ἀλήθεια

За жалост хората не общуват по смисъл и съдържание, а по форма. Затова и рядко се разбират, освен ако не "слушат" със сърцето. Когато става дума за "отмъщение", човек може да има предвид любов и това според мен е имал предвид и Учителят. Думите са чиста формалност, важно е какво влагаме в тях. Да "отмъстиш" на другия с любов е просто игра на думи. Най-добрият начин да "отмъстиш", тоест "да му дадеш да разбере" на човека (за негово добро), след като е постъпил неправилно, е да запазиш любовта към него в себе си - това е и смисълът на фразата "обичай врага си". Другият от това "отмъщение" често изпитва страдание, по много проста причина. Негативните мисли излъчвани от него към "отмъщаващия му с любов", се удрят в кристалния образ на любовта, нямат място в нея и се връщат обратно в него. И от това боли. От огледалото, а не от това, което другият "прави". Затова най-страшно (в смисъл на болезнено и разрушително) е да причиниш нещо зло или да храниш лоши мисли към човек, който няма да те намрази и ще продължи да те обича, на човек с отворено сърце и изпълнен с любов. Когато този човек устои на изушението да отговори на удара с удар, той от една страна спомага своето духовно израстване, но и това на другия. Другия може известно време да живее в своя ад на съмнението, да търси съмишленици, пред които да "доочерни" образа на човека, отказал да му "отмъсти" с друго, освен с любов (тоест с нищо, което обикновено очакваме и свързваме с отмъщението) - и с това да се почувства прав. Всъщност на този човек не е отговорено на очакванията - той е очаквал на удара да се отговори с удар, а получил любов. Определено разочароващо - за модела на мислене, който си е изградил. Рано или късно обаче непрекъсващата душевна болка води човека до прозрението, че той единствен си е причинил всичко, никой друг - защото другият никога не му е "отмъщавал" по неговите правила на войната. И изобщо думата отмъщение си е негова, не на другия. Другият просто я е взел, сложил в кавички, изпълнил с друго съдържание и по този начин пресътворил. Това ние хората можем да правим непрекъснато - да пресътворяваме нещата. При едно условие - да излезем от илюзията, че истината е там някъде (навън), че причините за нещата са у другите, че светът е враждебно и тъмно място, което само чака да ни "удари" в гръб. Истината е в нас. А светът е това, което е. Неутрален.За човека, живеещ в страх и недоверие, това е начало на трудно и болезнено осъзнаване. Поради което и малко хора встъпват в този път, макар и да няма друг.