Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Хармония

Участници
  • Общо Съдържание

    219
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Хармония

  1. Има свестни жени!

    Но жалкото в случая е, че мъжете се страхуват от уверени, интелигентни и можещи жени! А само една такава жена би имала вдъхновението да превърне най-студената зима в лято, а лятото в най-красивата любовна история... 

    Но от друга страна, всеки мъж заслужава жената до себе си спрямо собственото си сърце! Така че нека всеки мъж да погледне първо в себе си...

  2. Здравейте д-р Първанов,

    Обръщам се отново към Вас с молба за коментар. 

    Става въпрос за жената, за която писах по-горе.

    За момента изписаните медикаменти са Депакин х 2т./дн. и Хедонин х 1т./дн. Приемат се от 10 дни. Но за момента не се вижда видимо подобряване на състоянието ѝ. Халюцинациите продължават, дори възникват още и още... Нестабилността в настроението също. Освен това, тъй като тя живее сама (не е семейна) и не желае никой да остава при нея вечер тя често не спи, а по цели нощи се разхожда... Започна да проявява агресивност към всички близки, които сме до нея (сестра ѝ и моето семейство). Но странното е, че към всички останали (приятели, съседи, познати) тя се променя тотално и показва съвсем друго лице.
     

    Дали е възможно това да не са подходящите лекарства за нея? Тъй като забелязах, че тя непрекъснато си осолява допълнително храната, а една от основните причини за поява на БАР е дисбаланс на Na в мозъка, като литият се явява негов модулатор. А активните съставки, в лекарствата, които тя приема са Na валпроат (Депакин) и кветиапин (Хедонин).

     

    Според вас, удачно ли е на този етап да се приемат допълнително Mg (за стабилизиране на настроението), вит. С (за облекчаване на симптомите), Омега 3,6 във вид на масло (за нервните връзки)?

    И не на последно място възможно ли е диагнозата да е друга - напр. Гранично-личностно разстройство (Бордърлайн)?

    Благодаря!

     

  3. Тази история със светкавичното откриване на DMS номер ми е много интересна, тъй като се осъществи за по-малко от 24 часа?!

    А когато се отнася за набиране на средства за спасяване човешки живот независимо на дете или възрастен са необходими месеци до половин година, за да се реализира...

  4. Здравейте, д-р Първанов,

    Извинявам се, че пиша в темата, но я намирам за най-подходяща.

    Моля, бихте ли препоръчали Ваш колега - психиатър, който да практикува в гр. Пловдив и/или гр. София?

    Става въпрос за моя близка на 44г., която е с диагноза БАР. В момента не се провежда лечение с медикаменти.
    Състоянието сега го определям като спешно, тъй като епизодите на мания с депресия се редуват изключително бързо.

     

    Предварително Ви благодаря!

  5. Здравей х.о.х.о,

    Моят съвет е първо да уважаваш себе си и своя избор, но добре би било да не те води мотива на твои познати, например, че точно там е най-доброто място за учене, защото е столица.

     

    90% от преподавателите пътуват и изнасят лекции в останалите университети в страната. А за остарялата материална база, мухлясалите учебници и закостенелият начин на преподаване в повечето държавни университети - да не говорим. Повсеместно е.

     

    Успех :)

  6. Едно допълнение към всички, които се опитаха да ме убедят, както тук в темата, така и на ЛС, че в България всичко е наред...
     

     

    Едва 5 процента от населението на България се намира в състояние на благоденствие. Тази новина съобщи при първото си посещение у нас писателят гуру д-р Дийпак Чопра. Той позова на глобално изследване на американската агенция Галъп, измерващо благоденствието. По този показател България се нареждала на незавидното 133 място от общо 146 страни.

    „У вас има само 5% процъфтяващи люде. 50% се борят с живота - трудно им е. А 45 на сто от населението откровено казано си страдат", коментира резултатите д-р Чопра, който заема позиция на старши изследовател в американския клон на агенцията.

     

    Той разясни, че благоденствието има много компоненти - кариера, социална реализация, финансово и икономическо преуспяване, достъп до здравеопазване и образование. В момента не повече от 20% от хората в света процъфтяват по тези показатели. Дания е първенец в класацията с 82% от населението, което е доволно във всяко едно отношение. На второ място е Канада. САЩ заема 14-о място с малко над 50 на сто благоденстващи хора.

     

     

  7. ideal_petrov
    След като толкова силно те вълнува числото 26 можеш да потърсиш мнението на професионален нумеролог. По книжарниците има и доста литература по темата.

  8. А вие, родители, как общувате с децата си?

     

    ❝ Ти си досаден и нетърпим и смятам за изключително трудно да се живее с теб… Не познаваш майчиното сърце – колкото по-нежно обича то, толкова по-болезнен е за него всеки удар от любимата ръка… Върви по пътя си, не желая да имам нищо общо с теб… ❝

     

    Грубост и разочарование четем в писмата на Йохана Шопенхауер до сина й Артур, когато той е на 19 години.  (Цитатът, който може да се причисли към: “никога не изричайте нищо подобно на детето си”, е действително писмо на майката до нейния син, публикувано в романа „Изцелението {на} Шопенхауер” от Ървин Ялом.

     

    Безразличие вместо любов, огорчение, огромна пропаст в отношенията между майка и син. Въпреки или благодарение на тези чувства Артур Шопенхауер се превръща в един от най-големите философи на 19-ти век. Философ, в творчеството, на който се намират повече ценни идеи, отколкото, на които и да е друг мислител, с изключение на Платон.

    Факт е, че децата са като огледала на родителите си. Факт е, че каквото повикало, такова се обадило – след години мислителят пише на майка си:

     

    ❝ Няма и едничък неприятен миг в живота ми, който да не дължа на теб. ❝

     

    Днес осъждаме подобни отношения, но сме свидетели на много примери за антагонизъм между поколенията и в 21-ви век. Нищо не се е променило в човешките нрави през вековете – свидетелства за драматични сблъсъци между деца и родители има и на площада, има и у дома.

    А дали въпреки всичко мъдростта е по-силна от яростта? 

     

    Независимо по какъв начин и в какви отношения сте създали или ще създадете Живот, всяко дете е проява на Любовта на Вселената към Вас. Създаването, отглеждането и възпитанието на дете е отговорност и благодарност за благословията, но и възможност да изградим нашите деца, като успешни духовни личности. Всяко наше чувство и мисъл е семе за изграждането на техните мисли, чувства и вярвания, които ще се претворят в живота им.

     

    Научавайки ги още от ранните им години, че всички преживявания добри или лоши, са част от личното им израстване, те ще откриват положителното във всичко, което им се случва. Защото истинската природа на човека е добротата.

     

    Говорете на децата си за Любовта - за обичта към себе си и другите, за обичта към Природата, защото няма по-надежден път от пътя на Любовта. Завещайте на децата си да виждат красивото във всичко около себе си. Така ще създадем една от най-важните връзки с децата си - духовната и в очите им ще видим онази частица от Бог, която е във всеки от нас. Защото този век принадлежи на тези деца - духовните!

    Ето, в това е магията да бъдеш родител. 

     

    Не очаквайте някой друг да възпитава децата ви, ако вие не сте изпълнили ролята си на родители. Бъдете здравата основа, бъдете родители с ясното съзнание, че вие сте почвата, от която ще израсне вашето дете като семе. 

     

    Поне така правят умните родители с много търпение, внимание и много, много Любов...  :3d_047:

     

  9. Здравей, Ивена   :)

     

    Тялото ни знае много неща за нас, то знае всичко. И се разболява с една единствена цел - да покаже къде е болката в душата ни. При теб, като и при повечето хора тя е минала чрез тялото.

     

    Най-общо казано според мен е, че е дошло времето да промениш своята нагласа към теб самата, да промениш начина си на живот. Което е най-важното при теб, защото килограмите са били само външна изява.

    Знаеш ли, че освен всички останали фактори един от първите за МетС, т.нар. Метаболитен синдром е песиместичната, тревожно-депресивна нагласа и негативната емоционалност.
    А едни от главните фактори тук освен подходящите храни (предимно алкални), протеиновото разтоварване, достатъчното количество вода - (ти пишеш, че посещаваш сауна и басейн, а пиеш ли достатъчни вода?), физическата активност, дихателните упражнения са автотренинга и позитивното мислене.

     

    Според мен трябва да спреш да бъдеш свръхкритична към себе си. Да спреш да търсиш неща и хора, с които да се сравняваш. Да бъдеш готова за промяна и да се обичаш безусловно. Така ще намериш вътрешно спокойствие и истинско удовлетворение.

     

    Вместо излежаването на дивана и гледането на ТВ, можеш да си направиш седмичен график с поставени конкретни цели, с които да поемеш отговорността пред себе си, че ще спазваш. Ти си ги изброила тук, а не ги спазващ, а защо?

     

    Quote

    Мога да кажа, че съм неудовлетворена не толкова от работата и от заниманията си, колкото от това, че нямам особен стимул в нея - не виждам например в близко време нещата да се развият в положителна, желана от мен посока. Може би от тук идва и липсата на енергия, тъй като желая да видя някаква надежда за положителна промяна (за мен работата е много важна част от живота ми).

     

    Надежда винаги има!

    Но ти правиш ли нещо, за да дойде положителната промяна, която искаш? Предварително си написала, че не я виждаш... 

    В книгата "Яж, моли се и обичай" авторката пише, че Бог има нужда от ръцете ни, за да усеща творението си.

    Ти имаш силите да започнеш...

     

    Успех   :sorcerer: 

    PS. Имам няколко въпроса. Трудно ли заспиваш? Имаш ли чести събуждания през нощта? Проблеми с венците, зъбите?

  10. StarScream

     

    Според мен трябва да излезеш от "филма". Да промениш отношението си към теб самия "знам, че съм тъп" - как разбра това, някой ти го каза или сам реши, защото просто не намираш отговор на въпроса си в момента?

    Мисля, че проблемът идва оттам, че може би някой не е оценил, така както си очаквал някое твое дело, (предвид възрастта ти, че си бил до скоро в у-ще, гимназия) и оттук идва едно постоянно сравнение с другите, в което се загубваш и изчезва възможността за реална преценка. Виждаш колко другите са най-, а ти колко не си... Откъдето следва, основното, че самооценката ти е занижена. Но забравяш нещо важно, което е, че всеки един човек е уникален само по себе си...  :sorcerer: 

    А колкото за таланта, Томас Едисън, го е казал много точно: "Геният е 1% вдъхновение и 99% работа."

  11. Отричайки Любовта се отрича Живота.

     

    А животът няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по Пътя. 

    А краят... той просто не идва, той е началото на нещо ново.

     

    Любовта е процес, а не статично състояние. Тя е вътрешното състояние на отваряне на Душата. Виждайки знаците, уроците и трансформациите, които тя носи, ние не се превръщаме в жертва и не я обвиняваме.

     

    Не случайно се казва, че всяка нова връзка е продължение на всички предишни, минавайки плавно на по-високи нива, ако то не сега, ще е някога. След време. 

     

    Всяка бивша любов съществува някъде във Вселената... Никога нищо не се губи.

     

    {Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите си, защото тези които обичат със сърце и душа няма такова нещо като раздяла.} ~Руми

     

    :3d_044:

     

     

  12. Обратната страна на майчината любов 

     

    Руската фотографка Анна Радченко посвети цяла фотосесия на свръхпротективните и властни майки. 
    Кадрите, разбира се, са хиперболизирани, но отразяват един проблем, който не е чужд и на българските майки.

     

    2091655-R3L8T8D-650-6.jpg

  13. Здравейте :)

    Моят съвет е да не се ограничавате да търсите само в града, в който живеете. Днес почти всеки човек използва компютър и и-нет.

    В подфорум "Психотерапия онлайн" пишат достатъчно добри терапевти.

     

    Успех!

  14. Образователна програма Гласът на здравето

     

    Lekcia_GARLO%282%29.jpg

     

    13.11.2013 г.

    Плевен, Военен клуб, ул. „Дойран” 77, Концертна зала

    Лектор: доц. д-р Александър Вълков, началник Клиника по УНГ болести, Медицински университет, Плевен

    Пловдив, Новотел Пловдив, ул. Златю Бояджиев №2, зала Пловдив

    Лектор: доц. д-р Диляна Вичева, УНГ специалист, Медицински университет, Пловдив

    14.11.2013 г.

    София, НДК, зала №9

    Лектор: д-р Христо Златанов, началник отделение, УНГ клиника, ВМА София

    20.11.2013 г.

    Варна, хотел „Черно море”, бул. „Сливница” 33, зала 1

    Лектор: доц. д-р Марио Милков, УНГ специалист, Медицински университет, Варна

    Велико Търново, читалище „Искра”, ул. „Бачо Киро” №2, Камерен салон

    Лектор: доц. д-р Александър Вълков, УНГ специалист, Медицински университет, Плевен

    21.11.2013 г.

    Бургас, хотел “България”, ул. „Александровска” №21, зала Компас

    Лектор: д-р Димитър Янев, УНГ специалист, ОПЛ, хомеопат

  15. Честит празник, български учителю!

     

    Онеправдан си ти днес, брате мой. Трудно свързваш двата края. Беден си. И дори си презрян. Колкото и да се трудиш, благодарност няма насреща. Учениците днес забравиха какво е ценно и поеха по нанадолнището. Забравиха, че ако теб те няма, те няма да прокопсат. Забравиха, че именно ти някога спаси нацията от изчезване по време на двете дълги робства...

     

    Забравиха историята и вярата. Забравиха за идеалите на предците си. И... оглупяха. Сега те имат други цели. Копнеят за пари, много пари. Не им пука за науките. Не милеят за училището, нито пък за родината. Не желаят дори да пишат на български. Интересуват се предимно от изгодата и удоволствията. Настъпила е безнравственост и бездуховност. И изглежда, че всичко е обречено. Но това е така само на пръв поглед. Бурята е голяма сега. Но ще премине. Ще отмине и само лош спомен ще остави.

     

    Затова ти сега не тъжи, брате мой. Защото ти си един малък герой. Напук на всичко ти остана. А това никак не е малко. Бориш се да оцелееш с малката заплата и вършиш достойно, велико дело. Тъй че не унивай. Бог вижда усилията ти и знае намеренията ти. А те са чисти, защото си тук. Много твои колеги оставиха учителстването и заминаха на Запад. Там те се превърнаха в слуги. Мъжете носят тухли и пясък. Жените чистят магазини и тоалетни. Казват, че се чувстват по-добре, защото са сити и облечени. Но всъщност са сломени. Сломени са и духовно, и физически. Но ти не се предаде. Ти си още тук. Сградата на училището образно се руши. Руши се отвътре. Прозорците и чиновете са счупени. Стаите са полупразни. Празни са и главите на учениците. В тях духа лют вятър. Цари безхаберие, пошлост, простотия. Неуютно е да се работи в такива условия. Но има и изключения. Затова и ти упорстваш. Опитваш се да изпълниш дълга си. Съпротивляваш се.

     

    И така и трябва. Не се отказвай, брате! Стой къде си и се бори. И да не си посмял да загубиш вярата си. Виждаш ли, днес е Дeнят на българските будители. Хиляди хора се сетиха за теб. Умилиха се. И се натъжиха. Но и се възхитиха. Възхитиха се от теб. Защото е видно, че ти днес си онеправдан, но не си станал за посмешище. И никога няма да бъдеш. Запомни това.

     

    Стой на мястото си и продължавай да учиш малкото български ученици на четмо и писмо. И да не си посмял да се откажеш. Ти си твърд и знаеш цената си. Тъй че, каквото и да ти донесе утрешният ден, няма да се предадеш.

     

    Честит празник, скъпи брате мой! Честит празник, учителю!

    Послепис

    Написах този поздрав толкова прочувствено, защото някога и аз бях като теб, брате.

    Някога и аз бях учител.

     

    Мартин Ралчески

     

     
×
×
  • Добави...