Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Eлф

Участници
  • Общо Съдържание

    4148
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    61

Репутация Активност

  1. Like
    Eлф reacted to Диляна Колева for статия, Притча за пчелата, планината Арарат и Синай   
    Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок – нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: „Защо стоиш настрана и нищо не казваш?“ Тогава тя се обърнала към Бога с думите: „Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля.“ Бог й отговорил: „Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед.“
    Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят. На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението.
    След грехопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос. Като дошъл ред до планината Арарат, да каже своята дума, тя отговорила:
    – Господи, малка съм и недостойна за тази работа.
    – Тъкмо затова – добавил Бог – на тебе ще спре Ной с ковчега си, върху тебе ще се съгради новият живот.

    Когато давал законите на човечеството, Бог поискал мнението на всички планини, да се произнесат, на коя от тях трябва да се извърши този акт. Една след друга планините се явявали пред Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? Защото се считала малка и не толкова красива като другите. Бог погледнал благосклонно към нея и казал: „Ти ще имаш първенство пред другите. Върху тебе ще съградя законът си.“


    И тъй, ако искате да спре на вас Ной със своя ковчег, трябва да сте скромни като Арарат. Ако искате да се поставят законите на вас, трябва да сте мълчаливи като Синай. Скромност се иска от човека той трябва да мълчи, когато големите говорят. На Арарат спря ковчегът на Ной, на Синай се дадоха законите на Мойсей.
    Пчелата, която също се взема за символ, представлява човешкия ум, Арарат представлява човешкото сърце, а Синай – човешката воля. Ако сте умни, ще бъдете като пчелата и ще събирате мед; ако имате благородно сърце, ще бъдете като Арарат, и Ной ще спре с ковчега си на вас и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бъдете като Синай, върху която се сложиха законите.
  2. Like
    Eлф reacted to Орлин Баев for статия, Модел на Успеха. Елементи от НЛП - Невро-Лингвистично Програмиране   
    Стойностни Елементи от Невро - Лингвистичното Програмиране

    Модел на Успеха

    1) Решете какво искате
    2) Действайте
    3) Забележете какво се случва
    4) Сменяйте тактиката, докато получите желания резултат

    Цел

    Конкретна
    Измерима
    Постижима
    Реалистична
    Навременна

    Формулирайте положително целта си; Поставете я в контекст; Изразете я с конкретни, сетивни термини; Изберете цел, която да можете да изпълните; Преценете честно какви ще са последиците от постигането на тази цел; Изберете си стойностна цел


    Формулирайте положително целта си

    Мозъкът работи така, че когато формулирането на една цел е отрицателно, ефектът обикновено е тъкмо обратен. Не – „не искам бъда беден”, а „искам да бъда богат”. Не „не трябва да се страхувам повече”, а „ще бъда смел!”

    Онова, което занимава мислите ни, волно или неволно се превръща в поведение и реалност. За да разберете какво не искате, трябва да си го представите и да го почувствате. Умът използва тези образи и чувства за даденост и неизбежно ги осъществява. Ако кажете на някого да не мисли за левия си крак, той просто трябва да мисли за него, за да знае за какво да не мисли. Когато се страхувате от нещо и мислено не го желаете, го преживявате в реалния си живот.


    Какво искам?

    Да знаеш какво искаш е рядко срещано явление. Изберете ясна и конкретна цел, която действително желаете и на която сте готови да се отдадете и следвате със сърце, душа и тяло.

    Поставете я в контекст – приземете я в реални условия:
    - Кога, къде и с кого искате да получите този резултат?
    - Искате ли този резултат през цялото време или е само моментна приумица?
    - Колко време ви е нужно за да постигнете целта си?
    - Сигурен ли съм че искам това?
    - Какво ще стане когато постигна резултат?
    - Какво всъщност искам?
    - С какво ще се промени животът ми, когато постигна целта си?


    Изразете целта си ясно, в конкретни сетивни образи

    Всичко създадено в света около нас, в началото е било само мисъл в нечие съзнание!


    Изберете реално постижима цел

    Съобразете се с реалните си възможности, с реалната ситуация! Постигането на цели означава да постигаш своите цели!


    Запитайте се

    - Какво ще правя, за да постигна тази цел?
    - Може ли нещо да ми попречи да постигна тази цел?
    - Мога ли да поема отговорностите и промените в ръцете си и да се справя?
    - Как да постигна целта си?
    - Как виждам себе си в процеса на постигане?
    - Какви възможности имам, за да постигна целта си?
    - Нужна ли ми е помощ?
    - Каква част от постигането на целта е в моите ръце?
    - Кога очаквам да постигна целта си?
    - Кога започвам да работя по нейната реализация?


    Изберете си стойностна за вас цел

    Изберете си цел, която е важна и желана от вас самите, а не за другите. Свържете се с дълбоките стремежи на съществото си и дългосрочните си житейски цели. Използвайте интуицията си!


    Създайте си план на действие

    Представете си ясно стъпките които трябва да направите, за да постигнете целта си! Напишете ги. Разбийте плана си на подпланове с последователни по-малки цели и модел за осъществяването им стъпка по стъпка, които да ви водят към главната цел!

    Мотивация

    Можете да постигнете значима цел единствено ако имате решителна воля, силна мотивация, непреклонен огнен стремеж към постигането и, постоянство, упоритост, последователност, мощен устрем, който да не се спира пред трудностите!


    Действие

    Когато имате ясен план, ясно съзнание какво искате да постигнете, защо го искате и как да го направите, когато сте изпълнени със силна мотивация, решимост и огнен стремеж към постигане на целта си, тогава ви остава само едно: Действие! Действие, действие, действие! За да осъществите желаното на практика, трябва да въплътите целта си в реалност!

    Човек сам е творец на съдбата си!!!
    ………………………………………………………………………………………………


    Общуване

    Уеднаквяване

    Склонни сме да харесваме хора, които приличат на нас. С тях се разбираме и общуваме по-добре. Те от своя страна също ни харесват. Ето областите на уеднаквяване(резониране) за изграждане на разбирателство:

    1) Пози и движения на тялото
    2) Глас – тон, скорост на речта, тембър, специфика на речта
    3) Език и начин на мислене
    4) Убеждения и ценности
    5) Преживявания – намиране на общи интереси и дейности
    6) Дишане – уеднаквяване на дишането – фин, но силен начин за резониране с другия

    Изравняване (спечелване на доверието) и повеждане

    Когато е постигнато разбирателство и хармония със събеседника, можем да поведем съзнанието му в желаната от нас посока (при терапия например). При повеждането вие постепенно променяте насоката на разговора и поведението си (същевременно поддържайки разбирателството), така че другият инстинктивно да започне да ви „следва”.


    Изравняване с групи и повеждане

    Установете връзка с водачите на групата. Изравнете се с тях, спечелете доверието им. Останалите автоматично ще ги последват.
    …………………………………………………………………………………………………


    Силата на езика

    Е-Prime

    Същността на метода Е-Prime е разработен от Дейвид Буърланд, лингвист, възпитаник на Харвард. По същество се състои в редуциране използването на глагола „съм” . Макар че е твърде често използван, този глагол води до стесняване на значението, неяснота и неточност. Съм в различните си форми: е, сме, са, си, бях, бяха, бъда, бидейки – превръща твърденията ни в крайни – или в черни, или в бели! Тя поставя етикети на нещата. Глаголът не оставя никакво място за компромис – въпросното нещо или е, или не е. Например: „Иван е глупав!”, „Мария е противна!”, „Това портмоне е зелено!”, „Петя е медицинска сестра!”. Този тип изразяване се нарича още асоциативно говорене, а замяната на глагола „съм”: дисоциативно. Второто се използва от всички добри оратори, политици, юристи и лидери. Например ето как могат да бъдат заменени горните твърдения: „ Действията на Иван в дадени ситуации изразяват неподходящи решения!”, „В определени моменти Мария създава конфликтни ситуации!”, „Във вечерния сумрак това портмоне изглежда зеленикаво, но може би е кафяво!”, „Петя работи като медицинска сестра четири пъти седмично, а в останалото време се грижи за децата и съпруга си и спортува!”.


    Mетафори

    Метафорите стимулират дясномозъчното, субективно мислене – несъзнаваните нива в нас. Те ни свързват с подсъзнанието и ресурсите му. Те действат като свързващо звено между съзнанието и несъзнаваното. Метафорите се използват за:

    - Опростяване
    - Деперсонализиране – позволява ви да останете извън проблема, дисоциира ви подобно на E-Prime метода
    - Стимулиране на творческото мислене, защото ни свързват с подсъзнанието ни
    - Привличане вниманието на слушателите. Неустоими са
    - Преодоляване на съпротивата – човек не може да се бори срещу метафората
    - Пораждане на емоции
    - Кратко и ясно определяне на проблемите

    Ето някои метафори:
    Пускам корени; обръщам нова страница; затъвам в калта; попътен вятър; полагам основите; каквото си посял, това ще пожънеш; много вода изтече оттогава; дърпам конците; по мед и масло; и вълкът сит, и агнето цяло; направи го на кайма; с неговите камъни по неговата глава; ясно като бял ден; с главата напред; цепи стотинката на две, подряза му крилата; прът в колелото; държа здраво юздите; бита карта; светна му лампичката; издоявам; зад борда; очи в очи; рамо до рамо; бърка в кацата с меда; да си оплета кошницата; да си вържа гащите; превива врат; ахилесова пета; каквото ми е на сърцето, такова ми е на устата; глътнал си е езика; затварям си очите; подлива му вода; гарван гарвану око не вади; слагам си главата в торбата; хлътнал до уши; желязна ръка; опипвам почвата; правилата на играта; вкара си автогол; нож в гърба; още малко и ще литне; на изходни позиции; качи ти се на главата; пуши ми главата; нож с две остриета; игла в купа сено; мека китка; като кукличка…
    …………………………………………………………………………………………………...


    Смяна на рамката

    Значението на всяко събитие зависи от психичната рамка, в която го възприемаме. Рамката на възприятието означава гледната точка, позицията, ъгълът на поглеждане през които се вижда дадена ситуация. Смяната на рамката води до мигновена промяна на качеството на ставащото. Трудно може да промените нечие поведение или дори своето, но винаги можете да промените начина по който мислите или гледате на нещата. Смяната на рамката променя начина по който се чувствате, а оттам и поведението ви. Смяната на рамката се контролира от вас самите и не зависи от външните обстоятелства. Всъщност, рамката е вътрешният модел на възприятие, през който се прокарва случващото се. Изборът този модел да бъде един или друг е изцяло ваш. Винаги можете да смените рамката, тоест отношението си към ставащото. Изборът да мислите другояче е изцяло ваш. Отсега нататък, с помощта на техниката за промяна на рамката (на гледната точка, на мисловно-емоционалната схема, през която прекарваме външните импулси) съзнателно ще можете да избирате състоянието на духа си! Важно е да се научим да превръщаме негативните рамки в положителни, вдъхновяващи и полезни за нас. Понякога когато сменим рамката на един проблем, той просто изчезва. Това е изкуството на превръщане на проблемите в положителна опитност. Хармонизирането към рамката на събеседника е основната част от процеса на изравняване, при което прикачаме нашата собствена рамка към неговата, за да можем да го поведем и я променим според намеренията си.


    Котви

    Котвите представляват ментални образи, думи, фрази или физически действия които задействат влизането в дадена рамка. Например при напрежение за котва могат да ни послужат няколко дълбоки вдишвания или думи като „спокойствие”, „радост”, „сила”, „баланс”, молитва… Когато това е правено достатъчно дълго време, пресъздаването на котвата автоматично отключва в съзнанието ни съответната рамка – на спокойствие, решителност, устрем, чар и т.н. Будистите например имат цял пантеон от многоръки буди, които във всяка ръка държат символ, атрибут, който изразява определено психично качество. Например визуализирането на Буда Авалокитешвара, който държи в едната си ръка камбанка - символ на радост, във втората раковина – вътрешна сила, в третата ваджра – диамантена воля, в четвъртата – скиптър – духовни сили, в петатамеч – решителност, в шестата лотус – чистота – събужда в будиста съответната сплав от горепосочените състояния. За нас образът може да бъде природна гледка, бряг на море, различни по цвят светлина, образът на Учител, кратка фраза – формула, утвърждение или молитва. Когато след време повторението на връзката котва – състояние се автоматизира, за да постигнем желаната смяна на рамката ще ни е нужно само да задействаме съответната котва.


    Промяна на проблемни състояния (терапевтична намеса)

    Първа стъпка -
    Анализ: Въпроси:

    1) Защо това е проблем за теб?
    2) Какво те кара да смяташ че това е проблем?
    3) Кога започна проблемът?
    4) Кога проблемът се прояви за последно?
    5) Разкажи ми за семейството си – за съпругата си, за децата си …
    6) Разкажи ми за работата си, за отношенията с приятелите си…
    7) За родителите си, за братята и сестрите си (търсим връзка между проблема и създаването на предпоставките за настоящето му възникване)
    8) Молим пациента да състави колкото се може по-пълно родословно дърво поне до четвърто поколение(генограма) – поведението, характерите и преживяванията на предците ни живеят в нас като психо-емоционална-генна заложба.
    9) Питаме пациента: „Как мислиш – „Ако този проблем имаше някаква цел в твоя полза, каква щеше да е тя?”
    10) Кога реши да създадеш проблема. С каква цел го създаде? – така подчертаваме че причината за ситуацията е породена от самия човек и може да бъде премахната само от него.
    11) Искаш ли да разбереш скритото послание на проблема, посланието и урокът който той ти носи?
    12) Решен ли си както на съзнателно, така и на несъзнателно ниво днес да изчистиш проблема и да знаеш че когато приключим разговора, ще имаш решението?


    Промяна:

    1) Идентифицирайте отрицателното състояние, извлечете го, закответе пациента в него.
    2) Задръжте отрицателната котва и помолете човека мислено да се върне към състояния когато е преживявал подобни ситуации. Продължете, докато успеете да стигнете до последното състояние за което той успее да се сети.
    3) Ръководете човека в промяната на рамката. Създайте заедно с него нова котва и го закответе в новата мисловна рамка. Следете реакциите му.
    4) Помолете го да си представи, че преживява проблемни ситуации и заменя отрицателната рамка с положителна. Закответе още веднъж новото състояние.

    ..................................

    Бъдете здрави!


    За контакти с автора:
    Email: orlinbaev@gmail.com
    GSM: 0878/260634
  3. Like
    Eлф reacted to Донка for статия, „Ел Шаддай” – Божието Име   
    Божиите имена са извор на познание за Бога. Чрез тях ни се разкрива Божията същност и Неговите проявления в битието. В Стария Завет се открояват няколко имена, характеризиращи по различни начини Божието битие, като две от тях особено се открояват: ЯХВЕ (Йехова) и Ел Шаддай.

    Общо име на Бога в семитските езици е ЕЛ. Това е обозначение на божество или божества в най-общия смисъл на думата. В Рас Шамра1 ЕЛ е собствено име на бога на хананците. В Стария Завет много често то се употребява с определения: „Бог (ЕЛ) ревнив” (по смисъла на Вт. 5:9), „Бог (ЕЛ) на Ветил” и др. Честа е и употребата му в множество число като „Елохим” (още в първото изречение на Библията – Бит. 1:1 и др.)2. Среща се и като „ЕЛ Елион” и най-често е превеждано като „всевишен Бог” – така, както Го почита Мелхиседек, който е описан като Негов свещеник3. ЕЛ, Елион първоначално са имена на божества в семитския свят, а след това се превръщат в Стария Завет в имена на единия Бог, разкриващи същността Му.

    Името „ЯХВЕ” (Йехова или Яхвех) обикновено се превежда на български като “Господ” и е смятано от евреите за собственото и върховно име на Бога (виж Изх. 3:15). В тази форма то е възникнало в резултат на вокализирането на еврейския свещен текст4. Произношението „ЯХВЕ” се е получило чрез транслитерацията на името на гръцки в раннохристиянската литература, където се среща като „Яове” (Климент Александрийски, 2 в.). Тетраграмата ЯХВЕ5 постепенно започва да се смята за прекалено свещена, поради което при четене е заменена с „Адонай” (от евр. „Господ мой”)6.




    В откровението пред Мойсей (теофания) пред горящата къпина, му се разкрива още един много съществен нюанс на Божието естество: в отговор на въпроса на Мойсей за името Божие, гласът от горящата къпина му казва (съгласно обичайния превод): „Аз съм Онзи, Който съм” (Изх. 3:14). На библейски еврейски това звучи: „(Й)ехейех ашер (Й)ехейех”, което, преведено буквално, означава: „Съм, Който Съм”7. В по-широк смисъл това означава: Аз единствен СЪМ, единствено Аз съществувам, Който съм неизменен винаги.

    Името „Ел Шаддай” се среща в същия пасаж, описващ откровението пред Мойсей при горящата къпина. След като Мойсей се завръща в Египет, Бог му дава напътствия как да постъпи с египетския фараон и израилтяните (евреите): „Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името "Бог Всемогъщий" (EL SHADDAY); а с името Си "Господ" (YHWH) не съм им се открил" (Изх. 6:3).

    „Ел Шаддай” определено е централното име, с което е известен Бог в епохата на патриарсите, наред с „Ел елион”, „Йеова ире” (Господ ще промисли)8 и др. То се среща често в старозаветната книга „Йов” (около 30 пъти), както и в книга „Псалтир”. Значението му обикновено се извежда като глаголен дериват от „shadad” (shad-dah'-ee, „действам със сила”) със значение „всесилен”, „всемогъщ”. N. Waiker се опитва да изведе „шаддай” от шумерски със значение на „всезнаещ”. М. Weiper търси връзка с еврейското “shadeh” (поле, степ) и го превежда като Бог на степта и полята. Особено интересно е становището на W. Albright, който сочи акадското “shadu” (планина) и превежда: „Ел (Бог) планинарят” с възможност „Бог на планината”. Той се опира в случая на древносемитското вярване, че домът на боговете се намира в планината на север (Ис. 14:3, Пс. 47:3)9. Навсякъде в библейския превод „Септуагинта”10 „Ел Шаддай” е предадено с гръцкото „Pantokrator”, което означава „всесилен”.

    Това божествено име се появява и на други три места, освен в книга „Йов”: в Петокнижието (първите пет книги от Библията, носещи еврейското име „Тора”), при пророците Исаия, Йоил и Йезекиил (Ис. 13:6; Йоил 1:15; Йез. 1:24; 10:5), и в Псалмите (67:15 [в евр. Библия 68:15]; 91:1 и Рут 1:20-21). Според В. Кайзер „…Всички те заедно отговарят на общия смисъл на името и неговата употреба в Патриархалната епоха; Бог е Всемогъщ и Велик Владетел, Който може и ще действа от името на тези, които обича и които са призовани според Неговите намерения и план.”11





    Когато Учителя е започнал да извежда последователите си на Витоша, в повечето случаи те се спират до изворчето, което е до Белите брези. На това място след време Учителя дава името „Ел Шадай”12. При един от разговорите той казва: „…Бивакът ще се нарече Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.”13 С оглед на посочените по-горе възможни значения на еврейското „шаддай”, могат да се направят определени изводи за особеното въздействие на мястото и даването точно на това име от Учителя. В случая „Истинският свидетел” изглежда е езотеричният превод и тълкувание на името „Ел Шаддай”14. Ако приемем и опитът на W. Albright, който извежда значението на „шаддай” като планина („Бог на планината”), то вероятно неслучайно това име е дадено от Учителя на местност в планината Витоша. А планината като символ на място на Божието откровение и среща с Бога, понякога е и символ на преимуществена позиция, от която се вижда надалеч; навярно в този смисъл е употребата във Втор. 32:49, Мат. 4:8 и Лука 4:5. В препоръчвания от Учителя псалм 91 отново, още в първия стих е употребено „Ел Шаддай”: „Кoйто живее под покрива на Всевишнаго (EL ELION), ще пребивае под сянката на Всемогъщаго (EL SHADDAY)”.

    „Имената” на Бога, давани в Стария Завет всъщност са определени качества на единия Бог или свръхсетивни същества от духовните йерархии. Всички тези имена са свещени формули, които, ако се произнасят с нужното благоговение, могат да въведат окултния ученик в свещено състояние на духа, позволяващо му все повече да навлиза в познанието на тайнствения свят на Божието битие.



    1 Древният ханаански град Угарит, където са открити важни текстове за хананските свещени ритуали и божества.
    2 Думата „Елохим” е в мн.ч., среща се още и в ед.ч. като „Елоах”. Относно името „Елохим” виж повече у Щайнер, Р. Въведение в тайната наука, Ст. З., 1998. Още от същия автор: Тайните на библейското сътворение на света, Евангелието на Матей, От изследването на Акаша (Петото Евангелие) и др.
    3 „И Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни (EL ELION), и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог (EL ELION), Владетеля на небето и земята; благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.” (Бит. 14:18-20). По въпроса за личността на Мелхиседек виж още: Щайнер, Р. Евангелието на Матей, Ст. З., 1996., както и Пашов, В. Историческият път на Бялото Братство през вековете, т. 1.
    4 Библейският еврейски език съдържа почти само съгласни букви (освен първата буква „Алеф”), като гласните се подразбират. В 10 в. завършва работата по вокализирането (известен е като масоретски текст), като гласните са означени с точкова система.
    5 Състои се от четирите еврейски знака: йод, хе, вав, хе. Виж повече: Учителя Петър Дънов, Веригата на Божествената Любов, С., 2007, с. 342 и др.; още у Щайнер, Р. Апокалипсисът на Йоан, Ст. З., 1996, с. 131 – 152.
    6 Съгласно Втората Божия заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог” (Изх. 20:7). Повече за тези имена виж: Учителя Петър Дънов, Веригата на Божествената Любов, с. 15, 342, както и Щайнер, Р. Евангелието на Матей.
    7 Това откровение дава повод на представителите на Средновековната схоластика да определят като тезис, че Бог е битието само по себе си, че е пълнотата на битието. Виж повече у Жилсон, Е., Ф. Бьонер,тезис, че Бог е битието само по себе си, че е пълнотата на битието. Виж повече у Жилсон, Е., Ф. Бьонер, История на християнската философия, Ст. З., 1999, с. 35 и следв.
    8 „Предвиждащият Бог”. Свързано е със старозаветния разказ за Авраам, който се готви да принесе синът си Исаак в жертва на Бога. При запитването на Исаак къде е агнето, което ще се принася в жертва, Авраам му отговаря: „Господ ще предвиди” (Бит. 22:8, 14) Тази формула остава и като символично название на хълма „Мория”. Учителя дава същата формула с едно от възможните звучения (съкратена форма от Йехова) на „Яхве”, а именно: „Йова (Йехова) ире”.
    9 Виж повече у Шиваров, Н., Сл. Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, Велико Търново, 1993.
    10Гръцкият превод на Библията, известен като „Преводът на 70-те преводачи”.
    11 Кайзер, В. Богословие на Стария Завет, С., 2002, с. 118 (виж за подробности и с. 117).
    12 Беинса Дуно, Разговори на Ел Шадай, С., 2000, с. 5.
    13 Пак там, с. 14
    14 Още преди началото на християнската епоха се прокарва идеята за трояк смисъл на библейските стихове: 1. Буквален (исторически), 2. Символичен (нравствен) и 3. Духовен (принципен).
  4. Like
    Eлф reacted to Васил for статия, Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят - част 1   
    ”Ще кажете, че разговаряте с духовете. И аз разговарям с тях, при това не се нуждая от медиуми. Направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, е и в другият свят има толкова нечистота, колкото и на земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум. Като влезеш в духовния свят между лъжливите духове, те ще те нахранят и напоят, ще те заведат на разходка на техните ливади между безброй цветя, които упояват и ще те приспят. Като се събудиш, ще се чудиш къде си. Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по – ефирни тела, те разполагат с по – големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята – шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание.”

    Учителя


    <img src="http://www.beinsadouno.com/images/articles/a173_f3.jpg" style="float: left; margin: 0 7px 0 0;" />Ще разгледам пред вас един важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос така, както Учителя го е поставил и предал.

    От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим, защото единното съзнание прониква цялото битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.

    Първите проблясъци на свръхсъзнанието е това, което наричаме Интуиция. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните:

    1) Обръщение – обръщение към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако отец ми не го призове”. При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилната връзка между физическото и астралното тяло.

    2) Покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, идва покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека.

    3) Спасение. То е от Бога и това значи, че човек след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящият си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умствено тяло на човека и с това се създават условия да може човек да хармонизира своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли.

    4) Възраждане и обновление. То е от човека. при тази фаза под влияние на пробудената мисъл, човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза.

    5) Новораждане или “пробуждане на човешката душа”; или още “раждане на Аза в човека”. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди човек, трябва да ликвидира с всичката си минала карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всичките неестествени връзки на миналото. Затова Учителя казва: Пробуждането на душата е предшествана от някаква голяма катастрофа в живота. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло.

    6) Посвещение. Човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертвата, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота.

    7) Възкресение. При него човек става едно с Бога. При възкресението долните тела – физическо, астрално, умствено и причинно – се свързват с Божественото тяло. Това е навлизане в Нирвана. Всичките тела трябва да вибрират в унисон. Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията на човешкия живот. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една много абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Но както Учителя ни е учил, светът за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме чисто механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, в тяхното съзнание и живеем в техния живот.

    В Писанието е казано: “Ние живеем и се движим в Бога”. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Затворени в телата си като в замъци, изолирани от външния свят и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят. Но какъв в действителност е той, това ние не знаем. Светът, в който живеем е разумен и всички разумни мислещи същества имат възможност да излизат от своите замъци – затвори и да влизат в обширния Божествен свят, който ги заобикаля. Затова е необходимо човек да знае вратите на своето тяло, през които се излиза в обширния свят, който се открива пред него.

    От незапомнени времена хората са препоръчвали различни методи за влизане във връзка с Невидимия свят, който ни обкръжава. Не е въпрос човек само да влезе в този свят, той трябва да знае с кои области от него влиза във връзка. Защото той не е така еднороден, но е свят на голямо разнообразие. В различните области живеят същества на различна степен на развитие, едни от които са добре разположени към човека, а други са враждебно настроени към него. Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това именно е предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преминаване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.

    Христос казва: “Аз съм пътят, Истината и Живота”. Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: “Аз съм Пътя”. А Христос е изявената Божия Любов. Когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствувания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него, и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единствения път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: “Само умният човек може да обича”. Следователно само умният човек може а влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта.

    Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всички противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света ,за да отклони човешката душа от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човешкото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности в човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят.

    Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механичен акт, а молитвата има сила, когато не е механичен акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представлява молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с повдигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се превръща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сверите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.

    При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал господар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се справи след това с космичните течения. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е направил това, той е играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си низши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като слънце, всички тъмни сили ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят.

    В “Царския път на душата” Учителят казва: Разумния ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бялото Братство е: силата предшества свободата, свободата предшества правата мисъл, правата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка. Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на Духа. В противен случай той ще е играчка на низшите и невежи духове. Учителя казва: “Всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват и ласкаят човека. Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката. Светлите духове се отличават със съвсем друг характер. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличава, но ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена душа като нас. Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да променят изцяло посоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Te са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие.”
    Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е приготовление за следващия по-труден период – пътят на ученика. Ученикът се отличава с Любов към знанието, с Любов към Учителя и Бога. Учителя казва: ”Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ни свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни. Първата задача на ученика, след като е влязъл в школата, е да стане господар на мислите и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отваря и затваря и как да излиза от тялото си, и как да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици.”

    При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в невидимия свят или в най-отдалечените кътчета на Земята, или на други планети, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него.

    Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Учителя казва: ”Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят.” Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическият човек. Следователно ние виждаме, защото космическият човек мисли и неговата мисъл се проявява като светлина. Субективният живот на космическият човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовният свят. Без светлина няма ясновидство. А без ум няма светлина.

    А сега какво наблюдаваме? По-голямата част от тези, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обективният свят, това още не е ясновидство.

    Ясновидство има онзи ученик, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях. Той е посветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с които той никога не злоупотребява. Само ученикът на окултната школа може да бъде ясновидец. Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: ”За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче, така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности.”
  5. Like
    Eлф reacted to Иви for статия, Зелени крила   
    В славните дни на Тутмеса пръв жрец на Амона бе стария Манут. Нему бе поверено голямото книгопазилище на фараона в подземията на Тебес - и той се грижеше да възвестява по царството веленията на боговете.

    Облечен в бял аксамит, със златен атев на глава и с бич от медни жици в ръце, той отиваше сутрин, в третия час на деня, в двореца на фараона - да възвести мира на царството.

    В ръката му имаше жезъл от злато, а на ябълката лежеше изваян сребърен бръмбар, който крепи на главата си слънцето, а в нозете си държи кълбо със семена, от които ще се роди съдбата.

    Жрецът излизаше пред фараона и смирено навел глава, изричаше всеки ден едни и същи думи:

    - Сине на слънцето, враговете на Масър лежат в кръв под нозете ти!

    С тези думи Манут възвестяваше мира на цялото царство и вярната воля на боговете.

    Ако фараонът го не запиташе нищо, жрецът си излизаше, без да дигне взор и да го погледне.

    Той вървеше, както вървят робите - безстрастен и мълчалив като мумия.

    А после влизаше в своите широки подземия - и под зелена светлина на смола четеше папируси, дето с йероглифи бе означено страшното учение на жреците.

    В пъстрите редове, завещани от Хоруса, старецът тълкуваше съкровени думи, които учат човека да прави злато от пясъка на пустинята.

    И после влизаше в най-тъмните ходове на подземния дворец, за да прелива течностите от една съдина в друга - и да ги подгрява над пламъка от кедър, лаврови листа и кости от лъв.

    И кога слагаше в течността прах от изумруд, той спираше ръката си. Защото в книгите бе казано, че злато може да направи само този, който не е казал през живота си една лъжа. И - казваше се още - в деня, когато излъже онзи, който е обърнал в злато пясъка на пустинята, златото ще се обърне в кръв.

    И първият жрец на Масър слагаше ръка на сърцето си - и се питаше излъгал ли е през деня.


    Дванадесте години минаха, додето Манут, първият жрец на Тебес, приготви праха, с който можеше да се обърне в злато пясъкът на пустунята.

    И един ден, след като бе възвестил пред фараона мира на царството и волята на боговете, старецът влезе в своите подземия - да види що е станала сместа, която на слаб огън трябваше да тлее цяла нощ.

    Когато отхлупи медния капак на вазата, дето бе затворена сместа, очите му блеснаха от радост и ръката, която държеше похлупака, трепна: на дъното на голяма ваза, покрита със зеленикава ръжда, лежеха две шъпи жълт прах.

    Този прах бе дирил цял живот старият жрец.

    Той взе шъпа пясък, разсипа го в аламбик с широко гърло, наля червена течност и сложи една прашинка от скъпата смес.

    И до среднощ стоя над кипящия аламбик - да чете предписаните от книгите на Хоруса заклинания.

    И през дългите часове, когато устата изговаряше бавно и тържествено съкровените слова, умът на жреца рисуваше светла картина: пред неговите очи се простираше бекрайната пустиня - и всяко зрънце пясък бе златно зрънце.

    Цялата пустиня блестеше като безгранично море от скъп метал, а над нея се издигаше слънцето - и неговата светлина бе оскъдна и бледа като лъчи на мъглива луна.




    ... А додето жрецът четеше съкровените слова на папирусите, в града на фараона ставаше нещо зло и съдбоносно.

    Ала старият Манут нема време да възкади смоли пред сребърните огледала, та да попита каква е волята на боговете.

    И той не видя нищо.

    Когато наближи третият час на деня, Манут разтвори аламбика и лицето му възсия повече от златото, което стоеше пред него, в дъното на отхлупения съсъд...

    Той улови с ръка топлия златен пясък и го разсипа на сребърна тепсия: златните зрънца звънтяха като струни на голяма арфа - и блестяха като слънчев прах.

    И старецът забрави, че третият час на деня го вика в дворците на фараона.


    Едва след час си науми първият жрец на тебес, че трябва да върви пред царя, за да съобщи волята на боговете и да възвести мира на царството.

    Ала в ума му светеше още безбрежното златно море - и той нетърпеливо очакваше мига, кога ще види цялата пустиня златна.

    И той не забеляза, че в двореца царува страшно мълчание.

    Роб излезе зад големите стълпове, украсени с главата на Хатор, та каза на стареца, че враговете презнощ са избили вси царедворци.

    Ала Манут не чу нищо - и нищо не разбра.

    Край него лежеха по кървави губери виночерпци, свирачи храмови писари и роби.

    Те бяха заклани с широк нож - и счупени оръжия се виждаха хвърлени край тях.

    Ала Манут не видя нищо - и нищо не разбра.

    Той стъпваше в локви кръв, но кръвта отразяваше златната пустиня на неговия блян - и той не зърна ни кръвта, ни убитите.

    Пред очите му играеше само един образ: безбрежно златно море, а в него - той, новият творец, който обръща в злато цялата земя...


    И кога стигна големия престолен чертог, той отмери с привикнала стъпка шестнадесет крачки, смирено наведе глава и произнесе старите заучени думи, които всеки ден бе изричал цели шестдесет години:

    - Сине на слънцето, враговете на Масър лежат в кръв под нозете ти!

    С тези думи Манут възвести в онзи злокобен ден мира на цялото царство и волята на боговете, която не бе имал време да научи...

    Фараонът не оговори нищо.

    И жрецът понечи да си отиде.

    Ала в мига, когато щеше да се обърне назад, един чужд глас властно му извика:

    - Безумче! Дигни си главата и виж! Виж кому говориш!

    Пред него лежеше кървав и посинял убитият фараон...

    И той се обърна назад, за да види кой му говори.

    И видя двореца пълен с непознати мъже - и те държеха кървави мечове в ръце, а по железните им щитове личеха ръждиви петна кръв.

    Пред тях стоеше младеж с медна броня и с корона от злато и рубини.

    И жрецът смаян гледаше чудото - и не знаеше не е ли това жесток сън...

    Ала новият цар властно изрече своята първа повеля:

    - Пуснете го да си върви! Безумни са жреците в тази страна: безумец се не убива!...


    И кога Манут влезе изново в своите подземни скривалища, той намери в сребърната тепсия вместо златни зърна топли капки кръв...

    И ледният поглед на стария жрец се избистри като ум на мъдрец - и той вдигна очи нагоре, за да погледне нещо далечно...


    Там, дето свършваше големия град, за да наченат пясъчните хълмове на пустинята, ломеше талази огромно кърваво море , червено като зърна от нар...

    А над града, над пустинята, над целия свят се носеше леден въздух - и кръвта се смръзваше, за да образува високи червени планини със зловещ блясък на кървав рубин...


    И над цял свят се бавно понасяше ужасно веене на големи зелени крила...
×