Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for tags 'семейни взаимоотношения'.



More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

2 резултата

  1. Светла Манева

    Зов за помощ

    Здравейте! Не знам с кого да се съветвам и за това се обръщам с голяма молба към вас да открия отговор или да ме упътите. Не съм човек, който лесно търси съвет от другите, но вече не знам какво да правя. Изглежда, че майка ми развива депресия, а аз се оказвам безсилна да й помогна. Преди няколко месеца я пенсионираха, тя тежжко го изживя. Оставиха нейни колеги, на работа след пенсионна възраст, изглежда с връзки, а нея я отпратиха. Няколко месеца преди пенсионирането тя започна със сърдечни проблеми и като че ли повишена тревожност. Много се притесних, беше и в болница. За първи път започна да взима лекарства, което я накара да се почувства остаряла. Когато дойде вестта за освобождаването й от работа, започнах да я окуражвам и да се опитвам да я убедя, че сега тъкмо няма да се натоварва, ще си почива, заплатата й така или иначе беше доста ниска, няма да има началници над нея, ще разполага с времето си и ако толкова иска да работи аз ще й измислям задачи и ще й плащам. Но явно на нея й трябват контакти, тя има нужда да е сред хора, а сега се чувства ненужна и отхвърлена от обществото, все това разправя. Изпадаше в емоционални кризи, плачеше, жалваше се, много ме натъжава, към което се отнася с безразличие. Все казва, че животът й е минал, че иска да го промени, че всичко ще продаде и ще пътува, че нищо не я интересува вече или че ще си потърси да живее с някой човек, ще стане монахиня и все такива нереалистични неща. Аз й казвам, че сама ще й организирам някакво пътуване, но че трябва да се стабилизира с лекарствата и че не е разумно, тя добре го знае, купувам и билети за концерти, събирам я с хора, но един ден и радостта отминава, пак се започва...Правят й впечетление все тъжни събития по новините, постоянно си спомня за моменти с починалите й близки и роднини, а не дава шанс на радостите в живота й. Когато й кажа хайде да отидем тук или там, тя винаги в началото е не, или като й кажа обади се на този или онзи, обещава да се обади и не го прави...Като изляза някъде, ми казва, че добре съм си живеела, а не като нея... Гледам да прекарвам повече време с нея, но така действам в ущърб на връзката си, вече и аз не знам къде се намирам. Не я лишавам от нищо, каквото ме помоли, го изпълнявам, говоря с нея, но сякаш рекурентно започват някакви изблици. Точно преди празниците й намерих една възможност за работа, тя се зарадва, после започна да се притеснява дали ще се справи, дали няма да е по-тежко от това, което е било до момента, но аз я убеждавам, че трябва да опита, за да не съжалява. От време на време я виждам, че е много обезкоена за това, а и докато свикне като започне, няма да й е лесно. Подреждах й елхата, без да искам помощ от нея, само, за да е празнично. Тя се прибираше вкъщи и започна да ми вика, че тя не искала, че изобщо не й е до празник, започна да я бута, щеше да я събори, не повиших тон, запазих самообладание до един момент, в който бликнаха сълзите ми тихо, защото реално не знаех дали да я прибера или да я извадя, беше ми все едно. Аз просто исках да я зарадвам! После нещата се стабилизираха, бавно, но се оправиха, до след два дни, когато пак изпадна в криза... От време на време става еуфорична, прекалено, а в следващ момент е апатична и нищо не й се прави, натъжава се, не може да спи - заспива към 12, събужда се през нощта или рано сутринта и после й се спи цял ден. Когато плаче, има проблем с кръвното на следващия ден. Когато не е в настроение и искам да я прегърна, ме отблъсква, а в същото време може да изляза някъде и да ми се обади 5 пъти, за да ме пита за различни маловажни неща. Нямам сили вече!
  2. Здравейте, имам сериозен проблем и имам нужда от помощ, ще се постарая да съм кратка и ясна. Родителите ми са строги хора (особено баща ми) и са ме възпитавали точно в този стил, но след като влязох в пубертета започнах да се бунтувам срещу това. Когато станах на 19, влязох в Колеж и започнах работа (работата започнах против волята на родителите ми). От тога естествено техният контрол над мен намаля, аз започнах да ходя по дискотеки и клубове, имала съм доста връзки.... На 23 срещнах В. той беше различен, влюбихме се от пръв поглед един в друг. Всичко стана много бързо. Малко преди това аз си бях направила равносметка, че имам нужда от партньор в живота и дете, което да осмисли иначе празните ми дни. Смея да твърдя, че съм хубаво и умно момиче, но може би глезена, труден характер съм. В. пък беше усмихнат, с него се общуваше толкова лесно. Той самият е минал през много трудности, изгубил е сестра си, когато е бил на 19-20 години. Имал е проблеми със закона, за които има условна присъда за разпространение на наркотици, а също така е и употребявал, аз също съм употребявала, но по скоро инцидентно от колкото системно (и за двамата визирам марихуана и амфетамини). От другата страна пък съм много справедлив човек, ученолюбива и трудолюбива... Обяснявам си, че се отклоних от "правия път", заради контрола, който са ми налагали родителите ми. Когато В. се появи в живота ми сякаш взаимно си помогнахме, аз забравих за дискотеките и не много смислените си връзки, а той (тогава вече употребяваше само трева), забрави и за нея. Връзката ни беше много динамична, след 2-рия месец вече живеех у тях с него с майка му. Към 3-тия или 4-тия месец баща му се прибра от чужбина и тогава стана страшно, той има проблем с алкохола. Една вечер посегна на майка му, блъсна я хвана я за гушата, беше ужасно. В. каза, че това се случва за първи път. Случи се още 2-3 пъти, но В. не е присъствал на тях. Майка му се изнесе, отиде в чужбина, а ние с него се преместихме у нас при моите родители. Към 6-тия месец от нашата връзка разбрахме, че съм бременна. Бяхме много щастливи, но за кратко. Първо започна да ревнува, да ми натяква за предишните ми връзки, обиждал ме е многократно с много обидни думи. Аз от своя страна, много го обичам, никога не съм му изневерявала (заедно сме вече от 3 г. и половина). Изтърпях всичко, обяснявах му колко ме наранява, но на него му беше трудно да разбере. След като се роди нашата дъщеря, нещата се оправиха сякаш, карахме се, но обикновено за неща покрай детето и други битовизми. На него много му тежи това, че останахме да живеем при моите родители, въпреки, че майка му се прибра от чужбина. Аз настоях, защото майка му живее на квартира, а аз исках да подсигурим добри условия за живот на детето си (сега не съм сигурна, че постъпих правилно). Баща ми е труден човек, а майка ми е доста особена, може би му дойде в повече, освен това моите родители много ни помагаха финансово, а неговите не (майка му нямаше възможност, а баща му не искаше). Когато се карахме, той първо започна да хвърля разни неща (телефони, чаши, часовници и др.). Обидите, които разменяхме няма въобще и да ги споменавам подробно. След това започна да си позволява да ме бута, веднъж ме хвана за врата, аз много се ядосах и го ударих доста сериозно (не исках, но така се получи, аз съм доста темпераментна). Малко след този случай ми удари и шамар, на който аз веднага отвърнах,после пак ме буташе, блъскаше.... но вчера чашата преля! А след всеки подобен случай казваше, че няма да се повтори НИКОГА! Обещаваше какво ли не, а след шамара се усети, че е прекалил и каза, че дори е готов да се обърне към специалист, каза че сигурно му има нещо, не можел да се сдържа. До сега обаче поне пред детето се съобразяваше, до вчера. Скарахме се за глупости, той пак хвърли нещо и аз избухнах, вече ми се гади като започне да се държи така. Карахме се и аз бясна му казах " да не би да си малоумен, че не можеш да разбереш, че не искам да се държиш така агресивно, писна ми вече", бях наистина доста груба, нашите ги нямаше, но детето беше с нас и той каза: "ще троша бе (хвърли една голяма играчка на детето), писна ми вече, проблема ти е, че много говориш" Детето се стресна много и дойде при мен, аз го предупредих да не прави така пред детето, той каза, че не издържа вече, но преди да си тръгне поне ще си направи кефа да ме пребие (не ми го каза точно така, но това беше деята). Мен не ме е страх от него! Той дойде до мен, аз бях седнала и държах детето и В. ми наби няколко шамарчета с две ръце по бузите, не ме пребил, не ме болеше толкова, но унижението беше жестоко. Аз не съм от момичетата, които се оставят да бъдат тормозени, но не му отвърнах физически заради детето, но откачих. Изведнъж човека, който до скоро съм обичала намразих с цялата си душа. Крещях му какво ли не, че е боклук, да се види какво причинява на детето си и на мен и му казах, че приключваме наистина! Отидох изкъпах детето и той ме пита пак дали да си ходи, аз отговорих: да, но той не си тръгна. Спа на дивана. На другият ден аз му дадох да разбере, че съм много разочарована, казах му че за мен е животно и че не съм променила мнението си относно нашата раздяла. Той каза, че не си представя живота без нас и е готов да се консултира със специалист. Аз му казах, че не вярвам, че нещата ще се подобрят и че не е редно да причиняваме това на детето и му дадох няколко дни да си оправи багажа, да измисли с какво да пътува до работа и т.н. Нашите знаят за шамара, не не знаят за вчера.... Чудя се дали ако не живеехме при нашите, ако не карахме кола купена от тях, ако бяхме по самостоятелни, може би нямаше да се комплексира така. Моля Ви, дайте ми съвет, струва ли си да му дам шанс, ако започне консултации със специалист? И към кой специалист в Плевен бихте ме посъветвали да се обърна? Благодаря предварително за отделеното време и търпение да прочетете дългия ми пост!
×