществото на живота!” Тези думи на Щайнер насочват към една будност на ритмичната система и тъй както „главовият човек” идва от миналото, така, може би, бъдещето е на ритмичния човек. Георг Кюлевинд пише за една „оптимално„ изградена его-обвивка, която позволява на звездните деца, без да изгубват себе си в обкръжаващата ги среда, да запазват връзката с духовния свят. Той пише: „Изглежда при звездните деца „себеусещащата обвивка” не е така развита, както при „нормалните”, тяхното самосъзнание не е свързано с усещането за себе си. Това прави възможно проявяването на интуицията и интелигентността от една страна , а от друга тяхното любвеобилно отношение към околните, до момента, в който те, по някакъв начин не бъдат отхвърлени и на тази основа превърнати в „трудни„ деца. „ Каква способност в тях е причината за тази чувствителност, все още предстои да се разбере. Тук ще цитирам написаното от Р. Щайнер в 18 лекция по „Езотерична космология” : „В завършения Дух-Себе няма да има място за егото…. Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Училището и учителският авторитет Така или иначе, такава чувствителност води след себе си съответните проблеми. „ Затова на първо място е парещ въпросът: как може образованието на учителите да се пресформира в бъдеще? То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука. Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят. той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло стялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може даго придобие в живота между смъртта и новото раждан…е” Р.Щайнер, С.69, ГА296 Каролина Хеенкамп пише за тях:. – „Те изобщо не се нуждаят от родители, чиито представи за родителството са като досегашните. Училището, каквото е в момента, не им вършии работа. Обществените структури не им вдъхват доверие….” И така се поставя въпроса за учебните заведения и за това, доколко училищата имат право да им отказват обучение с различна мотивация, но с една основна причина, че те са „неудобни” за една система, в която от години не се променя нищо друго, освен нейното интелектуализиране. Защото, всъщност, наблюденията показват, че тези деца, не се поддават на обучение единствено по старите модели и най-вече на едно авторитарно възпитание. „Нашата педагогическа задача – пише Щайнер,- трябва да се различава от педагогоческата задача, която хората са си поставяли до този момент.. С 18, ГA293. Въпросът за това, доколко педагозите са готови да посрещнат нуждите на тези нови деца е много деликатен. Защото педагогът, освен, че е също една духовно-душевна Индивидуалност е и една личност, която се проявява, обусловена в своята тричност. Личността на педагога е обусловена и от фактори като собствен потенциал, обкръжение, наследственост, които влияят при формирането на всяко човешко същество в детството. Доколко той ще намери сили да излезе от антипатията или симпатията, да развие в себе си желание и стремеж към едно разбиране за същността на човек, способността да се абстрахира от вече изградения във възрастта „понятиен апарат”, за да интерпретира поведението на детето - всичко това е много индивидуално. Ясно е, че в света днес се налага една нова ситуация, когато старото образование и възпитание не могат да останат вече същите. Според специалистите, занимаващи се с тях, тези нови деца просто предпочитат да учат по начини, различаващи се от конвенци оналния образователен модел. Георг Кюлешинд пише: „Те намират нови, често по-ефективни пътища , за да научат или осъществят нещо.” С. 71 Следователно, ако педагогът стане истински творец, изпълнен с фантазия и желание да развива себе си и отиде дори по-нататък , и използва тяхната творческа фантазия в работата си, тогава тези деца разтварят своите невероятни способности, както за слушане, така и за комуникация. „ Те често се разстройват, защото много от техните оригинални идеи не могат да се осъществят. Много тежко понасят неуспехите и се затварят в себе си , като се отказват от своите намерения. Ученето наизуст, запаметяването не е желателно при тях , но учат лесно и с удоволствие чрез опити и експерименти” – пише Георг Кюлевинд. Какво се случва, когато тези деца дойдат на Земята и изживеят шока от действителността тук? Когато , родители или педагози , в стремежа си да ги адаптират на всяка цена към някакъв ред в училищната или обществена система си служат със средства, които не изразяват любов, а напротив - средства като наказания, грубо налагане на воля, а понякога и насилие? Тогава тези деца се превръщат, както пише Г.Кюлевинд : „ в трудни децав малки дяволчета”. Г.Кюлевинд разглежда много от случаите на нарушенията в речта, възмутителното поведение, проблемите с концентрацияата, аутистичните тенденции, като един „протест на човешката душа , протест против света на възрастните”. Много често тези, прекрасно осъществяващи контакт деца , „оглушават” и като, че ли отсъстват от ситуацията. Ако в следващата минута им кажеш, обаче, нещо, което ги интересува, се разбира, че те много добре са слушали това, което се е говорело. Или показват едно поведение на човек излязъл от себе си, като се опитват на всяка цена, дори и с буйство да избягат от „ъгъла, където са притиснати”. Но ако в следващата минута, човек „отстъпи „ една крачка назад и намери сили да подходи с хумор към ситуацията, те избухват в плач и се разбира, че техните повденчески реакции са , наистина , един начин на протест , начин на едно интелигентно дете да се справи със света на възрастните. Когато децата пристъпят прага на училището за първи път, би трябвало вече да са освободили силите за учене, с появата на новите зъби. Но как учат децата в тази възраст? Имат ли интерес към аритметичните задачи, към изписването на буквите, към това да се научат сами да си четат? Те учат от любов към учителя! Въпреки, че една различна от общоприетата методика, като напр. тази на валдорфските училища е благодатна за децата и тя оказва своето въздействие, дори и независимо от личността на учителя, възниква въпроса - достатъчна ли се оказва тя за новите деца, които идвайки на земята запазват една висока сензитивност . Това поставя въпроса, дали за тези деца е възможно да приемат педагога като естествен авторитет само, защото той е възрастен и е учител по професия! Дали за тях, които проявяват черти на бъдещия човек, е възможно изобщо да намерят естествения авторитет на педагога, за който пише Р. Щайнер? Георг Кюлевинд пише: „ За тези деца няма естествени авторитети – родители, учители – наложени единствено поради тяхното социално положение, дори когато са още съвсем малки. От друга страна, обаче, се поражда дълбоко уважение и любов , ако отсрещният човек заслужава. С думи като „Направи го, както и да е…”, при тях не се постига нищо , всеки опит на симулация се отхвърля от тях и води до презрение. Но те много ценят искренността, признаването на вината ако някой е сгрешил и оригиналността. Самите те са оригинални, искренни и не понасят лъжите, общуването с тях не представлява трудност , когато заслужиш тяхното доверие. Те винаги знаят с кого могат да са откровенни и с кого – не. ” По този начин отново стигаме до любовта и творческата фантазия, които могат да се приемат като качества на човека от една нова епоха. От характеристиките за тези, нови деца, които ни дават от педагози, психолзи и лекари, които използват в работата си, ние можем да си направим извода, че тези деца носят в себе си импулсите и силите на една Съзнателна душа, нещо, което човек изгражда нормално едва след 35-тат си година. Това са импулсите са справедливост и всеобща любов. Стремежът към вечната истина и добро. Хениг Кьолер пише също: „Чрез тези деца настъпва бъдещата култура на Духът-Себе, под формата на преобразената Съзнателна Душа.” Шестата културна епоха е още далече, но : „...всеки един Културен Период трябва същевременно да подготви, така да се каже, в своята утроба това , което трябва да дойде в последващия го такъв Културен период.” R.Steiner.;ГA159,С.301 Много загадки ни поставя днешното време с раждането на новите деца, които често съчетават в себе си любовта на децата с Даун синдром, ясновидството на децата- аутисти, способността на децата легастеници, за които четирите направления: ляво-дясно; горе-долу са с еднакво значение. „ Някой способности, с които се сблъскваме днес, ние още не разбираме . те ни се струват подозрително. Ние ставаме нетърпеливи. Това е същият рефлекс, какъвто е отношението към враг.” - пише Хених Кьолер. Какво можем да направим ние като педагози е въпрос, който трябва да си поставяме всеки ден и всеки ден да търсим нови решения, наблюдавайки, какво идва насреща ни, доближавайки се по един медитативен път до разбирането за тяхната същност. Те сами ще ни покажат Пътя ако ние, както пише Рудолф Щайнер , разглеждаме детето и неговите постъпки без симпатия и антипатия, ако успеем , водени от силите на емпатията да се доближим дотолкова до тези деца, че да се идентифицираме с тях, да почувстваме тяхната своеобразност, новото, което те носят в себе си, ако успеем да се освободим от чувството, че това, което знаем е всичко и дадем на тези деца правото да се включат със своя творчески потенциал и нови идеи в нашата работа. Вървейки по този път ние всеки ден ще се сблъскваме с една голяма противодействаща сила и всяка вечер ще си лягаме в леглото отчаяни от поредния неуспех да се доближим до същността на въпроса, който поставят тези деца. И въпреки това, всяка сутрин ще ставаме с нови сили, с нов импулс за работа и с още нещо, прибавено към нашия собствен потенциал, и ще започваме отново. В лекциите си за „Изкуството и неговата световна мисия” Р. Щайнер пише, че ” …днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите…”ГА 276 И ако ние като педагози оставим настрана този страх , въоръжим се с желанието да опознаем човека и ,както Щайнер пише, с необходимото „мъжество”, ако приемем дълбоко в нас думите на Р.Щайнер, че ” човекът вече съвсем не в толкова далечно бъдеще отново ще вижда, как физическият свят губи за него своето значение, и как, така да се каже, физическите неща ще избледняват, ще тяхната действителност, дори ако човекът още дълго време пребивава на Земята” , то тогава, може би, ще можем да разпознаем новото, което идва чрез тези деца и ще можем да ги приемем, такива, каквито са, без да се опитваме да ги” напъхваме” етерно отново във физическите им тела . И, може би, няма да е излишно, в този дълъг, труден път, да вземем за помощници и приказките : Имало едно време едно грозно патенце. Целият стопански двор го кълвял, обиждал и накрая го пропъдил далече. Намерил се добър човек и приютил за зимата скованото от студ грозно патенце. То порастнало и на пролет се превърнало в прекрасен, снежнобял лебед.

Има ли някой личен опит за работа с надарени деца и поведенческите проблеми,които съпътстват тези деца в социалните им контакти?