Както человек съблича
дрехите си овехтели,
за да може да надене
нови дрехи, чисти, бели,
тъй духът плътта оставя
в друга плът да се засели,
и отива да наследи
нови някои предели.
Той минава световете
и във тях се въплътява,
нови дарби да добие,
нов живот да устроява.
Тъй напредва той безкрайно
в красота неотразима
и достига светлината
тамо, де блаженство има.
Тъй прекрасно и премъдро
Господ всичко е направил
и без устрем и надежда
никого не е оставил.
И животът е приятен,
всекиму се пак той нрави
всичко живо, що въздиша
вечно Господа да слави!
Recommended Comments
There are no comments to display.
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.